Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов блесна с отсъствието си от парламента, където следваше вчера да бъдат изслушани отчетите на главните жреци на Темида. То се знае, че Темида е сляпа, пък и често се случва да удря в кантара – и затова е обяснимо донякъде неудържимото желание на г-н Панов публично да я унижава. Довчера обаче, общо взето, се смяташе, че той се отнася с уважение към законността – или поне към конституцията на България, която го задължава да се отчита пред отвреме-навреме пред депутатите. Защо се смяташе така? Защото е логично висшите магистрати да се стремят да оправдаят поне формално високите си заплати.

Да, но на нашия топ съдия му се случват предимно нелогични неща. Преди да го изберат за глава на съда, необяснимо и неочаквано го блъсна кола. Той, слава Богу, бързо оздравя и се яви на конкурса, но след това, може би от шока, който изживя, намрази рязко тия,  които го бяха номинирали и обикна другите, на които не беше особено симпатичен. Като го избраха за председател, ненадейно смени имиджа си на стриктен юрист и дори буквояд, с образа на бунтар и водач на онеправданите магистрати. Произнесе храбра реч на стълбите в Съдебната палата, като се обърна към тях: "Нека кажем "не!" на страха!" После, от закрилник на измъчените съдии се превърна изненадващо в техен критикар и ги нарече "цироза на обществото" – ни повече, ни по-малко.  И това не беше всичко. От благ обединител на съсловието по някаква неясна причина мутира видимо в  скандалджия – пръв участник в кавгите на съдебните кадровици, инициатор и изпълнител на чистка, колкото административна, толкова и политическа. Отделно, така, както си беше борец срещу  корупцията в системата, се оказа куриозно единственият от бившия Висш съдебен съвет (ВСС), който отказа да декларира имуществото си, както се изисква от лица на публични длъжности като негова милост. И независимо, че пледираше за равенство на нарушителите пред санкциите, обжалва глобата, която му наложиха за нарушението, в съда. След време пък, когато се оплака, че семейството му е в риск от вражески посегателства и НСО пое личната му охрана, мистериозен враг развъртя болтовете на автомобила, с който отиваше на агитация…

Разказът на невероятните приключения на Панов би могъл да бъде продължен. Но и така е ясно, че благодарение на Бога и неговите съучастници на родна земя се сдобихме с твърде ексцентричен главен съдия. Затова не беше кой знае каква изненада, че бидейки фактор в парламентарна Република България, той заяви, че личната му среща с някой си на вчерашната дата е много по-важна от някаква си покана да се яви в Народното събрание и да каже – какво например са правили поверените му съдилища през 2016-а и 2017-а, освен, че са одумвали заканите му да бие по "гнилите ябълки"?

Отсъствието на Панов не попречи на Народното събрание да приеме докладите за дейността на ВСС, ВАС и ВКП в присъствието на началниците им Магдалинчев, Чолаков и Цацаров. Парламентарното мнозинство не прие предложението той  да бъде задължен да дойде в залата. Не само защото съдебната власт е независима от законодателната. А и защото негово евентуално изказване от трибуната едва ли би било изненадващо. Той сигурно пак щеше да каже нещо, което да затвърди преобладаващата представата за магистратурата като за кълбо от пепелянки, които зимуват – всяка увита около врата на другата, докато правосъдието стои с наведена глава отстрани и ги чака да се събудят.

*Коментарът препечатваме от в-к "Труд".