Алексей Варнек, председател на Наказателния съд във Вердюн, Франция:
Реформата в съдебната система не е чак толкова необходима, за да се подобри вярата на обществото
Наказателно-процесуалните норми са един баланс между правата на човека и правомощията на прокуратурата, смята френският съдия-следовател
Реформата в съдебната система не е чак толкова необходима, за да се подобри вярата на обществото

Алексей Варнек е френски съдия следовател и председател на Наказателния съд във Вердюн

Алексей Варнек е френски съдия-следовател и председател на Наказателния съд във Вердюн. Той посети България заедно със свои колеги прокурор и съдии по Проект на Европейската мрежа за сътрудничество.

Г-н Варнек, имате ли представа, че българският Наказателен кодекс (НК) е писан през 1968г. при съвсем различен социален строй? Смятате ли, че липсата на съществени изменения повече от 50 години след промените в едно съвсем различно, ново, демократично настроено общество, е една от причините хората да нямат доверие в правораздавателните органи и справедливостта?

Не съм сигурен, че имам достатъчно информация, за да ви отговоря по най-задоволителния начин. От моя гледна точка това, че НК се прилага дълго време не може да доведе до въпроса за доверие или недоверие. Мисля, че съдебната система страда от същите слабости, както и останалите власти. Имам много малко понятие за недоверието към съдебната система в България, но мисля, че съдебната система като цяло е една човешка организация, която се базира и функционира така, както функционират хората в нея. Без да знам конкретни факти, мисля, че реформата не е чак толкова необходима, за да се подобри вярата на обществото.

Френското общество вярва ли на правосъдната си система и достатъчно актуално ли е наказателното ви право спрямо нуждите на гражданите?

Хората във Франция смятат, че правораздаването там е много бавно, много сложно и неефективно. Идеята ми е, че французите не смятат, че магистратите са корумпирани, а просто, че не работят ефективно. От друга страна правосъдието е нещо изключително мащабно и не може да се говори еднозначно за него. Това, което мога да кажа за моята работа е, че аз съм съдия-следовател и председател на Наказателния съд във Вердюн и смятам, че проблемът на системата не е в правилата, които постоянно се реформират, а е в недостатъчната материална обезпеченост. В последните 20 години във Франция всеки министър на правосъдието, всеки премиер, след като встъпи в длъжност, започва да реформира системата. Целта на всички тези реформи бе правосъдието да стане по-справедливо, по-ефективно и просто. И промените във френския НК целяха правата на гражданите да бъдат по-добре защитени. За съжаление обаче практиката показа, че тези цели не бяха постигнати. От една страна наказателното право на Франция е съобразено с Европейската конвенция за защита правата на човека и от моя опит мога да кажа, че защитата на правата на човека достигна много високо ниво, но, за да бъде по-ефективна правосъдната система, ние се нуждаем от повече средства, а не от реформи. И, за да завърша отговора си, искам да кажа, че за френското общество е по-важно не доколко то вярва на съдебната система, а доколко с настоящата уредба може да се осъществи по-ефективно правораздаването и справедливостта.

Много наши юристи смятат, че българският наказателен процес е твърде формален. Как се справяте Вие с формализма в наказателното право?

Формализмът във Франция се увеличи страшно много в последните 19 години. И както казва германският професор Рудолф фон Йеринг: "Формализмът е сестра близначка на свободата". В момента, съобразно моя опит като съдия-следовател, мога да кажа, че нещата се обръщат. Това е така, понеже нивото на професионализма на полицейските органи е достатъчно високо и заедно с разследващите органи те се стараят да защитават интересите на колкото може повече хора. Защото наказателно-процесуалните норми са един баланс между правата на човека и правомощията на прокуратурата. Сега във Франция балансът се промени в полза на индивидуалните права.

В България се наблюдава тенденция в затвора да отиват основно признатите за виновни за дребни кражби, джебчийства, така да се каже "дребните риби". Проблемът е, че у нас почти няма осъдени политици, магистрати и крупни бизнесмени. Как си обяснявате този феномен?

Това е подвеждащ въпрос. Не се чувствам достатъчно квалифициран да отговоря на такъв политически въпрос. За съжаление нямам достатъчно информация, за да отговоря правилно и акуратно.

У нас, както знаете, е особено популярен един от кандидатите за европейски главен прокурор – Лаура Кьовеши. Голяма подкрепа обаче в Европа получава френският кандидат Жан-Франсоа Бонер. Какви качества притежава той, според Вас, и какви преимущества пред съперниците му?

Не съм упълномощен да коментирам тези двама кандидати и не мога да си позволя да се изказвам за безспорните качества и на двамата ми колеги. Всеки от тях безспорно е достоен за това място и е ценен в юридическите среди.

Трябва ли да очакваме нещо фундаментално от Европейската прокуратура? Все пак тя ще се занимава само с разследвания за злоупотреби с европейски средства. Освен това няма да замести разследващите органи в държавите-членки на ЕС по други тежки престъпления от международен характер като тероризъм, трафик на наркотици и на хора, например.

Европейската прокуратура бе създадена, за да се бори на практика с нарушенията във връзка с разходването на европейски средства. Както и всички останали европейски идеи, и тази започна от една малка идея с надеждата, че един ден ще се превърне в голяма. Защото знаем, че идеята на европейската интеграция започна като съюз за търговия с въглища и стомана. Така, че целта на Европейската прокуратура е един ден тя да стане по-голяма и по-силна и да има компетентност много по-голяма от това да се бори само със злоупотребите с европейски средства. Целта е много близка до идеята за създаването на европейска армия, която много трудно би се реализирала, понеже това трябва да бъде осъществено от суверенни държави. Отговорът е – да, разбира се, че е нужно Европейската прокуратура да се занимава и с други разследвания. Би било страхотно, ако ЕС си има собствена прокуратура, която да разследва и наказва престъпления с международно измерение. Това обаче е сложно и трудно по две причини. Първо, защото наказателноправните традиции на държавите членки са различни, защото те идват от различни места. Втората причина е, че ако бъде създадена такава институция, която да преследва и наказва престъпленията на територията на целия Европейски съюз, част от държавите ще трябва да делегират своя суверенитет и да се откажат от част от своите правомощия.

Работили ли сте по общи разследвания с българските власти? С какво се отличават тези разследвания и как са приключили?

В моя съдебен район имаме нужда от взаимодействие и взаимопомощ от българските власти, но за момента не сме имали съвместно разследване. Смятам обаче, че скоро ще имаме, понеже от моите няколко визити в България, открих, че професионализмът и качествата на националните ви разследващи органи са много големи и можем да си взаимодействаме.

Кои според Вас са най-сериозните проблеми и слабости във Френското законодателство?

Едно от най-слабите места във френската правосъдна система е това, че френският Висш съдебен съвет (ВСС) не работи така добре, както българският. Не го казвам като ласкателство, но тази идея се породи в мен, когато за последен път бях в България и открих преимуществото, че вашият ВСС отговаря за кариерата, развитието и бюджета на съдебната власт. Във Франция кариерното развитие и бюджетът на съдебната власт се управляват от Министерството на правосъдието, което на практика повдига съмнения относно независимостта на съдебната система. Преимуществото за България е и, че ВСС може да си поиска определен бюджет от Народното събрание. В тази връзка мога да кажа както от теоретична, така и от практична гледна точка, че това положение на българския ВСС гарантира в по-голяма степен неговата независимост. Още повече, че за държава с по-малко от 7 млн. души население България има около 5000 магистрати, а за Франция, чието население е десет пъти по-голямо ние имаме 8500 магистрати. Мисля, че няма нужда от повече коментари, тъй като цифрите говорят сами за себе си.

Какво Ви направи впечатление при срещите Ви с българските Ви колеги магистрати, какъв съвет бихте им дали?

Имах доста срещи с български колеги в последните шест месеца. Както в прокурорските, така и в съдийските среди. Моето впечатление е, че въпреки, че нашите законодателства и съдебни системни са различни, ние споделяме същите тревоги. И в двете държави се опитваме да вършим работата си по най-добрия начин, за да защитаваме човешките права със средствата, с които разполагаме. Моята практика ми подсказва, че както в България, така и във Франция работим много и извънредно. Срещаме страшно много трудности. Бих дал приятелска препоръка. Искам да кажа на моите български колеги – продължавайте да работите със същата енергия, която показвате досега.

Алексей Варнек е роден в Москва през 1983 г. и на 9-годишна възраст се мести със семейството си във Франция. Завършва право в Страсбург и докторат по граждански процеси. Преподавател е по право в Страсбург от 2007г. Съавтор е на наръчник по граждански процедури. Съдия-следовател е от 2017г. Към момента е председател на Наказателния съд във Вердюн.

           

При посещението си у нас Алексей Варнек разговаря с прокурори и ръководството на Софийската градска прокуратура 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
4
Зачуден
|
нерегистриран
04 юни 2019, 23:36
8
0
Туй за реформата на СС у вас, или у нас, става на въпрос, че не се разбра...
3
Cato
|
нерегистриран
04 юни 2019, 21:13
5
-1
Човекът си казва - не знае за какво става у нас въпрос.
2
|
нерегистриран
04 юни 2019, 14:08
3
-1
Повече от два месеца ЛИПСВА на пазара ЛЕКАРСТВО ЗАМЕТ,което онокодиспансера Враца влива на пациенти болни от рак на костите.Според мен търговци или длъжностни лица допускат умишлено нарушение и неизпълнение на служебни задължения, съпроводено с несъответствие с установени медицински стандарти,морал и човещина за да може да се избегнат фатални инциденти- ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ПРИЧИНЯВАНЕ НА СМЪРТ на болните от северозападна България, област Враца ,Видин Монтана и Ломския вилает. За сега никой не може да каже до кога ще липсва лекарство на пазара.,което за една правова държава е ФРАПИРАЩО и СТРАШНО.!!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно