Нямаше пречка Младен Маринов да бъде избран за министър
Наличието на несъвместимост не е пречка за извършване на съответния избор
Нямаше пречка Младен Маринов да бъде избран за министър

Младен Маринов, главен секретар на МВР и предложен за министър на вътрешните работи, снимка: БГНЕС

Не съществуваше пречка главният секретар на МВР Младен Маринов да бъде избран за министър на вътрешните работи на заседанието на Народното събрание на 13.09.2018г. Това е така, независимо от обстоятелството, че фактическият състав по освобождаването му като главен секретар чрез издаване на указ за президента, не е завършен. Този избор би довел до несъвместимост.

В теорията несъвместимостта се определя като предвидени в Конституцията или закон пречки за паралелно осъществяване на публична длъжност с определени професии или дейности. Нарушаването на тези правила е основание за освобождаване от съответната публична длъжност. Правилата за несъвместимост на министрите са определени в Закона за администрацията (ЗА). Чл.19, ал.7, т.1 от ЗА забранява на министър да заема друга държавна длъжност, каквато безспорно е позицията главен секретар на съответното министерство.

Законът за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), обаче, допуска лице, което е в несъвместимост с оглед изискванията за позицията, която ще заема, да бъде избрано на съответната висша публична длъжност независимо от това. ЗПКОНПИ регламентира редa за деклариране на несъвместимост и за нейното прекратяване.

В този случай, съгласно чл.36, ал.3, във връзка с ал.1 от ЗПКОНПИ, в едномесечен срок от заемането на съответната длъжност/полагането на клетва избраният е длъжен да подаде пред органа по избор декларация за несъвместимост, в която да я декларира. От датата на подаване на тази декларация за избрания и встъпил в длъжност тече нов едномесечен срок, в който да предприеме зависимите само от него действия за прекратяване на несъвместимостта и да подаде нова декларация до органа по избор, с която да оповести, че е извършил тези действия и е прекратил  несъвместимостта /чл.36, ал.4/.

ЗПКОНПИ допуска, без вредни за избрания последици, в кратък буферен срок след заемането на длъжността паралелно осъществяване на функциите по-висшата публична длъжност и заемане на забранената от правилата за несъвместимост позиция.

Основното, обаче, е че наличието на несъвместимост не е пречка за извършване на съответния избор.

Николай Николов, доктор по право, и.д. председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (2013-2018 г.)

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
11
ХИТРАТА СВРАКА С ДВАТА КРАКА ИЛИ КАК ЩЕ ВЛЕЗЕ В КАПАНА
|
нерегистриран
16 септември 2018, 19:35
4
-2
Николай Николов, доктор по право:Нямаше пречка Младен Маринов да бъде избран за министър. Наличието на несъвместимост не е пречка за извършване на съответния избор
Николай Николов, докторе по право, Президентът не е длъжен да се съобрази с решението на МС и не е длъжен да издаде указ и няма никаква пречка да неиздаде указ. Президентът има дискреционната власт да прецени лицето, посочено в предложението на Министерски съвет, и да откаже издаване на Указ. Ако Младен Маринов бъде избран от Народното събрание за министър, а Президентът откаже издаване на Указ за освобождаване на Младен Маринов като главен секретар на МВР, тогава Николай Николов ще си скъса ли публично фалшивата диплома по право и тапията за доктор, заедно с ментора си псевдо професор и набеден за доктор Пламен Веселинов Киров....главният секретар на МВР Младен Маринов ще бъде и министър на вътрешните работи.
10
Поручик Ржевски
|
нерегистриран
16 септември 2018, 17:43
5
0
Няма пречка Маринов отново да стане шофьор.
9
никой не му помни името
|
нерегистриран
16 септември 2018, 13:38
4
0
До коментар [#8] от "Чл. 36, ал. 3 ЗМВР":
Решение №2 на Конституционния съд от 2002 по к.д. №2/2002: „Предложението на Министерския съвет и предложението на Висшия съдебен съвет до президента на републиката за назначаване и освобождаване на лицата по чл.98, т.6, чл.100, ал.2 и чл.129, ал.2 от Конституцията служат за осъществяване на взаимодействие между два конституционно определени органи на държавата… В цитираното конституционно решение се посочва също, че предложението на МС е необходимо условие за упражняване на компетентността по чл.98, т.6 от Конституцията. От това следва, че решението на МС има самостоятелно действие, тъй като Указът на Президента е обвързан от него. Президентът не е длъжен да се съобрази с решението на МС и не е длъжен да издаде указ.
Правомощието на Президента на Република България по чл.36, ал.З от ЗМВР произтича от конституционните правомощия на държавния глава по чл.98, т.7 от Конституцията. Конституцията предоставя функции на държавния глава и в трите власти, като правомощието по чл.98, т.7 и по-конкретно в случая назначаването/освобождаването на главния секретар на МВР е част от функциите на държавния глава в сферата на изпълнителната власт. Актът на президента е правния акт, от който настъпват правните последици - освобождаването на висшия държавен служител, независимо дали процедурата включва задължително предложение на Министерски съвет или президента действа самостоятелно. Според Решение № 13 по к. д. № 11 от 1996 г. на Конституционния съд (ДВ, бр. 66 от 1996 г.) "наред с представителните си функции на държавен глава Президентът има редица реални правомощия в сферата на изпълнителната власт, например чл. 98, т. 6, както и тези по чл. 100 от Конституцията". Определянето начина на назначаване и освобождаване на посочените длъжности на конституционно ниво намира обяснение и във високите публични функции, които лицата изпълняват, и необходимостта да им се създаде конституционнозащитен статут. Президентът има дискреционната власт да прецени лицето, посочено в предложението на Министерски съвет, и да откаже издаване на Указ. Не без основание този вид компетентност се нарича споделена компетентност - напластяване на еднакви по съдържание и еднопосочни по направление волеизявления на Министерски съвет и на Президента. Несъответствието на волеизявленията или липсата на което и да е от тях препятства пораждането на правните последици, но правните последици са едни и те се пораждат от Указа. Предложението на МС служи като правна основа за издаване на Указа, то не подлежи на пряко изпълнение, тъй като няма годно за изпълнение съдържание (разпоредителна част).
Следователно предложението на Министерския съвет може да се определи като подготвителен, несамостоятелен акт - част от сложния фактически състав по назначаването и освобождаването на лицата, чийто статут е уреден на конституционно ниво.
Николай Николов, доктор по право: Правилата за несъвместимост на министрите са определени в Закона за администрацията (ЗА). Чл.19, ал.7, т.1 от ЗА забранява на министър да заема друга държавна длъжност, каквато безспорно е позицията главен секретар на съответното министерство.
Законът за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), обаче, допуска лице, което е в несъвместимост с оглед изискванията за позицията, която ще заема, да бъде избрано на съответната висша публична длъжност независимо от това. Конституцията е върховен закон и другите закони, дори и да се наричат с гръмкото име Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество не могат да й противоречат. Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

Докторе, забраната за несъвместимост на министрите са определени не със Закона за администрацията, а е закрепена на конституционно ниво в чл.113, ал.1 от Конституцията спрямо членовете на Министерския съвет. Забраната е за заемането от тях на определена длъжност и изпълнението на определена дейност. Заемането на дадена длъжност продължава от възникването на правомощията за осъществяване на функциите по изпълнението й до прекратяването на тези правомощия. Докторче по право, ако ти помнех името никога нямаше да те нарека доктор. Доктор Никола Николов бре, учи!Николай Николов си мълчНиколай и. Николай Николов бре, поне решенията на КС прочети! Муси се, сумти. Николай бре поне Конституцията, чети! Николай не чете,а го мързи, гледа да лежи, ходи, та се май, с науката право търси да си играй.
8
Чл. 36, ал. 3 ЗМВР
|
нерегистриран
15 септември 2018, 16:04
6
0
Решение №2 на Конституционния съд от 2002 по к.д. №2/2002: „Предложението на Министерския съвет и предложението на Висшия съдебен съвет до президента на републиката за назначаване и освобождаване на лицата по чл.98, т.6, чл.100, ал.2 и чл.129, ал.2 от Конституцията служат за осъществяване на взаимодействие между два конституционно определени органи на държавата… В цитираното конституционно решение се посочва също, че предложението на МС е необходимо условие за упражняване на компетентността по чл.98, т.6 от Конституцията. От това следва, че решението на МС има самостоятелно действие, тъй като Указът на Президента е обвързан от него. Президентът не е длъжен да се съобрази с решението на МС и не е длъжен да издаде указ.
Правомощието на Президента на Република България по чл.36, ал.З от ЗМВР произтича от конституционните правомощия на държавния глава по чл.98, т.7 от Конституцията. Конституцията предоставя функции на държавния глава и в трите власти, като правомощието по чл.98, т.7 и по-конкретно в случая назначаването/освобождаването на главния секретар на МВР е част от функциите на държавния глава в сферата на изпълнителната власт. Актът на президента е правния акт, от който настъпват правните последици - освобождаването на висшия държавен служител, независимо дали процедурата включва задължително предложение на Министерски съвет или президента действа самостоятелно. Според Решение № 13 по к. д. № 11 от 1996 г. на Конституционния съд (ДВ, бр. 66 от 1996 г.) "наред с представителните си функции на държавен глава Президентът има редица реални правомощия в сферата на изпълнителната власт, например чл. 98, т. 6, както и тези по чл. 100 от Конституцията". Определянето начина на назначаване и освобождаване на посочените длъжности на конституционно ниво намира обяснение и във високите публични функции, които лицата изпълняват, и необходимостта да им се създаде конституционнозащитен статут. Президентът има дискреционната власт да прецени лицето, посочено в предложението на Министерски съвет, и да откаже издаване на Указ. Не без основание този вид компетентност се нарича споделена компетентност - напластяване на еднакви по съдържание и еднопосочни по направление волеизявления на Министерски съвет и на Президента. Несъответствието на волеизявленията или липсата на което и да е от тях препятства пораждането на правните последици, но правните последици са едни и те се пораждат от Указа. Предложението на МС служи като правна основа за издаване на Указа, то не подлежи на пряко изпълнение, тъй като няма годно за изпълнение съдържание (разпоредителна част).
Следователно предложението на Министерския съвет може да се определи като подготвителен, несамостоятелен акт - част от сложния фактически състав по назначаването и освобождаването на лицата, чийто статут е уреден на конституционно ниво.
4
***************************
|
нерегистриран
14 септември 2018, 13:35
1
-4
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
2
Кой е Николай Николов от гр. Ловеч
|
нерегистриран
14 септември 2018, 10:14
12
-3
Николов зае поста председател на комисията за конфликт на интереси, след злополучното отстраняване на Филип Златанов през 2013 година. Докторът по пседо - право Николай Николов и член на консултативния борд на Института за модерна политика разбирам как е ръководил комисията за конфликт на интереси. Членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжности и да извършват дейности, които са несъвместими с положението на народен представител. Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
Докторе, преди да пишеш и говориш глупости прочети Решение № 5
от 6 април 1993 г. по к.д. № 6/93 г.
за тълкуване на чл. 68, ал. 1 от Конституцията относно несъвместимостта между положението на народен представител и изпълнението на друга държавна служба или дейност
(Обн., ДВ, бр. 31 от 13 април 1993 г.) и РЕШЕНИЕ № 18
София, 25 октомври 2001 г.
конституционно дело № 15/2001 г.
съдия-докладчик Стефанка Стоянова
(Обн., ДВ, бр. 94 от 2 ноември 2001 г.).
В чл. 68, ал. 1 са установени два вида несъвместимост, респ. две забрани, които не трябва да се смесват: забрана за народните представители да изпълняват друга държавна служба; забрана за народните представители да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител. Първата забрана изключва възможността народните представители да изпълняват друга държавна служба. Това е забрана за едновременно упражняване на депутатски мандат и служба в държавния апарат (публична функция по-общо). Определящо значение при тази първа хипотеза на несъвместимост има смисълът, с който е използвано в чл. 68, ал. 1 понятието "държавна служба".Функционалното понятие "държавна служба" в чл. 68, ал. 1 от Конституцията е неотделимо от института на несъвместимостта, от неговото конституционно предназначение. В подкрепа на това широко разбиране е редакцията на чл. 68, ал. 1. Според текста на разпоредбата народните представители не могат да изпълняват "друга" държавна служба. Това означава, че за държавна служба в случая се приема и осъществяването на функциите на законодателната власт, като се забранява изпълнението на "друга", сиреч на която и да е извън нея държавна служба. Забраната се отнася до всички видове държавна служба и държавни служители в държавния апарат изобщо. Изводът е, че разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от Конституцията създава забрана за народните представители да изпълняват каквито и да е функции на държавата (без оглед на предмета и формата им) извън сферата на законодателната власт. Забраната се отнася както до службата в държавните учреждения "самите те най-разнообразни по предмет на дейност и начин на организация), така и до службата в управлението на публичните предприятия (държавни и общински). Част от правния статус на министрите е несъвместимостта на това им качество с други длъжности и дейности. Несъвместимостта е установена с чл.113 от Конституцията. Там именно се съдържа забрана за заемането на определени длъжности и изпълнението на определени дейности от членовете на Министерския съвет.
В посочената разпоредба тези длъжности и дейности не са изброени. Досежно вида им и признаците, които ги характеризират, тя (в ал.1) препраща към несъвместимите с положението на народен представител служба и дейност. По такъв начин поставя същите ограничения за съвместяване, каквито съществуват за народните представители. Наред с това предвижда възможност (в ал.2) за разширяване на изискванията за несъвместимост чрез определяне от Народното събрание и на други длъжности и дейности, които членовете на Министерския съвет не могат да заемат или извършват. По така предвидената възможност за увеличаване обхвата на ограниченията несъвместимостта за министрите се различава от тази, която се отнася за народните представители.
Изтъкнатото препращане по чл.113, ал.1 е към чл.68, ал.1 от основния закон, където е уредена несъвместимостта на положението на народен представител с изпълнението и извършването на други служба и дейност. Последните при определянето им са обособени в две групи: а) държавна служба и б) дейност, несъвместимостта на която следва от закон, въвеждащ съответното ограничение спрямо народните представители. Конституционната забрана за осъществяването именно на тези служба и дейност от народните представители несъмнено се отнася и за членовете на Министерския съвет.Материята за вида на дейностите, които са предмет на втората от групите, е предоставена за евентуална законова уредба. Поради това ограничението за съвместяването на такива дейности с качеството на министър ще намери приложение само когато те са предвидени в закон.
Не съществува обаче изискване за допълнителна законова уредба по отношение на службите, които се обхващат от първата група. Няма пречка те да бъдат изрично посочени и в отделни закони, но трябва да се има предвид, че тяхното конкретизиране в един или в различни законови актове не е предпоставка да се приложи забраната за заемането им от членове на Министерския съвет. Действието на тази забрана се проявява и тя намира приложение независимо от наличието или отсъствието на закон, определящ длъжностите, чието изпълнение е държавна служба. Забраната, която се въвежда с чл.113, ал.1 от Конституцията спрямо членовете на Министерския съвет, е за заемането от тях на определена длъжност и изпълнението на определена дейност. Заемането на дадена длъжност продължава от възникването на правомощията за осъществяване на функциите по изпълнението й до прекратяването на тези правомощия. Самият Конституционен съд в свое Определение 4 от 18 април 1996 г. приема, че "Актовете на КС са окончателни (чл. 14, ал. 5 ЗКС). Решенията му ( заедно с носещите мотиви) са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани (чл. 14, ал. 6 ЗКС), включително и за Конституционния съд, включително и за този набеден за доктор по право Николай Иванов Николов. За председател на КПУКИ Николай Николов, беше назначен от президентската квота по времето на Георги Първанов, като и при неговото управление същата тази „куха“ структура, с отработените й през годините похвати успешно прикриваше корупцията на „нашите“ във властта. Така реномето на КПУКИ беше съсипано. Оказа се, че органът, призван да се бори с корупцията по високите етажи на властта, на практика я прикриваше. Филип Златанов си отиде, но „добрите му практики“ при Николай Иванов Николов останаха и се доразвиха.
1
|
нерегистриран
14 септември 2018, 09:34
6
-15
Освобождават сегашния вътрешен министър заради скандала с Радев-баща и слагат човек от екипа на Радев-син на негово място!!! Явно уволниха министъра, че не е успял да потули случая с Радев-баща.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно