ОСГТК на ВКС излезе с Тълкувателно решение:
Процесуалната правоспособност е абсолютна предпоставка за възникването на правото на иск
Върховните съдии смятат още, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо
Процесуалната правоспособност е абсолютна предпоставка за възникването на правото на иск

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) излезе с Тълкувателно решение № 1/2017 г.

Тълкувателното дело е образувано поради противоречиво разрешаване от състави на ВКС на въпросите: "Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?" и "Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?"

В отговор на тези въпроси върховните магистрати са решили на първо място, че "въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо". На второто място ОСГТК на ВКС смята, че "процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение".

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. По първия поставен въпрос ОСГТК приема, че нарушаването от въззивния съд на посочената норма, когато основанието за спиране е било налице към момента на постановяване на въззивното решение, е порок, който води до недопустимост на съдебния акт. В мотивите на тълкувателното решение пише:"Недопустимостта е порок, при който съдебното решение е валидно, но е постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество. Касае се за порок в процесуалноправната основа на исковото производство – за липса на положителна или за наличие на отрицателна процесуална предпоставка, свързана с възникването, съществуването и упражняването на правото на иск."

В решението на върховните съдии пише още, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

В мотивите на ОСГТК се посочва още, че чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК предвижда съобразяването по обусловеното дело на нови права, факти и обстоятелства, каквито представляват установените с решението или присъдата по обуславящото дело. Това може да стане само пред съд, чиято основна дейност е решаваща, а не проверяваща. В касационното производство, развиващо се по реда на чл. 290 – чл. 293 ГПК, правомощията на ВКС по отношение на обжалвания съдебен акт са лимитирани в рамките на проверка за валидност, процесуална допустимост и правилност на обжалваното решение, при недопустимост да се събират нови доказателства и да се установяват нови факти. Поради това зачитането на съдебния акт по преюдициалния спор поначало не може да бъде сторено от ВКС в производството по чл. 290 – чл. 293 от ГПК, доколкото това изисква касационният съд да предприеме спиране на обусловеното дело.

Върховните съдии  приемат, че при наличие на основание за спиране въззивното решение ще е недопустимо и подлежащо на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело – висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на спора. В мотивите се казва, че при обжалване пред ВКС, в изпълнение на задължението си във всяко положение на делото да следи за валидността и допустимостта на съдебните актове, ВКС ще е длъжен служебно да селектира жалбата в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК  поради "вероятна недопустимост" на въззивното решение, а преценката за допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. При разглеждането на жалбата, в случай че се установи наличието на процесуалната пречка, въззивното решение като недопустимо следва да се обезсили. Делото следва да се върне за ново разглеждане и решаване от друг състав на въззивния съд с указания за извършване на необходимите съдопроизводствени действия в зависимост от етапа, на който се намира обуславящото дело. Въззивният съд няма нужда да спира производството, ако междувременно пречката за разглеждането му е отпаднала – решението по преюдициалния спор е влязло в сила.          

По втория поставен за тълкуване въпрос ОСГТК приема, че предявяването на иск срещу физическо лице, което към момента на постъпване на исковата молба в съда е починало, или срещу юридическо лице, което към същия момент е неправосубектно, респективно не съществува в правния мир, изключва валидното възникване на процесуално правоотношение и настъпване на целените от ищеца правни последици.

В мотивите пише, че сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск на първо място са надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице.    Според чл. 27, ал. 1 от ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. "Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност... Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване",пише в решението на върховните съдии. Според ОСГТК е невъзможно процесът да продължи в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде "продължено" при условията на чл. 227 от ГПК.

По делото са депозирани особени мнения.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
12
Кукуригу
|
нерегистриран
10 юли 2019, 13:41
3
-4
И аз мисля като Петко 2. Не че няма да се съобразяваме с ТР, но...
11
|
нерегистриран
10 юли 2019, 12:27
5
-6
58 върховни съдии системно демонстрират на българското общество грубо погазване правлата на българската граматика и явна грандомания, като си изписват имената все с главни букви акто на стоките в супермаркет?! Дори Свят, Земя, Господ, Исус Христос, Мохамед, Буда, България се изписват само с първа главна буква ! Те обаче явно се считат за по-велики и от Господ и от страната си която ги храни .........?!!
9
|
нерегистриран
10 юли 2019, 11:44
5
-7
До коментар [#1] от "Петко 2":
Решението, постановено при наличие на основание за спиране по чл229, ал. 1, т.4 ГПК е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствено правило, обезпечаващо правилността на решеншето. Не е недопустимо. Уважаеми върховни съдии, прочетете учебника по граждански процес!
Браво, Петко !
Тъжно е да те поздравлявам по такива поводи, но вече и все по - често се налага.
ВКС системно употребява, при това зло-употребява с недопустимостта, като такава, вкл. по повод осъдителни и конститутивни претенции, без да си дава сметка, че, образно казано, чрез недопустимостта обявява на ищцовата страна, че тя всъщност няма право да пита съда, а това граничи с отказ от правосъдие.
8
|
нерегистриран
10 юли 2019, 11:36
11
-1
Формалното заемане на определена позиция, дори и тя да е върховна, не гарантира уважение и респект.
За тях трябва да се бориш и да си ги заслужиш.
С такава тълкувателна и правораздавателна дейност не се получава !
7
?
|
нерегистриран
10 юли 2019, 10:31
15
0
Отговорите и на двата процесулни въпроса са толкова еднозначни,че не ми е ясно защо е било нужно ТР. Някой "оправвомощен" сигурно си е въобразил, че ще прокара "целеви" промени...
6
|
нерегистриран
10 юли 2019, 08:15
17
0
До коментар [#1] от "Петко 2":
Решението, постановено при наличие на основание за спиране по чл229, ал. 1, т.4 ГПК е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствено правило, обезпечаващо правилността на решеншето. Не е недопустимо. Уважаеми върховни съдии, прочетете учебника по граждански процес!


Да прочетете го, особено в частта за абсолютните процесуални предпоставки.
5
|
нерегистриран
09 юли 2019, 23:51
30
-2
Издигането до Върховния касационен съд в последните 1-2 десетилетия се дължи на много, много нагорещен въздух... А когато на такова ниво нагорещеният въздух стане в повече Институцията видимо олеква. Не съм изхвърлил Сборника "Постановления и тълкувателни решения на Върховния съд на Република България по граждански дела 1953-1991 г.". И няма да го изхвърля, защото от него има какво да се научи. Римска лаконичност, съчетаваща абстрактност и същевременно яснота, за разлика от съвременните тълкувателни решения на кариерно обслужващите и обслужените, пардон - израстващи.
4
|
нерегистриран
09 юли 2019, 21:33
13
-10
Предлагам в ЗСВ да се предвиди,че преподаватели от СУ извършват ежегодни проверовъчни атестационни изпити за съдиите от Върховния съд. Подготвения не се страхува от изпит. При провал на изпита(какъвто, сигурни сме-няма да има)-да бъде анулирана дипломата, отнета правоспособността, и да бъдат върнати заплатите-от датата на инсталирането в съдебната система. При успех на изпита-да могат да продължат да правораздават.
3
петко 3
|
нерегистриран
09 юли 2019, 21:04
12
-3
"Въззивният съд няма нужда да спира производството, ако междувременно (след приключване на съдебното дирене при първоначалното разглеждане на делото до връщането му за ново разглеждане) пречката за разглеждането му е отпаднала – решението по предюдициалния спор е влязло в сила."

Както много други ТР и това не е предвидило всички, възможни хипотези и има нужда от тълкуване на тълкуването. Та какво става в следния случай: дело за делба на съсобствени, в резултат на прекратена СИО, вещи, което не е спряно при наличие на спор по иск по чл.29, ал.3 от СК - несъмнено преюдициален. Подава се касационна жалба и се излагат различни касационни основания, включително и за допуснато съществено процесуално нарушение на нормата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. С отговора се представя междувременно влязлото в сила решение, с което претенцията е била отхвърлена изцяло, т. е. това решение по никакъв начин не би повлияло в производството по допускане на съдебната делба. Е тогава защо трябва да се обезсилва и връща делото за ново разглеждане?! Или изводът е, че приложението на даденото с ТР разрешение следва да се преценява във всеки конкретен случай. Действително, тълкуването в смисъл, че се касае за недопустимост на въззивното решението е по-логично и целесъобразно - ВКС следи служебно и без да е посочено като касационно основание едно такова нарушение може да обезсили съдебния акт на въззивната инстанция и да върне делото за ново разглеждане, но пък ако да не го направи, например - ако няма данни за висящия спор или не ги забележи, впоследствие - след влизане в сила на решението по преюдициалното дело, заинтересованата страна може да иска отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. От друга страна, ако има позоваване в касационната жалба и се приеме, че решението е неправилно, отмени се и делото се върне за ново разглеждане, фактически няма никаква разлика с предходната хипотеза. Така че общо взето това ТР е удар в празното пространство, без особено практическо значение.
2
Анализаторd
|
нерегистриран
09 юли 2019, 20:59
8
-9
Петко 2 си е прав - ако реш. по обуславящото дело е несъвеместимо с това по обусловеното/при липса на спиране на второто/, то второто е неправилно, понеже не са отчетени установените с него права,но защо да е недопустимо? Формата на неправилност - Съществено процесуално нарушение,а в зависимост от конкретиката може да е и (по-рядко) необосновано,и като че ли по-рядко - материално неправилно.Ако двете решения не са несъвместими - налице е несъществено процесуално нарушение, без да се отрази на крайната правилност на акта.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно