Тълкувателно решение на ВКС блокира работата на КПКОНПИ по над 300 дела?
Прекратяването на наказателното производство e пречка пред правото на иск за отнемане на незаконно имущество
Докато се укрива от Антикорупционната комисия, Лозан Панов лично председателства Общото събрание на Гражданската колегия, на което е прието решението
Прекратяването на наказателното производство e пречка пред правото на иск за отнемане на незаконно имущество

Лозан Панов лично председателства ОСГК на ВКС при приемането на Тълкувателното решение срещу КПКОНПИ, снимка: БГНЕС

Дългоочакваното Тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) по образуваното през 2016 г. Тълкувателно дело №4, свързано с т.нар. "гражданска конфискация" на незаконно придобито имущество, най-накрая бе оповестено. Както се и очакваше, мнозинството от Гражданската колегия на ВКС е приело, че прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм.), извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. 

Тълкувателното решение може да блокира работата на Антикорупционната комисия по над 300 дела за отнемане на имущество за стотици милиони лева, стартирали по реда на отменения в началото на тази година ЗОПДНПИ. Сред тях са исковете за отнемане на имущество на банкера Цветан Василев, издателя Иво Прокопиев, бившия министър на енергетиката Трайчо Трайков, бившия кмет на Неделино Стоян Беширов, искът срещу когото е за близо половин милион лева, бившия зам.-шеф на парламента Христо Бисеров. Те са за милиони, а срещу Цветан Василев и семейството му - за рекордните над 2 млрд. лв. Последното е спряно и заради преюдициално запитване на СГС до Съда на ЕС в Люксембург, припомни в навечерието на оповестяването на решението в-к "24 часа".

Тълкувателното решение на ВКС, свързано с работата на Антикорупионната комисия, идва в изключително деликатен момент за върховната съдебна инстанция, тъй като нейният административен ръководител Лозан Панов води дело срещу КПКОНПИ, заради неподадената от него имуществена декларация. Глобата на Панов вече бе потвърдена от Софийския районен съд (СРС). Същевременно КПКОНПИ продължава проверката срещу Лозан Панов, заради установени при пълна данъчна ревизия несъответствия в доходите му в размер на повече от 100 000 лв. Проверката срещу Панов може да се трансформира и в наказателно производство за данъчни престъпления, стана ясно от думите на Пламен Георгиев в четвъртък. Преди две седмици се укри и отказа да дава обяснения по проверката пред КПКОНПИ. И докато това се случваше, от публикуваното Тълкувателно решение, става ясно, че лично Панов е председателствал Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, на което е прието решението, блокиращо дела, заведени по иск на антикорупционния орган.

В Тълкувателното решение, Панов и още 30 върховни съдии посочват, че за да възникне за КОНПИ правото на такъв иск (за т.нар. "гражданска конфискация" - бел.ред.) е необходимо да бъде извършена проверка за установяване на незаконно придобито имущество, която може да бъде осъществена от комисията само в изрично уреденото за целта административно производство с участието на собственика на имуществото, въз основа на надлежно сезиране от изрично посочени държавни органи и на изрично посочени основания в закона. Никой друг и на никое друго основание не може да сезира комисията, нито тя може да се самосезира.

В тълкувателното решение се подчертава, че по ГПК процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са абсолютни и трябва да са налице при постановяване на решението. "Правото на иск на КОНПИ (сега КПКОНПИ) произтича от нейното надлежно сезиране. Ако тя не е била сезирана надлежно или някоя от предпоставките за нейното надлежно сезиране отпадне впоследствие, правото на иск не е възникнало надлежно или е погасено впоследствие"– пише в мотивите. Според Общото събрание на Гражданската колегия законодателят може да постанови обратното и той е направил това в чл. 22, ал. 2 и 3, но само в посочените хипотези. Хипотезите прекратяване на наказателното производство на други основания не са уредени изрично и не могат да бъдат изведени от съществуващите разпоредби в закона. 

Върховните съдии напомнят, че в мотивите на Решение № 13 по конституционно дело № 6/2012 г. е прието, че законоустановеността на процедурата с ясни правила е сериозна гаранция за недопускане на произвол.

В мотивите си върховните съдии се позовават и на Директива 2014/42 ЕС на Европейския парламент и Съвета от 03.03.2014 г. за обезпечителни мерки и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. 

В тълкувателното решение се анализира и чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, според който никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. 

Несъгласни с мнозинството се оказват близо 1/4 от върховните съдии, които изразяват особено мнение.

Особено мнение на 11-сет съдии от Гражданската колегия на ВКС

 

Според тълкувателното решение прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./, извън случаите по чл.22, ал.2 ЗОПДНПИ/отм./, осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. 

 

Едва ли замисълът на законодателя съгласно чл.2 ЗОПДНПИ/отм./ е макар наказателният и гражданският процес да се развиват независимо един от друг, то съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата да е предпоставено от абсолютна процесуална пречка – прекратяване на наказателното производство. Това означава в едни случаи, когато гражданският процес приключи по време на висящо наказателно производство искът да е допустим, а в други - когато все още не е приключил и наказателното производство е прекратено, същият да става недопустим. 

 

Процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск са законово определени и не може осъществяването им да зависи от възможността производството по ЗОПДНПИ/отм./ да приключи или не преди прекратяването на наказателното производство. Законодателят не е имал за цел да постави в по-благоприятно положение тези, срещу които наказателното производство е прекратено по-бързо - преди приключване на производството за отнемане на имущество, в сравнение с тези, срещу които наказателното производство е прекратено след това. 

 

Видно е и от стенограмата от заседанието на Народното събрание от 16.02.2012 г. за приемането ЗОПДНПИ/отм./, че такова тълкуване не отговаря на точния смисъл и целта на закона. В мотивите на вносителя на законопроекта е отбелязано изрично, че на отнемане подлежи всяко незаконно придобито имущество. За допустимостта на иска за отнемане на незаконно имущество е без значение дали има влязла в сила осъдителна присъда. 

 

Нещо повече от последващите стенограми за гласуване на второ четене на закона се вижда, че не е прието направеното предложение за включването на изрична разпоредба „Прекратяването на наказателното производство автоматично прекратява проверката по този закон”. 

 

В доклада до Европейския Парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 18 юли 2012 г. е посочено - „Този закон дава за първи път възможност за отнемане на незаконно придобито имущество посредством производство пред гражданските съдилища, при което не се изисква да има вече постановена осъдителна присъда и което може да бъде образувано след започване на наказателно производство за определени тежки престъпления, както и във връзка с определени административни нарушения.” 

 

Изводът за обвързаност между наказателната отговорност и допустимостта на иска за отнемане на незаконно имущество не може да бъде споделен и при сравнение на уредбата по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /отм./ - ЗОПДИППД/отм./ и разглеждания Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм./ - ЗОПДНПИ/отм./. По първия закон, за да пристъпи гражданският съд към процедура по отнемане на имуществото, престъплението следва да е установено от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт, постановен по реда на НПК и само в изключението по чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД/отм./ – от гражданския съд, по мотивираното предложение на Комисията. Съдът в производството по първия закон не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон, когато тя не е установена по реда на НПК или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК /чрез влязло в сила решение за установяване на престъпно обстоятелство/. Изричните разпоредби на чл.3, ал.2 ЗОПДИППД/отм./ и чл.28, ал.5 ЗОПДИППД/отм./ предвиждат в случаите по чл. 3, ал. 2 установяването, че имуществото е придобито от престъпна дейност, да се извършва в производството по ал. 1 - 4 и по реда на чл. 124, ал. 5 на Гражданския процесуален кодекс. 

 

Аналогични разпоредби в разглеждания ЗОПДНПИ/отм./ липсват, защото философията на този закон е коренно различна. ЗОПДНПИ/отм./ не предвижда възможност за пряко предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество от страна на Комисията, без преди това да е образувана предварителна проверка пред същата. Оттук следва изводът, че самата процедура като цяло, а не само отделни елементи от нея, по съществото си и то само ако е завършила по определен начин с формиране на решение за обоснованото нейно предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата /чл.21 ЗОПДНПИ/отм.//. 

 

За да възникне правото на този иск, е необходимо да бъде извършена проверка за установяване на незаконно придобито имущество, която може да бъде осъществена от комисията само в изрично уреденото за целта специално производство. Една от отличителните особености на това производство е, че се развива без участието на собственика на имуществото и при наличие на изискване за дискретност - чл.36 ЗОПДНПИ/отм./. То започва въз основа на надлежно сезиране от изрично посочени държавни органи – чл. 25 ЗОПДНПИ /отм./ на точно посочени основания – чл. 22, 23 и 24 ЗОПДНПИ /отм./. Никой друг и на никое друго основание не може да сезира Комисията, нито тя може да се самосезира. 

 

Органите по чл.25 ЗОПДНПИ /отм./ нямат законово правомощие да десезират Комисията при прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./, освен на основанията по чл.22, ал.2. 

 

Не може да бъде споделен изложеният в тълкувателното решение основен аргумент за наличието на процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно имущество, а именно че разпоредбата на чл.31, т.2 от закона задължава прокурорите незабавно да уведомяват директора на съответната териториална дирекция за постановленията, с които се отказва образуване или образуваното досъдебно производство се спира или прекратява, както и тези, с които се възобновява спряното производство за престъпление по чл.22, ал.1, на основанията, посочени в чл.22, ал.2 и ал.3. Разпоредбата е ясна и недвусмислена. Това задължение е само по отношение основанията по чл.22, ал.2 и ал.3, т.е. за отказ за образуване, прекратяване, спиране, както и възобновяване на досъдебното производство. То няма връзка с разглеждания въпрос относно прекратяване на наказателното производство извън тези хипотези – когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Волята на законодателя относно смисъла на разпоредбата може да се проследи съвсем отчетливо и в посочените по-горе стенограми за приемане на закона на второ четене. Тезата, възприета от мнозинството съдии в ГК на ВКС, че друго тълкуване извън възприетото от тях „означава допускането на проверка по отношение на лице, което не попада в очертания от чл.22- 24 кръг”, не е съобразена със закона. 

 

Комисията няма законово задължение служебно и непрекъснато да проверява дали наказателното производство не е прекратено. В хода на проверката се събират доказателства за произхода на имуществото, начина на придобиването и на преобразуването му. Ако бъдат събрани достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че имущество е незаконно придобито, директорът на съответната териториална дирекция представя мотивиран доклад, въз основа на който Комисията може да вземе решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещия иск. Едва след налагане на допуснатите от съда обезпечителни мерки, собственикът на имуществото има право да участва в производство, в т.ч. да бъде защитаван от адвокат. Проверката може да приключи с решение на Комисията за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на мотивиран доклад на директора на съответната териториална дирекция. Това е фактическият състав, който поражда правото на иск – него съдът проверява, за да установи надлежно ли е възникнало то. Наличието или не на висящо наказателно производство няма самостоятелно значение като условие за надлежното упражняване правото на иск. 

 

Единствено законът предвижда условията за надлежно упражняване правото на иск. Едни от тях трябва да са налице, за да може правото на иск да бъде надлежно упражнено, а други осуетяват упражняването на правото на иск, докато са налице. Първата група условия са положителни процесуални предпоставки, а втората – отрицателни процесуални предпоставки, т.е. пречки за упражняване правото на иск. 

 

Правото на иск на Комисията произтича не само от нейното надлежно сезиране. Действително ако тя не е била сезирана надлежно, правото на иск не е възникнало надлежно. При действието на ЗОПДНПИ/отм./ обаче наличието на висящо наказателно производство и съответно влизането в сила на осъдителна присъда не е предпоставка за отнемане на имущество – това е точният смисъл на закона, който ясно следва от мотивите към проектозакона и дебатите в Народното събрание. 

 

В случая законодателят е постановил изрично, че с отпадането на предпоставката за надлежно сезиране по чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./, правомощието на Комисията да продължи проверката, както и правото и на иск след завършването и, не е погасено. Това е направено с разпоредбата на чл.2 ЗОПДНПИ/отм./, според която производството за отнемане на незаконно имущество се провежда независимо от наказателното производство. Разпоредбата се намира в глава първа от закона „Общи положения” и установява абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск независимо от развитието на наказателното производство. Тя въвежда принцип за необвързано развитие на гражданската процедура по ЗОПДНПИ/отм./. Осъждането на едно лице за посочените в чл. 22, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ престъпления не е предвидено като основание за надлежно възникване право на иск на Комисията. 

 

С решение No13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело No6 от 2012 г. на Конституционния съд на РБ се приема, че процедурата по ЗОПДНПИ/отм./ може да започне не само на основание констатациите на прокуратурата за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление от определена категория, но и въз основа на влязъл в сила акт за тежко административно нарушение. 

 

Гражданската конфискация на имуществото с незаконен източник не е обвързана с развитието на наказателния процес и приключването му с влязла в сила присъда. Връзката с наказателната процедура е ограничена и се състои в това, че за да се избегне произволното образуване на проверки за установяване на обосновано предположение за наличието на имущество с незаконен източник, се изисква повдигане на обвинение за престъпление, което по естеството си предполага извличането на сериозна материална облага или възникването на правна преграда за развитието и приключването на наказателното производство за такова престъпление. Основанията за започване на проверката по чл.22, ал.1 и ал.2 ЗОПДНПИ/отм./ са привличане на обвиняем за изрично посочени престъпления или прокурорски акт, установяващ преграда за развитието на наказателния процес за такива престъпления, поради определени причини. И в двата случая началото на процедурата (проверката) се обуславя от актове на независим орган на съдебната власт, какъвто според Конституцията на РБ е прокурорът, или най-малкото - от актове на разследващите органи, които действат под процесуалния надзор на прокуратура /чл.219, ал.1 и 2 НПК/. 

 

Посочените по-горе две предпоставки за започване на проверката по чл.22, ал.1 и ал.2 ЗОПДНПИ/отм./ са в съотношение на алтернативност. Този извод следва и от употребения израз от законодателя в ал.2 – „проверката започва и когато лице не е било привлечено като обвиняем за престъпление по ал.1 поради това...”, както и от проведените дебати в Народното събрание при гласуването на второ четене на закона. 

 

След като е възможно проверката да започне и продължи след прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 22, ал.2 ЗОПДНПИ/отм./, то на още по - голямо основание /per argumentum a fortiori/, следва да продължи и при прекратяване, защото деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Възприетата с тълкувателното решение теза, че законодателят е предвидил изрично без никакви ограничения да се проведе производство за отнемане на незаконно имущество след прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 22, ал.2 ЗОПДНПИ/отм./, т.е. когато е последвала амнистия; изтекла е предвидената в закона давност; след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; деецът е починал и по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава, не може да бъде споделена. Не може да се възприеме виждането, че законодателят е предвидил само в хипотезата на чл. 22, ал.2 ЗОПДНПИ/отм./ да се проведе производство за отнемане на незаконно имущество след прекратяване на наказателното производство, защото такова тълкуване е извън точния смисъл на закона. То води до извод, че в по-благоприятно положение са поставени здравите хора, по отношение на които наказателното производство е прекратено, защото деянието не е извършено или не съставлява престъпление спрямо наследниците на починалите в хода на наказателното производство и спрямо изпадналите в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. Срещу първите производството за отнемане на незаконно имущество ще бъде прекратено, а срещу вторите продължава без да им е дадена възможност да защитят правата си по предявен срещу тях иск по чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство. 

 

Подобно тълкуване поставя въпрос и за неравнопоставеност пред закона на хората с увреждания. Нито в българското и правото на ЕС, нито в международното право се допуска възможност за тълкуване, което води до неравноправно третиране на хората с увреждания, каквито са изпадналите в продължително разстройство на съзнанието, в сравнение със здравите. Така например в чл.12 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана от България и от ЕС, със заглавие „Равнопоставеност пред закона”, т.5 е постановено изричното изискване – „ В съответствие с текста на настоящия член държавите - страни по конвенцията, предприемат подходящи и ефективни мерки за осигуряване на равните права на хората с увреждания ..........и защитават хората с увреждания от произволно отнемане на тяхното имущество.” 

 

По всички тези причини не може да се направи обоснован извод, че при прекратяване на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./, извън случаите по чл.22, ал.2 ЗОПДНПИ/отм./, Комисията е десезирана. 

 

Според решение No13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело No6 от 2012 г. на Конституционния съд на РБ и решение No2 от 23.05.2013 г. по конституционно дело No1 от 2013 г. на Конституционния съд на РБ., както и според правната теория, крайният резултат от проверката дава основание на Комисията да вземе решение да предяви иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество при наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Това решение е условие за надлежно упражняване на правото на иск. 

 

Не може да бъде споделено и разглеждането в тълкувателното решение на задължението на Комисията по чл.77, ал.4, т.2 ЗОПДНПИ/отм./ да представи в съдебното производство доказателства за обстоятелствата по чл. 22, чл. 23 и чл. 24 за това, че те трябва да съществуват и на този етап. По принцип не може да има доказателства за съществуването на определени обстоятелства към самия момент на представянето им пред съда. Законовото изискване е за представяне на доказателства, че тези факти са били налице и е имало надлежно сезиране към момента на образуване на проверката. 

 

В този смисъл е и установената практика на ВКС до този момент/решение No97 от 18.05.2018 г. по гр. дело No3224/2017 г. на ВКС, IV г.о./. В противен случай изискването на разпоредбата щеше да бъде не за представяне на доказателства от Комисията за минал момент, еднократно, само пред първата съдебна инстанция, т.е. за съществуването им към предишен момент, а за задължение за служебна проверка от съда до приключване на исковото производство във всички съдебни инстанции. 

 

Представянето на доказателства за наличие на обстоятелствата към минал момент – образуването на проверката, произтича и от това, че не на административните съдилища, а на общите такива, пред които е предявен искът, законодателят е възложил съдебния контрол за законност, включително и върху решенията на Комисията, свързани с образуването на проверката като особено производство. Такова тълкуване е прието изрично и с решение No2 от 23.05.2013 г. по конституционно дело No1 от 2013 г. на Конституционния съд на РБ. 

 

Разпоредбата на чл.90а ЗОПДНПИ/отм./ действително предвижда, че при отнемане на незаконно придобито имущество държавата отговаря спрямо пострадалите до размера на стойността на отнетото имущество за вредите, причинени от престъпление по чл.22, ал.1, когато наличното имущество на отговорното за вредите лице не е достатъчно за възстановяването им. От това не следва извод за каквато и да било обвързаност между наказателната отговорност и допустимостта на иска за отнемане на имущество по реда на ЗОПДНПИ/отм./ във всички случаи и съответно тази разпоредба е неотносима към поставения за тълкуване въпрос. Тя е приложима само в хипотезите, при които има влязла в сила осъдителна присъда срещу проверяваното лице за престъпление по чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./, а не и за всички останали случаи. 

 

Не може да се направи извод, че прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./, извън случаите по чл.22, ал.2 ЗОПДНПИ/отм./, осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата и при сравнителноправен анализ с уредбата по сега действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/, обн.,ДВ,бр.7 от 19.01.2018 г. В последния разпоредбите на чл.108, ал.1 и ал.2 са аналогични с тези по чл.22, ал.1 и ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, а разпоредбите на 156, ал.4, т.2 и чл.25, т.2 и т.3 с тези по чл. 77, ал. 4, т.2 и чл.31, т.2 ЗОПДНПИ /отм./. 

 

В разпоредбата на чл.108, ал.4 ЗПКОНПИ съвсем ясно е посочено, че проверката по тази глава започва и продължава независимо от спирането или прекратяването на наказателното производство. По този начин законодателят е съобразил описаното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл. 2 ЗОПДНПИ/отм./ в посочените решения на КС и в правната теория. Философията на ЗОПДНПИ/отм./ и ЗПКОНПИ, в частта му относно установяване и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, е идентична. Това следва по несъмнен начин и от мотивите за приемането на ЗПКОНПИ. Според тях „Гражданската конфискация не представлява наказание за лицето. Наказателната отговорност се реализира с дейността на съдебната власт, която преследва извършителя на престъпна дейност. В много случаи обаче е трудно да се съберат годни доказателства, които да са достатъчни, за да се достигне до осъдителна присъда в наказателното производство. И в тези случаи необяснимото богатство може да бъде установено, а плодовете му да бъдат проследени и отнети. 

 

Гражданската конфискация е нов институт в европейското право, чрез който по гражданскоправен ред се възстановява справедливостта чрез отнемане на имуществото, за което не е установен законен източник. По този начин се предотвратява възможността за забогатяване от незаконни източници, което подкопава основите на свободния пазар.” 

 

В обобщение следва да се отбележи, че абсолютната процесуална предпоставка като условие, от което зависи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на имущество в полза на държавата е решение на Комисията по чл.61, ал.2, т.2 ЗОПДНПИ/отм./ за направено обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, след проведена при спазване всички законови изисквания проверка. Това решение, включително и решението за наличие на предпоставките за започване на проверката от Комисията, подлежи на контрол за законност пред общите съдилища в исковия процес. Изискването проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпленията, посочени в разпоредбата на чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./, трябва да е налице само към момента на сезиране на Комисията и образуване на производството, но не и до приключването му по време на следващите етапи, като и до влизане в сила на съдебното решение по предявения иск за гражданска конфискация. 

 

Съображенията в тълкувателното решение, отнасящи се до минималния стандарт, установен в Директива 2014/42 ЕС на Европейския парламент и Съвета от 03.03.2014г. за обезпечителни мерки и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, както и до изискванията на чл.1 от Допълнителен протокол No1 към ЕКЗПЧОС и чл.17, §1 от Хартата на основните права на ЕС, са неотносими. Те не са във връзка с поставения за тълкуване въпрос за допустимостта на иска за отнемане на незаконно имущество в полза на държавата, а се отнасят до неговата евентуална основателност. 

 

Директива 2014/42 ЕС установява за държавите-членки задължения за действия в рамките на наказателното производство. В тълкувателното решение липсват каквито и да било мотиви как може да се обоснове задължение за бездействие на всяка държава, за забрана и за създаване на процесуални пречки в рамките на гражданско производство съответно преди и след изтичане на срока за транспониране. Противоречивата практика на ВКС е преди изтичане на този срок. 

 

Освен това не може да бъде изключена и правната фигура на спогодбата по чл.79 ЗОПДНПИ/отм./, при която на същото основание следва да се държи сметка дали биха били спазени изискванията на чл.1 от Допълнителен протокол No1 към ЕКЗПЧОС и съответно аналогичните на тях в чл.17, §1 от Хартата на основните права на ЕС. 

 

Конституционният съд на РБ вече се е произнесъл с решение No13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело No6 от 2012 г. за съответствието на ЗОПДНПИ/отм./ с чл.1 от Допълнителен протокол No1 към ЕКЗПЧОС. Разпоредбата на чл.17, §1 от Хартата на основните права на ЕС е аналогична. 

 

За съответствието на ЗОПДНПИ/отм./ с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз предстои да се произнесе Съдът на ЕС по дело NoC-234/2018 г. Съдът на ЕС има самостоятелна и монополна функция да тълкува общностното право. Никоя друга институция или властнически орган на държава – членка няма правомощия да предприема в тази област действия със задължителен характер. 

 

Особеното мнение е подписано от съдиите: 

Марио Първанов, Маргарита Георгиева, Светла Бояджиева, Веска Райчева, Ерик Василев, Бранислава Павлова, Теодора Гроздева, Златка Русева, Здравка Първанова, Емануела Балевска, Пламен Стоев. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
38
|
нерегистриран
09 декември 2018, 20:40
2
0
До коментар [#9] от "Tribus Verbis до 7":
От сърце им пожелавам да минат по пътечката. И на Цацаров, и на Пламен, и на всички необяснимо богати министри, депутати и магистрати. А може и да не е чак толкова далече това време. Магнитски наближава и има потенциала да катализира някои процеси. Макар лично аз да не одобрявам начина, по който точно определено лице се възползва от него.
Ти верваш ли си, коуега?
37
АКО
|
нерегистриран
07 декември 2018, 17:48
13
-21
Дотук беше с прокламираната от Лизан Пантоф борба с корупцията. Ръководения от него съд даде индулгенции на всички боклучета с недоказани „откраднати“ мангизи.
Да живей съдебната рИформа, да живей Лъжан Войвода!
36
|
нерегистриран
07 декември 2018, 15:56
23
-5
Ей ама стига с тоя лазан! Всеки път кога отворя "правния" сайт, все неговата снимака цъфти най-отгоре! Айде малко сменете сюжета, че почна да втръсва на матряла...
35
Ало ПС-то,
|
нерегистриран
07 декември 2018, 15:47
12
-2
що не триете бре!! Я какви директни заплахи си отправят некои по-долу....
34
|
нерегистриран
07 декември 2018, 15:31
7
0
До коментар [#28] от "нерегистриран":
Личи си, че не си юрист. ВКС се е произнесъл по противоречива практика на съдилища по дела по вече отменен закон. Това означава, че няма никакво място сравняването с КС и че няма как НС да "обезсмисли" ТР, като поправи вече отменен закон. Не че правните корифеи около Дани де Киро не са способни и на такова нещо


Явно ти не си юрист, а при това си и много тъп.
ТР не отменя вече издадените противоречащи си решения, а служи за напътствие на съдилищата занапред. Ако законът е отменен, то означава, че няма бъдеще в което да се следват напътствията на ОСГК.
От друга страна обаче, един закон може да е й с обратно действие, тъй че при добро желание може да бъде изпразнено от съдържание дори и смислено ТР.
32
Каубои
|
нерегистриран
07 декември 2018, 15:16
8
-3
До коментар [#27] от "Сиукс ":
Ти гледай да не си строшиш сам главата, която явно е празна отвътре! Когато аз съм бил в БНА /сега БА/, ти си се напикавал прав под масата като истински Джендър. Какъвто си в действителност. Личи си.
Ако аз съм стоял прав под масата /без да се напикавам/,когато ти си бил в БНА това означава ,че в момента си се напикал в памперса на" Позитано ",№ 20
30
Ха ха ха ха ха ха
|
нерегистриран
07 декември 2018, 14:33
6
-12
Червенобузко явно много е изпаднал щом ви събира такива умни за тролове! Многофункционални джендъри които трошат зъби, плюят по форумите, ходят на мачовете на Лудогорец и постановяват ТР! Това си е направо талант, за чието създаване си трябва много сериозна външна логистика. Краварска при това.
28
|
нерегистриран
07 декември 2018, 14:08
14
-1
До коментар [#21] от "нерегистриран":
Проблемът на ВКС е, че не е Конституционен съд. Това означава, че каквото и да реши, парламентът винаги може да промени закона и да обезсмисли решението на ВКС.
Но в случая възниква вторият въпрос - не следваше ли Лозан да се самоотведе, тъй като проверявано лице се явява заинтересована страна? И оттам следващият въпрос - това не е ли основание да му се потърси отговорност?
Личи си, че не си юрист. ВКС се е произнесъл по противоречива практика на съдилища по дела по вече отменен закон. Това означава, че няма никакво място сравняването с КС и че няма как НС да "обезсмисли" ТР, като поправи вече отменен закон. Не че правните корифеи около Дани де Киро не са способни и на такова нещо
27
Сиукс
|
нерегистриран
07 декември 2018, 14:06
5
-5
Ти гледай да не си строшиш сам главата, която явно е празна отвътре! Когато аз съм бил в БНА /сега БА/, ти си се напикавал прав под масата като истински Джендър. Какъвто си в действителност. Личи си.
26
RRR
|
нерегистриран
07 декември 2018, 14:06
12
-2
Едно от малкото им свестни ТР в последно време.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно