"Id facere laus est, quod decet, non quod libet"
Seneca
 
"Голям подвиг е да вършиш това, което трябва, а не това, което искаш"
Сенека
ПРЕДСТАВЯНЕ |
ИНТЕРВЮ |
ПУБЛИКАЦИИ |

Ако някой може да бъде наречен първопроходец на частното съдебно изпълнение в България, това е Георги Дичев. Той беше сред основните двигатели на реформата, а кантората му, основана през април 2006 г., е една от първите след приватизацията на професията.

Днес в нея работят 15 души, като броим самия него и двамата му помощници - Радослав Асенов и Катя Асенова. "Ние не сме голяма кантора, има колеги, при които работят по 60-70 души", казва Дичев. И допълва: "За мен водещ принцип не е ширпотребата. Такава ми е концепцията от самото начало. Не ламтя да имам всички дела на света и огромни обороти, а малкото неща, с които се занимавам, да са направени по почти перфектен начин".

Това обаче не значи, че Дичев връща клиенти. "Принципът за всеки бизнес е, че не може да върнеш никого - дали е дошъл за събиране на издръжка, или за трудово вземане, трябва да се работи по всички случаи", твърди частният изпълнител.

Качеството, глупако!

Разбирането, че качеството е по-важно от количеството, дава добри резултати при Дичев. Статистиката за кантората показва, че откакто съществува е приключила успешно над 3700 дела. Висящи са малко над 7100. "Ако гледаме съотношението между образувани и прекратени дела излиза, че нашата кантора има около 34% събираемост. А това е доста добър показател на фона на бедността и цялостната икономическа ситуация в страната", обяснява Дичев. И ако сухите бройки дела не са достатъчен критерий за ефективността на частния съдебен изпълнител, то фактът, че досега е събрал 200 млн. лв. в полза на кредитори е красноречив. От дейността му в държавата са постъпили 20 млн. лв.

Клиентите на Дичев са предимно банки. Около 58% от делата при него са техни, около 22 на сто са за вземания на търговци, а 12% са в полза на граждани.

По думите му данните за неговата работа разбиват митовете, че у нас масово длъжниците губят покрива над главата си заради дългове. "За последните 3 години и половина сме продали общо 157 имота. В това число ниви, парцели, магазини, гаражи и т.н. Това показва, че целият популистки хор, който се носи напоследък из медиите, в интернет и къде ли не как хората оставали на улицата е лъжлив. Основните суми, които се събират, не идват от продажбите на недвижими имоти", казва Дичев. И обяснява, че продажбата на имот е крайна мярка, а най-ефективните начини за събиране на вземания са запорите на сметки или трудови възнаграждения.

В кантората му освен юристи има и много икономисти, повечето му служители са с висше образование. Освен деловодство и призовкари има и финансово направление, в което се обработва цялата счетоводна документация по делата - сметки, фактури, постъпления, преводи към кредитори.

Най-важно условие беше те да са почтени, свестни хора, твърди Дичев и разказва, че в началото наел деловодителка, препоръчана от баща му. Първият му призовкар пък сам го потърсил още докато бил държавен съдия-изпълнител. "Хареса ми, че е пробивен и инициативен. Това е много важно за един призовкар, защото хората в България са се заградили и затворили, изобщо не общуваме помежду си и е много трудно да бъдеш призовкар", казва Дичев. Наемал е хора и по обява, но винаги критериите му са били почтеност и професионализъм.

"Всичко на този свят се прави с хора, трябва да намериш точния човек. И се оказва, че това е изключително трудно", разсъждава Дичев и разказва любимия си виц.

"Вървели си двама самураи в традиционни одежди нейде из България. Срещнала ги една баба и ги попитала стъписана: "Какви сте вие, бре?". "Ние сме седемте самураи", отговорили те. "Ама вие сте само двама!", изумила се бабата. "Ми, няма хора", обяснили самураите".

Трябва да си човек, за да работиш с хора

"При нас освен тези две неща е много важно хората да са добри психолози. Това навсякъде е полезно, но ние работим изключително много с хора и някои от тях са агресивни, други са с изключително тежки лични проблеми, семейни драми. Не просто не можеш да се отнасяш лошо към тях, а трябва да имаш цялостен подход, с който да ги превърнеш в твои партньори по делото. Да превърнеш длъжника в твой враг и във враг на кредитора, не е в интерес на никого", разказва Дичев за спецификите на професията.

"При нас едната страна винаги е недоволна, по дефиниция това е длъжникът - бил несправедливо осъден, не дължал, бил жертва на корупция в съдебната система. Лошите сме ние, защото изпълняваме съдебното решение. Но каквито длъжниците, такива и кредиторите. Има недобросъвестни кредитори, които не ги интересуват закона и правилата -  те искат на всяка цена длъжникът да бъде едва ли не унищожен", твърди частният изпълнител. Признава, че някои от колегите му са забравили, че не са агенти на кредитора, а са по средата между него и длъжника и ръководят изпълнителния процес. На въпроса дали в очите на съдебния изпълнител длъжникът е клиент наравно с кредитора отговаря: "Нека да го кажем честно - не. Истината е, че сме малко или много деформирани професионално, виждали сме какви ли не лъжи, какви ли не неща и безобразия от страна на длъжници и спрямо нас, и спрямо кредитори, и спрямо закона и подхождаме с леко недоверие. Но когато се убедим, че длъжникът има основание, отношението се променя и се опитваме да помогнем. Неслучайно много хора се опитват да разговарят лично със съдебния изпълнител, защото знаят, че той ще прояви разбиране".

Според Дичев, за да се поддържа кантора като неговата са необходими приходи от поне 30-40 000 лв. на месец. "За други сумата може да е 200 000 лв., като имаш 70-80 човека персонал разходите ти са огромни", казва той. И се впечатлява, че, когато се говори за професията на частните изпълнители, винаги се коментират само приходите, а никой не отчита колко разходи са необходими. "Нашата тарифа е правена през 2005 г. при икономически анализ на съвсем друга ситуация. От тогава насам таксите не само, че не са увеличавани, но и на два пъти бяха намалени, а само инфлацията за тези години е над 55%", обяснява Георги Дичев.

По думите му на професията не може да се гледа само от финансова гледна точка - трябва да се отчита и рискът, който носи всеки частен съдебен изпълнител. Не става дума само за физическите посегателства, но и за гражданската, дисциплинарната и наказателната отговорност.

"Трябва да прибавим и общуването с хора, което може да е изключително натоварващо", казва Дичев и допълва: "Има основателни критики към някои от колегите, че хората не могат да се срещнат с тях. За мен това не е правилно. Всеки трябва да може да стигне до съдебния си изпълнител, независимо от качеството на длъжник или на кредитор. Разбирам и колегите, защото като имаш огромен обем от дела, физически не е възможно да приемеш всеки".

Съдия-изпълнител. О, не!

Още докато следвал "Право" Георги Дичев имал визия за бъдещето си: "Винаги съм искал да бъда свободна професия, да получавам толкова, колкото съм изработил т.е. възнаграждението ми да е обвързано с моя труд, а да не е фиксирано от някое правителство или Народно събрание". Планът му като студент бил отначало да влезе в съдебната система, за да "хване занаята", защото в университета трупал само теоретични знания, а после да стане адвокат. Пробвал се в конкурс за Софийския градски съд, но казва: "През 1990-те години нямаше значение колко знания имаш". Така започва работа в приемната на президента. "За съжаление в администрацията на президента работата не е толкова юридическа, но придобих безценен опит за работата с проблемни хора", казва Дичев. Спомня си как на дежурство се е срещал с над 30 души, дошли да се жалват при държавния глава. "След това се прибираш вкъщи и не можеш да спиш, защото си поел толкова много лични проблеми", казва частният изпълнител. Към професията, която упражнява днес, го насочила колежка в президентството, която му предложила "да влезе в съдебната система през задната врата". Разказала му, че има върховни съдии, които са започнали като съдии-изпълнители, а после са се прехвърли. "Като чух съдия-изпълнител, изтръпнах. И казах: О, не! Първото, за което се сетих беше Андрешко. На поколения българи в главата им е набито как добрият герой е, който прецаква системата, а този, който въдворява закона, е лош. Затова реакцията ми беше, че е абсурд да се захващам с тази професия", обяснява Дичев. Но все пак през 1999 г. станал съдия-изпълнител и оглавил казионния, по думите му, Български съюз на съдия-изпълнителите. Така започнал да общува с колегите си от Европа. "И ми се отвориха очите каква е системата в другите държави и неусетно станах запален привърженик на частното изпълнение и започнах да се занимавам с тази реформа, та до нейния успех", спомня си Георги Дичев.

На въпроса дали 9 години след старта на частното съдебно изпълнение може да каже, че е направил правилния избор на професия и дали си е струвало всичко Дичев се замисля. Но след това уверено заявява: "Да. Най-важното за мен беше и остава свободата. Иначе за натоварването, заплащането, стреса и риска, всеки трябва да намери своя баланс". 

Профила изготви: Павлина Желева
Георги Дичев:
Чудя се как стана така, че длъжник вече звучи гордо
Чудя се как стана така, че длъжник вече звучи гордо

Г-н Дичев, коя кантора на частен съдебен изпълнител е добра? Има ли някакви показатели, по които клиентът да се ориентира, когато решава към кой от вас да се обърне. Имате ли класация, която да помогне на гражданите и бизнеса?

Когато става въпрос за избор на хора и компании, към които да се обърнем, винаги на първо място поставяме името, с което те се ползват в обществото. Същото е и при нас. Мащабите на кантората също имат значение, например за кредитори с голям брой дела е логично да търсят колеги, които имат капацитет да ги поемат. Но при всички положения най-голяма кантора не значи автоматично най-добра. Както по принцип във всеки бизнес няма гаранции, че продуктът на най-големия завод е най-добър, защото бай Пенчо от едно село може да е направил десет пъти по-хубава луканка например. По дефиниция при нас големият оборот предполага повече брак, защото ние не сме машини. При нас става въпрос за дела, за човешки преценки и когато имаш наистина много голям оборот, суматохата е по-голяма и човешките грешки са повече.

За съжаление нямаме класация, но според мен е време да започнем да правим нещо в тази посока, защото това е стимул за всеки от нас да работи по-качествено.

Какви биха били критериите за нея?

Освен броят на образуваните, съответно приключени дела и събраната сума, би трябвало да се вземат предвид и други фактори – например разрешени тежки правни, социални и човешки казуси, както и морално-етични критерии.

А оценката на клиентите – взискател и длъжник? Те надали са на едно мнение.

Това е особеността на нашата професия за разлика от адвокатската например. Адвокатът има един клиент и защитава неговия интерес с цената на всичките си професионални умения. Той има кауза - това е каузата на неговия клиент. А при нас може да се окаже, че изобщо не е кауза, даже напротив - да се окаже дори измама. Имаме и такива случаи – т. нар. кредитор да се е снабдил със съдебен акт, но по измамен начин. Извадил си е изпълнителен лист въз основа на фалшив запис на заповед например. Та от тази гледна точка ти трябва да си по средата - така е по закон и така трябва да бъде. Естествено имаш по дефиниция симпатия повече към кредитора, по простата причина, че той е минал през съд и има съдебно признато право.

Длъжниците може да бъдат разделени на поне две категории. В първата влизат тези, с които трябва да се работи безкомпромисно. Те не признават нито правата на другите, нито съда, нито закона. Те казват: "Няма да си платя, каквото ще да стане".

Това масова култура ли е все още?

Моите наблюдения и тези на колегите са, че длъжниците от този тип намаляха. Много хора забравиха, но една от основните цели на реформата, с която бе създадено частното съдебно изпълнение, беше да се превъзпита българският длъжник и той да разбере, че договорите имат силата на закон. Това означава да си изпълняваме задълженията не чак като ни дойде съдебен изпълнител на вратата, а при падежа, преди да се стигне до съд.

Другият тип длъжници са хора, които по една или друга причина са изпаднали в затруднение. Към тях отношението е съвсем различно. Най-неприятно е, когато трябва да работим срещу хора, които просто са имали лош късмет - случило им се е нещо лошо било здравословно, било на близък, бизнесът им е тръгнал надолу. Тази категория длъжници са най-трудни от емоционална гледна точка, защото се опитваме да им помогнем, доколкото можем, защото законът не ни дава много възможности в това отношение - всичко зависи от кредитора.

Има друга категория, които образно казано сами са си виновни, сами са си причинили всичко като са вземали грешни решения. През годините на комунизъм и псевдокапиталистическа система т.нар. преход се оказа, че много хора нямат финансова култура. Сключваха безобразни договори, които ги поробват и с които изначално е ясно, че няма да се справят. Не може всички членове на едно семейство да са взели кредити от различни банки и да очакват, че всичко ще е безоблачно и така ще живеят во веки веков безметежно. Естествено, че в момента, в който един член на семейството остане без работа, ще падат не един, а всичките кредити, защото така са изчислени.

Сравняваме работата ви с другия бизнес, затова да ви питам как върви бизнесът в момента. Казват, че кризата е "златно" време за съдебните изпълнители.

Тенденцията е надолу, това са обективните факти. Трендът се обърна още през 2013 г. и броят на делата продължава да намалява.

Нашата работа зависи от икономиката. На мен не ми трябва да имам сто хиляди дела, при положение, че не мога да събера вземанията по тях, защото длъжниците нямат пари. Всъщност е мит, че за нашата професия кризата е най-доброто. Напротив - за нас е най-добре, когато кризата приключи. Спомняме си как беше през 2006 г. - хората идваха и плащаха още при покана за доброволно изпълнение. Идваха буквално с торби с пари и никой не казваше, че таксите ни са високи. Докато, ако сега някой дойде да плати целия дълг, в кантората се отваря шампанско.

Проблемът не е в таксите ни, а, че хората нямат пари - че доходите и на работещите са ниски. За да се промени това, трябва да бъдат извършени тежки реформи, но до момента се предпочита популисткият подход. Дано това да се промени, защото иначе няма как икономиката и държавата да тръгнат нагоре.

През последната година имаше бум на предложения за законодателни изменения, свързани с вашата работа. Като говорите за популизъм явно намеквате за част от тях, но няма ли и разумни промени, които да са в полза на гражданите и бизнеса?

Има и те трябва да бъдат приети. За някои от тях настояваме от години, но просто вълната от популизъм не позволява на нас - хората, които най-добре познават слабостите в системата, да ги отстранят. Но изначално трябва да е ясно едно нещо - реформата в съдебното изпълнение у нас е успех, признат не само от Световната банка, но и от Европейския съюз и от Международния съюз на съдебните изпълнители. Като доказано работещ, нашият модел вече се прилага в много държави от бившия СССР, на нашия опит стъпиха и в Сърбия. Но е безспорно, че има неща, които могат да се подобрят.

Какво да се направи тогава?

Ще започна с това какво не трябваше да се прави – отмяната на таксата при доброволно изпълнение. Първо никъде по света няма такова чудо. Като говорим с колегите по света те не могат да разберат как така хем си стигнал до съдебен изпълнител, хем изпълнението е доброволно. Проф. Живко Сталев пише, че изпълнителният процес е защита и санкция по повод липсата на доброволно изпълнение. Оттам вече тръгваме в по-практическите измерения на проблема. Масово длъжниците не могат да си платят целия дълг в този срок - така е в над 90% от делата срещу граждани. Така е и при фирмите. Всеки предлага някакво разсрочване. Знаете ли кой може и плаща целия дълг - монополистите и то забележете, те най-често са осъдени от граждани. Така плащат и някои застрахователи и при тях отново гражданите са в ролята на кредитор. Застрахователят е отказвал да плати, започнало е дело, текло е 4-5 години и едва след като е осъден, той се сеща, че всъщност има договор и трябва да го спази.

Така, че от отпадането на таксата при плащане в срока за доброволно изпълнение, ще се възползват тези субекти. Промяната щеше да е за гражданите, ако в тарифата бе записано, че важи само за физически лица. А предишното правителство каза на хората - сега ще накажем лошите бирници, но всъщност става въпрос за обслужване на корпоративни интереси.

Какво толкова страшно може да случи, ако я няма тази такса. Освен, че вие ще обеднеете.

То се видя какъв е ефектът от отпадането, защото преди Върховният административен съд да спре действието на нормата, тя за кратко се прилагаше. Първото, което наблюдавахме, беше, че 14 дни след образуването на делото съдебният изпълнител нищо не работи и просто чака този срок да мине. Защо да работи, като няма кой да му плати? Той не налага запори и възбрани и длъжникът си изтегля парите от сметките, прехвърля си имотите и кредиторът е ощетен.

Второто поведение, което наблюдавахме беше не по-малко страшно, но този път за длъжниците. При него съдебният изпълнител използва всичките си законови правомощия, за да направи така, че длъжникът да не може да плати в срока за т. нар. доброволно изпълнение - налага възбрани на всичките му имоти, запори на всичките му сметки, вземания, заплати. Само и само длъжникът да няма откъде да извади пари и да плати.

Резултатът и от двата подхода е, че всички стават на маймуни. А и като ще се раздават "бонуси" на тези, които не си плащат навреме, а чак след намесата на съдебен изпълнител, защо не премахнаха и съдебните такси и адвокатските хонорари, те в повечето пъти надхвърлят чувствително таксата на ЧСИ?

Какво ще кажете на хората, които разбират, че дължат едва с поканата за доброволно изпълнение.

Кой не знае, че дължи? Няма длъжник, който да не знае, че дължи, освен измамения. Тогава говорим за престъпление. Какво значи "изненада ме съдебният изпълнител или кредиторът". Ами как ще те изненада?! Падежът ти е минал отдавна. Никой кредитор не тръгва към съд просто ей-така. Всеки гледа да си спести разходи.

Въпреки всичките ви аргументи, тричленен състав на Върховния административен съд реши, че отпадането на таксата е напълно законно. Загубихте ли тази битка?

Като юрист и съдебен изпълнител не коментирам съдебните решения, а ги изпълнявам. Силно впечатление обаче ми направиха мотивите, според които КЧСИ не била представила становище в срок пред МС, а това просто не е вярно. Убеден съм, че пред петчленния състав на ВАС правото и законът ще възтържествуват, защото промяната в тарифата, която извърши предишният МС е азбучен пример за това как не трябва да се правят нормативни изменения. Не само че нямаше оценка на въздействието, финансов и икономически анализ, но и грубо се погази закона като не се спази съгласувателната процедура. И то не, за да се защитят гражданите, а интереси на монополи и някои големи компании.    

Да се върнем на това какво може да се подобри в системата на частното съдебно изпълнение.

Основна цел на КЧСИ от години е цялата информация за длъжниците и имуществото им да се получава по електронен път, по същия начин да се налагат запорите и възбраните, а защо не и да се провеждат търговете. Така е в развитите държави, защото се постига бързина, ефективност и минимум разходи за кредиторите и длъжниците. А у нас нещо, което е създадено и може да заработи веднага като електронните запори още не се случва. От три години сме готови с банките, направиха се промени в ГПК и нищо. А при тях ползата за гражданите е очевадна. Ако сега някой кредитор дойде при съдебен изпълнител и му поиска да наложи запор на сметки на длъжника във всички банки (заради банковата тайна не е ясно в коя банка, с какъв произход и какви пари има), това ще му струва 540 лв., които след това ще плати длъжникът. При електронните запори сумата е 18 лв., т.е. 30 пъти разлика.

Друга промяна, която ще премахне чувството на безсилие, което имат длъжниците, най-вече при заповедното производство, е да им се даде възможност да обжалват повече действия на съдебния изпълнител. През 2008 г. наистина брутално бяха орязани правата на длъжника и това съм го казал още тогава. Сега трябва махалото да се върне леко в обратната посока.

Кои действия на изпълнителя според вас може да подлежат на обжалване? Да не би да подкрепяте връщането на обжалването на оценките?

Може да се обжалва например отказът на съдебния изпълнител да спре или да прекрати производството. Сега длъжникът може да донесе документи, че е платил и да му кажат гледай си работата и той няма как да обжалва. Може само да заведе иск за вреди.

Що се отнася до обжалването на оценките, знаете какво беше преди. Едно дело за ипотека не можеше да приключи за 5-6 години, кредиторите не можеха да си получат парите. Непрекъснато се забравя, че през това време за длъжника се натрупват лихви. Но още по-лошото е, че това се прехвърля в цената на кредита и води до това, че на всеки човек с кредит му се повишава лихвата. Цената на изпълнението е част от цената на кредита. Вместо връщането на подобно пагубно за икономиката недомислие, предлагаме оценките при съдебния изпълнител да се определят от вещи лица. Ако страна остане недоволна може да поиска тройна експертиза - едното ще го посочва съдебният изпълнител, останалите да се избират от кредитора и длъжника.

Друга защита, която може да бъде въведена е да се забрани при търговете началната цена да е под данъчната оценка на имота. Данъчната оценка е гаранция, че няма да се пада под балансираната стойност на имота, определена от държавата. Това ще е някакво успокоение за длъжниците. Иначе аз винаги съм смятал, че ако започна да продавам жилище или магазин с цена от 1 лв., ще го продам по-скъпо, отколкото, ако започна от пазарната му стойност. Наскоро за пореден път по мое дело се убедих – по-ниската цена привлича много кандидати, става силно наддаване и се достигат цени, немислими за търг с двама-трима купувачи. Това не важи обаче за много скъпите имоти.  

Имаме и предложения за промени в ГПК, които ще премахнат възможностите на наддавачи и некоректни взискатели да манипулират търговете, каквито случаи за съжаление има не рядко в практиката.

В предходния парламент например депутати от ГЕРБ внесоха едно много разумно предложение. То цели да се прекрати сегашната ситуация, при която, понеже не знаем какво постъпва по сметките на длъжника, се случва да запорираме несеквестируеми суми като детски, пенсии, трудови възнаграждения. Това също води до голямо напрежение сред най-уязвимите граждани и с право. Ние от години представяме проблема. Тези депутати са намерили решение. В закона да се запише, че при налагане на запор на сметка, банката не превежда несеквестируемите средства. Това е разумно и трябва да се направи, защото ни омръзна да обираме негатив без да имаме някаква вина.

Има и един друг законопроект. Той е на "Атака" и предвижда закриване на професията на частните съдебни изпълнители.

Трудно ми е да коментирам законопроект, който въобще няма реквизитите на такъв. Няма мотиви, няма обосновка, финансов анализ, съответствие с правото на ЕС. И с правото на бившия Съветски съюз да бяха направили съответствие, щяха да видят, че дори там вече има частни изпълнители. Цяла Източна Европа въведе частни съдебни изпълнители, включително и Албания, направиха го и в части от Азия. А ние къде ще вървим? Към Африка сигурно, но там съдебните изпълнители ходят с пушки и не ги носят само за украса...

Е, има мотиви, в тях пише, че сте законно оформена мафия.

Да, сигурно ние откраднахме десетки милиарди на държавата и хората, ние съсипахме предприятията и банките, ние създадохме олигархията и превърнахме българина в най-беден и нещастен в Европа. Едно нещо със сигурност работи у нас, частното съдебно изпълнение и виждате как от всички страни се нахвърлят върху него. Вместо да мислят как да го развият и подобрят. Като го съсипят алтернативата

са събирачите на дългове, някои с психически тормоз, други с бухалки, но винаги срещу 30, 40, 50% от дълга. И то без закони и правила, без контрола на съда, МП, КЧСИ, МВР, НАП, ДАНС и прокуратурата, както е в момента при ЧСИ. Дали пък това не е целта? Трудно се коментират тези, които не са държавнически.

Популизмът обаче успява да си пробие път, а вашите послания като че ли не успяват да достигнат до хората. Как си го обяснявате?

Когато разговаряме с граждански организации, те винаги се изненадват, че ние търсим решения на проблемите, че не защитаваме само нашия чисто гилдиен интерес, а и обществения. А и просто вече не знам какво ще измислят пиарите на политиците. Но камарата наистина трябва да има по-активна медийна политика, да обяснява на хората повече. За съжаление в последната година бяхме поставени в кръгова отбрана и това хем ни пречи да обясним на обществото истината зад популизма, хем ни пречи да се обърнем към себе си и да си решим проблемите.

В интернет е пълно с коментари: "Тези кръвопийци, взеха ми пенсията", "Взеха ми детските". А хората не знаят, че не съм искал да им ги взема и че искам да се промени законът така, че да не мога да им ги взема. Чудя се какво се случи в българското общество за 8-9 години, защото през 2006 г., когато започвахме, частният съдебен изпълнител беше положителен герой. Той беше фигурата, която ще въдворява върховенство на закона. Ще направи най-после съдебната система ефективна. Думата длъжник, както навсякъде по света, имаше морално-укорителен характер. А сега кредитор е мръсна дума, а длъжник – това звучи гордо.

Интервюто взе: Павлина Желева
С мнозинство от 2/3
27 януари
713
Защита на частните съдебни изпълнители от опитите да бъдат дискредитирани и ефективен контрол върху гилдията – приоритети през новия 3-годишен мандат

Председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) Георги Дичев бе преизбран за още един 3-годишен мандат. Това стана на редовното годишно отчетно-изборно събрание на КЧСИ. Дичев получи подкрепата на 2/3 от гласувалите...

Георги Дичев - частен съдебен изпълнител

 

Завършва „Право” в  СУ “Св. Климент Охридски”.

 

От 1997 г. до 1999 г. е юрист в отдел “Приемна” на Президента на Република България.  

От 1999 г. е съдия-изпълнител при Софийския районен съд.

На 26 ноември 2005 г. на учредителното събрание на Камарата на частните съдебни изпълнители е избран с пълно единодушие за председател на Съвета на камарата, а през януари 2009 г. е преизбран за втори мандат. 

От 2003 г. до 2012 г. е българският представител в Международния съюз на съдебните изпълнители.

Частен съдебен изпълнител е от 4 април 2006 г.

КОНТАКТИ
София
1303, ул. Странджа No 4, ет. 2, ап. 2
Телефон: (+359 2) 986 07 31
Факс: (+359 2) 989 44 18
Уебсайт: www.georgidichev.com