В 63-годишната си история (кратка в глобален план) Съдьт на Европейския съюз в Люксембург е преминал през множество метаморфози. От ролята на миротворец при създаването му през 1952 г. до основен двигател на евроинтеграцията и гарант на правата на гражданите днес. От първото му (уж за малко) седалище в ренесансовата "Вила Ваубан" до днешната си палата – уникална сграда от желязо и стъкло, "окичена" с две 24-етажни позлатени кули.

ПРЕДСТАВЯНЕ |
ПУБЛИКАЦИИ |
Съда на Европейския съюз - представяне

Първи състав на СЕС - 1952 г

Съдът се ражда с Парижкия договор от 1951 г., 

под името Съд на Европейската въгледобивна и стоманодобивна общност, като юрисдикция на Европейската въгледобивна и стоманодобивна общност (EВСО). Съдиите са били по един от шестте държави-учредителки на ЕВСО – Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. За да се избегне реми при гласуване на съдебните актове, страните решават да има и седми съдия, който се избира на ротационен принцип, но може да е гражданин само на трите големи държави – Франция, Германия или Италия.

През 1957 г. с Римския договор са създадени Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Въпреки че и трите общности – ЕВСО, ЕИО и Евратом са функционират самостоятелно, те имат две общи институции - Парламентарната асамблея и Съдът. Така Съдът на Европейската въгледобивна и стоманодобивна общност се превръща в Съд на европейските общности (СЕО).

След Амстердамския договор от 1988 г. СЕО е определен за официална и самостоятелна институция с ясно очертани правомощия и отговорности.

С Договора от Маастрихт през 1992 г. е създаден Европейският съюз, а с влизането в сила на Лисабонския договор от декември 2009 г. Съдът вече се нарича Съд на Европейския съюз. 

От ренесансовата "Вила Ваубан" до днешното чудо на архитектурата

След създаването на Съда се води дебат къде да бъде постоянното му седалище. Обсъждат се два варианта – в Брюксел и в Лиеж, но в крайна сметка е избран Люксембург. Уж временно, но и до днес институцията е там с целия си авторитет и достойнство. Кабинетите на седемте съдии и двамата генерални адвокати били във "Вила Ваубан", администрацията и библиотеката – в "Дом Хеликс", а езиковата служба – в сградата "Хамилиус". Зданията са отделени и това затруднявало дейността на Съда. През август 1959 г. люксембургското правителство решава да предостави на Съда достойна сграда, собственост на епископството в местността Кот Диш.

В края на 60-те години възниква идея да бъде построена сграда, която символизира значимостта на институцията. Проектът е осъществен от белгийските архитекти Жаман и Ван дер Елс и колегата им Конземиус от Люксембург. Творението им е открито на 9 януари 1973 г.

Разширяването на Европейския съюз провокира в началото на 90-те години Съдът да предложи нов амбициозен строителен проект, който люксембургските власти приемат. Идеята е да се строи така, че да се запази Палатата като символ на общностното правосъдие и да се съхрани архитектурната й стойност. Проектът е дело на международния екип от архитекти – французинът Доминик, люксембурецът Фритц и италианецът Пацовски. Първата копка е направена на 2 декември 2002 г., а шест години по-късно – на 5 декември 2008 г. Съдът официално влезе в новия си дом. 

Цената на обновения комплекс от 350 милиона евро е платена от държавата Люксембург. Съдът възстановява парите на Великото Херцогство по лизингова схема с тримесечни вноски. Когато плащането достигне цената на сградата, ведно с разходите за финансиране (банкови лихви) и оперативните разходи, правото на собственост на сградата ще бъде прехвърлено на дружеството "Джустиция 2026", което трябва да стане най-късно до 31 декември 2026 г. 

Съжителство на модернизъм с промишлен привкус, ренесансови и ориенталски детайли… та до оригинали на Роден и Миро

При създаването на новия комплекс архитектите са запазили стоманената конструкция на старата палата, като символ на историята на икономическия възход на Люксембург. Стотици стоманени колони и трегери, болтовете на сглобките не само не са прикрити, но и се подчертават. И между тях много стъкло. Грандиозността "блъска" посетителя още от фоайето с размери от 3760 кв.метра, което се осветява от полилей, копие на този в Сикстинската капела в Рим. Същевременно осветителните тела в цялата сграда са прототипи на лампи в мини и производствени цехове. Но не и в местата, отредени за съдиите – техните заседателни зали озаряват от кристалните шедьоври "Бакара" – най-скъпите полилеи в света. 

На второто ниво се намира голямата съдебна зала от 1026 кв.метра, в която има 300 места за посетители и 23 преводачески кабини. Всеки стол за посетител е оборудван със слушалки и устройство, с което да избере на какъв език желае да слуша пренията. Съдебните заседания са открити за граждани. 

Голямата заседателна зала е покрита с впечатляваща полупрозрачна конструкция. Погледната отвън, тя напомня на гъба. Изработена е от стоманена мрежа, с каквато в Люксембург се облицоват месопреработвателните цехове за по-лесна, а и по-добра хигиена (миене с вода под налягане).

Палатата със съдебните зали е заобиколена от друга сграда, наречена "Пръстена", като двете са свързани с множество "топли връзки". В "Пръстена" се намират кабинетите на 28-те магистрати от Горния съд и на 9-те генерални адвокати, както и три зали за съвещания на съдиите.

Из коридорите и фоайетата има множество произведения на изкуството – дарове на Съда от правителства или институции на държавите-членки, сред които творби на Роден и Миро. 
"Пръстенът" е свързан с двете 24-етажни кули с 

внушителна подземна галерия

В нея има магазин, книжарница, кафене, столът за хранене на служителите. Там се помещава и най-богатата библиотека за европейско право в света – на два етажа, с 84 читателски места и един милион евро годишен бюджет за закупуване на нова литература. 

В златните небостъргачи се трудят около 2000 души. Там се намират кабинетите на съдиите в Общия съд и в Съда на публичната служба, на служителите в Секретариата на съда, юристите-лингвисти и цялата останала администрация.

Така на практика към днешна дата съществуват три съда:

Съдът на Европейския съюз, Общ съд и Съдът на публичната служба, които се намират в йерархична зависимост, но рядко в инстанционна. Формално съществува възможност за обжалване пред по-горния съд, но всеки има свои специфични компетентности.

Съдът на ЕС

се нарича още Горния Съд. Състои се от 28 съдии – по един от всяка държава-членка и от 9 генерални адвокати, които се назначават за срок от шест години, като мандатът им може да се подновява. Председателят на СЕС се избира от самите съдии за срок от три години. Съдът заседава в състави от по трима и петима души, а за особено значими случаи – в разширен състав от 15 (Голям състав). Участието на генерален адвокат не е задължително, той присъства в случаи, когато казусът касае нещо ново в правото на ЕС, по което Съдът до момента не се е произнасял. Съдът има компетентности, които са изцяло негови, без да е нужно да са минали на първа инстанция пред Общия съд. 

На първо място, това са исковете на Европейската комисия срещу държава-членка за неизпълнение на задължение, произтичащо от договорите (ДЕС и ДФЕС). Запазената марка и гордостта на Съда е компетентността му да се произнася по преюдициални запитвания, отправени от националните съдилища, което го превръща и в законотворец. Националните съдии се обръщат към Люксембург, преди да се произнесат по конкретно дело, когато имат съмнения, че дадена норма от вътрешното им законодателство противоречи на правото на ЕС. 

Преюдициалните запитвания представляват над 40% от делата пред Съда, а решенията по тях стават задължителни – закон за всички държави-членки на общността. Това е невероятно творческо предизвикателство към всеки национален съдия като възможност да стане участник в законотворчеството на ЕС. 
Друга специфична юрисдикция на Съда е да дава становище, когато предстои ЕС като институция да сключи договор с друга международна организация. Тогава той заседава в Пълен състав – всичките 28 съдии и 9-те генерални адвокати. 

Подобен "театър" е изключителна рядкост. За последно се случи в края на 2014 г. когато Съдът обяви, че проектоспоразумението за присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ) не е савместимо с правото на ЕС.

Тогите на йерархията

Освен по компетентностите си магистратите от трите юрисдикции в Съда на Европейския съюз се различават и по одеждите. Тогите им съответно са:
- бордо (вишневочервени) на съдиите и генералните адвокати в Горния съд;
- много тъмносини са на колегите им от Общия съд;
- черни пък са на магистратите от Съда на публичната служба. 

Общият съд,

наричан Първоинстанционен съд до влизане в сила на договора от Лисабон (от 1 януари 2010 г.), е първата крачка в диференциацията на юрисдикциите на Съда на Европейския съюз. Създаден е през 1989 г. За разлика от Горния съд, където физически и юридически лица нямат пряк достъп, в Общия съд движещата сила са частни юридически и физически лица и съответно техните адвокати. 

Състои се също от по един съдия от всяка от 28-те държави-членки, като там не съществува фигурата на генералния адвокат. Има възможност броят на съдиите да бъде увеличен – според ДЕС те трябва да бъдат поне по един от всяка държава, но към момента подобна промяна не стои на дневен ред.

Компетентността на Общия съд е в областите на конкуренцията, държавните помощи, търговските марки, обществените поръчки, европейските фондове. Неговите дела са по-малко от тези пред Горния Съд, но с много по-голям обем и фактологическа сложност.

Рядко едно решение на ОС е под 50 страници, а рекордьор е делото "Майкрософт" отпреди няколко години с решение от 280 страници.

Съдът на публичната служба

е пример за осъществяване на идеята в Договорите за отделяне на някои юрисдикции на СЕС в специализирани съдилища. С разширяването на ЕС лавинообразно нарасна броят на хората, които работят или кандидатстват за работа в европейските институции. 

До създаването на Съда на публичната служба през 2006 г. споровете работник – работодател бяха подсъдни на Общия съд и достигнаха една трета от неговата натовареност. Сега Общият съд се явява като втора инстанция при трудовите спорове, но по-малко от 20% от решенията на Съда на публичната служба биват обжалвани от страните. 

От десетина години се говори за създаване на още един специализиран съд в областта на търговските марки. Има институция – Европейска търговска марка в Аликанте (Испания) и нейните актове се обжалват пред Общия съд. Тези дела вече заемат около 40% от неговата натовареност. Реализацията на идеята е въпрос на политическо решение.

Генералният адвокат – единственият привилегирован да пише на майчиния си език

Всички актове на СЕС и вътрешната кореспонденция между магистратите и техните референдери се пишат единствено и само на френски език. Само крайните решения и техните мотиви се превеждат на всичките 23 официални езика на ЕС. Единствено деветимата генерални адвокати в Горния съд имат право да пишат на родния си език. За да не забавят процеса, повечето пишат заключенията си също на френски. Статутът на генералните адвокати е приравнен с този на съдиите от Горния Съд, те са членове на Съда. За разлика от колегите си магистрати, които имат в кабинетите си по трима референдери, генералните адвокати имат по четирима. Ролята на генералните адвокати е да дават предварително становище на Съда как, според тях, трябва да се реши дадено дело. В началото на създаване на институцията СЕС генерален адвокат е участвал във всички процеси. Днес това се случва само, когато казусът по делото касае нова тема в правото на ЕС. От деветимата генерални адвокати, петима са постоянни – от големите държави-членки Германия,Франция, Италия, Испания и Великобритания. Останалите се избират на ротационен принцип по азбучен ред между останалите държави-членки. От октомври 2015 г. България трябва да има свой генерален адвокат, за избора на който в момента тече конкурс, организиран от Министерство на правосъдието.

Предимството да си завършил право в България

От години у нас се говори за емиграцията на млади хора, които учат зад граница и търсят реализация там. Но има една изключително престижна професия, за заемането на която едно от задължителните условия е кандидатът да е завършил право в юридическите факултети на собствената си страна! Това е професията на юриста лингвист. Смята се, че за тази длъжност е задължително юристът да познава отлично правораздавателната система в родината си. Другото задължително условие е отличното владеене на френски език, както и на поне още един от езиците на ЕС. В Дирекция "Преводи" работят около 900 човека от двехилядната администрация.

В българския отдел работят 37 души - 28 юристи лингвисти, трима коректори и секретариат от шест човека. Шеф на отдела е проф. Жасмин Попова, която бе и един от кандидатите на конкурса за избиране на български съдия в Общия съд. Проф. Попова беше сочена за фаворит, но отпадна, след като не се яви на финалния етап – устното препитване от комисията. 

През ръцете на юристите лингвисти преминават всички документи в Съда – от исковите молби и преюдициални запитвания, през заключенията на генералните адвокати, до крайните решения и техните мотиви. Натовареността на отдела почти никога не пада под 100 страници превод на ден.

Българският отдел се намира на последните два етажа на първата "златна кула" и от "орловото му гнездо" има гледка едновременно към Люксембург, Франция, Германия и Белгия.

Люксембург не е плашилото на Брюксел

Следва да се отбележи и друг факт – Съдът на Европейския съюз не налага глоби на държавите-членки за неизпълнение на задълженията по договорите. Той установява нарушенията.

ЕК няма правно основание да налага едностранно глоби на държавите-членки. Производствата, които тя може да заведе пред Съда в Люксембург срещу държава-членка за неизпълнение на задълженията й, произтичащи от договорите, са регламентирани в чл.258 и в чл. 260 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС). До глоби, и то много сериозни, може да се достигне, но едва след като са дадени поредица от възможности на държавата членка да се "поправи".

Единствената задача на Съда на Европейския съюз (СЕС) при първоначалното му сезиране от ЕК по реда на чл. 258 от ДФЕС е да установи, че дадена държава членка нарушава правото на ЕС. В този случай глоби не се налагат.

Едва едно второ производство, заведено от ЕК по реда на чл. 260 от ДФЕС, може да стане осъдително. И то само при условие, че "провинилата" се държава продължава да не изпълнява договорните си задължения след първото установително решение на СЕС. Практиката сочи, че времето между установителното и осъдителното решение е от 2 до 4 години.

Глобите са два вида:
1. Еднократна глоба – налага се, за да накаже държавата за неизпълнение в миналото.
2. Периодична глоба – налага се за периода до изпълнението. И в повечето случаи е от порядъка на 300 000 - 400 000 евро на ден.

Установителните производства и обезщетяването на физически и юридически лица

Установителните решения на Съда в Люксембург имат преки последици за всички държави в ЕС, не само за спорещите страни. Основен принцип за юриспруденцията на Съда от десетилетия насам е за отговорността на държавите членки, която те носят за нарушаване на правото на ЕС вече пред физически и юридически лица. На база на такова установително решение на СЕС срещу дадена държава за нарушение правото на ЕС, физически и юридически лица могат да искат обезщетение от държавата за нарушени техни права. И то не само от държавата, за която се отнася конкретното решение, а и от всяка друга, където съществува подобно нарушение на европейското право, независимо че срещу нея не е заведена съдебна процедура.

Така "установителното" решение в Люксембург може да прерастне в "осъдително" на местна почва

Много опитни адвокати следят какви установителни решения излизат от СЕС и веднага завеждат дела за обезщетение на техните клиенти пред националните съдилища. И те са длъжни да ги признаят, стига, разбира се, да се докажат вредите и тяхната причинно-следствена връзка с неизпълнение от тяхната държава на дадено задължение от Договорите.

Профила изготви: Петър Бучков
25 юли 2011
952

Днес на неофициално работно посещение пристигна председателят на Съда на Европейския съюз в Люксембург г-н Василиос Скурис. Визитата е по покана на председателя на ВКС проф. Лазар Груев, а 29-30 юли г- н Скурис ще бъде гост на тържествата...

30 декември 2014
Натиск от страните от Бенелюкс блокира назначаването на Александър Корнезов за съдия в СПС

Вече половин година Съветът на Европейския съюз не успява да избере двама съдии в Съда на публичната служба на ЕС (СПС). Причината е натискът, който представители на страните от Бенелюкс – Белгия, Холандия и Люксембург, оказват върху...

20 май 2013
Делегация на Съда на Европейския съюз в Люксембург е на официално посещение у нас по покана на ВКС

Над 60 преюдициални запитвания са подадени от български магистрати до Съда на Европейския съюз, което е израз на сътрудничество между СЕС и националните юрисдикции. Това заяви председателят на Съда в Люксембург Василиос Скурис преди...

09 октомври 2012
975
Коен Ленартс бе избран за заместник-председател на Съда на Европейския съюз – длъжност, която се въвежда за първи път

Председателят на Съда на Европейския съюз Василиос Скурис бе преизбран на поста за още три години. Мандатът му е удължен до 6 октомври 2015 година. Г-н Скурис е начело на СЕС от 7 октомври 2003 година.След частична подмяна на членовете на...

КОНТАКТИ
Люксембург
Palais de la Cour de Justice
Boulevard Konrad Adenauer
Kirchberg L-2925
Luxembourg
Телефон: +352 4303 1
Факс: +352 4303 2600
Уебсайт: http://curia.europa.eu/