Какво се крие зад преюдициалното запитване на СГС*
Ако и този път връзките между адвокати и съдии не бъдат изобличени, България трябва да приложи "полския модел" за изчистване на зависими магистрати, дори с цената на конфронтация с Брюксел
Какво се крие зад преюдициалното запитване на СГС*

снимка: БГНЕС

Оказва се, че е достатъчно само едно съдебно решение, за да бъдат зачеркнати всички усилия на десетки държавни институции, стотици политици, хиляди магистрати, експерти и обикновени граждани, които се опитват да променят представата за България като за най-корумпираната страна в Европейския съюз. Решение, което изцяло е против обществения интерес, но е така желано от влиятелни кръгове и персони, разполагащи със солидни финансови възможности, придобити по начин, за който властите смятат, че е незаконен. В петъчния 23-ти март 2018 г., съдия Катерина Енчева от Гражданското отделение на СГС отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, съдържащо шест въпроса, целящи да отговорят противоречи ли българското законодателство в областта на конфискацията на престъпно имущество на европейските норми. За да стане ясно какво точно е значението на това решение на 15-ти състав на СГС, то трябва да поясним, че действията на бившата съдийка Румяна Ченалова по казуса "Белведере", за което си спечели прозвището "гнила ябълка", дадено й от някогашния френски посланик в София, изглеждат като упражнение за студенти от втори курс. Щеше да е добре да чуем и сега какво мисли Ксавие Лапер дьо Кабан за действията на неговите съмишленици от зависимия Съюз на съдиите в България, превзели управлението на най-големия окръжен съд у нас. Сигурно е, че щеше да измисли цветущо сравнение от типа на "гнездо на пепелянки".

За това кого обслужват шестте въпроса на съдия Енчева, е достатъчно да проследим кои останаха доволни от тях. Информацията за преюдициалното запитване първо се появи в едно от изданията на Иво Прокопиев, който е с наложен запор в размер на 200 млн. лв. заради установени нередности при приватизацията на "Каолин". Веднага след това сайтове и наемници, обслужващи интересите на избягалия в Сърбия Цветан Василев, побързаха да изразят удовлетворението си от решението на СГС. През 2016 г. тогавашната Комисия по отнемане на незаконно придобито имущество внесе иск за отнемане на активи в размер на 2,2 млрд. лв. от Василев. Именно по това дело, което така и не е стартирало по същество, съдия Катерина Енчева отправя преюдициалното запитване до Съда в Люксембург. Защо това питане е отправено цели две години по-късно – не е просто риторичен въпрос, а най-яркото доказателство защо доверието в съдийското съсловие е точно толкова, колкото са подкрепящите ГМО-партията на олигархията "Да, България".

Формулировката на шестте въпроса, които съдийката повдига, почти дословно се припокриват със защитната теза на Василев и неговите официални и неформални юридически представители. Всичко това показва, че всъщност СГС изцяло кредитира тезата на ответника – в случая беглеца от правосъдието и основен подсъдим по делото за фалита на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Не трябва да се поставя под съмнение, че защитата на Прокопиев ще поиска спиране на делото по запорираните 200 млн. лв., като се мотивира с очакването на отговорите по делото в СГС, което е за запорираните 2,2 млрд. лв. на Василев. Осветяването на тази свързаност е може би единственият позитив в акта на Градския съд. Съдия Енчева поставя под общ знаменател две персони от Прехода, които макар привидно да са имали противоречия, имат общ генезис на натрупване на богатство – криминалният управленски период на Иван Костов 1997-2001 г.

Макар отправящите преюдициални питания до Съда в Люксембург магистрати да се изживяват за нещо повече от обикновените си колеги, пък били те и върховни съдии, шестте въпроса, чиито чернови са в офис до софийската улица "Позитано" и в хотел в Белград, съдържат елементарни пропуски. Оказва се, че СГС прави запитване до СЕС като се позовава на Директива 2014/42/ЕС, която не се отнася изобщо до т.нар. "гражданска конфискация", а и дори още не е транспонирана, т.е. не е станала част от националното законодателство. Това, разбира се, едва ли е случаен пропуск, защото питането преследва не изясняване на въпроси, свързани със законодателство и неговото съответствие с европейските норми, а две далеч по-съществени цели – блокиране на работата на новосъздадената Антикорупционна комисия и отлагане на разглеждането на висящите дела на Прокопиев и Василев за време, в което двамата клиенти на прокуратурата смятат, че ще имат влияние върху нейното ръководство.

Оказва се, че "случайното" питане на една съдийка от СГС може да блокира всички висящи казуси на новата Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Стига да се намерят благоразположени съдии, които да уважат исканията на адвокатите на лицата, срещу които се водят производства. И всичко това може да продължи, в най-добрия случай – от година и половина до две, а дори и над две години и половина. Такива са сроковете, в които Съдът в Люксембург се произнася.

Това позорно съдебно решение следва да бъде сведено до знанието на експертите от Европейската комисия, които неотдавна бяха у нас, за да проследят т.нар. "напредък" по Механизма за сътрудничество и проверка. Така брюкселските бюрократи най-добре ще могат да си отговарят на въпроса защо у нас няма шанс за осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта или защо публично известни олигарси се оказват недосегаеми и не се е намерил съдия, който да ги намери за виновни, без значение за какво са обвинени. Как ще погледнат на действието на съдия Енчева експертите от ЕК, може да й обясни дори съпругът й, който оказва се …също е съдия, при това в СГС. А до неотдавна е бил командирован в дирекция "Правосъдие" на Европейската комисия, а преди четири години, в един съмнителен конкурс в мандата на провалилия се като правосъден министър Христо Иванов, се е опитвал да стане и български съдия пред Европейския съд за правата на човека.

Преюдициалното запитване на СГС дава отговор и на друг въпрос – защо в последните два месеца съсловието стана свидетел на мащабна офанзива, целяща да провали избирането на нов председател на същата съдебна инстанция. Кръговете, които атакуваха един от кандидатите, не държаха толкова председател на най-големия окръжен съд да стане другият самономинирал се, колкото да удължат с още няколко месеца временното ръководство, в лицето на съдия Десислава Попколева. Благодарение на това, обществото разбра за едва второто допуснато преюдициално питане на СГС от поръчковото издание на лице, с наложен запор за 200 млн. лв., а не от съдебната институция. Безвремието, в което се намира СГС и за което заслугата е и на настоящия състав на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, освен че превръща съдебната инстанция в проводник на интересите на олигархичното задкулисие, води след себе си и срамни моменти, като тези, които са се разиграли миналата седмица из коридорите на Съдебната палата, когато служители на СГС са били предупреждавани за очаквания отзвук от срамното решение, с което усилията на държавата за борба с корумпираните представители на елита й биват блокирани.

Дали още има съмняващи се в наличието на обвързаности между криминално забогатели през прехода олигарси, техните политически, юридически и протестърски защитници с действащи съдии, позиционирани основно в двете съдебни инстанции – СГС и ВКС? Определението за спиране на производството по гражданско дело №3406/2016 г. до приключване на процедурата по чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз е едно от най-срамните, което ще остане в историята на българското правосъдие. То е провокация не просто срещу институциите, призвани да защитят обществения интерес, то е най-яркото доказателство за липсата на върховенство на закона и нуждата от радикална реформа в правосъдието. Но истинска, която да изкорени зависимостите сред съдиите и да прекрати политизирането им през хибридни организации като ССБ, чийто член, разбира се, е и съдия Енчева.

Настоящият състав на Висшия съдебен съвет не може повече безучастно да наблюдава как олигархията продължава с опитите за институционално ерозиране на правосъдната система. Със своята пасивност и нежелание за открито противопоставяне на целенасочената кампания срещу институции като прокуратурата, специализираното правосъдие като цяло, новата антикорупционна комисия и още държавни институции, както и срещу отделни магистрати, кадровиците на Темида стават (не)волни съучастници на задкулисните сценаристи. Провалът при избора на председател на СГС само преди броени седмици, вече дава своите плодове – така желаното блокиране на работата на новия антикорупционен орган.

Дано мнозинството във ВСС си дава сметка и за най-големия тест, който му предстои след малко повече от година и половина. През 2019-та година предстоят три стратегически избора пред България. Изборите за български представители в Европейския парламент, изборите за кметове и общински съветници. И ако тези два избора се решават пряко от гражданите, то в третия и най-важен – изборът на следващия главен прокурор, решаващ ще е гласът на членовете на ВСС.

Прозрачните действия на поръчители и изпълнители, довели до отправянето на шестте въпроса от СГС до Съда в Люксембург, показват, че сме свидетели на поредните многопластови комбинации, през които олигархията се опитва да инженерства избора на следващия обвинител № 1.

Обществена тайна е, че клиентите на държавното обвинение, които пряко са заинтересувани от стопиране на делата им за конфискация, любезно осигурено от "черните лебеди" в СГС и ВКС, са същите, които са впрегнали целия ресурс, който притежават, за да могат през декември 2019 г. да овладеят прокуратурата. За да имат тази възможност, от ключово значение бе да се осигури блокиране на правоохранителните институции и шиканиране на делата за конфискация, поне за година и половина или две, т.е. до идването на новия главен прокурор. Успоредно с това върви и кампания по "ухажване" на членовете на ВСС, било чрез покани за посещение във Върховния касационен съд, било чрез неформално лобиране.

Трябва да е ясно, че ако и след тази позоряща СГС провокация, поставила го в услуга на един фараон, един олигарх и още куп престъпили законите персони, институциите покажат неспособност за справяне със задкулисния натиск, ако не се стигне до изобличаване на зависимостите между адвокати, лобисти и наемници с техните (добре известни) съдии,  то пред управляващите в страната няма да има никаква друга алтернатива, освен да прибегнат до радикалния модел на реформиране на правосъдието, приложен неотдавна в Полша и довел до изчистване на системата от зависими магистрати. Дори и цената да е конфронтация с и без това губещите всекидневно своята тежест институции на ЕС, България трябва да скъса с клишето, че ако във всички държави има мафия, то у нас мафията си има държава, не без подкрепата на шепата грантаджии в Съдебната палата.

оментарът препечатваме от в-к "Труд". "Правен свят" ще потърси и е готов да публикува и други позиции и коментари по темата.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
26
---
|
нерегистриран
06 април 2018, 15:40
3
-3
правен свят , толкова сте поръчкови , че чак е потресаващо .
А статийката няма нищо общо с журналистиката - просто поръчката прозира от всякъде .
Наистина ли френския посланик и неговото лоби са ви е важно какво ще кажат ?! „
Апропо , делото на Ченалова дори не е започнало , а вие продължавате с етикетите .
Да махнем ли юрисдикциите или по ваше указание да питаме някой без юридическо образование - кой какъв е и какво да се прави - може посланик , може нов ръководител на новоизлюпен орган - все пак - страна в спора ....
25
Re:
|
нерегистриран
05 април 2018, 00:08
1
-1
Даже да не сме "трудещи се" НА ТИХИЯ ФРОНТ, трябва да си признаем ЧЕСТНО, че грантаджиите нямат място в независимата съдебна власт. Понеже който плаща, той и поръчва музиката. Елементарно е Уотсън! По дяволите.

24
льольо
|
нерегистриран
03 април 2018, 18:15
4
-4
Цяла статия написали, но така и не написали какви са точно тия въпроси ..
23
|
нерегистриран
03 април 2018, 16:19
6
-3
Той "полския модел" действа и точно той ги направи "зависими". Защо подобни правораздаващи недоразумения има само в Източна Европа, щом Брюксел е виновен за тях. Не трябваше ли в бившите соцстрани да е доброто правосъдие и високите заплати, а в лошия Запад и най-вече в Брюксел да са мизерните заплати и лошото правосъдие.

Проблемите идат от свръхзависимостта на съдебната власт от изпълнителната и от 240-те разбойника. В България съдебната власт реално няма независим бюджет, а той зависи изцяло от лигавенето на финансовия министър. В България по стара КДС традиция ИВСС заформя досиета.
На практика в България всъщност няма триинстанционно правосъдие, а ИВСС-бащица, който може да "направлява" едно дело във всяка една инстанция.

Защо тогава харчим парите на данъкоплатците за три инстанции и ВСС състоящ се от 25 души - стигат ни първа инстанция, ИВСС и Красьо Черничкия за кадрови орган. Те са напълно достатъчни за "правилното" решаване на всяко дело.
22
|
нерегистриран
03 април 2018, 15:00
7
-2
До коментар [#16] от "на крушката опашката":
Оттук нататък и при най-обективно проведен конкурс за ВКС-ГК, в който сем.Енчеве са участници, ще останат съмненията за получена награда.Най-добре би било да се оттеглят от участие, за да не се пораждат спекулации.Е, те разбира се нямат такова намерение...

конкурсът и без това няма да е обективен:)
а по отношение на конкретния случай още от самото начало се породи съмнението дали участието в конкурса няма връзка с отправеното запитване.
21
|
нерегистриран
03 април 2018, 14:53
13
-3
Според статията,до отправяне на въпрос за преюдициалност до съда на ЕС,което няма как да е противозаконно никога и което е и идея за евр.общност,нямаше да се стигне ако С.Михайлов беше станал председател на СГС.Т.е. Правен свят и Труд признават,че този кандидат за председател би влиял на съдиите как да правораздават,тъй като дали да отправиш преюдиц.запитване е въпрос по правораздаване и в преценка САМО на съдията докладчик.Смятайте колко са тъпи да се изобличават,че търсят за председател,който ще казва на съдиите какво да правят или неправят по делата си. Тъпооо,просто и нагло
20
CURIA
|
нерегистриран
03 април 2018, 13:47
7
-3
До коментар [#18] от "уж умното Наде":
Директива, която не е транспонирана в националното законодателство или е транспонирана частично или погрешно, се прилага директно от националния съд. Правото на ЕС има примат над нормите на националното законодателство. P.S.Кой е авторът на статията? Има ли име?
От постоянната практика на Съда на ЕС произтича, че разпоредба от дадена директива има непосредствено действие, само „ако по отношение на нейното съдържание тя изглежда безусловна и достатъчно ясна“. Следователно въпросът е дали разпоредбите на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз изглеждат безусловни и достатъчно ясни, за да се противопоставят на прилагането на противоречаща ѝ националноправна разпоредба и да ги приложат вместо нея. Тази директива обаче няма нищо общо с гражданската конфискация. Гражданската конфискация е един от основните инструменти на държавата в борбата с организираната престъпност и корупцията. Тя следва да засегне престъпни и незаконни активи, до които не може да се достигне чрез способите на наказателното право и има ясно изразена икономическа основа, доколкото на отнемане подлежи имущество, придобито през проверявания период, чиято стойност надвишава нетните доходи на лицето. Гражданската конфискация надгражда Директива 2014/42/ ЕС. Ама ти откъде да ги знаеш тези неща, като не си учила що е то гражданска конфискация...
19
целта на настоящата директива, а именно да се улесни конфискацията на имущество
|
нерегистриран
03 април 2018, 13:32
4
-2
До коментар [#8] от "Калин Ангелов":
В правен сайт да се напише,че Директива 2014/42/ЕС, която е трябвало да бъде транспонирана до 4 октомври 2015г, не е част от законодателството ни, е тъжно.
ДИРЕКТИВА 2014/42/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 3 април 2014 година
за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ казва, че
Държавите-членки са свободни да предприемат процедури за конфискация, които са свързани с наказателно дело, водено пред компетентен съд. Разширената конфискация следва да бъде възможна, когато съдът е установил по удовлетворителен начин, че въпросното имущество е придобито чрез престъпно поведение. Това не означава, че трябва да се установи, че въпросното имущество е придобито чрез престъпно поведение. Държавите-членки могат да предвидят, например, че би било достатъчно съдът да разгледа баланса между вероятностите или да направи разумно предположение, че е в значителна степен по-вероятно въпросното имущество да е било придобито чрез престъпно поведение, отколкото чрез други дейности. В този контекст съдът трябва да разгледа конкретните обстоятелства по случая, включително фактите и наличните доказателства, въз основа на които би могло да се постанови решение за разширена конфискация. Фактът, че имуществото на лицето е несъразмерно спрямо законните му доходи, би могъл да бъде сред фактите, които дават основание на съда да направи извода, че имуществото е придобито чрез престъпно поведение. С настоящата директива се установяват минимални правила. Тя не е пречка държавите-членки да предвидят по-широки правомощия в националното си право, включително например във връзка с техните правила относно доказателствата.Държавите-членки са свободни да определят конфискацията по отношение на трети лица съответно като допълнителна мярка или като алтернатива на пряката конфискация, по целесъобразност в съответствие с националното право. Настоящата директива не засяга процедурите, които държавите-членки могат да използват за конфискуване на въпросното имущество. Доколкото целта на настоящата директива, а именно да се улесни конфискацията на имущество при наказателни дела, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, а може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел. Действията на Комисията са в пълен синхрон с приетата Директива 2014/42/ЕС На Европейския парламент и На Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз и достиженията на правото на ЕС, въпреки задължението на Република България да я транспонира. Тази директива няма нищо общо с гражданската конфискация. Гражданската конфискация е един от основните инструменти на държавата в борбата с организираната престъпност и корупцията. Тя следва да засегне престъпни и незаконни активи, до които не може да се достигне чрез способите на наказателното право и има ясно изразена икономическа основа, доколкото на отнемане подлежи имущество, придобито през проверявания период, чиято стойност надвишава нетните доходи на лицето. Гражданската конфискация надгражда Директива 2014/42/ ЕС.
18
Надя
|
нерегистриран
03 април 2018, 13:03
10
-5
Директива, която не е транспонирана в националното законодателство или е транспонирана частично или погрешно, се прилага директно от националния съд. Правото на ЕС има примат над нормите на националното законодателство. P.S.Кой е авторът на статията? Има ли име?
17
Свинята Енчева
|
нерегистриран
03 април 2018, 13:00
7
-10
От кочината СГС.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно