Съдийската колегия изпрати в МП предложенията на Даниела Марчева и Драгомир Кояджиков за промени в ГПК
Идеята на двамата кадровици се възприе със 7 на 3 гласа "за"
Съдийската колегия изпрати в МП предложенията на Даниела Марчева и Драгомир Кояджиков за промени в ГПК

Със 7 гласа "за" на 3 гласа "против" Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) изпрати в работната група към Министерството на правосъдието (МП), занимаваща се с промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), предложенията на кадровиците Даниела Марчева и Драгомир Кояджиков за изменения в чл. 272.

Според редакцията, предложена от двамата членове на кадровия орган, не е нужно въззивните състави в мотивите към актовете си да преповтарят правните и фактически изводи и констатации на първата инстанция, с които са съгласни.

Дебат по въпроса все пак се проведе, тъй като се оказа, че Олга Керелска и Атанаска Дишева са твърдо против така предложените промени.

В началото на дискусията Керелска заяви, че Колегията няма правомощия да предлага изменения в действащи закони, а може единствено в рамките на Пленума да изразява становища по вече приети законопроекти. "Това, което ние ще препоръчаме няма никакво обвързващо действие. Предложената редакция не променя по същество настоящата редакция на чл. 272, тъй като е в алтернатива", заяви Керелска и призова Колегията да не се занимава с този казус повече.

Севдалин Мавров пък предложи точката да се отложи, тъй като не е компетентен в тази материя. "Имаме дирекция към ВСС, която се занимава с тези въпроси, защо това предложение се внася в дневен ред без да е минало през Комисия "Правни и институционални въпроси"?", попита Мавров.

Даниела Марчева взе думата, за да поясни, че като член на работната група в МП, е забелязала, че в рамките й често се правят различни предложения, които обаче обикновено биват бламирани от останалите членове на групата, което всъщност до крайност затруднява дейността й. "Това, че ВСС няма законодателна инициатива е голям пропуск", заяви Марчева и допълни, че така предложената редакцията на чл. 272 не е лично нейна, а е обсъдена с колегите й съдии от страната. "Тази редакция е предложение на съдии. Не мисля, че тази разпоредба, която се прилага от въззивни съдии, би могла да бъде редактирана от юристконсулти в Съвета", заяви още Марчева на въпроса защо казусът не е минал през Правната комисия към ВСС.

"Това, че предложението е направено от съдии нищо не значи. Кои са тези съдии, къде са?", заяви Мавров и настоя точката да се отложи докато не мине през Комисията по правни въпроси към кадровия орган. "Подписка ли искате да приложим към материалите", отвърна Марчева. В крайна сметка Колегията не възприе аргументите на Севдалин Мавров и не отложи точката, а спорът по предложените промени в чл. 272 от ГПК продължи.

Накрая Марчева отново припомни, че е член на работната група към МП и подчерта, че може още утре да внесе предложението от първо лице, само че, според нея, идеята е Съдийската колегия да поеме ангажимент към натовареността в съдилищата като колективен орган. Очевидно колегите й се съгласиха с това и я подкрепиха в настояването предложените изменения да бъдат изпратени в МП. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
15
|
нерегистриран
17 януари 2019, 09:17
0
0
До коментар [#14] от "нерегистриран":

Важно е мотивите на въззивния съд да имат самостоятелно битие, защото именно те, а не мотивите на първоинстанционният съд, са въпрос на проверка в производството по допустимост пред ВКС. И ако на въззивния съдия му е все тая какви ще са мотивите, стига да е правилен крайният извод, за адвоката, който се поти да измисли касационни въпроси за допускане пред ВКС (с шанс за допускане клонящ към нулата) формулирането на някакви мотиви от въззивния съд има значение. Именно те ще са предмет на обсъждане в изложението на въпросите по допустимост на касационната жалба.
Може би е хубаво да има и идеализъм в нашата професия. Не всичко е пари, понякога е и призвание. Тотално грешно е да се мисли, че съдът не влияе върху психичното здраве на хората. Страните зависят от съда и неговите актове. Понякога става дума за пари и имоти, за които човекът се е трепал цял живот. Жестоко и безсърдечно е да се смята, че съдът със своите актове не оказва влияние върху живота на хората и те сами са си виновни. В крайна сметка сме и морални същества, а и съдиите трябва да са носители на определени морални ценности, съгласно Кодекса за етично поведение на българските магистрати:
https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135951392
Ако все още смятате, че говоря празни приказки, значи и КЕПБМ за Вас също са куп глупости.
Твърде романтични са представите ти за "страните". Още преди десетилетия като стажант се убедих , че "добри" и "лоши" страни няма - има ЛОШИ и ПО-ЛОШИ. Повечето дела се водят "на въпреки" и страните много добре знаят или би трябвало да знаят какъв ще е крайния изход . И да ги "ориентира" съда и да не ги "ориентира" , те си знаят своето и както написах - повтарят едни и същи глупости . И да - повечето въобще не са за адвокат и за съд , а са за психотерапевт . Нека и адвокатите малко да се помъчат да измислят "касационни основания" , не е нужно те да представляват преразказ на мотивите на съда с елементи на разсъждения . Може би тук му е мястото да се каже , че повечето адвокати нямат ДОРИ БАЗИСНИ ПОЗНАНИЯ за правото и за текущата съдебна практика . Писмените им защити много често са лишени от всякакъв смисъл и не само аз , но и повечето съдии на практика не ги четат - НЯМА СМИСЪЛ . Така че това е много по-голям проблем - НИСКОТО КАЧЕСТВО НА АДВОКАТСКАТА ЗАЩИТА. Имам дела , които не могат да тръгнат с години , защото адвокатите не знаят какво искат , нито могат да го формулират като хората . А ние обсъждаме дали въззивният съд да повтаря или да не повтаря мотивите на първата инстанция . ДРЕБНИ КАХЪРИ пред световния океан на адвокатската простотия...
14
|
нерегистриран
17 януари 2019, 00:00
0
0
До коментар [#13] от "нерегистриран":
Харесва ми тази жилка на идеализъм....но съдът не е психотерапевт , за да накара страните да се "примирят" с решението му . Мотивите служат колкото да ориентират страните , толкова....и самият съд , защото ако не може да напише мотиви съдията не би трябвало да постанови такова решение . Писането на мотиви "до откат" е безсмислено . Пак ще те отпратя към наказателния процес , където се пишат мотиви до идиотизъм и пак нещата не вървят . Какви нови мотиви да излага въззивният съд , след като едната от страните повтаря едни и същи глупости и не спира и не спира . За мен като въззивен съдия е важен крайния резултат - дори и мотивите на първата инстанция да са неправилни , това не ме вълнува , след като е уцелил изхода на делото ...

Важно е мотивите на въззивния съд да имат самостоятелно битие, защото именно те, а не мотивите на първоинстанционният съд, са въпрос на проверка в производството по допустимост пред ВКС. И ако на въззивния съдия му е все тая какви ще са мотивите, стига да е правилен крайният извод, за адвоката, който се поти да измисли касационни въпроси за допускане пред ВКС (с шанс за допускане клонящ към нулата) формулирането на някакви мотиви от въззивния съд има значение. Именно те ще са предмет на обсъждане в изложението на въпросите по допустимост на касационната жалба.
Може би е хубаво да има и идеализъм в нашата професия. Не всичко е пари, понякога е и призвание. Тотално грешно е да се мисли, че съдът не влияе върху психичното здраве на хората. Страните зависят от съда и неговите актове. Понякога става дума за пари и имоти, за които човекът се е трепал цял живот. Жестоко и безсърдечно е да се смята, че съдът със своите актове не оказва влияние върху живота на хората и те сами са си виновни. В крайна сметка сме и морални същества, а и съдиите трябва да са носители на определени морални ценности, съгласно Кодекса за етично поведение на българските магистрати:
https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135951392
Ако все още смятате, че говоря празни приказки, значи и КЕПБМ за Вас също са куп глупости.
13
|
нерегистриран
16 януари 2019, 19:36
0
0
До коментар [#12] от "До 7":
Не, не изпитвам носталгия по стария ГПК. Аз самият често съм влизал в ролята на адвоката, който се мъчи да оправи батаците на свои предишни колеги по делото. Но Вие /не се познаваме и не мога да си позволя да се обръщам на "ти"/ повдигате интересен въпрос-да търсенето на обективната истина в правораздаването. Каква всъщност е функцията на правораздаването? Да се реши конкретен правен спор. Разбира се, обикновено едната страна губи, другата печели. И така винаги едната страна е недоволна. Но това е възгледът, че при един конфликт винаги ситуацията е win-lose. Но това е архаичен възглед. Съвременните научни изследвания, особено в областта на теорията на игрите, показват, че е възможна и ситуация win-win, при която и двете страни са удовлетворени. Разбира се, пълно щастие е невъзможно. Но е възможно да се постигне компромис, при който неприятното чувство от загубата да се минимизира. Това може да стане само, ако и двете страни разберат същността на проблема, довел до конфликта. Възможно е загубилата страна да промени гледната си точка и да разбере, че може би не е била права от самото начало, поне не и изцяло. Тук вече идва ролята на съдията, който трябва да обясни на страните максимално ясно и просто в какво се състои проблемът и защо единият е прав, а другият-не. Това се постига чрез мотивите, които трябва да са ясни и убедителни.
Препращането към мотивите на първоинстанционото решение не внася яснота в спора, тъй като въззивникът е недоволен именно от мотивите /а не само диспозитива/ на първоинстанционното решение. С други думи, въззивно решение без собствени мотиви само прехвърля топката към касационната инстанция, т.е. е пълна загуба на време.
Истината е, че щато изключим СГС и САС, останалите въззивни съдилища нямат проблеми със свръхнатоварването. Има натоварване в Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Русе, Ст. Загора. Но има ОС, където недостигът на работа е фрапиращ-Видин, Силистра, Смолян и др. В АС Бургас имат по 1-2 дела на ден, и то не всеки ден. Дори и в АС Варна няма много дела. Следователно исканата промяна ще отговори на нуждите на 2 съда -СГС и САС, но няма да отговори на нуждите на обществото от справедливост. Кое от двете е по-важно според Вас? Вие като съдия не се ли чувствате призван да защитавате обществените интереси?
Харесва ми тази жилка на идеализъм....но съдът не е психотерапевт , за да накара страните да се "примирят" с решението му . Мотивите служат колкото да ориентират страните , толкова....и самият съд , защото ако не може да напише мотиви съдията не би трябвало да постанови такова решение . Писането на мотиви "до откат" е безсмислено . Пак ще те отпратя към наказателния процес , където се пишат мотиви до идиотизъм и пак нещата не вървят . Какви нови мотиви да излага въззивният съд , след като едната от страните повтаря едни и същи глупости и не спира и не спира . За мен като въззивен съдия е важен крайния резултат - дори и мотивите на първата инстанция да са неправилни , това не ме вълнува , след като е уцелил изхода на делото ...
12
До 7
|
нерегистриран
16 януари 2019, 09:30
4
-1
Не, не изпитвам носталгия по стария ГПК. Аз самият често съм влизал в ролята на адвоката, който се мъчи да оправи батаците на свои предишни колеги по делото. Но Вие /не се познаваме и не мога да си позволя да се обръщам на "ти"/ повдигате интересен въпрос-да търсенето на обективната истина в правораздаването. Каква всъщност е функцията на правораздаването? Да се реши конкретен правен спор. Разбира се, обикновено едната страна губи, другата печели. И така винаги едната страна е недоволна. Но това е възгледът, че при един конфликт винаги ситуацията е win-lose. Но това е архаичен възглед. Съвременните научни изследвания, особено в областта на теорията на игрите, показват, че е възможна и ситуация win-win, при която и двете страни са удовлетворени. Разбира се, пълно щастие е невъзможно. Но е възможно да се постигне компромис, при който неприятното чувство от загубата да се минимизира. Това може да стане само, ако и двете страни разберат същността на проблема, довел до конфликта. Възможно е загубилата страна да промени гледната си точка и да разбере, че може би не е била права от самото начало, поне не и изцяло. Тук вече идва ролята на съдията, който трябва да обясни на страните максимално ясно и просто в какво се състои проблемът и защо единият е прав, а другият-не. Това се постига чрез мотивите, които трябва да са ясни и убедителни.
Препращането към мотивите на първоинстанционото решение не внася яснота в спора, тъй като въззивникът е недоволен именно от мотивите /а не само диспозитива/ на първоинстанционното решение. С други думи, въззивно решение без собствени мотиви само прехвърля топката към касационната инстанция, т.е. е пълна загуба на време.
Истината е, че щато изключим СГС и САС, останалите въззивни съдилища нямат проблеми със свръхнатоварването. Има натоварване в Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Русе, Ст. Загора. Но има ОС, където недостигът на работа е фрапиращ-Видин, Силистра, Смолян и др. В АС Бургас имат по 1-2 дела на ден, и то не всеки ден. Дори и в АС Варна няма много дела. Следователно исканата промяна ще отговори на нуждите на 2 съда -СГС и САС, но няма да отговори на нуждите на обществото от справедливост. Кое от двете е по-важно според Вас? Вие като съдия не се ли чувствате призван да защитавате обществените интереси?
11
кроячески услуги, шивашки услуги, шиене, кроене, корекции, подгъви, шев на ..
|
нерегистриран
16 януари 2019, 08:06
5
-2
До коментар [#10] от "Кой им е дал право на законодателна инициатива":
Даниела Марчева и Драгомир Кояджиков - ще предложат кадровият орган да излезе с предложение до Министерство на правосъдието (МП) за изменение в Гражданския процесуален кодекс (ГПК)...Драгомир Асенов Кояджиков. Образование: Бургаски свободен университет , специалност „Право“. Даниела Марчева– юрисконсулт в Брилянт инвест“ АД. Членовете на ВСС нямат право на законодателна инициатива ..Никъде в Конституцията няма такива правомощия - ВСС дефакто и деюре да има законодателна инициатива
Даниела Марчева– юрисконсулт в шивашкото предприятие Брилянт АД
10
Кой им е дал право на законодателна инициатива
|
нерегистриран
16 януари 2019, 07:58
5
-2
Даниела Марчева и Драгомир Кояджиков - ще предложат кадровият орган да излезе с предложение до Министерство на правосъдието (МП) за изменение в Гражданския процесуален кодекс (ГПК)...Драгомир Асенов Кояджиков. Образование: Бургаски свободен университет , специалност „Право“. Даниела Марчева– юрисконсулт в Брилянт инвест“ АД. Членовете на ВСС нямат право на законодателна инициатива ..Никъде в Конституцията няма такива правомощия - ВСС дефакто и деюре да има законодателна инициатива
9
|
нерегистриран
15 януари 2019, 20:50
2
-4
До коментар [#8] от "123":
И как досега не се разбра, че въззивният съд може да препрати по чл. 272 ГПК само по отношение на фактически констатации, а трябва да "субсумира", както преписва Коледжиков тълкувателното решение, приетите И от въззивния съд за установени по делото факти под приложимата материална разпоредба, т.е. да достигне до собствени правни изводи. Да дойде Коледжиков да му разясня волята на законодателя по чл. 272 ГПК и ще се разтовари от много работа, човекът.

Къде прочетохте това за фактическите констатации, защото сегашният текст на чл.272 ГПК говор общо за "мотиви"?!!!
8
123
|
нерегистриран
15 януари 2019, 19:28
5
-4
И как досега не се разбра, че въззивният съд може да препрати по чл. 272 ГПК само по отношение на фактически констатации, а трябва да "субсумира", както преписва Коледжиков тълкувателното решение, приетите И от въззивния съд за установени по делото факти под приложимата материална разпоредба, т.е. да достигне до собствени правни изводи. Да дойде Коледжиков да му разясня волята на законодателя по чл. 272 ГПК и ще се разтовари от много работа, човекът.
7
|
нерегистриран
15 януари 2019, 19:19
7
-1
До коментар [#6] от "нерегистриран":
Не виждам защо изобщо трябва да има въззивна инстанция, след като няма да излага свои собствени мотиви. И без това почти никога не се допускат нови доказателства, производството минава в едно заседание, спорът е ясен от самото начало, много рядко въззивният съд отменя първоинстанционното решение...По-добре без въззивна инстанция, хем ще се съкрати малко щат в ОС и АС и ще поолекне бюджетът.
Само първа инстанция и касационна проверка пред ВКС за искове над 100 000 лв., и то само при противоречие на първоинстанционното решение с тълкувателно решение на ВКС. Така ВКС най-накрая ще има време да законодателства чрез тълкувателни решения на воля и ще влезе в конституционно определената му роля на нормотворец.
Хубаво е да си упражняваш чувството за хумор , но ние си спомняме и едно друго "въззивно производство" , при което страните си клатеха краката пред първата инстанция и чакаха съдът да ги "ориентира" с решение . Едва след това се започваше с нови доказателствени искания и делата траеха с години на въззив . Ако изпитваш носталгия , ориентирай се към наказателни дела , там тази простотия продължава с пълна сила и се търси "обективна истина " на поразия . Затова и цяла Европа ни "кове" са липсващо наказателно правосъдие . Не съм чул умен адвокат да се оплаква от действащия ГПК . Обикновено се оплакват ….тези , които не си вършат работата . Много е неприятно да виждаш как след загубено дело пред първата инстанция страната си намира НАЙ-НАКРАЯ нормален адвокат и той горкичкият се мъчи да я спаси от глупостите на стария адвокат ….
6
|
нерегистриран
15 януари 2019, 17:35
4
-6
Не виждам защо изобщо трябва да има въззивна инстанция, след като няма да излага свои собствени мотиви. И без това почти никога не се допускат нови доказателства, производството минава в едно заседание, спорът е ясен от самото начало, много рядко въззивният съд отменя първоинстанционното решение...По-добре без въззивна инстанция, хем ще се съкрати малко щат в ОС и АС и ще поолекне бюджетът.
Само първа инстанция и касационна проверка пред ВКС за искове над 100 000 лв., и то само при противоречие на първоинстанционното решение с тълкувателно решение на ВКС. Така ВКС най-накрая ще има време да законодателства чрез тълкувателни решения на воля и ще влезе в конституционно определената му роля на нормотворец.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно