Ненка Цветанкова - Ташева, младши съдия в Окръжен съд – Шумен:
Правото е изкуство, а справедливостта е неговата свещена цел
Факт е многобройната численост на ежегодно завършващите студенти по право в страната, която като че ли не е съответна на нуждата от юристи
Правото е изкуство, а справедливостта е неговата свещена цел

Ненка Цветанкова, младши съдия в Окръжен съд – Шумен

Госпожо Цветанкова - Ташева, на 26 юни бяхте назначена с решение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за младши съдия в Окръжен съд – Шумен. Кое всъщност ви мотивира да навлезете в дебрите на правото и да изберете призванието юрист, все пак и конкуренцията е доста сериозна?

Поглеждайки назад във времето, едва ли бих могла да кажа смело, че в самото начало на юридическото си образование, съм имала категорична и ясна представа за бъдещата ми професионална реализация в сферата на правото. Мотивацията, вдъхновението и желанието за практикуване на тази професия идваха с постепенното докосване до нея и опознаването на същността й, характеризираща се с пъстрота, творчество, свободомислие и възвишено предназначение, докато я превърнаха в търпеливо следвана цел и вече реалност. 

Правото е изкуство, а справедливостта е неговата свещена цел. Възможността да допринесеш за постигането на тази цел чрез собствените си действия и отдаденост, обличайки делата, каузите, идеите и мислите си в думи, носи порив и ентусиазъм, а реализирането й се осъществява чрез правораздаването в лицето на ерудирани и мъдри съдии. Надявам се, че през предстоящия ми житейски и професионален път, ще съумея да се изградя като такъв.

Много ваши колеги, за които тепърва предстои да прилагат закона като магистрати, твърдят, че професията на юриста е много трудна в днешно време, че е тежък избор, но защо тогава желанието за заемане на постове като съдия, прокурор и следовател не стихва?

Безспорно обществената значимост на магистратските длъжности предполага добра квалификация, постоянство и ежедневно усърдие, както и други състояния и качества, които е невъзможно да се изброят и обхванат в едно изречение. В същото време те впечатляват с непредвидимостта и уникалността на всеки конкретен случай, с предизвикателствата на утрешния ден, провокират упражняващия ги юрист непрестанно да търси, да учи, да преоткрива, да поема отговорност, но най- вече служат на една висша кауза - справедливостта. Също така създават възможност за поетапно и последователно кариерно развитие. Давайки си сметка за всичко това, значително голям брой кандидати заявяват желанието си за участие в конкурс за заемане на магистратска длъжност, тъй като явно виждат себе си в лицето на магистрата. Това, според мен, може само да ни радва, защото притеснително би било дезинтересирането на юриста от упражняване на професията в структурата на съдебната система. 

Знаете, че общественото доверие в съдебната система в момента е под критичния минимум. Вие вече сте магистрат – как ще гарантирате обективността, справедливостта и независимостта на решенията си оттук нататък?

Смятам, че посочените принципи намират своите гаранции като изрично посочени и имплицитно съдържащите се в множество разпоредби, в това число конституционни, процесуалноправни, такива, уреждащи правилата за етично поведение на магистрата и други. 

В същото време те са водещи ръководни начала в професионалната същностна характеристика на съдията при изпълнение на служебните му задълженията. За това смятам, че стриктното и добросъвестното съблюдаване на правилата, независимо от тяхната проявна форма, чрез които тези принципи се гарантират, в достатъчна степен би ги охранило.

Осигурен ли е добре един съдия чисто финансово? Неотдавна  въпросът за повишението в магистратските заплати беше на дневен ред, оказа се, че има възможност заплатите на съдии, прокурори и следователи да се вдигнат с едва 98 лв. Тогава много Ваши колеги възроптаха, че това е "мизерно увеличение", че е "подигравка". Стига ли заплатата на един магистрат?

Възприемам парите като средство за набавяне на други материални блага, необходими за осигуряването на спокойно и достойно съществуване и може би мярата на всеки е различна. За това не бих се ангажирала с категоричен отговор.

Дебати в юридическите среди има и по отношение на качеството и вида на обучението по право у нас. Някои твърдят, че университетите освен, че са много, не дават и достатъчно добра практическа подготовка на студентите по право. Каква е визията ви за този проблем?

Факт е многобройната численост на ежегодно завършващите студенти по право в страната, която като че ли не е съответна на нуждата от юристи. Правната наука е необятна и променяща се съобразно развитието на обществените отношения, а образованието в университета цели да формира базисни теоретични знания и умения за основополагащи положения и постулати, върху които да се надгражда, да спомогне за свободното използване на специфичната правна терминология. Липсата на подобна рамка би превърнала всяка практика в ангажираност без особена професионална стойност. 

Практическите умения, според мен, трудно биха се изградили в друга освен работната среда, но все пак могат да се положат усилия в тази насока, тъй като пресъздаването на теоретичния проблем в конкретен казус кара правото да оживява. Освен това образованието и неговата ефективност като процес и резултат зависят не само от качеството на това, което се предлага, а и от начина, по който студентите се възползват от възможностите да черпят знания и опит съобразно тяхната мотивация, постоянство и целеустременост.

Както е добре известно, много млади студенти, желаещи да учат право и да стана юристи, излязоха извън пределите на страната и се разпръснаха по различни университети в Европа, за да се обучават. Вие сте пълен отличник. Не ви ли блазни идеята за кариерно развитие в някоя от европейските институции или други извън страната?

Към настоящия момент идеята за дългосрочна професионална реализация извън пределите на страната ни, не е представлявала ориентирана към бъдещето цел, за  постигането на която да съсредоточа и насоча стремежите и усилията си. Това положение само по себе си не изключва като тема на размисъл евентуална възможност за усъвършенстване, обогатяване, опознаване и придобиване на по-всеобхватен и обективен поглед върху функционирането на други правни системи и европейските институции. Намирам придобиването на такъв опит за изключително ценно и градивно, както житейски, така и професионално, с оглед прилагането на добрите практики в начина на работа. Считам обаче, че резултатите от предприемането на такова начинание, биха били по-полезни и ефективни след натрупването на значителен опит. Изборът между кариерно развитие в България и чужбина е въпрос на мироглед и е строго индивидуален.

Повод за гордост и респект са тези наши сънародници, които са избрали да се развиват в чужбина и са извоювали своя добър авторитет, въпреки трудностите, от които вероятно е съпътствано пребиваването им извън граница. За себе си, на този етап считам, че единствено в България бих се чувствала на мястото си, а пълноценно лично щастие и истинско професионално удоволетворение бих изпитала именно в родината си.

Доста силно звучат и твърденията, че политиката тотално се е наместила в съдебната система. Смятате ли, че влезе политиката в съдебната власт и има ли натиск отвън върху магистрати? Чия е отговорността за това?

Не бих си позволила да коментирам и да заемам крайна позиция на базата на твърдения, както и относно обстоятелства, за които не съм придобила лични впечатления. Все пак си мисля, че ако е налице такъв процес, то той би следвало да е двустранен като отговорността следва да носят участниците в него за собствените си действия, а не да се счита за всеобща практика и да е етикет за състоянието, отношението и маниера на цялата общност.

Знаете, че кариерното развитие, особено в съдебната система, у нас е трудно, изисква много време, ресурс, търпение и постоянство. Имате ли воля да устоите на препятствията, които оттук нататък ще застават на пътя Ви?

Отговаряйки утвърдително на този въпрос в началото на професионалния ми път, думите ми биха прозвучали голословно и твърде самоуверено. Но в него се съдържат две ключови понятия - воля и препятствия. Волята се изпитва с препятствия, а те се проявяват във времето - така че само времето ще покаже.

Ненка Цветанкова - Ташевае родена в гр. Панагюрище. Завършила е ЕГ "Бертолт Брехт" гр. Пазарджик с немски и английски език през 2009 г., а юридическото си образование в ПУ "П. Хилендарски" през 2014 г. От април 2015 г. до август 2017 г. е работила като разследващ полицай в ОДМВР Пазарджик и през 2017 г. е спечелила конкурс за кандидати за младши съдии като през юни месец тази година е завършила обучението си в НИП.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
20
ЧСИ
|
нерегистриран
18 септември 2018, 20:31
3
0
Не знам кой и какво завършва, ама юристи нема. Има глад за кадри.
19
Никола Филчев
|
нерегистриран
18 септември 2018, 00:03
12
-6
Жените в тога 2 пъти повече от мъжете. Искаме в съда мъже с отговорност. Не да гледате някоя госпожа, понесла две тикви и една ряпа, в обедната почивка - бурканче кисело мляко, и чакаме от нея да се бори, да мачка организираната престъпност. И тъкмо като дойде време да гледа делото, нещо й се случва, тя се разболява и прехвърля делото на друга госпожа.
18
Alice in wonderland
|
нерегистриран
17 септември 2018, 23:29
2
0
Фундамент на всички обществени системи, е пропагандата. Всяка пропаганда е основана на митове. Най-известният на всички времена мит, е митът за американската мечта. Възможността за просперитет и успех за всички. "American Dream" поучава, че всеки порядъчен човек, чрез тежка работа и упоритост, може постоянно да увеличава доходите си и да подобрява живота си:

"Всеки американец, който няма нищо в джобовете,
без един долар, може чрез работа да стане милионер."


"Любая кухарка способна управлять государством."
"Всяка домакиня може да управлява държава"
Владимир Илич Ленин

"Faber est quisque fortunae suae."
"Всеки сам кове съдбата си."
Appius Claudius Caecus -
римски политик
(340 преди Христос - 273 преди Христос)

Митът наречен Американска мечта, се базира на емоционалното състояние надежда. Животните не се надяват и когато усещат заплаха те нападат, независимо от съотношението на силите. Човек е така устроен, че в безизходни ситуации надеждата потиска здравия разум:

"Сърбите се надяват, че истината ще възтържествува
от самосебе си, но това не е така. Когато за лъжа
плащат пари, тогава лъжата възтържествува."
James Jatras и плана подкова.
17
Драги ми юристи,
|
нерегистриран
17 септември 2018, 20:39
14
-9
Ако не бяхте толко обременени психически, да не кажа забременели от злоба, може би щяхте да кажете и по някоя добра дума за това младо момиче. Изглеждате сякаш завиждате на оптимизма й, който вие сте оставили далеч във времето, в което все още сте имали самочувствие, че от вас изобщо става нещо като професионалисти. Срам!
16
Пенсията
|
нерегистриран
17 септември 2018, 18:23
14
-4
До коментар [#15] от "Адвокат":
Съдиите са велики в собствените си очи.Да не мислите,че гражданите ги уважават??Или пък адвокатите?Вътре в съда са голямата работа?А навън,на улицата?? Ама който се е закачил на държавна софра може да си кюта до дълбока пенсия.Така е и при магистратите.Излишно е да ви казвам,че понякога едно оплескано съдебно решение може да преобърне човешкия живот.На тях обаче неин пука.Даже и отговорност не носят за действията си
Адвокате ...бързо ме прецаквай брате . От опит мога да кажа , че "оплесканите" съдебни решения често са следствие от некадърна защита и ниско ниво на адвокатите. Като цяло нивото в адвокатурата е доста по-ниско . Казвам го като бивш съдия и бивш адвокат .
15
Адвокат
|
нерегистриран
17 септември 2018, 17:53
5
-10
Съдиите са велики в собствените си очи.Да не мислите,че гражданите ги уважават??Или пък адвокатите?Вътре в съда са голямата работа?А навън,на улицата?? Ама който се е закачил на държавна софра може да си кюта до дълбока пенсия.Така е и при магистратите.Излишно е да ви казвам,че понякога едно оплескано съдебно решение може да преобърне човешкия живот.На тях обаче неин пука.Даже и отговорност не носят за действията си
14
|
нерегистриран
17 септември 2018, 17:40
3
-2
До коментар [#12] от "Един многократно ебан от преподавателите си до дипломирането, а и после, псевдо юрист":
За статиите в Правен свят винаги е било характерно, че коментарите след тях са пропити със злоба и написани от хора, който вероято нямат представа не само от работата на съдията, а изобщо от истинска юридическа работа. Ако на някого му олеква на душичката като злослови винаги може да посети местния стадион на треторазрядния футболен отбор и да се отпусне. Разбирасе търсим друго място за изява, което да ни предаде важност и евентуално аудитория, различна от пропаднали типпове, които едва се подписват под разписката за получено обезщетение.
Рядко си позволявам да се включа в подобни дискусии (най - вече заради ограниченото време), но в унисон с предходния коментар бих искал да посоча, че не само не бихме могли да отговорим на тези въпроси, но и вероятно никой няма да ни покани да го направим.
Преди да заплюете всичко, което не разбирате се замислете (доколкото можете) какво струва да преминеш през централизиран конкурс, да го спечелиш и след това да поддържаш високо ниво в работата, което е задължително условие за новите и най - вече младшите съдии.
Пожелавам на всички лек ден и успех в начинанията им, свързани с правоприлагането и особено с право - разбирането!
....в Правен свят винаги е било характерно....
13
|
нерегистриран
17 септември 2018, 17:39
5
-6
Много злост, много озлобление....Какво ви става бе,хора?! Добре, че са коментарите под номер 11 и 12,че иначе клиничната картинка става една.......
12
Един юрист
|
нерегистриран
17 септември 2018, 16:28
5
-10
За статиите в Правен свят винаги е било характерно, че коментарите след тях са пропити със злоба и написани от хора, който вероято нямат представа не само от работата на съдията, а изобщо от истинска юридическа работа. Ако на някого му олеква на душичката като злослови винаги може да посети местния стадион на треторазрядния футболен отбор и да се отпусне. Разбирасе търсим друго място за изява, което да ни предаде важност и евентуално аудитория, различна от пропаднали типпове, които едва се подписват под разписката за получено обезщетение.
Рядко си позволявам да се включа в подобни дискусии (най - вече заради ограниченото време), но в унисон с предходния коментар бих искал да посоча, че не само не бихме могли да отговорим на тези въпроси, но и вероятно никой няма да ни покани да го направим.
Преди да заплюете всичко, което не разбирате се замислете (доколкото можете) какво струва да преминеш през централизиран конкурс, да го спечелиш и след това да поддържаш високо ниво в работата, което е задължително условие за новите и най - вече младшите съдии.
Пожелавам на всички лек ден и успех в начинанията им, свързани с правоприлагането и особено с право - разбирането!
11
Един Магистрат
|
нерегистриран
17 септември 2018, 14:05
19
-2
Колеги, не така с рогите към колежката.Младо момиче, още се срамува да има по рязък изказ.В крайна сметка за пръв път вероятно дава интервю, още не се е научила и да общува от позицията на съдия, вие какво искате да каже.
"Много малки са заплатите, трябва да ги вдигнат с 20 % поне!"Убеден съм че никой от нас не би отговорил така в интервю.Пък и до вчера е била полицай вземала е има няма 1100-1200лева чисто, сегашната заплата и се вижда голяма до тази която е вземела до скоро.Въпроса за намеса на политиците в съдебната система би притеснил и колеги с опит.Макар че тя от вчера е съдия от къде да знае това така ли е.Аз от моя вече на малък стаж бих могал честно и откровено да кажа никога не ми се месил политик, нито съм чул това да станало с колега.Но това момиче е от 2 месеца какво да каже.
Иначе е съвършенно права, че има ужасно много юристи, не малка част от които в крайна сметка стават продавачки и шофьори.Но болезненото откровение в последното ми изречение и аз бих го спестил в интервю, което се чете и от студенти по право, защо да им убиваш мечтите на тези деца.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно