Съдът на Европейския съюз:
Уредбата за пенсиониране на полските магистрати нарушава принципите за независимост и несменяемост
Изразяват се съмнения, че установената система може да е била предназначена да позволи на министъра да отстрани по политически или личностни подбуди определени групи от съдии при навършена пенсионна възраст
Уредбата за пенсиониране на полските магистрати нарушава принципите за независимост и несменяемост

Второ осъдително решение постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по въпроси, свързани с пенсионирането на полските магистрати, след като в края на юни т.г. Съдът в Люксембург постанови, че намаляването на пенсионната възраст на съдиите от Върховния съд нарушава принципа на несменяемост на магистратите и независимостта на съдебната власт. СЕС допусна и разгледа втория иск за неизпълнение на задължения, предявен от Комисията срещу Република Полша. Този път съдиите постановиха, че държавата-членка не е изпълнила задълженията си съгласно общностното право. Едното от нарушенията е, че е установена различна пенсионна възраст за мъже и жени, които са били съдии или прокурори. Другият конфликт е във връзка с намаляването на възрастта за пенсиониране на съдиите от обикновените съдилища, но при установеното правомощие на министъра на правосъдието да удължи периода на активна служба на тези съдии. 

Казусът

Със закон от 12 юли 2017 г. в Полша беше намалена възрастта за пенсиониране на съдиите от обикновените съдилища и прокурорите и възрастта за предсрочно пенсиониране на съдиите от Sąd Najwyższy (Върховен съд) до 60 години за жените и 65 години за мъжете. Преди това възрастта и за двата пола е 67 години. Освен това, с този закон се предоставя на министъра на правосъдието правомощието да удължи периода на активна служба на съдиите от обикновените съдилища след така определената нова пенсионна възраст, която се различава в зависимост от пола. Тъй като Комисията счита, че тези правила противоречат на правото на ЕС, тя предявява иск за неизпълнение на задължения пред Съда.

Решението

В решението си по дело C-192/18 от 5 ноември СЕС изтъква, че пенсиите за осигурителен стаж и възраст, на които имат право тези магистрати, попадат в обхвата на чл. 157 от ДФЕС, съгласно който всяка държава-членка трябва да гарантира принципа на еднакво заплащане на жените и мъжете при извършвана еднаква работа. Въпросните пенсионни схеми също попадат в обхвата на разпоредбите на Директива 2006/54, които са посветени на равно третиране в професионалните социалноосигурителни схеми.

Европейските съдии считат, че с този закон се въвеждат пряко дискриминационни условия, основани на пола, по-специално по отношение на времето, когато засегнатите лица могат да имат действителен достъп до предимствата, предвидени от съответните пенсионни схеми. Така се отхвърля аргументът на Полша, че установените правила представляват мярка за положителна дискриминация.

В решението си съдиите разглеждат и мярката, която се състои в предоставяне на правомощията на министъра на правосъдието да решава дали да упълномощи съдиите от обикновените съдилища да продължат да изпълняват задълженията си след новата намалена пенсионна възраст. В духа на решението от 24 юни 2019 г. по предходното дело на ЕК срещу Полша те посочват чл. 19, параграф 1, ал. 2 от ДЕС, който задължава държавите-членки да осигурят средства за защита, достатъчни за гарантиране на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на ЕС. За да се гарантира, че съдилищата са в състояние да предложат тази защита, запазването на тяхната независимост е от съществено значение. Това означава, че е необходимо съответният съд да упражнява функциите си изцяло автономно и безпристрастно.

Съдът разяснява, че предоставянето на орган като министъра на правосъдието на правомощия да решава дали да предостави или не удължаване на периода на съдебната дейност над нормалната пенсионна възраст, не подкопава директно принципа на независимост. Въпреки това, съществените условия и подробните процедурни правила, уреждащи тази власт за вземане на решения, в конкретния случай са такива, че пораждат основателни съмнения относно безпристрастността и неутралността на засегнатите съдии към външни фактори. Посочва се, че критериите са твърде неясни, а освен това липсва изискване за мотиви към решението на министъра и не може да бъде оспорено в съдебно производство. Конфликт настъпва и в това, че продължителността на периода, за който съдиите са задължени да продължат да чакат решението на министъра, попада в преценката на последния.

Трайна е практиката на СЕС, че необходимата независимост на съдиите спрямо всяка външна намеса или натиск изисква определени гаранции, като например срещу отстраняване от длъжност. Принципът на несменяемостта изисква съдиите да остават на длъжност при условие, че не са достигнали задължителната възраст за пенсиониране или до изтичане на мандата им, когато този мандат е за определен срок. Въпреки че не е абсолютен, не може да има изключения от този принцип, освен ако те не са оправдани от мотивирани и законовоустановени основания при спазване на принципа на пропорционалност.

В конкретния случай комбинацията от мярка за намаляване възрастта за пенсиониране на магистратите и предоставянето на министъра на правосъдието на преценка дали да им разреши да продължат да изпълняват задълженията си след новото пенсиониране се явява именно нарушение на принципа на несменяемост. Навеждат се аргументи за появата на съмнения, че новата система всъщност може да е била предназначена да позволи на министъра да отстрани по политически или личностни подбуди определени групи от съдии при навършена пенсионна възраст, докато задържа други на длъжност. Освен това, за приемането на решението от министъра няма предвиден срок и съответният съдия остава на длъжност, докато такова не бъде прието. Това може да доведе до ситуации, при които отказващо решение е прието, след като засегнатото лице вече е просрочило установената пенсионна възраст.

Искът за неизпълнение на задължения, насочени срещу държава-членка, която не е изпълнила задълженията си съгласно правото на Съюза

Легитимирана да го предяви е Комисията или друга държава-членка. Ако Съдът на Европейския съюз установи, че е имало неизпълнение на задължения, съответната държава-членка трябва незабавно да изпълни решението на Съда. Когато Комисията прецени, че държавата-членка не е изпълнила решението, тя може да заведе допълнителен иск с искане на финансови санкции. Ако обаче мерките за транспониране на директива не са били съобщени на Комисията, СЕС може по предложение на Комисията да наложи санкции на етапа на първоначалното решение.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно