Прекратяване на договор за туристически пакет, поради непреодолими и извънредни обстоятелства
Без значение страната, която е прекратила договора, законът постаноявява, че обезщетение не се дължи, а туроператорът следва да възстанови всички платени суми
Прекратяване на договор за туристически пакет, поради непреодолими и извънредни обстоятелства

Разпоространението на вируса COVID – 19 ни поставя пред най - различни предизвикателства, поставя въпроси, както от здравен, така и от икономически характер. Въз основа на действащата към момента правна рамка, по-долу ще разгледам въпроса за отмяна на туристическо пътуване.

Действащият в България Закон за туризма[1] приет въз основа на Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, предоставя възможност, както на пътуващия, така и на туроператора да прекратят договора за туристически пакет в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства. Без значение страната, която е прекратила договора, законът постаноявява, че обезщетение не се дължи, а туроператорът следва да възстанови всички платени суми. Нека разгледаме предпоставките, при които договорът може да бъде прекратен безвиновно от страна на пътуващия.

Съгласно чл. 89, ал. 5 и ал. 6 ЗТ пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет преди неговото започване, без да дължи такси, като същевременно има право на пълно възстановяване на платените от него суми, в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. От посочените разпоредби става ясно, че на първо място следва да е налице валидно сключен договор за туристически пакет. Законът предоставя легална дефиниция на понятието, така съгласно §  92 от Допълнителените разпоредби на ЗТ, това е договор, който включва всички услуги по туристическия пакет и съставлява едно цяло или когато се предоставя чрез самостоятелни договори – това са всички договори, обхващаши туристическите услуги включени в пакета. В глава 7, раздел 2 от ЗТ са посочени специфичните изисквания към тези договори, като тук следва да се отбележи, че те не се прилагат спрямо служебните пътувания; за пътувания организирани не по занятие за ограничена група хора, както и към услуги обхващащи период по-малък от 24 часа, освен ако в туристическия пакет не е включена нощувка.[2]

На второ място правото на пътуващия да прекрати договора е ограничено във времето, като то може да бъде упражнено до започване на изпълнение на договора. Законът не поставя рамка "непосредствено преди пътуването" или някакъв друг времеви период назад, както е например при другите случаи на прекратяване, при които от потребителя ще бъдат изискани такси за прекратяване.[3] Това е резонно и с оглед обстоятелството, че тук се касае за едно безвиновно прекратяване по причини от извънреден характер, чието проявление няма как да бъде рамкирано във времето, от една страна, и от друга и на обстоятелството, че обикновено такива договори се сключват в един значителен период предхождащ самото изпълнение. Изцяло на преценката на пътуващия законът оставя решението дали да бъде предприето пътуването или не. Това разбира се не следва да се абсолютизира, всеки конкретен случай е сам за себе си и следва внимателно да се преценява. Така например при създалата се в момента епидемиологична обстановка с разпространение на вируса COVID – 19 и наличие на установени огнища на мястото на пътуване към момента, както и забрана или препоръка за преустановяване на пътувания до тези точки, считам, че не е необходимо пътуващия да изчаква наближаване на датата на пътуване, която може да е след месец или два и заплащане на остатъка от пакета, за да може да се упражни правото да прекрати договора. Още повече, че ако извънредното обстоятелство е такова, че няма как да се предвиди, колко време ще е необходимо за преодоляването му, както в случая с посочения вирус, е безпредметно според мен да се изчаква непосредственото започване на изпълнението, което би довело и до още разходи и за двете страни по договора. Важното е към момента на изявлението извънредното обстоятелство да съществува и да не е започнало изпълнение на туристическия пакет.

На трето място, за да се упражни от страна на пътуващия правото да се прекрати договора безвиновно, законът поставя изискването да е налице непреодолимо и извънредно обстоятелство, настъпило или случващо се в мястото на пътуването или в непосредствена близост от него. Като тези обстоятелства трябва да имат за последица значително засягане на изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. Какво е "непреодолимо и извънредно обстоятелство" ни казва легалната дефиниция посочена в § 68д от Допълнителните разпоредби на ЗТ, а именно това са обстоятелства извън контрола на страната, която се позовава на тях и последиците от които не биха могли да се избегнат, дори и да са били взети всички необходими мерки за това. Съгласно точка (31) от преамбюла на Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, това може да включва война, други сериозни проблеми със сигурността, като терористични актове, значителни рискове за човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на мястото на пътуването или природни бедствия, като наводнения, земетресения и др., които правят невъзможно безопасното пътуване до дестинацията, съгласно уговореното в договора. Важно е да се подчертае, че разпоредбата на чл. 89, ал. 5 не изисква тези извънредни обстоятелства да водят до тотална невъзможност да се предостави туристическата услуга, а следва да е налице единствено значително затрудняване на изпълнението на туристическия пакет. Отново ще дам пример с разпространението на COVID – 19 и мерките, които взимат правителствата, свързани с ограничаване на посещение на културни мероприятия, препоръки за избягване на ситуации по струпване на множество хора на едно място, препоръки да не се предприемат пътувания. Смятам, че това са все обстоятелства значително затрудняващи изпълнението на туристическия пакет, тъй като едно туристическо пътуване се предприема именно и с цел посещение на културни забележителности, като в голям брой от случаите туристическите дестинации са именно места предполагащи струпване на голям брой хора. Възможно е задълженията на туроператора да могат да бъдат изпълнени – транспорт, нощувки, но не е оправдано да бъдат застрашавани живота и здравето на пътуващия и същия да бъде принуден да приеме изпълнение, съобразено с наложени карантинни забрани за посещение на културни забележителности или мероприятия. Животът и здравето на пътуващия са по-висши интереси от икономическия интерес на туроператора да бъде осъществено пътуването. Наличието на установени огнища на зараза на мястото на посещение или в близост до него, повишава риска за живота и здравето на пътуващия и съответно представлява извънредна ситуация, която е извън контрола на страната. Съвсем логично е едно пътуване да следва да се осъществи без риск за здравето. Следователно дори и извънредното обстоятелство само по себе си да не прави пътуването невъзможно, но при осъществяването му да се поставя в риск здравето на пътуващия, за него съществува възможността да се откаже от договора без да търпи санкция за това. Разбира се всяка ситуацията подлежи на конретна преценка, но тази преценка принадлежи само на пътуващия и същият има право да избира дали при възникналата обстановка да пътува или да се откаже от пътуването, като разпоредбата на чл. 89, ал. 5 ЗТ му дава право при прекратяване на договора да се освободи от задължението за неустойка. При преценка дали е налице реален риск за здравето следва да се изхожда от рационалната преценка на един здравомислещ човек, който не би се поддал на излишна паника, но и не би застрашил здравето си с неоправдани рискове.

Сега да видим как е уредена възможността за прекратяване от страна на туроператора на основание непреодолими и извънредни обстоятелства. В чл. 89, ал. 7, т. 2 ЗТ е предвидена възможност за туроператора да прекрати договора за туристически пакет и да възстанови на пътуващия изцяло всички плащания, без да дължи допълнително обезщетение, ако е възпрепятстван да изпълни договора поради непреодолими и извънредни обстоятелства и е уведомил пътуващия за прекратяването, без необосновано забавяне преди започване на изпълнението. Тук, за разлика от хипотезата на прекратяване от страна на потребителя, законът изисква непреодолимото и извънредно обстоятелство да възпрепятсва изпълнението на задълженията на туроператора, т.е. невъзможност те да бъдат изпълнени, а не да създават затруднение. Няма да е налице възможност на туроператора да прекрати на договора без да отговаря за вреди, ако изпълнението е възможно, макар и с повече усилия или разноски, в рамките на разумното разбира се. Ако извънредните обстоятелства водят до невъзможност да се предоставят само отделни второстепенни услуги също смятам, че няма да е налице основание за отмяна на цялото пътуване. Втората разлика, която се откроява е нормативното изискване за незабавно уведомяване на пътуващия за възникналото основание за отмяна, т.е. без излишно забавяне при настъпване на извънредното обстоятелство туроператора уведомява засегнатите. Неуведомяването, съответно ще има за последица възможност за пътуващия да претендира вредите претърпени в резултат от това. Третата разлика е мястото, където тези обстоятелства се проявяват, както видяхме по-горе за пътуващия извънредните обстоятелства трябва да са настъпили или случващи се на мястото на пътуването или в близост до него. При хипотезата на прекратяване от страна на туроператора законът не поставя такова изискване, тук основното е тези обстоятелства да правят изпълнението невъзможно – например сегашните мерки предприети по затваряне на граници до страни, с цел предотвратяване разпорстранението на коронавируса, поставят в обективна невъзможност туроператора да предостави туристическия пакет.

Последица и при двете хипотези на прекратяване на договора е възстановяване на заплатеното по него без да се дължат допълнителни плащания и обещетения, именно поради обстоятелството, че причината стои извън контрола на страните. Разглеждана в по общ план, непреодолимата сила не освобождава длъжника от задължението му, а има за последица отлагане във времето на неговото изпълнение. Вземайки предвид спецификите при организираните туристически пътувания, които разгледах по-горе смятам, че най-конструктивен при създалата се обстановка би бил един разумен диалог между пътуващ и туроператор и постигане на споразумение, удовлетвояряващо и двете страни. В случай на не непостигане на съгласие, пътят за съдебното уреждане на евентуалните претенции е винаги отворен.


[1] В сила от 26.03.2013, последно изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 25.02.2020

[2] виж чл. 79, ал. 4 ЗТ

[3] Виж чл. 89, ал. 3 ЗТ

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно