"Георгиев, Тодоров и Ко." е една от първите български правни кантори - основана е през 1991 г., а днес в нея работят 52 адвокати, от които 7 партньори. Дружеството е водещо в предоставянето на правни услуги в областта на корпоративното, търговското и административното право, с особен акцент върху чуждестранните инвестиции, телекомуникациите, информационните технологии, банковото дело, данъците и приватизацията.

ПРЕДСТАВЯНЕ |
ИНТЕРВЮ |
ПУБЛИКАЦИИ |
Георгиев, Тодоров & Ко.- представяне

"Вие сте магьосници! Със сигурност това, което успяхте да направите тази седмица, е магия, намирайки оригинални и креативни решения на най-последните проблеми и препятствия, пред които се изправихме". Това заявява Джоана Джеймс, управляващ директор на Адвент Интернешънъл за Централна Европа на адвокатите от дружество "Георгиев, Тодоров и Ко."по повод приключване на една от най-големите сделки в България.

Във всички международни юридически справочници "Георгиев, Тодоров и Kо." се сочи като една от най-добрите правни кантори в България -  лидер в областта на съдебните и арбитражни спорове, а също и в областта на телекомуникациите и информационните технологии.

Адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко." участва в редица сложни международни проекти в областта на енергетиката, телекомуникациите и банковото дело. Адвокатите от дружеството са работили за клиенти като Европейската комисия, Европейския парламент, по над 25 проекта на Европейска банка за възстановяване и развитие, Japanese Bank of International Cooperation и редица други банки, Microsoft, консорциума Mitsui & Co. Ltd., Toshiba Corp.,  Raiffeisen Bank International AG, Аурубис България, Асарел Медет, Минстрой Холдинг, Дънди Прешъс Металс, Каолин, Roche, Българска фондова борса – София, Централен депозитар, CD Cargo, Столична община, "Център за градска мобилност" ЕАД, "Девин" АД и др.

Референциите на Европейския парламент и Европейската комисия:"Техният професионализъм беше решаващ по време на важната процедура за запазване на доказателствата с тяхното сложно техническо съдържание."

Майкрософт България изразява признанието си към кантората чрез писмо, в което се казва: "изключително удовлетворени сме от професионалните правни услуги на кантората".

Дружеството е участвало в най-големите приватизационни сделки в България: на БТК, а също и в последващи нейни продажби, Български морски флот, Бояна Филм, Bulgaria Air, Банка ДСК, Булгартабак Холдинг и др. Дружеството също така консултира Fraport AG при концесията на летищата във Варна и Бургас, газовата концесия на Мелроуз и редица други големи концесии.

"Георгиев, Тодоров и Ко." има уникален опит в областта на разрешаването на спорове. От години членове на дружеството представляват успешно пред международния арбитражен съд в Париж клиенти като Неф Телеком, Балфор Бийтти Рейл ГмбХ, Завод за стоманобетонови конструкции и изделия, Евростийл Холдинг, Филипс Медикъл Системс - Холандия, Зееви Груп. В момента фирмата участва в арбитражното дело между Атомстройекспорт и НЕК. Дружеството от години заема челните позиции в областта на арбитражното производство в най-реномираните правни справочници в света – напр. в Legal 500, като в най-големият юридически справочник - Chambers & Partners – е единствената българска адвокатска фирма, класирана в първата група от кантори, отговарящи на най-високите международни стандарти на справочника.

"Имаме изключително богат опит в областта на процеса и можем да използваме познанията си за съдебната и арбитражната практика, за да избягваме възможни проблеми за нашите клиенти", казва управляващият съдружник Иван Тодоров.

Дружеството има отлична практика също и в областта на телекомуникациите, медиите и информационните технологии.  Консултира изцяло процедурата по придобиването на националния лиценз на Нова Телевизия, лиценза на мобилния оператор Глобул, мобилния лиценз на БТК и много други. Съветвало е клиенти като Балкан Нюз Корпорейшън, IBM и от години е правен консултант на БТК.

Ръководителят на сектор Телекомуникации, медии и информационни технологии Александър Пачаманов коментира "Сектори като информационни технологии и телекомуникации са едни от бързо развиващите се и динамични сектори в България и познаването на регулациите, които могат да засегнат бизнеса на клиентите, е от изключителна важност, за да запазим конкурентното си предимство."

През настоящата година кантората успешно консултира група български инвеститори (водещи публични дружества и търговски банки) в производството по учредяване и лицензиране от  Комисията за финансов надзор на застрахователно акционерно дружество. И към момента експертите от дружеството предоставят текущи консултации на няколко от водещите банки в страната в областта не само на процесуалното представителство, но и на търговската несъстоятелност и корпоративни сливания и придобивания. Сред предизвикателствата, с които са се справяли адвокати от екипа, са структурирането на синдикирани заеми с участие на няколко международни банкови институции, както и разработването на ноу – хау за специализирани с оглед дейността на клиента договори за финансови обезпечения, в т.ч. репо-сделки с ДЦК, с дългови ценни книжа и други финансови обезпечения.   Дружеството консултира и чуждестранни институционални инвеститори при придобиване на дялови участия в акционерни дружества със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизация на недвижими имоти.

На откриването на сградата на дружеството през 2001 г., гости са проф. Живко Сталев – бивш председател на Конституционния Съд на РБ и доайен на българското гражданско право и проф. Огнян Герджиков, създател та Търговския Закон и тогавашен Председател на Народното Събрание.

В развитието си "Георгиев, Тодоров и Ко." залага много сериозно на повишаване на квалификацията на адвокатите, тясна специализация и непрекъснато подобряване на условията за работата.

Дружеството има отлична експертиза в областта на европейското право. Членове на екипа са завършили  реномирани университети в Западна Европа като Сорбоната, Кралския колеж в Лондон и др., като са специализирали в областта на европейско и сравнително дружествено право, търговски арбитраж, право на капиталовите пазари и търговска несъстоятелност.

Юристи от кантората са преминали стажантски програми в съда на Европейския съюз в Люксембург и в реномирани чужди адвокатски кантори,  били са консултанти за България по международни сравнително правни изследвания, докладчици по проекти на ЕК и на Световната банка за развитие на законодателството и членове на международни експертни групи по научноизследователски проекти.

Дружеството представлява Европейския съюз чрез Европейския парламент като страна по имуществено правен спор пред български съд. От 2010 г., включително до момента дружеството е правен консултант на Европейския парламент в България.

 Преди да постъпят като съдии в Съда на Европейския съюз и в Общия съд в Люксембург двама авторитетни български юристи са работили в "Георгиев, Тодоров и Ко.".

Дружеството е единственият български член на Lawyers Associated Worldwide (LAW), организация с членове, разположени в повече от сто държави, което му осигурява достъп до международна мрежа от професионални контакти.

Един от начините, по който измерваме успеха, е не само как сме помогнали на клиентите си, но и какво сме допринесли за обществото ни, казват от кантората.  "Георгиев, Тодоров и Ко." се опитва да бъде социално отговорна, подпомагайки неравностойни членове на обществото. Така например, дружеството подпомага дейността на Фондация "Подарете Книга", която организира ежегодно кампании "Училище за Работа" за напускащите домовете за изоставени деца зрелостници, помагайки им да се интегрират пълноценно в обществото. Дружеството подпомага ежегодно и няколко детски заведения.

Кантората проявява своята корпоративна социална отговорност и чрез подпомагане на национални студентски конкурси за научни съчинения в областта на правните науки и национални състезания за решаване на казуси, не само с финансиране на наградния фонд, но и чрез участието на адвокати от фирмата в конкурсните комисии. Ние осъзнаваме отговорността си към по-младите колеги и част от адвокатите в дружеството са започнали работа при нас след успешно представяне по време на ежегодната ни стажантска програма.

 
Годишен оборот на дружеството за 2013 г.: 11 954 000 лв.
 
Годишна печалба за 2013 г.: 1 346 000 лв.
 
Проф. Иван Тодоров:
Държавата трябва да ограничи броя на делата в името на качественото правосъдие
Държавата трябва да ограничи броя на делата в името на качественото правосъдие
Проф. Иван Тодоров е управляващ съдружник на адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко."

Учил е в Софийската математическа гимназия и е завършил в Националната математическа гимназия. От 2003 г. е член и един от докладчиците на работната група, разработваща Административно-процесуалния кодекс. Национален докладчик по проекта на ООН "Административна модернизация на Централна и Източна Европа". Защитава с единодушие докторска дисертация в Института по държавни и правни науки към БАН през 1989 г. Професор е по административен процес и преподава в Пловдивския университет. Изкарал е два мандата като член на съвета на директорите на най-голямата адвокатска фирма в Европа – Евършедс. Специализирал е в Университета на Южна Каролина и в Токио – в правителствената АOTS. Почетен гражданин е на Колумбия – столицата на Южна Каролина. Има 4 монографии, една от които е публикувана и от американско издателство. Заедно с проф. Кино Лазаров имат учебник по Административен процес, който има 3 преработени издания.

 

В рубриката "Профили"  днес представяме едно от най-старите и най-престижни български адвокатски дружества – кантората "Георгиев, Тодоров и Ко.", основана през 1991 г.  Дружеството е водещо в предоставянето на правни услуги в областта на корпоративното, търговското и административното право, с особен акцент върху чуждестранните инвестиции, телекомуникациите, информационните технологии, банковото дело, данъците и приватизацията.

На какво се дължи авторитетът на дружеството "Георгиев, Тодоров и Ко." четете в рубриката "Профили" тук.

С управляващия съдружник на кантората проф. Иван Тодоров разговаряме за тънкото изкуство да ръководиш престижно адвокатско дружество, за проблемите и перспективите пред адвокатурата.

 

Какво отличава дружеството "Георгиев, Тодоров и Ко" от останалите подобни адвокатски дружества?

Има, според мен, една основна разлика и тя е, че ние комбинираме консултантската работа и воденето на дела, включително и воденето на големи международни арбитражни дела. Това ни дава едно голямо предимство - когато вършим консултантска работа, ние отчитаме евентуалното развитие в съда и арбитража и правим съответните проекти по такъв начин, че те да издържат при един евентуален съдебен или арбитражен спор. И обратно – при голяма част от делата, които водим, обикновено преди това сме работили и по решаване на въпросите, които са предшествали делото. По тази причина познаваме много добре фактите и обстоятелствата по всяко дело и можем много по-адекватно да защитим интересите на клиента в съответната правораздавателна институция.

Нашето адвокатско дружество се гордее, че до момента нямаме нито едно загубено международно арбитражно дело. А смея да твърдя, че сме кантората, която има най-много такива дела. В момента участваме и във воденето на най-голямото арбитражно дело в историята на България – между Атомстройекспорт и НЕК. Международните арбитражи са гарантирано независими и компетентни институции, където се оценяват единствено правните знания и умения и делата се решават от професионалисти с висок авторитет - единствено съобразно правните аргументи.

Не на последно място - ние отчитаме като важно предимство на кантората, че част от колегите сериозно се занимават и с научна работа и че имаме възможност да приложим тези научни знания и проучвания и в консултантската работа, и при воденето на дела. Адвокати от дружеството имат издадени над десет монографии, както и стотици статии. Специално държа да подчертая публикациите и в областта на европейското право, сред които две сериозни монографии; това ни дава една добра база за успешно прилагане на европейското право както по казуси в България, така и при международни арбитражни дела, когато те имат отношение към европейски регулации.

На финала ми се ще да отбележа, че при нас са работили и двама от българските съдии в Европейския съд в Люксембург и в Общия съд – Александър Арабаджиев и Теодор Чипев.

Действително, твърди се, че повечето от големите адвокатски дружества са специализирани в консултантска дейност и не се занимават с процесуално представителство или го извършват по изключение. Какви са вашите наблюдения?

Това е вярно само за част от дружествата в България. Вече има немалко дружества, които се занимават преимуществено с водене на дела. Истина е, че най-големите адвокатски дружества са специализирани в консултантска дейност, някои от тях също водят дела, но това не е тяхната основна и силна страна. Извън това, тези, които водят дела, преимуществено се специализират в две насоки - едните се занимават с наказателни дела, другите - с търговски и граждански дела.

По света също е различно. Например, това разделение между адвокатски фирми, които се занимават само с консултантска работа, и по-малки фирми, които се занимават само с водене на дела, е много ярко проявено в Англия. Но пък то далеч не е така силно в САЩ, където все повече адвокатски фирми комбинират консултантската работа и воденето на дела.

Съществува и другия тип специализация – по материя.

Да, има такава тенденция към развитие на все по-големи кантори с тясна специализация на хората в нея и това ми се вижда нормално. В края на краищата правото е необятна материя, само разпечатаното българско право е десетки хиляди страници. Ако няма достатъчно тясна специализация, практически е невъзможно една кантора да акумулира достатъчно знания, за да прилага успешно цялата тази материя. Вътрешната специализация дава една детайлност на знанията и уменията, която многократно намалява допускането на правна грешка.Това по своеобразен начин се проявява например и в организацията на съдилищата - колкото един съд е по-голям, толкова по-отчетлива специализация има в него и това, съответно, води до по-компетентни решения.

По принцип, в големите адвокатски кантори в западните държави, най-вече в САЩ, Англия, Франция, Германия, а и другаде, специализацията достига, бих казал, маниакални размери. Да речем, определен човек е специалист в търговия с ценни книжа, но не просто за всякакви книжа, а за определен вид ценни книжа - например облигации. Или се занимава с покупко-продажба на имоти, но не на всякакви, а само на терени.

По Ваша преценка колко хора трябва да има едно адвокатско дружество, за да може да покрива целия спектър, изобщо има ли смисъл от това?

За да покрива целия спектър с една прилична специализация на хората, фирмата трябва да има минимум 120 адвокати. Но в България, за съжаление, това ще си остане мечта още дълго време, поради една особеност на народопсихологията – у нас всеки иска да е началник и да е самостоятелен. Хората тук по-трудно приемат да следват корпоративни правила и по тази причина нещата ще се точат още много години, без да се постигне необходимата специализация и без достатъчно големи адвокатски кантори в България.

Това ли е пътят за развитие на адвокатската професия - големи адвокатски кантори, даващи възможност за специализация?

Специализацията е само един от пътищата. Детайлната специализация не само превенира появата на грешки от некомпетентност и гарантира качество, но и създава условия за по-бързо извършване на работата. Действително, в момента всеки разполага с различни правно-информационни системи, но и ровенето в тях отнема време - едно е всичко да ти е в главата, друго е непрекъснато да търсиш в компютъра. Когато нещо не се знае, а се търси, решаването на един казус отнема около 7-8 пъти повече време.

Вашето дружество може ли да си позволи лукса да си подбира клиентите, да отказва на големи клиенти?

Отказваме дела, които са очевидно губещи и не искаме да подвеждаме клиента, защото не е честно да се отнасяме към него по този начин. Обясняваме му, че не е прав, че няма как да спечели делото и няма смисъл да пръска пари. Обикновено се вслушват в съветите ни. Случва се обаче и някой да отиде при други колеги. Сериозните фирми имат интерес трайно да спечелят доверието на клиента.

Освен това, когато интересът е много малък и самата адвокатска кантора няма интерес да се занимава с него, ние насочваме клиента към адвокати, с които работим и които имат интерес да се занимават и са специализирани в дадената материя, към която ние не проявяваме интерес. Нашата кантора например не се занимава със семейно право във всичките му аспекти, с наследствено право, с трудови дела. Но пък когато имаме постоянен корпоративен клиент, който държи ние да водим тия дела, имаме договорености с външни специалисти, към които се обръщаме и с които работим съвместно. Не можем да върнем постоянен клиент, ако ще и да е за трудово дело.

Любопитно е вашето мнение за международните стандарти за оценка на адвокатски дружества и кантори. В България няма опит за такава национална класация, която в крайна сметка е в помощ и за клиентите.

Международните адвокатски справочници дават доста детайлна оценка на адвокатите по основни направления, включително и в България.

В международните класации за България, които аз познавам, фигурират около 30-40 български адвокатски фирми. Иначе и към момента в отделни справочници има класации на водещи адвокатски фирми по европейско право, но по принцип в такива класации не участват български фирми.

Ще ми се да отбележа, че във всички основни международни адвокатски справочници нашето дружество е класирано на първо място сред българските дружества по водене на съдебни и арбитражни дела (litigation и arbitration). В най-авторитетния международен юридически справочник – Chambers, сме единствени от България в първата група на фирмите в областта на правосъдието и арбитража. Сред лидерите сме в телекомуникациите и информационните технологии, а също и в други области.

Имате ли представа как се правят тези класации?

На първо място се анкетират различните адвокатски фирми и се взема мнението им една за друга. След това се прави анкета сред клиентите на съответната адвокатска фирма. Прави се допитване и до различни експерти и наблюдатели, които имат поглед върху нещата и знаят коя адвокатска фирма в кое направление е добра. Използват се и други механизми.

Методите на оценяване са различни и като цяло са точни, макар че понякога може да се допусне грешка за някоя конкретна страна. Като правя тази уговорка имам предвид, че например на България не се отделя толкова внимание, колкото, да речем, на Великобритания.

Какво е вашето мнение за увеличението на минималните адвокатски възнаграждения по наредбата на ВАдС, което събра много критики през миналата година?

Не смятам, че принципно спорът е сложен. От 2000 г. средните заплати са нараснали близо 3 пъти. Логично е в подобна степен да се актуализират и минималните адвокатски хонорари, когато са в абсолютни цифри. В случая въобще не става въпрос за увеличаване, а за възстановяване на съотношението между тези две величини – средните заплати и минималните възнаграждения.

В това отношение бих искал да отбележа, че според мен не е напълно издържана тази част от Тълкувателно решение №6 /2012 г. на Върховния касационен съд (ВКС), която дава възможност на съдилищата да слизат до минималния адвокатски хонорар, независимо от реално платения хонорар. Нормалната логика сочи, че би следвало да се възстановяват реално платените пари за защита, т.е. реалните разходи, а не някакви редуцирани размери. В голямата част от държавите по света се прави именно така, когато няма злоупотреба.

Същевременно обаче у нас се говори за една порочна практика за изкуствено надуване на адвокатските хонорари, с които се товари загубилата страна, като тези разходи понякога надвишават предмета на делото.

В България винаги процентът на адвокатските хонорари е нормативно ограничаван. В САЩ и в редица други държави хонорарите в процентно отношение са доста по-високи. И занапред следва да има едно разумно ограничаване съобразно световната практика, което обаче не бива да преминава в популизъм.

Как оценявате условията за дейност на адвокатските фирми и адвокатите в България?

Няма никакви специфични ограничения за адвокатските фирми. Друг е въпросът, че като цяло условията в държавата не са най-добрите за какъвто и да е бизнес. Обяснението не е толкова сложно - какъвто е народът, такава е държавата, такава е и правораздавателната ѝ система. Такива са и политиците.

Някои държави имат исторически шанс в определен момент да се появи истински политически лидер, истински държавник. За съжаление България все още не е случила на  такъв държавник. Ето Сингапур, например, преди Втората световна война е бил след България, Южна Корея - също. Обаче са случили на държавници и са излезли напред. Ами погледнете една голяма част от политиците ни – ръсят непрекъснато взаимоизключващи се заявления и правят неща, при които в никоя нормална държава не биха могли да продължат да са политици.

България, поради изключително лошото си управление в продължение на двайсет години, остана в най-тежко икономическо положение в Европа. Би следвало, след като сме най-изостаналата страна в Европа, да се развиваме с най-бързи темпове, но това въобще не е така. Много години даже темповете ни са под средните за Европа. Освен това, демографската катастрофа е резултат от цялото некадърно ръководство на държавата в продължение на много години и перспективата е към постепенно изчезване на българския етнос. Не може да има просперираща държава, в която основните гласоподаватели са необразованата част от ромите, пенсионерите и тютюнопроизводителите.

Как трябва да се гарантира качеството на адвокатската дейност? Да се ограничава броят на адвокатите в страната с прилагане на строги критерии за качествен подбор при вписването в адвокатурата, или обратно – да се въведе свободен прием и възможност всеки дипломиран юрист да стане адвокат, а пазарът да регулира "оцеляването"?

На първо място – дори да не се ограничава броят на юридическите факултети,  накрая трябва да има цедка. Досега изпитът за правоспособност е майтап, толкова е елементарен, че всеки го минава, все едно, че го няма. По мое мнение, при сегашното ниво на подготовка не повече от половината от завършилите трябва да получават диплома. Между другото, предходният Висш адвокатски съвет въведе един много добър изпит за придобиване на правоспособност като адвокат, който продължава да е сериозна бариера срещу некомпетентност. Друг е въпросът, че дори и при него изтича информация, макар и не така интензивно, както при изпитите за магистрати.

Не можеш да ставаш адвокат, без да знаеш. Както и лекар не можеш да станеш, без да знаеш. Това са очевидни неща. Защото вредните последици може да са катастрофални.

От вашата гледна точка на адвокат проблем ли е натовареността на съда?

България е една от държавите, където хората водят най-много дела спрямо броя на населението. Съдилищата са задръстени, а аз не виждам обективни причини за това. Трябва да има сериозна спирачка за хора, които водят излишни дела. Пълно безумие е например да не се вземат сериозни държавни такси при касационно обжалване по административни дела. Какво значи, например, такса от 50 лева за една фирма с 50 милиона оборот - това не е никаква пречка за нея и въобще не покрива съдебните разноски. Символичните такси, които гарантират неограничен достъп до съдебна защита срещу всеки административен акт, следва да останат само при първоинстанционното административно обжалване.

Няма никакъв проблем при касационните обжалвания по административни дела да се слага една такса, каквато се слага и в граждански производства, когато става въпрос за оценяем иск, като например по данъчните дела. По същия начин може да се процедира, когато става въпрос за недвижими имоти, за обществени поръчки и т.н. Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и практиката на Съда в Страсбург не налагат всички инстанции да са с еднаква степен на достъпност. Ако поради липсата на ограничения всеки може да обжалва всичко, това довежда до блокиране и влошаване на работата на съда и в крайна сметка – до пълен или частичен отказ от правосъдие. Според мен, ако искаш да обжалваш първоинстанционно съдебно решение, ще трябва да си платиш. Естествено, за да сме сигурни, че няма да се наруши чл.6 от ЕКПЧ и съответната практика на съда в Страсбург, която гарантира достъпа до правосъдие, би следвало при касационната инстанция по административни дела, по-голямата част от таксите, изразени в процент от интереса, да се плащат след приключване на делото от загубилата страна.

Следва още да се увеличи и прагът на интереса по делата, които могат да се отнасят до ВКС. Нереалистично ниска е и таксата за разглеждане на допустимостта на делата пред ВКС – тя спокойно може да е в размера на половината такса за гледане на делото по същество след допускането му.

Недопустимо е да се подава касационна жалба, която не е написана от адвокат или от юрисконсулт. Върховният съд не бива да бъде поставян в положението да извършва безплатна адвокатска защита на граждани и фирми.

Спешно е необходимо да се премахне възможността да се атакуват пред съда арбитражните решения, постановени от български арбитраж с български арбитри по дела между търговски дружества, на основание противоречие с обществения ред.

Все пак, доколко е допустимо чрез такси, чрез финансови тежести, да се регулира броят на делата и да се ограничават хората на практика.

Има и множество други начини, познати в световната практика. Но всички те са свързани с някаква преценка дали делото може да се допусне за разглеждане от горестояща инстанция. Което е скъп способ за една бедна държава като България.

Няма спор, че колкото е по-натоварена съдебната система, толкова по-лоши решения ще бълва тя. Няма как в районния съд в София при хиляда дела на съдия да се очаква само качествено правораздаване. Никой не може да реши качествено едно дори средно обемно дело за два часа и половина, за това време той не може дори да го изчете, камо ли да напише качествено решение. Нито съдиите във върховния съд, които имат шест часа и половина часа за едно дело, могат да се занимават с уеднаквяване на практиката.

В момента съдиите нямат достатъчно време дори да те изслушат, с изключение на наказателния процес, където принципът за гласност по-трудно може да се игнорира.

Мисля, че и системата за конкурсите  за съдии при преминаване в горестоящ съд следва малко да се промени - изпитите трябва да се провеждат и с участието на утвърдени преподаватели, които да се определят в последния момент по жребий. Не бива една система да се затваря. Още по-малко е оправдано един съд сам да си подбира кандидатите. Във всяка затворена система рано или късно настъпва ентропия.

Вие обаче сами си подбирате адвокатите в дружеството, логично е човек да знае с кого ще работи.

Така е, но съдът не е на пазара. Адвокатската кантора е на пазара, там други механизми регулират подбора и подходите не могат да са еднакви. Еднакви подходи към различни неща водят до различни резултати.

От какво има нужда съдебната система – промени в законите, в нормативната регулация най-общо, или от по-стриктен кадрови подбор.

И двете неща трябва да се направят. На първо място, трябва да се оправи подборът. Следва да отбележа, че, като цяло, в момента средното равнище на съдиите е по-високо от това на адвокатите, съдиите като цяло са по-добре подготвени. Ако се оправят още някои неща в подбора на съдиите, нещата ще се подобрят.

На второ място, трябва да се реши огромният проблем с претовареността, която води до лошо правораздаване, но не по причина на лошото качество на съдиите, а от липса на време.

Прокламирането на безконтролен достъп до правосъдие за всички инстанции е чиста проява на некомпетентност и на неразбиране и се прави от хора, които въобще не са в час за какво става въпрос. Пълният достъп до правосъдие води до лошо правосъдие. В много малко държави по света съществува практика, която да позволява всеки да пуска жалба до върховния съд, защото това означава този съд да бъде блокиран. А тази институция функционира много добре например в голямата част от отделните щати в САЩ и в редица още държави и на практика гради основите на законодателството, именно защото има по-ограничен достъп до правосъдие пред последните инстанции.

Същото важи за Конституционния съд в България – вярно е, че не е натоварен достатъчно, но пък това дава възможност да се изпипват нещата. Разбира се, при условие, че съдиите там са политически независими и са подбрани изключителни юристи - само по професионални критерии. Което не винаги е така.

Това означава ли, че сте против въвеждането на индивидуалната конституционна жалба?

Абсолютно против. Това са популистки идеи. И сега всеки може да изпрати жалба до главния прокурор, до президента, до омбудсмана с искане да се сезира Конституционният съд. Всяка от тези институции има немалък апарат, който би следвало да може да извърши първоначална преценка на основателността на жалбата, макар че те не разполагат със специализиран апарат, който да се занимава само с преглеждане на такива жалби.

От момента, в който се даде възможност на всеки гражданин да праща жалби до Конституционния съд, към този съд ще трябва да се създаде един огромен апарат от няколкостотин човека, които да пресяват жалбите. Ще трябва да се осигурят сграда, компютри, оборудване, образование, квалификация. И няма никаква гаранция, че тия няколкостотин човека ще са в състояние адекватно да преценяват и отсяват жалбите, които заслужават да бъдат гледани. А когато КС се задръсти с нхиляди дела, по никое от тях няма да може да се произнесе качествено.

В момента Конституционният съд функционира процедурно добре. Когато нещо функционира относително добре, по-добре е да не се пипа. Дайте си сметка, че и в Конституционния съд има забавени дела. Я си представете какво щеше да стане, ако имаше индивидуална жалба.

КОНТАКТИ
София
1000, ул. "Парчевич" №27
Телефон: (+359 2) 937 65 00
Факс: (+359 2) 937 65 25
Уебсайт: www.georg-tod.com