За решението на СЕС за отнемането на престъпно имущество
Съдът е длъжен да прилага закона и да познава разликата между конфискация в наказателното право и тази в гражданското правосъдие
От протировечивата практика и спирането на редица дела заради преюдициалното питане на СГС спречелиха само тези, които преяждат от имане докато българският народ търси начин да оцелее
Съдът е длъжен да прилага закона и да познава разликата между конфискация в наказателното право и тази в гражданското правосъдие

Решението на Съда на Европейския съюз безспорно обогатява европейската съдебна практика по конфискация на незаконно придобито имущество.

То не е изненада за българските юристи, които правят разлика между конфискацията в наказателното правосъдие и тази осъществявана по правилата на гражданското правосъдие.

След като година  гр.д.№ 3406/2016г. престоява на брото на съдията, с Опеределение  от  23март 2018г., същият отправя Преюдициално питане до Съда на Европейския съюз. Поставени са два въпроса по транспонирането на Директива 2014/42, формулирани така :

"Следва ли чл.1 от Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, предвиждаща  установяване на "минимални  правила, правила за обезпечаването на имущество с оглед евентуална последваща конфискация…, да се тълкува в смисъл,че дава право на държавите-членки да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда"

Следва ли от нормата на чл.1(1) като се има предвид  и нормата на ч.4(1)от Директива 2014/42/ЕС…. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС ,,че е достатъчно единствено образуване на наказателно производство срещу лицето,чието имущество е предмет на конфискация,за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация"."

Още заглавието на Директива 2014/42 за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, дава отговор на тези въпроси, които за съжаление са били извън капацитета на съдията да осмисли и прецени  приложното поле на европейския документ.

Тази  Директива е относима главно към хипотезите на чл. 3, ал.1,т.3 НК –конфискация като вид наказание и  чл. 53 НК - конфискация като административна и осигурителна мярка.

Това е така защото в ал. 2 на Директива 2014/42 е изрично предвидено, че тя не засяга процедурите, които държавите членки могат да използват за конфискуване на незаконно имущество.

В този смисъл е и т. (22) на  Директива 2014/42, съгласно която с Директивата се установяват минимални правила и не е пречка държавите членки да предвидят по-широки правомощия в националното си право, включително  относно доказателствата.

Както във ВКС, така и в първоинстанционните и възивни съдилища се наблюдава недопустимо противоречива практика при разглеждане на конфискационни дела, в резултат на което при една и съща правна база едни дела приключват с осъдителни решения, а по други исковете на КПКОНПИ се отхвърлят.

Няма как това да бъде логично обяснено на българския народ, след като съдът е длъжен по Конституция да прилага законa еднакво за всички граждани. Това противоречие има многовариантни обяснения от неразбиране на правната същност на гражданската и наказателната конфискация до  запазване на механизми удобни за "наши хора". Има куриози в съдебната практика, които не следва да се подминават с мълчание защото съдът не е държава в държавата. Той, съдът, по Конституция има право само да прилага законите, приети от НС, без да ги дописва, изменя или стеснява.

Не беше случайна и съпротивата срещу председателя на КПКОНПИ, към този момент г-н Пламен Георгиев, който отстоя на масираната атака на интереси  по изразеното възмущение от  питането на СГС. Той посочи,че целта на преюдициалното питане е само една- спиране на работата по гр.д.№ 3406/2016г. И това мнение, с решението на СЕС, днес е факт. Точно две години делото е неоснователно спряно .

Но бедата  не е само по това дело. До отговора по преюдициалното питане , до момента в съдилищата, в страната са спрени поредица от дела. Преследваният резултат е постигнат, конфискацията в полза на държавата е забавена с години. Бонусът  от съда в полза на незаконно забогателите е факт. Спечелиха тези, които не могат да обяснят произхода на имуществото си, тези, които преяждат от имане докато българският народ търси начин да оцелее.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
9
бивш прокурор с 41 г. стаж
|
нерегистриран
21 март 2020, 10:55
2
0
До коментар [#6] от "До 5":
Правилен съвет.Точно така, завърших право, получих правоспособност и 41г. бях магистрат в касационна инсранция.
Мила Георгиева
Мила Георгиева-Гроздева, Център за приложно-правни изследвания и практики, бивш прокурор от ВКП. Представителят на ЦППИП Мила Георгиева, която е бивш прокурор с 41 г. стаж, преразказа в присъствието на Христов въпросите си към ЕК. Като първи от тях бе посочен следният: Може ли ВКС да дописва законите, като се има предвид решението на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС по тълкувателно дело №4. С него бе направен опит за отмяна на гражданската конфискация на незаконно придобито имущество и с това на практика се спъваше прилагането на антикорупционното законодателство. Всичко това наложи в края на 2018 г. да бъдат направени спешни промени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ). Комисията „Антикорупция“ и антикорупционното законодателство получиха висока оценка в последния мониторингов доклад по Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК. „Гражданската колегия, която прие тълкувателно решение №4, се председателстваше от председателя на ВКС Лозан Панов, който е проверяван от КПКОНПИ за установено при данъчна ревизия от НАП несъответствие между декларираното и притежавано имущество и финансови средства над 100 000 лв.
Нито в НПК, нито в ГПК има възможност магистрат да участва в заседания, в които изходът на делото ще го ползва заяви Георгиева. Лозан си призна, че е политическо назначение.
8
До7
|
нерегистриран
21 март 2020, 08:57
6
0
А това не е ли диктат на беззаконието, налаган от клика във ВКС, близка до олигархията.
7
|
нерегистриран
21 март 2020, 08:17
6
0
До коментар [#5] от "магистрат":
Само не разбирам дали авторът на статията се опитва да учи съдиите как да правораздават. Вероятно r;d нереализирана oejiud мечта, която лесно може да бъде изпълнена - завършва право, придобива правоспособност и се явява на конкурс за съдия.
Съдия, "магистрат" който не прилага закона и го заобикаля, съдия който поради 2,2 млрд. причини не знае и не иска да знае разликата между конфискация в наказателното право и тази в гражданското правосъдие, унищожава целия механизъм на правораздаването. Екатерина Енчева, която разглежда иск за над 2,2 млрд. лв. на КПКОНПИ срещу подсъдимия Василев, работи в съдебната система от 1997 г. През пролетта на 2018 г. съдия Катерина Енчева от СГС отправи запитване до СЕС и спря делото за конфискация срещу Цветан Василев. Тя поиска тълкуване на Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз и постави 6 въпроса, включително и дали европейското законодателство дава право на държавите-членки да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда? В края на 2018 г. ВКС за пореден път дописа закон под формата на "тълкуване" с Тълкувателно решение по дело №4/2016 г., което е подписано с особено мнение само от 11 съдии, според което е недопустима конфискация след прекратяване на наказателното дело. Очевидно, мнозинството от съдиите от ГК на ВКС е съгласно да има незаконно забогатели и това да не се преследва по гражданскоправен ред, обвързвайки го задължително с някакво си наказателно производство. Тълкувателното решение на ВКС показва, че 30 съдии имат скрити мотиви за това тълкувателно решение за гражданската конфискация. Заместник-председател на ВКС и ръководител на Гражданската колегия, съдия Димитрова не се солидализира с особеното мнение на 11 върховни съдии, а гласува заедно с мнозинството, т.е. в обратния смисъл на решението по делото, по което е била докладчик - дело №1964/2016.
Особеното мнение е подписано от съдиите:
Марио Първанов, Маргарита Георгиева, Светла Бояджиева, Веска Райчева, Ерик Василев, Бранислава Павлова, Теодора Гроздева, Златка Русева, Здравка Първанова, Емануела Балевска, Пламен Стоев.
6
До 5
|
нерегистриран
20 март 2020, 20:39
7
0
Правилен съвет.Точно така, завърших право, получих правоспособност и 41г. бях магистрат в касационна инсранция.
Мила Георгиева
5
магистрат
|
нерегистриран
20 март 2020, 20:08
2
-4
Само не разбирам дали авторът на статията се опитва да учи съдиите как да правораздават. Вероятно r;d нереализирана oejiud мечта, която лесно може да бъде изпълнена - завършва право, придобива правоспособност и се явява на конкурс за съдия.
4
До 2
|
нерегистриран
20 март 2020, 16:27
7
0
Не мисля,че е отказ от правосъдие!Въобще не трудно да се направи извод защо е така!Който иска,като проследи кариерата й развитие, ще се сети сам!Не е нужно да си умен!
3
Последното изречение осмисля безсмислието на статията
|
нерегистриран
20 март 2020, 16:08
4
-6
Богатите да повръщат, бедните - да ядат. Слава богу, че още има съдилища.
2
Злобата
|
нерегистриран
20 март 2020, 13:33
11
-2
Малко прилича на отказ от правосъдие.
1
незабавно уволнение на Катерина Енчева
|
нерегистриран
20 март 2020, 13:23
16
-3
Съдия Катерина Енчева от СГС беше длъжена да прилага закона и да познава разликата между конфискация в наказателното право и тази в гражданското правосъдие....
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно