Замахване по академизма
Висшите училища в Република България според чл. 53, ал. 4 от Конституцията се ползват с академична автономия. А дали тихомълком не искат да го обезмислят?
В настоящото изложение ще бъде обърнато внимание на отделни разпоредби в проектите за Правилник за прилагане на ЗРАСРБ и за Правилник за дейността на Комисията по академична етика, защото те засягат чувствителни за учените въпроси
Висшите училища в Република България според чл. 53, ал. 4 от Конституцията се ползват с академична автономия. А дали тихомълком не искат да го обезмислят?

На 4 май влязоха в сила съществени изменения и допълнения в Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ). В изпълнение на законовите разпоредби на сайтовете на Министерство на образованието и науката и на Портала за обществени консултации са представени за обсъждане съответни проекти на подзаконови нормативни актове с изтичащи срокове – Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на ЗРАС в Република България (до 25 юни); Проект на Наредба за условията и реда за водене на Регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен "доктор" и/или научната степен "доктор на науките", на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Република България (до 1 юли); Правилник за устройството и дейността на Националния център за информация и документация (до 1 юли); Проект на Правилник за дейността на Комисията по академична етика (до 19 юли).

Към всеки един от проектите могат да бъдат направени множество препоръки, отвъд несъвършенствата на законовата уредба. В настоящото изложение ще бъде обърнато внимание на отделни разпоредби в проектите за Правилник за прилагане на ЗРАСРБ и за Правилник за дейността на Комисията по академична етика, защото те засягат чувствителни за учените въпроси относно тяхното развитие във висшите училища и научни организации.

Предложеният за обществено обсъждане проект на Правилник за прилагане не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове и на чл. 44, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА. Основание за тази преценка е, фактът, че той не урежда изчерпателно и в цялост на подзаконово материята, до която се отнася, а именно придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности във висши училища и научни организации на територията на Република България.

Дефицитите в проекта за Правилник за прилагане на ЗРАСРБ се дължат на липсата на ясно виждане на публично огласени и обсъдени намерения за политиките и законовата уредба за развитието на българската национална наука. Например, дали мислим за науката като за подсфера на висшето образование или приемаме, че тя има и собствени основания за съществуване; дали ще подпомага развитието на националната икономика, респективно ще подпомага постигането на 17-те цели за устойчиво развитие на ООН, а може би ще е малка част от англизициранащата се евроатлантическа наука?

На първо място, обект на критика е уредбата, която се отнася до минималните национални наукометрични показатели.

Зад понятието "наука" се крият както приложни, така теоретични и теоретично-приложни науки. Изискванията, които се поставят пред учените, са формално уеднаквени. Не се прокарва нормативна разлика между висши училища и научни организации. Ролята на висшите училища (51 на брой) е да предоставят образование в образователни степени "бакалавър", "магистър" и евентуално "доктор", както и последващо образование в следдипломна квалификация и опресняващи курсове. Дейността на преподавателите е насочена към образованието на възрастни хора (по изключение под 18-годишна възраст са обучаваните). Науката е съпътстваща образователния процес дейност, тя се осъществява извън академичната заетост и е резултат от лични активности и усилия на преподавателите, заемащи академична длъжност.

В научните организации (повече от 20) основната цел и цялостната дейност на научните работници е да творят / сътворяват наука. Като съпътстваща дейност в научните организации се осъществява обучение на докторанти.

Минималните национални изисквания както според ЗРАСРБ, така и според проекта за Правилник за прилагане се разграничават според  научни области и/или професионални направления[1]. Специализираното законодателство в областта на образованието и науката борави с различни понятия, които за творящите норми, сякаш означават едно и също. Най-широко е понятието "основни области на науката". Това понятие се използва в чл. 17, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование, според който четирите основни области на науката са - хуманитарни, природни, обществени и технически науки. Научните области по смисъла на чл. 6, ал. 3 от Правилника на Фонд "Научни изследвания" са десет[2].

В Постановление № 35 от 27 февруари 2008 г. на МС за определяне на диференцирани нормативи по научни специалности за издръжка на обучението за един докторант в организациите по чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование са обособени 7 обзорни научни специалности.  За тези научни специалности висшите училища и научните организации получават акредитация и финансиране държавните такива.

Професионалните направления са определени в Постановление № 125 на МС от 24.06.2002 г. за утвърждаване Класификатор на областите на висшето образование и професионалните направления и са общо 52. ПМС ги окрупнява в области на висшето образование, които са пък общо 9 на брой[3].

В проекта за изменения и допълнения на Правилник за прилагане на ЗРАСРБ и представеното Приложение към чл. 1а, ал.1 от ППЗРАСРБ за систематизацията на наукометричните показатели са използвани не научните области, определени в ЗВО, а областите на висшето образование, определени в ПМС № 125 от 24.06.2002 г.

От години върви приказката, че от 2010 г., когато е влязъл в сила ЗРАСРБ, че липсата на наукометрични изисквания към кандидатите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности "доведе до значително увеличаване на броя на хабилитираните лица и на присъдените научни степени, без това да допринесе за увеличаване на научната продукция и нейната значимост в институционален и национален мащаб". Целта на отмяната на Закона за научните степени и научните звания беше да се израства безконтролно. Въвеждането по този начин на минимални национални изисквания противоречи на децентрализирания модел на научна кариера, но всички сякаш се примириха, че още поне 8 години ще е така… Има научни звена, в които се поддържаше прилично ниво въпреки липсата на писани критерии, и други, в които близки и приятели "минаха". Дали няма да стане и сега същото? Проблемът занапред не е в предложените наукометрични показатели, според мен като юрист, а в прилагането им в конкретни процедури занапред и назад във времето поради неяснотата в правната уредба.

Така предложената в Проекта систематизация на наукометричните показатели в общо 9 области на висшето образование, отговаря на законовото изискване по чл. 2б, ал. 2 от ЗРАСРБ само в частта за Област 2. Хуманитарни науки, Област 5. Технически науки и частично Област 4. - относно Природните науки. В рамките на всяка от тези области на висшето образование, са обединени различен брой професионални направления – в Хуманитарните науки – 4, в Природните науки – 6, а в Техническите науки – 13. За всяка от тези области са предвидени общи наукометрични показатели за всички професионални направления, включени в нея.

За Област 3. Социални, стопански и правни науки, предложената систематизация на наукометричните показатели не е съобразена с изискването на ЗРАСРБ, тъй като не е формулирана нито по научна област, нито по професионално направление 3.6 Право, каквато следва да е изпълнението на законовата делегация на чл. 2б, ал. 3 от ЗРАСРБ.

Няма да отделям специално внимание на приложимостта на видовете наукометрични показатели за професионално направление 3.6. Право. Само ще посоча, че използването на описания по-горе подход за систематизация води, до приравняването на видовете наукометрични показатели за професионално направление "3.6. Право" с тези за още 8 професионални направления[4], без да се отчитат спецификите на професионалното направление "3.6 Право". За разлика от социологията, политическите науки и т.н., правото е преди всичко правото на държавата Република България и само част от него е правото, свързано с обществените отношения с международен елемент и тези, свързани с членството на Република България в Европейския съюз. Подготовката на юриста е насочена към правоприлагането, което е социална практика. Така, разбира се е на всякъде по света. Исторически погледнато, юридическите факултети в Европа възникват през Средновековието. През последните няколко столетия, като същностна характеристика но националните държави, се утвърждава и националното законодателство. Интернационализацията на правото се  осъществява по друга логика, различна от логиката на и на природните, икономическите, инженерните и други науки. Именно тази основна специфика на правото – преобладаващо национален генезис, приложение и значение - определя и посоката на развитие на правната ни наука, която ще се измерва занапред (а и в минало време!) с предложените наукометрични показатели. Същата специфика ще доведе и до сериозни практически проблеми за самата правна наука, ако се запази предложеният начин на определяне на видовете наукометрични показатели и числовите им стойности за професионалното направление "3.6 Право". Справедлив е, между прочем, въпросът дали само в професионално направление "3.6 Право" се твори преимуществено национална наука.

Няма да навлизам в конкретна критика на част от критериите. Най-често в правните среди се посочват напр. необходимостта от публикации и цитирания в научни издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни; публикационна дейност и цитиранията в нереферирани списания с научно рецензиране. Законът възлага на министъра на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация (НАЦИД) да създава и да поддържа Национален референтен списък на съвременни български научни издания с научно рецензиране (§ 4а, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ). А при липсата на законови параметри, какво има предвид законодателят под "научно рецензиране" и липса на уредба в проекта за изменение и допълнение на Правилника за прилагане, изобщо не става ясно кой е органът, който ще преценява дали съответното научно издание е с научно рецензиране или не и по какви обективни критерии ще се случва това. Предложения с такова съдържание липсват и в проекта за Правилник за устройството и дейността на НАЦИД, публикуван също за обществено обсъждане.

При окончателното приемане на Правилника следва да бъдат съобразена уредбата относно минималните наукометрични показатели за 3.6. Право както следва:

- презициране на критериите за "сходни постижения" по смисъла на чл. 2б, ал. 2, т.1 от ЗРАСРБ;

- липсата на синхронизация на показателите в група Е с показателите за публикационната дейност в група D;

- числовите стойности на наукометричните показатели за професионално направление "3.6 Право" да са съобразени със спецификата на правната наука като наука с преобладаващо национално значение;

- числови стойности на наукометричните показатели да са диференцирани за преподавателите по правни науки във висшите училища и за учените в научните организации;

- до създаването на реферирани и индексирани в световна база данни научни издания в професионално направление 3.6 Право следва публикационната дейност в националните научни издания да бъде с по-високи числови стойности;

- числовите стойности на показателите, отчитащи цитиранията в националните научни издания да бъдат заложени като по-високи от тези на цитиранията в реферирани и индексирани в световната база данни научни издания;

- да се формулират обективни критерии за определяне на научно рецензиране в нереферирани научни издания;

- да се диференцират наукометричните показатели в тяхната цялост за преподавателите по правни науки във висшите училища и за учените в научните организации.

На второ място, критика може да бъде отправена към уредбата, относима за процедурите за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности. Лошата законова уредба се възпроизвежда и в предложените промени в Правилника, но има пунктове, които могат да бъдат уредени по по-добър начин.

- Член 4, ал. 13 от ЗРАСРБ предвижда публикуването на документите от процедурите да бъде и на един от езиците, които традиционно се ползват в съответната научна област. Правилникът следваше да укаже, как и кой определя кой е този традиционен език, как се обявява този избор, за да стане известен на кандидатите, допуска ли се промяна и кога и др. въпроси, свързани с това законово изискване, но такава уредба липсва;

- в проекта изрично се изключва възможността научният ръководител на докторант да бъде член на научното жури. Абсолютно неясно остава какви причини са предизвикали въвеждането на тази забрана. Подобна уредба би направила невъзможно или много трудно формирането на научно жури в случаите, когато хабилитираните лица по съответното научно направление са един или двама. В последната хипотеза това е така, защото едното от двете хабилитирани лица е и научен ръководител на докторанта. Освен това тази забрана е израз и на презюмирана недобросъвестност на научния ръководител, че ще изрази мнение, което не съответства на действителната научна стойност на дисертационния труд. Гледната точка на наредбата, поне в този пункт е подозрителността. Демонстрирането на подобно отношение на държавата към учени, които всъщност създават свои последователи, е недопустимо неуважително и неуважително.

- Нито Законът, нито проектът за Правилник отговарят на въпроса, кой е компетентният орган да прецени дали изпълнението на минималните национални изисквания е условие по допустимост на кандидата до оценяване или е част от оценката по същество с оглед придобиването на научната степен, респ. за заемането на академичната длъжност;

- § 2 от проекта за Правилник, относно общата разпоредба за чл. 1а, ал. 2, макар да изброява условията в общ вид, препраща към уредбата в Приложението към Правилника. В него са включени наукометричните показатели, но не и тези свързани с показателите, които отразяват измерими академични резултати в преподавателската дейност на кандидата. При буквалния прочит на предложението това несъответствие би могло да доведе до абсурден от юридическа гледна точка извод, че уредбата в Правилника за прилагане на Закона дерогира условията, съдържащи се в ЗРАСРБ;

- в § 17 и § 23 се предлага въвеждане на условие, което липсва в закона за кандидатите за заемане на академичните длъжности "главен асистент" и "доцент" – научната степен да съответства на обявения конкурс за специалностите от регулираните професии, каквото е специалност "Право". В § 26 не се предлага такова условие за заемането на академичната длъжност "професор". Каква воля се изразява с тази формулировка изводът може да се направи само по тълкувателен път. А защо условието не е предвидено в § 26 мотиви липсват.

На трето място, няма яснота относно прилагане на националните наукометрични показатели към хабилитирани лица, които са заели академичната длъжност преди влизането в сила на минималните национални изисквания на 4 май 2018 г.

Такава необходимост има както при участие в процедури по отношение на други кандидати, така и в случаите, когато самото лице е кандидат.

Необходимостта от приложение на минималните национални наукометрични показатели е резултат от изричната уредба в чл. 4,  ал. 4 от ЗРАСРБ. А в резултат от прилагането й е много вероятно за конкретни хабилитирани лица в областта на правото, правото им да участват в научни журита да е сериозно ограничено. Този извод се основава на съдържанието на наукометричните показатели, които не са съществували при придобиването на научна степен и / или заемането на академична длъжност.

Проектът за изменения и допълнения на ППЗРАСРБ изобщо не предлага уредба кой и по какъв ред следва да преценява дали съответните лица отговорят или не минималните национални изисквания. Такава уредба не е предложена и в проекта за Правилник за устройството и дейността на НАЦИД. А празнота в правото по този въпрос създава риск от невъзможност за формиране на научни журита и след влизане в сила на подзаконовите актове и правилниците на висшите училища и научните организации.

Няма яснота как ще се формират научни журита в процедурите занапред – старият ред ще се отнася само за кандидатите или ще се отнася и за членовете на комисиите и научните журита, които не са били формирани към 4 май 2018 г. Отговорът на този въпрос предопределя дали стария ред ще се прилага поне още 9 години – до 4 май 2027 г. (напр. задочната докторантура е с продължителност 4 години и 5 години след приключването ѝ докторанта има право на защита)?

На четвърто място, чл. 30, ал. 7 от ЗРАСРБ предвижда, че реда за извършване на проверката от Комисията по академична етика се предвижда в Правилника за Прилагане на Закона, а такъв в проекта за Правилник липсва. Както беше посочено по-горе за обществено обсъждане е представен проект за Правилник за дейността на Комисията по академична етика.

Проектът за изцяло нов Правилник за дейността на Комисията по академична етика е семпъл акт, който не урежда нищо повече от онова, което ЗРАСРБ вече е уредил и възпроизвежда законови норми в подзаконов акт.

Не е ясно Комисията постоянно действащ орган ли е или за всяка конкретна процедура се назначава ad hoc. От чл. 30а, ал. 1 на ЗРАСРБ може да се направи извод, че е постоянно действащ орган към министъра на образованието и науката, но нито има мандат Комисията, нито нейните членове. Изискванията към председателя и членовете на Комисията са много постни. Да са учени с образователна и научна степен "доктор" ("представители" на четирите области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически), които са хабилитирани лица, включени са в регистъра по чл. 2а от ЗРАСРБ и имат и най-малко 10 години професионален опит. За един от членовете има изискване да е правоспособен юрист. Редно е изискванията в Закона да важат  за него (хабилитирано лице, притежаващо образователна и научна степен "доктор по право", включено в Регистъра по чл. 2а от ЗРАСРБ и има и най-малко 10 години професионален опит като преподавател по право). Ако е достатъчно да е правоспособен юрист без научна кариера, може да се предполага, че юрист от общата или специализираната администрация на МОН ще получи допълнително служебно задължение в длъжностната си характеристика. Председателят е личен избор на министъра след като няма особени правила кой измежду предложените ще бъде назначен. Няма изискване за по-голям професионален опит или по-високи нравствени качества.

Министърът на образованието и науката назначава със заповед за неопределен срок пет лица, които според мен трябва да са само български граждани. Предложенията за включване на членове на Комисията се правят до министъра на образованието и науката от висшите училища, научните организации, неправителствените организации на учените и от социалните партньори. Не е предвидено напр., че предложените учени трябва да се ползват с научен авторитет в съответната гилдия.  

Непълнота има и в уредбата на несъвместимост на правното положение на председател и на член на Комисията по академична етика. Освен, че е "несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и Селскостопанската академия", следва да се посочи или друга научна организация, защото освен БАН и Селскостопанската академия в регистъра има още 18 такива.

Препоръки могат да бъдат направени към правомощията на Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката при извършване на проверки по смисъла на ЗРАСРБ. Изрично трябва да бъде посочено, че проверки Комисията прави за твърдяни нарушения на ЗРАСРБ и Правилника за неговото прилагане при провежданите процедури за присъждането на научни степени или за заемането на академични длъжности. Неяснота има и при сигнали за недостоверност на представените научни данни. Нормотворецът е могъл да използва като основание за проверка недостоверност на получени резултати от огласени проучвания, експерименти или други изследвания. 

Дейността на Комисията по академична етика е зависима изцяло от инициативата на министъра на образованието, защото той е едноличния орган, който преценя допустимостта на сигналите и за всеки сигнал ще следва да  издаде изрична заповед. Така в чл. 4, ал. 2 от проекта за Правилник на дейността на Комисията по академична етика осъществява дейността си чрез проверки след възлагане от министъра на образованието и науката по негова инициатива или по сигнал на заинтересовано лице. А в чл. 8, ал. 1 е предвидено, че "Комисията по академична етика се събира на свое заседание след възлагане на проверка по същество със заповед на министъра на образованието и науката след постъпил сигнал по чл. 4, който е допустим или когато министърът на образованието и науката е образувал проверка по собствена инициатива".

Настрана могат да бъдат оставени такива неточности като липса на уредба как се реализира публичността в дейността на Комисията – сайт, открити заседания или само публикуване на протоколите от заседанията на Комисията; "правомощия" на членовете на Комисията по академична етика вместо "задължения"; "междуличностна лоялност" и "свободни убеждения" при осъществяване на задълженията си вместо "академична толерантност" "свобода на творческите възгледи"; "предсрочно освобождаване на член на Комисията" при липса на срок, за който се назначават членовете или цялата Комисия.

Приемането на двата проекта на подзаконова уредба, която е подложена на обществено обсъждане - проекти на Правилник за прилагане на ЗРАСРБ и на Правилник за дейността на Комисията по академична етика, трябва да отчита, че подзаконовите актове няма да поправят несъвършенствата на законовата уредба.


[1] Според чл. 2б, ал. 2 от ЗРАСРБ "Минималните национални изисквания са съвкупност от изисквания, всяко от които се определя чрез числовите стойности на един или няколко обективно измерими показатели, съотносими към съответната научна област и/или професионално направление". В чл. 2б, ал. 3 от същия нормативен акт е предвидена законова делегация правилникът за прилагане на закона да определи минималните национални изисквания по научни области и/или професионални направления за придобиването на всяка научна степен и заемането на всяка академична длъжност въз основа на група показатели измежду показателите по ал. 2.

[2] Научните области са както следва:

1. биологически науки;

2. математически науки и информатика;

3. медицински науки;

4. науки за земята;

5. обществени науки;

6. селскостопански науки;

7. технически науки;

8. физически науки;

9. химически науки;

10. хуманитарни науки.

[3] Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления

 

Ши-

Области на висше

Ши-

Професионални

фър

образование

фър

Направления

1.

Педагогически

1.1.

Теория и управление на

 

науки

 

Образованието

   

1.2.

Педагогика

   

1.3.

Педагогика на обучението по ....................................................................................

2.

Хуманитарни

2.1.

Филология

 

науки

2.2.

История и археология

   

2.3.

Философия

   

2.4.

Религия и теология

3.

Социални,

3.1.

Социология, антропология

 

стопански и

 

и науки за културата

 

правни науки

3.2.

Психология

   

3.3.

Политически науки

   

3.4.

Социални дейности

   

3.5.

Обществени комуникации и информационни науки

   

3.6.

Право

   

3.7.

Администрация и управление

   

3.8.

Икономика

   

3.9.

Туризъм

4.

Природни науки,

4.1.

Физически науки

 

математика и

4.2.

Химически науки

 

информатика

4.3.

Биологически науки

   

4.4.

Науки за земята

   

4.5.

Математика

   

4.6.

Информатика и компютърни науки

5.

Технически науки

5.1.

Машинно инженерство

   

5.2.

Електротехника, електроника и автоматика

   

5.3.

Комуникационна и компютърна техника

   

5.4.

Енергетика

   

5.5.

Транспорт, корабоплаване и авиация

   

5.6.

Материали и материалознание

   

5.7.

Архитектура, строителство и геодезия

   

5.8.

Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми

   

5.9.

Металургия

   

5.10.

Химични технологии

   

5.11.

Биотехнологии

   

5.12.

Хранителни технологии

   

5.13.

Общо инженерство

6.

Аграрни науки

6.1.

Растениевъдство

 

и ветеринарна

6.2.

Растителна защита

 

медицина

6.3.

Животновъдство

   

6.4.

Ветеринарна медицина

   

6.5.

Горско стопанство

7.(*)

Здравеопазване

7.1.

Медицина

 

и спорт

7.2.

Стоматология

   

7.3.

Фармация

   

7.4.

Обществено здраве

   

7.5.

(отменена като незаконосъобразна

     

с Решение № 10827 на ВАС - ДВ, бр.

     

106 от 2003 г., нова - ДВ, бр. 94

     

от 2005 г.)

     

Здравни грижи

   

7.6.

Спорт

8.

Изкуства

8.1.

Теория на изкуствата

   

8.2.

Изобразително изкуство

   

8.3.

Музикално и танцово изкуство

   

8.4.

Театрално и филмово изкуство

9.

Сигурност и

9.1.

Национална сигурност

 

отбрана

9.2.

Военно дело

 

[4] Социология, антропология и науки за културата, Психология, Политически науки, Социални дейности, Обществени комуникации и информационни науки, Администрация и управление, Икономика и Туризъм.

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
3
+-
|
нерегистриран
26 юни 2018, 08:40
0
-1
До коментар [#1] от "нерегистриран":
Така и не се разбра каква е Киселкова - в тази статия е доцент, в предната беше гл. асистент, а в по-предната пак доцент?

А за статията - от нея става ясно, че Киселкова нещо не е доволна от правилника, ама и тя не знае от какво точно, защото не може да разбере написаното в него. Ето един пример:

"Член 4, ал. 13 от ЗРАСРБ предвижда публикуването на документите от процедурите да бъде и на един от езиците, които традиционно се ползват в съответната научна област. Правилникът следваше да укаже, как и кой определя кой е този традиционен език, как се обявява този избор, за да стане известен на кандидатите, допуска ли се промяна и кога и др. въпроси, свързани с това законово изискване, но такава уредба липсва;"

Тя си мисли, че става дума само за един и същ език, сиреч английски. Всъщност езикът е различен за различните научни области - латински, английски, а за филологиите - на всяка своя.

Не че Правилникът е стока, но проблемите не са тези, дето са посочени в статията.

"Не знам как е, ама не е така."
Един шоп беше казал същото и много му се смяхме.
2
*********************************************************************************
|
нерегистриран
25 юни 2018, 22:42
0
-1
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
1
|
нерегистриран
25 юни 2018, 14:08
2
-3
Така и не се разбра каква е Киселкова - в тази статия е доцент, в предната беше гл. асистент, а в по-предната пак доцент?

А за статията - от нея става ясно, че Киселкова нещо не е доволна от правилника, ама и тя не знае от какво точно, защото не може да разбере написаното в него. Ето един пример:

"Член 4, ал. 13 от ЗРАСРБ предвижда публикуването на документите от процедурите да бъде и на един от езиците, които традиционно се ползват в съответната научна област. Правилникът следваше да укаже, как и кой определя кой е този традиционен език, как се обявява този избор, за да стане известен на кандидатите, допуска ли се промяна и кога и др. въпроси, свързани с това законово изискване, но такава уредба липсва;"

Тя си мисли, че става дума само за един и същ език, сиреч английски. Всъщност езикът е различен за различните научни области - латински, английски, а за филологиите - на всяка своя.

Не че Правилникът е стока, но проблемите не са тези, дето са посочени в статията.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно