Европа и гражданската конфискация
Регламентираната в ЗПКОНПИ процедура за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество отговаря на европейските стандарти и надгражда над установените минимални правила
Европа и гражданската конфискация

В навечерието на заседание на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд в две електронни издания се появиха серия от коментари (общо четири), в които един адвокат (защитник на обвиняемо по две наказателни производства лице) и един адвокатски колектив (начело, на който е известно политическо лице), разглеждат едностранно въпроси, свързани с “гражданската конфискация” и дейността на новосъздадената Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). 

 

В интерес на професионалния дебат и в защита на обществения интерес, “Правен свят” реши да потърси и другата гледна точка по темата, която представяме в коментара на г-н Николай Колев.

В съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета от ноември 2008 г. се обръща внимание на конфискацията като ефективен начин за борба с престъпността, когато тя има за цел натрупването на печалби, както и нейния възпиращ ефект, утвърждавайки идеята, че престъпността "не си струва". 

Анализирана е действащата правна рамка и е направен извод за необходимост от нейното преработване. Комисията посочва пет идеи за дискусия между страните членки, първата от който касае "Конфискация без налагане на наказателна присъда (конфискация с гражданска процедура). Този правен инструмент би се прилагал, без предварително да е наложена наказателна присъда, като така се изпълни и препоръка 3 на Специалната група за финансови действия (FATF). Като примери за приложение на този институт са посочени:

-   наличие на съмнение, че активите представляват приходи от тежки престъпления, поради разминаване с декларираните приходи на техния притежател и поради факта, че той/тя има редовни контакти с вече известни престъпници. При такива обстоятелства случаят може да бъде отнесен до граждански съд (който може да нареди конфискацията на активите) въз основа на най-вероятното предположение след преглед на доказателствата, че активите може да са придобити в резултат от престъпления. В тези случаи тежестта на доказване се отменя и предполагаемият правонарушител трябва да докаже, че източникът на активите е законен.

-   случай, че заподозряното в извършване на тежко престъпление лице е  починало или се укрива от правосъдието за определен период от време или по друга причина не е предмет на съдебно преследване;

-   възможността да се конфискуват активи предмет на административно нарушение, напр. суми внесени в съюза в нарушение на административните разпоредби или представляващи приходи от избягване плащане на данъци с пояснението, че именно фактът, че не във всички държави-членки на ЕС избягването на плащане на данъци е предмет на наказателно производство, може да бъде допълнителен аргумент за конфискация по гражданско дело.

Резултатът от преработването на съществуващата в съюза правна рамка е предложеният през 2012 г. от Комисията проект на директива за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. Тя предвижда минимални правила за държавите членки по отношение на обезпечаването и конфискацията на активи от престъпна дейност чрез пряка конфискация, конфискация на равностойно имущество, разширена конфискация, неоснована на присъда конфискация (при ограничени обстоятелства) и конфискация по отношение на трети страни. При неоснованите на присъда процедури има възможност да се обезпечава и конфискува имущество, независимо дали наказателен съд е постановил преди това присъда срещу неговия собственик. Конкретно по отношение на неосновани на присъда процедури, Комисията приема, че националните процедури, неосновани на присъда, включващи обръщане на тежестта на доказването по отношение на законността на активите (които предвиждат повече в това отношение отколкото разпоредбите в настоящата директива), са потвърдени от ЕСПЧ в определени случаи, доколкото са били прилагани справедливо във всеки конкретен случай, с наличието на подходящи гаранции за засегнатото лице.

В рамките на законодателната процедура, Европейският икономически и социален комитет, изразява положителното си становище към проекта на директивата. При все това ЕИСК изразява съжаление, че "несъответствието между стойността на имуществото и легалните приходи вече не стои на преден план, а е само имплицитна част от "конкретните факти", въз основа на които съдът взема своето решение (член 4.1). Най-напредналите в борбата срещу организираната престъпност национални законодателства са успели да предадат решаващо значение на този критерий". Отбелязвайки избора на Комисията да предостави възможност на националните съдилища сами да решават дали да се позовават на този критерий, ЕИСК призовава Европейския парламент и Съвета отново да въведат този критерий чрез добавяне в предложението за директива след думите "на лице, осъдено за престъпление", на думите "в размер, пропорционален на законния му доход". Същевременно ЕИСК призовава националните органи да отдадат основно значение на този критерий.

Комитетът на регионите в своето становище подкрепя проекта на директива и подхода, залегнал по отношение на уредбата на разширената конфискация, изхождайки от целта на института да позволи конфискуването на имущество извън преките облаги от престъплението, тъй като може да се предположи наличието на връзка между престъплението и имуществото или правата, обект на конфискация, предлага "конкретните факти" въз основа на които съдът взема решение, да се подкрепят, например, от несъответствие между стойността на имуществото и законните доходи. Мотивите на Комитета са, че този най-чест пример за "конкретни факти" подчертава, че в този случай именно засегнатото лице трябва да докаже, че имуществото или правата, които не са пряко придобити вследствие на престъплението, но предстои да бъдат конфискувани, произлизат от други, законни източници на доходи.

По отношение на неоснованата на присъда конфискация, Комитетът изразява съображения, поради това, че в повечето държави членки конфискацията е санкция, която е свързана с наказателна присъда, а неоснованата на присъда конфискация се основава на граждански процедури и може да засегне правните традиции на някои държави членки като Франция. Извеждайки като основен белег на гражданската конфискация обърнатата тежест на доказване, Комитетът посочва, че това може да стане, чрез инкриминирането на ново деяние за притежание на активи "с незаконен произход" или средства с недоказан произход дава възможност да се постигне същият резултат и дава като пример Франция, която е постигнала този ефект, с новия член  321-6 от френския Наказателен кодекс, който санкционира по принцип факта, че дадено лице не може да оправдае средствата, отговарящи на начина му на живот или произхода на дадено имущество и което е в обичайна връзка с извършители на престъпления, наказуеми с най-малко пет години (лишаване от свобода). По този начин се извършва обръщането на тежестта на доказване.

Комитетът на регионите, изразявайки принципната си подкрепа за неоснованата на присъда конфискация, счита че съгласно принципа на субсидиарност настоящото предложение трябва да оставя на държавите членки възможността да включат или не неоснованата на присъда конфискация, след като са в състояние да докажат, че законодателството им е също толкова ефикасно и че няма да се противопоставят на принципа на признаването.

В рамките на обикновената законодателна процедура, Европейският парламент приема позиция, с  промени в текста, сред които срещаме:

- Ефективната борба с икономическата престъпност, организираната престъпност и тероризма би наложила взаимното признаване на мерки, предприети в области, различни от наказателното право, или приети при липса на присъда при обстоятелствата, определени в член 5, като тези мерки са насочени по-общо към всеки евентуален актив или доход, който може да бъде свързан с престъпна организация или с лице заподозряно или обвинено в принадлежност към престъпна организация;

- Държавите членки са свободни да приемат процедури за конфискация, които са свързани с наказателни дела, независимо дали се водят пред наказателен, граждански или административен съд;

- Следователно конфискацията на средства на престъплението и на облаги след окончателно решение на съда, независимо дали въз основа на присъда или без присъда, както и на равностойно на тези облаги имущество за престъпленията, обхванати от настоящата директива, следва да отговаря на това разширено понятие;

- В други случаи някои държави членки позволяват конфискация, например, когато не се работи по произнасянето на присъда или не може да се стигне до такава, при условие, че съдът е убеден, след изчерпване на всички налични доказателства, включително диспропорционалността между активите и декларирания доход, че собствеността произхожда от дейности с престъпен характерТова се обозначава като неоснована на присъда конфискация. Следва да се предвидят разпоредби, които позволяват неоснована на присъда конфискация във всички държави членки;

- Настоящата директива е съобразена с основните права и принципите, признати от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на собственост, правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, презумпцията за невинност и правото на защита, правото да не бъдеш съден и наказван два пъти по наказателно производство за едно и също престъпление, както и принципите на законност и пропорционалност на престъплението и наказанието. Настоящата директива трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи;

- Някои държави членки вече успешно са приели системи за неоснована на присъда конфискация. Всъщност Европейският съд по правата на човека никога не е считал за нарушаване на основните права факта, че отделни лица могат да подлежат на такава мярка за лишаване от тяхното имущество, което е потвърдено и в Хартата за основните права на Европейския съюз и от ЕКПЧ;

- Ясно е, че ако дадено лице получи собственост безвъзмездно или на цена, по-ниска от пазарната й стойност, то това лице се намира в позиция да има основателни подозрения относно произхода на въпросната собственост.

Тези бележки на ЕП, както и дадените в хода на процедурата становища, ясно показват, че ЕС приема процедурите неосновани на влезли в сила присъди и вижда в тях един ефективен начин за противодействие на престъпността. Принципните съображения, доколкото ги има, са свързани с различните правни системи в държавите членки и приложимостта на тази процедура съобразно правния им ред, а не за нейното съответствие с правото на съюза.

Като средство за правно регулиране, директивата е законодателен акт, с който се определя цел, която  страните-членки трябва да постигнат. Тя предоставя възможност за сближаване на националните законодателства, като обвързва самите държави с конкретни политики. Така е и с приетата Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. Тя цели да синхронизира законодателствата на страните членки в областта на ефективното установяване, обезпечаването и конфискацията на средствата на престъпна дейност и облагите от нея и всяко имущество, придобито от дейности с престъпен характер. Директивата въвежда и минимален стандарт по отношение на "разширената конфискация" - осъдителната присъда да бъде последвана от конфискация не само на имуществото, свързано с конкретно престъпление, но и на друго имущество, за което съдът постанови, че представлява облага от други престъпления. 

Разширената конфискация трябва да е възможна във всички случай, "когато съдът е установил, че имуществото е придобито чрез престъпно поведение. Това не означава, че трябва да се установи, че въпросното имущество е придобито чрез престъпно поведение.", т.е не е необходимо да съществува пряка връзка между престъплението и имуществото предмет на конфискация. В тези случаи, престъплението се разглежда като повод да се премине към разширена конфискация, като нейното основание е формирането на основателно предположение, че имуществото е придобито чрез престъпно поведение. Това предположение се прави на база на конкретни, установени в производството факти като директивата приема, че несъответствието между имуществото и законните доходи на лицето може да направи предположението основателно. Като минимален стандарт държавите членки трябва да предвидят разширената конфискация, най-малко за престъпленията в обхвата на директивата, но те могат да я предвидят и за други престъпления.

Разглеждайки директивата като законодателен акт синхронизиращ политиките и оставяйки избора на инструментариум на отделните държави, съобразно техните правни традиции и особености, директивата е една голяма крачка напред в синхронизация на законодателството. В рамките на зададената крайна цел, отделните държави членки самостоятелно избират средствата за въвеждане на директивата в националните си законодателства. Средствата за това може да са и наказателноправни и гражданскоправни.  Заедно с това, държавите могат да предвидят за транспониране на част от директивата гражданскоправни,  на друга наказателноправни мерки. 

Разглеждайки в исторически план законодателните актове на ЕС в областта на обезпечаването и конфискацията може да се направи заключените, че Съюзът, воден от стремежа си да противодейства ефективно на всички проявни форми на престъпно поведение, еволюира в своите виждания и се отнася положително към различните форми на конфискация, вкл. разширената и неоснованата на присъда конфискация, независимо дали се провеждат в рамките на гражданска или наказателна процедура, насърчава страните членки да ги въвеждат, така и чл.1, ал.1 от Решение 2007/845/ПВР, изискващо държавите членки да имат служби за възстановяване на активи с правомощия в областта на конфискацията независимо дали тя е  "от компетентен съдебен орган по време на наказателни или, доколкото е възможно според националното законодателство на държавата-членка, граждански дела."

На този фон въведената от Р България процедура по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) (отм.) и сега по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) покрива определените в директивата минимални стандарти (Държавите членки трябваше да транспонират директивата до 04.10.2015 г., но България и Румъния не са изпратили уведомления до Комисията за национални мерки за прилагане. Затова на 08.10.18 г, Европейската комисия  изпрати мотивирани становища на съответните национални органи, като страната разполага с два месеца за отговор):

-   Процедурата започва при привличане на лицето като обвиняем. Съгласно чл. 219, ал.1 от НПК, лицето се привлича като обвиняем когато се съберат достатъчно доказателства за виновността му в извършване на престъпление от общ характер, т.е  налице е индиция за свързаност с престъпно поведение. Не с престъпление, защото всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда;

-   Предвидени са възможности процедурата да започне в случай, че лицето не може да бъде привлечено като обвиняем и наказателното производство е спряно или прекратено на някое от посочените в закона основания сред които "смърт" и продължително разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта (кореспондиращи със съображения 15 и 16 от директивата).

-   Законът е дефинирал понятието "имущество" широко като всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него, съобразно с дефиницията дадена в чл. 2, (2) от Директивата.

-   Процедурата по закона се основава на съпоставката между доходите и имуществото на лицето и формирания при тази съпоставка извод за наличие на значително несъответствие. Високия размер на този праг в размер на 150 000 лв., прави вероятно предположението, че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, отколкото чрез законни доходи.  

-   Предвиден е период от време – 10 години, в рамките на който се извършва този анализ. Възможността да се предвиди такъв период кореспондира със съображение 21.

-   Предвидени са механизми за отнемане на имущество от трети лица както физически, така и юридически. Като е заложен висок стандарт на доказване. Тези мерки кореспондират със съображение 24.

-   Законът предвижда мерки за запор на предмета на конфискация, въз основа на съдебно разпореждане, което се съобщава на лицето и то може да го обжалва по съдебен път. Предвидена е и възможност обезпечени активи да бъдат освободени при определени предпоставки. Разпоредбите кореспондират със съображения 26, 27, 31, 34.

-   Законът урежда управлението на обезпеченото имущество в отделна глава. Съображение 32. 

Процедура за отнемане без да е необходимо наличие на влязла в сила наказателна присъда, се въведе през 2012 г. със ЗОПДНПИ (отм.) и по същество се запази и в действащия ЗПКОНПИ. Още преди да влезе в сила ЗОПДНПИ (отм.) беше оспорен в цялост и в отделни негови части пред Конституционния съд. С Решение № 13 по к.д №6/ 2016 г. съдът прие за неоснователно искането за установяване на противоконституционност и несъответствие с международни договори, по които България е страна, на ЗОПДНПИ в неговата цялост. За противоконституционни бяха обявени само отделни разпоредби. Заслужава да се отбележи, че към решението имаше три особени мнения по отделни неговите части, но не и по отношение на конституционността на закона в неговата цялост, по която съдът се произнесе с единодушие. В този смисъл провеждане на процедура без наличие на влязла в сила присъда е приета за съответна и на конституцията и на международните договори, по който Република България е страна.

Следва да се има предвид и че редица международни актове също предвиждат държавите да включат алтернативни форми на конфискация, включително такава неоснована на присъда, в своите законодателства: чл. 12, т. 7  от Конвенция на ООН против транснационалната и организирана престъпност (в сила за Р България 29.09.2003 г.) "Държавите членки преценяват възможността за въвеждане на изискване деецът да доказва законния произход на доходите или имуществото си...";  Съгласно чл. 54, ал. 1, б. "в" от Конвенция на ООН против корупцията (в сила за Р България от 20.10.2006 г.),  всяка държава страна по конвенцията "разглежда възможността да предприеме такива мерки, които са необходими, за да позволи конфискация на имущество без да има издадена наказателна присъда, в случаите, в който извършителят не може да бъде съден поради смърт, бягство или отсъствие, както и в други подходящи случаи."   

В заключение, следва да се отбележи, че регламентираната в ЗПКОНПИ процедура за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество отговаря на европейските стандарти и надгражда над установените минимални правила. 

Николай Колев е преподавател в катедра "Частноправни науки" в Юридическия факултет на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" и директор на Териториална дирекция на Kомисията за противодействие корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във Велико Търново. Автор е на публикации в областта на гражданското право и процес, и в материята свързана с отнемането на незаконно придобитото имущество.   

*Подзаглавието е на "Правен свят".

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно