Адв. Александър Машев, кандидат за председател на САК:
Адвокатите трябва да кажат НЕ на страха да търсят правата си
Трябва да съумеем да убедим хората в друг имидж на адвокатурата – не като някаква меркантилна организация, която се стреми да забогатее на гърба на някого, ние сме защитници на права, смята юристът
Адвокатите трябва да кажат НЕ на страха да търсят правата си

Адв. Александър Машев, кандидат за председател на САК

Адвокат Машев, Вие сте един от шестимата кандидати за председателския пост в Софийска адвокатска колегия (САК), но и към момента сте неин член и вероятно имате визия за пропуските при управлението й досега. Откъде ще започнете, ако бъдете избран за неин председател?

След един период, в който САК действително имаше проблеми по отношение на легитимността на ръководството и мина през няколко съдебни дела, в последните близо 2 години имаме много добра комуникация както помежду си, така и с опонентите ни от последните избори. Като реалното доказателство за това е, че в предложените от мен кандидати от екипа са включени всички лидери на Асоциацията "Адвокати за промяната", които бяха наши опоненти на последните избори, като лично съм предложил г-н Пламен Ангелов, който беше зам.-председател в предходния Съвет, за председател на Дисциплинарния съд, а г-н Константин Димитров, който е директор на дирекция в Световната адвокатска асоциация също е предложен в челната листа на настоящия Съвет. Нашата цел е да постигнем взаимодействие с всички наши колеги, които имат визия за развитие на адвокатурата. Като включително, в програмата сме написали, че желаем активно сътрудничество и с колегите, които са активни в НПО сектора, и в интернет. Искам да изтъкна, че след разговорите с тези колеги възприехме идеята за бъдещите избори да бъде съставена листа, която да е по азбучен ред, именно с оглед на избягването на порочни практики при осъществяването на самите избори. Идеята възникна в общественото пространство и възникна от организации в нашия сектор, които са неправителствени и аз лично я възприех, като вече имаме и решение на избирателната комисия в този смисъл. Това следва да покаже, че аз и хората от екипа сме диалогични и се вслушваме.

През последните години обаче се твърди едно, образно казано, разделение в гилдията и то отчетливо се наблюдава особено в столицата. На какво се дължи това, според Вас и каква роля играе конкуренцията в тези процеси?

Аз лично нямам конфликт с никого. Аз съм адвокат и не мога да имам противници в адвокатурата. Всяко едно различно мнение е ценно, защото най-страшно е когато всички мислят еднакво. Когато има различно мнение и дискусия, тогава всъщност може да се постигне по-добър резултат в името на адвокатурата. Не мога да възприема думата "разделение". Действително част от колегите възприемат в икономически аспект разликата между самоосигуряващите се адвокати и адвокатските дружества. Но това по никакъв начин не е инициирано от органите на адвокатурата. Още повече, че, както съм казал в концепцията, в бъдещия Съвет колегите, които сме се събрали, сме балансирани именно по отношение на представителството на адвокатските дружества и на самоосигуряващите се адвокати. Реално последните представляват над 80-90% от адвокатите в град София и нашият интерес за защита на правата на адвокатите е насочен в огромна степен именно към тях.

Ако бъдете избран за председател на САК, какви мерки бихте предприел, за да осигурите този баланс?

Всякакви лозунги, които са свързани с правата на професията, са неконструктивни. Има три групи мерки. Едната група мерки са насочени към институциите, с които адвокатите работят. Това е правосъдната система, системата на МВР и държавната администрация. Мисля да създадем работещ механизъм за комуникация в самата Колегия, в която колегите да могат, включително и по електронен път, да изразят отношението си при случаи на нарушени техни или на клиентите им права. И съответно ние на институционално ниво да вземем отношение спрямо институциите, като вече сме осъществили механизъм за редовни срещи с председатели на съдилища, включително на всички такива в столицата. Фактически ние искаме да кажем - "Не на страха" на колегите да се оплачат и да търсят правата си. Защото когато те директно тръгнат срещу съда, може това да се отрази и на клиента им. А когато го направят през Колегията, те следва да се чувстват защитени. Другото ниво на комуникацията е връзката между самите колеги и органите на адвокатурата, но най-вече с Висшия адвокатски съвет (ВАдвС). Неправителствените организации и Фейсбук общността следва да получат достъп до това, което се случва във ВАдвС и той следва да работи в името на цялата адвокатура. Но тъй като софийската адвокатура е близо 48%, ние трябва да сме говорителят и двигателят на това какво трябва да се случва на национално ниво. Функцията на ВАдвС е именно тази, която е свързана със законодателна инициатива, становища по тълкувателни дела и законопроекти, също така и подзаконовата нормативна уредба, която касае адвокатските възнаграждения, което е изключително чувствителен за колегите въпрос и практически трябва да се осъществи връзка между всеки член на Колегията, редови адвокат и ВАдвС. Ние трябва да сме трансмисията, която да реализира тази връзка. Третото ниво – това е защита на професията от т.нар. "кражба на адвокатски труд". Това е да се постигне един работещ диалог между отделните общности в юридическата професия и не само. Говорим и за експерт-счетоводителите, за консултантски фирми в областта на данъчното право, нотариуси, съдебни изпълнители. Нужно е създаване на ясни правила по отношение на конкуренцията в самата гилдия. В момента, за съжаление, вътрешната конкуренция не е приоритет, но тя трябва да се превърне в такъв, за да има и ясни правила по отношение на рекламата на дейността – онлайн платформите. Ние сме в 21 век. Навсякъде се говори за изкуствен интелект в областта на правото. Ние много трудно ще спрем навлизането на високите технологии през интернет, а това, особено в регистрационните производства, се отразява изключително много на цената на услугата. Тоест, защитата на правата на адвокатите е един многопластов въпрос и не е свързан само с директната защита. Искам да заявя и, че органите на адвокатурата трябва винаги и незабавно да реагират срещу посегателства срещу адвокати във връзка с тяхната професионална и лична дейност. Няма значение какъв е случаят – граждански или наказателен, няма значение кой е адвокатът – въпросът е принципен. Ние сме защитници на правата на гражданите, респективно на дружествата, но самите ние трябва да имаме спокойствието да осъществяваме дейността си без да се страхуваме от някакви репресии. Било то на държавно ниво, било то в чисто криминален аспект.

Като адвокат, който се занимава изключително активно с международна дейност, сигурно имате впечатления как се управляват големите органи на адвокатурата извън България. Кои практики Ви се струват подходящи за прилагане и у нас?

Международната дейност има също две страни. За голяма част от колегите това са командировки с културно-развлекателна цел. Практически голямата част от международната дейност, която ние осъществяваме е вътрешна. Ние сме организирали 5 международни конференции миналата година с представителство на най-високо ниво. И тези организации, в които са участвали над 100-120 души, от нашата Колегия и колегии от цяла Европа, всъщност представляват международната дейност. Подготовката за тези мероприятия, темите, лекторите от цял свят. В последната ни конференция през ноември имаше панел с шест души лектори от различни страни – Испания, Турция, Украйна, САЩ и България. Нивото беше изключително високо. Не трябва да се асоциира международната дейност с това, че някой е отишъл някъде. Практически международната дейност и мероприятията са двудневни, като ние сме реални участници като лектори и докладчици. Идеята е да се вземат добрите практики, така че да бъдем актуални спрямо това, което се случва в цяла Европа и по света. Защото професията се развива. Адвокатската професия в света е регулирана, което означава, че правата и интересите се защитават от адвокати, които са членове на Колегията, защото това дава гаранция на клиентите. И това не е самоцел. Когато един адвокат спазва правилата на Колегията, вътре се включва и професионалната тайна, етичните правила, регулация на отношенията, включително и във връзка с възнагражденията. Тази регулация обикновено се осъществява от Асоциации или адвокатски съвети. Това е в световен мащаб. Всякакви идеи за изнасяне, например, на дисциплинарното производство извън независимата адвокатура – да бъдем контролирани от орган извън адвокатурата – нарушава най-важното правило, че ние сме независими. Независимостта е от държавата, дори, ако искате от съда. Ние трябва да бъдем съсредоточени единствено и само в спазването на закона и интересите на гражданите.

В програмата си за управление на САК Вие посочвате, че ще се стремите към "нова информационна политика и активна обществена позиция" – как смятате да реализирате това?

Новата информационна политика е свързана с комуникацията вътре в самата Колегия, тоест – нашите колеги следва да знаят какво прави Съвета на САК и органите, включително с публикуване на дисциплинарна практика, чрез публикуване на протоколи от Съвета и обратна връзка. Колегите трябва да могат да поставят въпроси, които да се разглеждат на Съвета, за да знаят те какво правим ние в техен интерес. За съжаление, в момента това куца. Трябва да се актуализира сайтът и комуникацията да се засили. Това ще даде една активност на адвокатите, които в момента не знаят, че Съвета съществува и работи. За тях ние сме един орган, който им е чужд. Това трябва да се промени. Всеки трябва да може и да комуникира по електронен път, ако желае. Тук не се изключва и възможността за конвенционалните методи. Другото нещо, което е изключително важно е да се популяризира ролята на адвоката, включително и по отношение на защитата на нашата професия, като работа в обществото. Всеки човек трябва да знае, че, ако той иска качествено да защити интереса си, е желателно да потърси съвет, който може да спести един дълъг процес. Трябва да съумеем да убедим хората в друг имидж на адвокатурата – не като някаква меркантилна организация, която се стреми да забогатее на гърба на някого, а като защитници на права, които биха могли да спестят именно тези разходи. Освен това ние сме юридическа общност, която е доста голяма – в момента сме 6100 души. Можем да бъдем сериозен фактор в обсъждане на всякакви възможни обществени проблеми, както в областта на правораздаването и съдебната власт, така и в областта на обществената позиция. Защото защитата на правата на гражданите не се ограничава само в съдебната власт, тя е неограничена и по отношение на защитата на фундаменталните човешки права.

Всички добре знаем, че от години се говори за нов Закон за адвокатурата, който обаче така и не се реализира. Прави впечатление, че се предлагат законови промени на парче, а често пъти идеите на законодателя се оказват изключително спорни. Кои проблеми на гилдията не са достатъчно ясно дефинирани, според Вас, за да се пристъпи към приемането на нов закон?

За съжаление това е въпрос, който се дискутира от вече няколко години на няколко Общи събрания на адвокатурата в страната. Трябва да се знае, че законодателната инициатива в това отношение, както и отговорностите, са изцяло в компетентността на ВАдвС. Той представлява всички адвокати, а не само софийските. Има технически законодателен процес, който трябва да изясни тези неща. Интересното в случая е, че няма толкова широка обществена дискусия. Колегите, независимо от това, че са канени многократно, не дискутират сериозно. Ако трябва да съм точен, ние не сме получили трицифрено число становища от тези 6100 души. Значи имаме много малък интерес, като изключим хората, които са директно ангажирани в изготвянето на предложения. Същественото е, че когато на някой нещо не му харесва или не е съгласен, то той трябва да предложи друго, работещо решение. Именно негативизмът е едно от нещата, което пречи на работата.

Не може да не засегнем, разбира се, и въпросът за минималните адвокатски възнаграждения. Някои Ваши колеги твърдят, че е недопустимо съдът да определя какъв да е размерът им, но пък според други мнения е нужна регулация отвън, за да не се извършват злоупотреби.

Въпросът с минималните адвокатски възнаграждения трябва да бъде обсъден в спешен порядък и да бъде включен в Закона за адвокатурата. С изненада трябва да Ви кажа, че в европейската практика има много места, на които съдът прави преценка по отношение на разноските в частност. Но трябва да правим разлика между разноски и адвокатски възнаграждения. Всеки адвокат може да сключи договор с клиента си и да получи адвокатско възнаграждение, но въпросът е дали този договор може да бъде предмет на решението на съда. Доколко той би могъл да го ревизира и в каква степен може да влияе. В това отношение законовото установяване на минималните адвокатски възнаграждения е насочено не толкова спрямо адвокатите, колкото спрямо клиентите и спрямо съда. За мен, при определяне в специален закон на възнагражденията не би следвало друг орган, бил той и съда, да може да прави преценка в разрез със законовата разпоредба. Отделен е въпросът за прекомерността. За мен трябва да се обърнат нещата – не съдът да присъжда на всички минимални адвокатски възнаграждения. Договорите по принцип се сключват intuito personae Например – аз се явен във ВАС и имам 28 години адвокатски стаж, явява се адвокат с минимален стаж, договорът с мен е сключен intuito personae, тогава следва ли съдът да присъди на всички минимума. Следва ли да се прави преценка за стажа на колегите, за това дали по казуса е имало практика или не? Ако съдът счита, че трябва да намали едно адвокатско възнаграждение, то следва да се аргументира защо го намалява и защо с толкова. А не механично да присъжда минимални възнаграждения, като решението трябва да има възможност да бъде атакувано в тази си част. В момента съдът масово не се аргументира при възражения за прекомерност и дори присъжда под минимума. Волята на страните все пак трябва да е водеща.

В столичната адвокатура, а и в цялата страна като цяло, стои на дневен ред и въпросът за дисциплинарната отговорност, която носят адвокатите. Вярно е, че към колегиите има действащи Дисциплинарни съдилища, но от друга страна продължаваме периодично да ставаме свидетели на нелоялни и неетични практики от страна на някои Ваши колеги. Как планувате да затегнете дисциплината, ако Ви бъде гласувано доверие?

Ние не сме началници на никого. Адвокатурата е най-свободната професия и нашата работа е да защитаваме правата на колегите. Ние не се самосезираме. Имаме една практика, която е свързана с правата на колегите. В момента, в който срещу един колега е пусната жалба, тя трябва да съдържа в себе си конкретни нарушения и конкретни доказателства в тази посока, които да обосновават изобщо образуването на дисциплинарно дело. Много трудно е и нямаме такава функция като Съвет – да разследваме. Ние не сме хората, които събираме доказателства, а на нас ни ги предоставят. Практически дисциплинарната дейност, като начало на производството, зависи от жалбоподателя. В момента, в който ние преценим, че има данни за нарушение, нещата отиват в Дисциплинарен съд. Това което може да се подобри е да се направи достъп до архив на решенията на Дисциплинарния съд и уеднаквяване на дисциплинарната практика. Огромната част от жалбите, за съжаление, не съдържат в себе си достатъчно данни, като исканията са насочени най-често към това да бъдат възстановени хонорари, тъй като жалбоподателят смята, че качеството на услугата не отговаря на парите, които е дал. Ние не връщаме пари. За нас е много по-важно да се очертаят границите на етичните правила и колегите да бъдат запознавани с това. Трябва да стане ясно, че ние освен това не сме и решаващият орган. Такъв е съдът, който е самостоятелен орган. Ние може да го подпомогнем да осъществи този анализ на практиката, като се публикуват решения със заличени данни, но не можем да влияем директно.

От дълго време проблеми се наблюдават и по отношение на дейността на Националното бюро за правна помощ. Все по-малко Ваши колеги изявяват желание да участват в тези процеси. Къде се крие проблемът?

Не смятам така, тъй като списъкът го показва. В момента имаме над 1250 души, които са в Правната помощ и, като динамика, много повече се вписват, отколкото да се отписват. И независимо кой какво твърди – имаме обективни критерии. Интересното е, че това е функция на достъпа до правосъдие и това е концепцията на осъществяването на правната помощ. За съжаление, тенденцията е към намаляване на правната помощ. Нямаме обективен анализ, но фактически исканата правна помощ от органите – съд, прокуратура, полиция – намаляват като обем. Тези адвокати, които не се интересуват от правната помощ го правят, тъй като намаляват исканията. Те не виждат смисъл да получат в рамките на 1 година четири или пет дела. Но това не е свързано с работата на Съвета. Администрирането на правната помощ, от гледна точка на Съвета, е свързано с два елемента, които ние изпълняваме много стриктно, а именно – осъществяването на контактите с институциите, съответно предаването на отчетите на колегите към Националното бюро за правна помощ и натиск, който осъществяваме за заплащане на възнагражденията. Това, което е съществен проблем, е всъщност електронната комуникация. Всичко става през една система, в която практически има проблем и ние трябва да комуникираме с Националното бюро, но поради технически несъвместимости това е проблем. Той следва да бъде решен в следващия Съвет, защото концепцията при електронното управление не е свързана само с комуникацията с Бюрото, а с комуникацията със съдилищата, с които адвокатурата в цялата страна трябва да се свърже електронно.

Кои са основните ангажименти, които ще поемете пред колегите си от столичната адвокатура, ако бъдете избран за председател на САК?

Най-важна е комуникацията. Поемам ангажимента да разговарям с всеки и с всички в името на постигането по-добра и по-добре работеща адвокатура, както по отношение на адвокатската работа, така и по отношение на работата със съда, прокуратурата и институциите, така и по отношение на ВАдвС, да започне широка дискусия с всички, които работят в неправителствения сектор. Не следва да се делим на наши и чужди. Всички искаме едно – да работим спокойно, да предлагаме качествена услуга, да не ни се пречи и съответно да можем да осигурим добър имидж на професията.

Александър Машев е адвокат от май 1992 година и това е единствента професия която е упражнявал повече от 27 години. Занимава се основно с граждански и търговски право. Юрист е четвърто поколение, като неговият дядо проф. Александър Кожухаров е един от най-разпознаваемите български правници на 20-ти век. Активно се занимава с международна дейност в областта на адвокатурата, като е постоянен член на две комисии във Федерацията на европейските адвокатури, както и представител на адвокатурата в Международната адвокатска асоциация със седалище в Лондон. Бил е лектор в многобройни международни форуми, включително е представлявал България и на годишната среща на Световните  лидерите на адвокатските колегии по покана на организаторите, като лектор и представител на колегията. Към момента е член на Софийския адвокатски съвет като част от екипа на председателя Ивайло Данов.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
11
ДАНИЕЛА ИЛИЕВА МАШЕВА ЧЛЕН НА ВСС
|
нерегистриран
21 януари 2020, 06:55
4
0
ДАНИЕЛА ИЛИЕВА МАШЕВА, АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МАШЕВ
10
|
нерегистриран
18 януари 2020, 01:10
1
-6
Човека има 27 година адвокатска практика като граждански адвокат. Добър е има доказани резултати. Четвърто поколение юрист внук на проф. Кожухров. Вие къде бяхте 1992 год - в началнота училище в Търговище?
9
Aristogan
|
нерегистриран
17 януари 2020, 15:16
11
-1
Винаги са пропуска факта, че адвокат Ал. Машев е завършил право в Симеоново.
"Право" в Симеоново е по-точно.
8
******************************************
|
нерегистриран
17 януари 2020, 14:28
5
-2
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
7
адвокат
|
нерегистриран
17 януари 2020, 11:03
1
-13
Този става за председател!
6
Професорът
|
нерегистриран
17 януари 2020, 10:36
13
0
Защо в биографичните данни не е отбелязано КЪДЕ е завършил и в кой факултет? Да не би да се срамува?!!
5
дончо
|
нерегистриран
17 януари 2020, 09:24
6
-3
Този има ли нещо общо с гениалният съдия Машев?
4
Колега
|
нерегистриран
17 януари 2020, 09:00
15
-1
Що за човек е? На снимката изглежда самодоволен...
3
Не на страха
|
нерегистриран
16 януари 2020, 23:33
13
-4
Изразът "Не на страха!", се свързва с нищоправене...цял мандат.

Неподходящо лого за добиране на позицията...
2
Танчето
|
нерегистриран
16 януари 2020, 22:01
9
-2
С една дума: нищо :)
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно