Младен Маринов може да бъде избран за министър и без да е освободен като главен секретар*
Няма законово, а още по-малко конституцинно изискване за съгласувателна процедура. Тя е признак на уважение между отделните власти, едно добронамерено отношение между институциите
Младен Маринов може да бъде избран за министър и без да е освободен като главен секретар*

Константин Пенчев, конституционен съдия

Младен Маринов може да бъде избран за министър на вътрешните работи и без указ за освобождаването му като главен секретар. За мен няма никакво съмнение, че изобщо не беше необходимо да се отлага избора. По Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество след избирането му в едномесечен срок той трябва да реши на кой пост остава. (Този закон урежда и избягването на конфликта на интереси.)
 
Няма логика да е обратното. Иначе какво може да се получи - ще го освободят от поста главен секретар, а ако не го изберат за министър, какво става? По закон всички несъвместимости с даден пост, като например да не бъдеш търговец или други подобни, трябва да бъдат преодолени в рамките на месец. Ще дам пример с моя живот. Когато бях избран за председател на Върховния административен съд бях действащ депутат, действащ адвокат и партиен член (на НДСВ), тоест три несъвместими позиции. Но в момента, в който встъпих в длъжност, не бях нито едно от трите. Ето още един пример. Петя Аврамова, която предлагат за регионален министър в момента е народен представител, но тя ще напусне, когато я изберат за министър.
 
Ако човек има фирма и му предложат да стане кмет, какво трябва да направи. Първо ще излезе от управлението и ще стане кмет ли? Не, напротив, когато го изберат за кмет, тогава излиза от управлението на фирмите, защото няма право да упражнява търговска дейност. Това е и житейският разум, не само на закона.
 
Няма законово, а още по-малко конституцинно изискване за съгласувателна процедура. Тя е признак на уважение между отделните власти, едно добронамерено отношение между институциите. Съгласувателната процедура е предвидена в устройствения правилник на Министерския съвет. Няма я нито в Конституцията, нито в законите, но поначало се приема, че е нормално отделните институции да си говорят и когато има един акт, който се издава въз основа на решение на отделни институции, в случая на Министерския съвет, и указ на президента, нормално е институциите да си говорят. Но точно какво ще съгласуваш на подадена оставка, вече е друг въпрос.
 
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
4
Правомощия и правни актове на Министерския съвет
|
нерегистриран
19 септември 2018, 10:36
7
0
До коментар [#2] от "несъвместимостта на член на Министерския съвет и държавна служба":
Фъфлека с коцкарски мустак, човека - “Гамбринус” толкова си може! Изумителна правна неграмотност, съчетана с уникалната мания да се показва! Старите градски песни бяха запазена марка за ресторант "Гамбринус" на ул. "Цар Симеон" 55 в Стара София. Там можеше да се разкършиш под звуците на вечните заглавия - "Целувката на Ана", "Заспали чувства", "Белите манастири"...Там имаше жени с чорапи на жартиери и мъже с много коцкарски мустак...Човека от нафталина. Константин Любенов Пенчев, Президентът не е длъжен да издаде указ и да освободи главния секретар на МВР. Президентът не е длъжен пред МС или пред главния секретар на МВР. Президентът не е длъжен да се съобрази с решението на МС и не е длъжен да издаде указ и няма никаква пречка да неиздаде указ. Той има дискреционната власт да откаже издаване на Указ. Ако Младен Маринов бъде избран от Народното събрание за министър, а Президентът откаже издаване на Указ за освобождаване на Младен Маринов като главен секретар на МВР, тогава ще си скъсаш ли публично фалшивата диплома по право и Коце Пенчев ще обръснеш ли този гаден твой коцкарски мустак....главният секретар на МВР Младен Маринов може ли да съчетава два поста - главен секретар на МВР и министър на вътрешните работи. Забраната за несъвместимост на министрите са определени не със Закона за администрацията, а е закрепена на конституционно ниво в чл.113, ал.1 от Конституцията спрямо членовете на Министерския съвет. Забраната е за заемането от тях на определена длъжност и изпълнението на определена дейност. Заемането на дадена длъжност продължава от възникването на правомощията за осъществяване на функциите по изпълнението й до прекратяването на тези правомощия. Изтъкнатото препращане по чл.113, ал.1 е към чл.68, ал.1 от основния закон, където е уредена несъвместимостта на положението на народен представител с изпълнението и извършването на други служба и дейност. Последните при определянето им са обособени в две групи: а) държавна служба и б) дейност, несъвместимостта на която следва от закон, въвеждащ съответното ограничение спрямо народните представители. Конституционната забрана за осъществяването именно на тези служба и дейност от народните представители несъмнено се отнася и за членовете на Министерския съвет. Според КС несъвместимостта по чл. 113, ал. 1 от Конституцията (забрана министрите да заемат друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител) изключва възможността министрите да заемат длъжност на държавна служба. Тълкуванието, дадено в РКС № 18/2001 г. КС е съвсем ясно – министрите, също както и народните представители, не могат да заемат друга държавна служба, дори и ако са в състояние на отпуск или са в състояние на на подали оставка. Константин Пенчев, дори в Йезуитският орден само в специални случаи се допуска лицемерието, подмазвачество и лъжата (reservatio mentalis), а чл. 113, ал. 1 от Конституцията е ясна правна норма. Самият Конституционен съд в свое Определение 4 от 18 април 1996 г. приема, че "Актовете на КС са окончателни (чл. 14, ал. 5 ЗКС). Решенията му (заедно с носещите мотиви) са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани (чл. 14, ал. 6 ЗКС), включително и за Конституционния съд, включително и за този набеден за юрист Константин Пенчев, по погрешка конституционен съдия.
Няма законово, а още по-малко конституцинно изискване за съгласувателна процедура. Тя е признак на уважение между отделните власти, едно добронамерено отношение между институциите твърди Константин Пенчев, конституционен съдия. Правната уредба на съгласувателната процедура е подробно разписана в чл. 32, ал.2 от УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И НА НЕГОВАТА АДМИНИСТРАЦИЯ(УПМСНА). УПМСНА е приет с Постановление на Министерския съвет № 229 от 23.09.2009 г.; Вносителите съгласуват с президента проектите на актове, съдържащи предложения за издаване на укази. С правилника (УПМСНА)се уреждат основните въпроси, свързани с дейността и организацията на работа на Министерския съвет. Съгласно чл. 114 от Конституцията на Република България въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби (чл. 6, 1) ЗНА). Министерският съвет издава постановления, когато приема правилници, наредби или инструкции и когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност. Те са основен инструмент за осъществяване на изпълнителната власт.
3
Румен Янкоф
|
нерегистриран
19 септември 2018, 10:26
8
-1
Пиенчев, кажи на широката публика, защо ти се наложи през 90-те години да напуснеш Софийския окръжен съд само за часове. Ако си забравил, ще ти припомня. Защото заедно с Иванчев бяхте взели печата на съда в къщи и там, по-домашному регистрирахте фирми. - Разбира се срещу справедливо възнаграждение. Тогава много бързо те направих адвокат. Не можа да си изнесеш партакешите от съдебната палата, та се наложи нощем да си ги вземеш. След туй, като стар доносник на ДС, се залепи за царската партия и добре че Пламенчо Пънайотоф и другите царски близачи се молиха дълго и страстно на Филчев да те направи председател на ВАС. И накрая ти му падна на колене. А той понеже е будала произведе един измамник като тебе за голем магистрат. И така Пенчев от задник на задник, от к-р на к-р си намери нови господари от ГЕРП, та докопа омбусмана и сега се намести и в КС. Но идва краят, затуй се обаждаш, та белким те забележат и пак ти дадат неоя слатка службица. А мезонетът в Париж, ко ша го прайме бе крадецо ?
2
несъвместимостта на член на Министерския съвет и държавна служба
|
нерегистриран
19 септември 2018, 10:03
11
-1
Фъфлека с коцкарски мустак, човека - “Гамбринус” толкова си може! Изумителна правна неграмотност, съчетана с уникалната мания да се показва! Старите градски песни бяха запазена марка за ресторант "Гамбринус" на ул. "Цар Симеон" 55 в Стара София. Там можеше да се разкършиш под звуците на вечните заглавия - "Целувката на Ана", "Заспали чувства", "Белите манастири"...Там имаше жени с чорапи на жартиери и мъже с много коцкарски мустак...Човека от нафталина. Константин Любенов Пенчев, Президентът не е длъжен да издаде указ и да освободи главния секретар на МВР. Президентът не е длъжен пред МС или пред главния секретар на МВР. Президентът не е длъжен да се съобрази с решението на МС и не е длъжен да издаде указ и няма никаква пречка да неиздаде указ. Той има дискреционната власт да откаже издаване на Указ. Ако Младен Маринов бъде избран от Народното събрание за министър, а Президентът откаже издаване на Указ за освобождаване на Младен Маринов като главен секретар на МВР, тогава ще си скъсаш ли публично фалшивата диплома по право и Коце Пенчев ще обръснеш ли този гаден твой коцкарски мустак....главният секретар на МВР Младен Маринов може ли да съчетава два поста - главен секретар на МВР и министър на вътрешните работи. Забраната за несъвместимост на министрите са определени не със Закона за администрацията, а е закрепена на конституционно ниво в чл.113, ал.1 от Конституцията спрямо членовете на Министерския съвет. Забраната е за заемането от тях на определена длъжност и изпълнението на определена дейност. Заемането на дадена длъжност продължава от възникването на правомощията за осъществяване на функциите по изпълнението й до прекратяването на тези правомощия. Изтъкнатото препращане по чл.113, ал.1 е към чл.68, ал.1 от основния закон, където е уредена несъвместимостта на положението на народен представител с изпълнението и извършването на други служба и дейност. Последните при определянето им са обособени в две групи: а) държавна служба и б) дейност, несъвместимостта на която следва от закон, въвеждащ съответното ограничение спрямо народните представители. Конституционната забрана за осъществяването именно на тези служба и дейност от народните представители несъмнено се отнася и за членовете на Министерския съвет. Според КС несъвместимостта по чл. 113, ал. 1 от Конституцията (забрана министрите да заемат друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител) изключва възможността министрите да заемат длъжност на държавна служба. Тълкуванието, дадено в РКС № 18/2001 г. КС е съвсем ясно – министрите, също както и народните представители, не могат да заемат друга държавна служба, дори и ако са в състояние на отпуск или са в състояние на на подали оставка. Константин Пенчев, дори в Йезуитският орден само в специални случаи се допуска лицемерието, подмазвачество и лъжата (reservatio mentalis), а чл. 113, ал. 1 от Конституцията е ясна правна норма. Самият Конституционен съд в свое Определение 4 от 18 април 1996 г. приема, че "Актовете на КС са окончателни (чл. 14, ал. 5 ЗКС). Решенията му (заедно с носещите мотиви) са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани (чл. 14, ал. 6 ЗКС), включително и за Конституционния съд, включително и за този набеден за юрист Константин Пенчев, по погрешка конституционен съдия.
1
*****************************
|
нерегистриран
19 септември 2018, 09:01
3
-3
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно