След промените в Закона за мерките срещу изпиране на пари:
За първи път криптовалутите станаха обект на регулация от българското законодателство
Не е пределно ясно с каква цел е въведено задължението за регистрация в приходната администрация, но вероятно това се дължи на стремежа на държавата да облага данъчно сделките с криптовалути
За първи път криптовалутите станаха обект на регулация от българското законодателство
В бр. 94 от 2019 г. на Държавен вестник бяха обнародвани промените в Закона за мерките срещу изпиране на пари. С тях се разширява кръгът от задължени лица по закона, които следва да отговарят на нормативните изисквания за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Сред засегнатите лица са доставчиците на услуги, свързани с криптовалути, а именно:
 
1. лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати фиатни валути (т.нар. "крипто ексчейндж платформи");
2. доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги (т.е. доставчиците на дигитални портфейли за съхранение на виртуални валути).
 
Това е първият нормативен акт в българското законодателство, който предвижда регулация по отношение на виртуалните валути и някои сделки с тях. Промените транспонират правилата на т.нар. Пета директива относно борбата с изпирането на пари (Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г.). Сред съображенията за приемане на Директивата е обстоятелството, че доставчиците на услуги с криптовалути не са задължени от Съюза да идентифицират съмнителни дейности, а анонимността на виртуалните валути позволява евентуални злоупотреби с тях за престъпни цели. Следователно за терористичните групи може да съществува възможност да прехвърлят парични средства във финансовата система на Съюза или в рамките на мрежи за виртуални валути, като прикриват преводите или като се възползват от наличието на известна степен на анонимност на тези платформи. Поради това европейският законодател е разширил кръга от задължени лица чрез въвеждане на балансиран и пропорционален подход, като се гарантират техническият напредък и придобитата висока степен на прозрачност в областта на алтернативните финанси и социалното предприемачество.
 
С промените в националното законодателство за първи път е дадена легална дефиниция на понятието "виртуални валути", които законодателят възприема като:
цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път.
 
Категорията "доставчик на портфейл, който предлага попечителски услуги" включва: всяко физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което предоставя услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути.
 
По силата на закона, доставчиците на услуги с криптовалути следва да съобразят дейността си с общите изисквания на закона, като:
• извършване на комплексна проверка и идентифициране на клиенти;
• идентифицириране на действителни собственици на клиент – юридическо лице;
• изясняване на произхода на средствата;
• съхраняване и разкриване на информация на контролните органи при съмнение за изпиране на пари;
• изготвяне на оценка на риска, приемане на вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари.
 
За целите на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма лицата, предоставящи подобни услуги, имат и задължението да се вписват в публичен регистър, който се води и поддържа от Националната агенция за приходите. Вписването в регистъра ще се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на финансите, която предстои да бъде приета.
 
Не е пределно ясно с каква цел е въведено задължението за регистрация в приходната администрация, но вероятно това се дължи на стремежа на държавата да облага данъчно сделките с криптовалути. Тук следва да се има предвид и методиката на НАП за облагане на този тип сделки, която вече сме обсъждали тук.
 
Общият надзор за спазване на предписанията на ЗМИП се осъществява от Държавна агенция "Национална сигурност". Контролни органи са определените от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" длъжностни лица от състава на дирекция "Финансово разузнаване" на агенцията, които имат правомощия да извършват проверки на задължените лица и да изискват от тях документи и други доказателства, свидетелстващи за изпълнение на законовите им задължения.
 
 
Васил Костов е правен консултант в 1Legal.net и автор на статии и анализи по различни въпроси, където се срещат правото и технологиите. Има опит в сферата на електронната търговия, закрилата на интелектуална собственост, защитата на лични данни, блокчейн проекти и нелоялна конкуренция.
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно