Равносметка за последния месец
ВКС с три нови тълкувателни дела
За цената за пренос на ел. енергия, предсрочната изискуемост на банкови кредити и дългите дежурства на военните, ще решават висшите магистрати
ВКС с три нови тълкувателни дела

През последния месец на 2017 г. Върховния касационен съд (ВКС) се активизира и образува три нови тълкувателни дела.

По тълкувателно дело № 7/2017 г. през Новата година Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) ще разгледа искането на председателя на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова за приемане на тълкувателно решение относно правното значение на индивидуалните административни актове на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с които се определят пределни цени на мрежовите услуги по договорите за достъп до електроразпределителната мрежа и правното действие на тяхната отмяна.

В искането си за приемане на тълкувателно решение Негенцова отбелязва, че в резултат на издаден незаконосъобразен индивидуален административен акт (ИАА) от КЕВР и последващата му отмяна по съдебен ред пред съдилищата в Република България са образувани стотици дела с практически еднакъв предмет. Формираната съдебна практика засяга съдържанието на договорите за достъп (мрежова услуга) по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и чл. 11, т. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) и източникът на задължението за заплащане на регулираните цени на достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи (мрежови услуги), сключвани между производителите и операторите на преносни и разпределителни мрежи.

Въпросите, на които ще отговори ОСГТК по тълкувателно дело № 7, са:

1. Представлява ли индивидуалният административен акт на КЕВР (решение), постановено на осн. чл. 32, ал. 4 във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, с който се определят пределни цени на мрежовите услуги по договорите за достъп до електроразпределителната мрежа:

а) самостоятелно

аа) основание за плащане като ИАА с преки гражданско-правни последици или бб) самостоятелно основание за плащане на ежемесечно парично задължение за осигурен достъп до електроразпределителната мрежа по смисъла на чл. 55, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД;

б) съществен елемент от договор за доставка на ежемесечна услуга - достъп до електроразпределителна мрежа, представляващ източник на облигационно правоотношение и на субективно задължение за плащане на договорна цена и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на административния акт като евентуален такъв елемент;

в) елемент от сложен смесен фактически състав (двуелементен ССФС) като единен източник на облигационни права и задължения, включващ договор за доставка на услугата достъп до мрежови услуги (гражданско-правен елемент) и ИАА по определяне на пределна цена (административен елемент) и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на единия от елементите (административния) върху: аа) валидността, съдържанието и действието на другия елемент (договора); бб) изпълнените задължения от съдържанието на договора и вв) погасените поради изпълнение правоотношения?;

г) условие (какво) за сключване на договор за доставка на услугата "достъп до мрежови услуги" и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на това условие за съществуването, валидността и съдържанието на сключените и изпълнени договори при наличието на това условие?

2. Представляват ли сделките по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, сключени при отсъствие на определени по реда на чл. 32 от ЗЕ цени или в отклонение от утвърдените с ИАА пределни цени:

а) нищожни сделки поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД или на друго основание (какво), ако са сключени при: аа) цени, по-ниски или равни на определените пределни цени, бб) цени, по-високи от определените пределни цени и вв) свободно избрани от страните цени, без наличие на определена по реда на ЗЕ пределна цена (поради бездействие или нищожност на ИАА;

б) частично нищожни по отношение на уговорката за цена сделки, чиито елемент от същественото съдържание може да се замести от аа) ИАА за определяне на пределна цена или бб) от определената с ИАА пределна цена; в) сделки при незавършен фактически състав.

3. Има ли преобразуващо действие отмяната на допуснат до предварително изпълнение ИАА, изразяващо се в преуреждане с обратна сила на валидността, законосъобразността и правните последици на:

а) правните действия и дължими престации, осъществени в периода на предварителното му изпълнение, ако му се признава качеството на самостоятелен източник на гражданско-правни последици (непосредствен източник на задължение за плащане);

б) правомерно възникналите и погасили се поради изпълнение облигационни отношения в периода на предварителното му изпълнение;

в) основанието на възникналите и погасени поради изпълнение граждански правоотношения в периода на предварителното изпълнение;

г) основанието за извършените престации в хода на предварителното изпълнение и осъществяване на същите граждански правоотношения и

д) по отношение на договорите с периодично или продължително изпълнение, заварени от акта на отмяна?

4. Търговска или гражданска сделка е договорът за доставка на мрежови услуги, сключен на основание чл. 104 от ЗЕ? Приложими ли са към него правилата на търговските сделки по чл. 286 - 301 от ТЗ и в частност тези на чл. 292 и чл. 301 от ТЗ? Представляват ли договорите за мрежови услуги договори с продължително или периодично изпълнение и дължи ли се връщането на даденото по тях при отпадане на основанието, ако са договори за периодично изпълнение?

5. Разполага ли с процесуална легитимация за предявяване на иск за връщане на дадено на отпаднало договорно основание (чл. 55, ал. 1, хипотеза 3-та от ЗЗД) лице, което към момента на предявяване на иска е обвързано от действието на договора, основание за престацията (даването, чието връщане се претендира)? Прилагат ли се правилата на т. 1 от ПП 1/1979 г. на ВС на РБ към договорите по чл. 104 от ЗЕ, които не са прекратени към момента на предявяване на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД?

6. Допустимо ли е съгласно чл. 16, параграф 3 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО операторите на разпределителната система да поемат, изцяло или частично, разходите за достъп до електроразпределителната мрежа, в случай че при транспонирането на директивата, националният законодател не е предвидил изключението, установено в чл. 16, параграф 4 от същата директива?

7. Платената цена за достъп до разпределителната мрежа, в хипотезата, при която цената за достъп е определена от ДКЕВР/КЕВР с индивидуален административен акт с допуснато предварително изпълнение, и този индивидуален административен акт впоследствие е отменен с влязло в сила съдебно решение, представлява ли законно придобит доход по чл. 17, пар. 1 от Хартата на основните права на ЕС на оператор на разпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета?

8. Допускат ли принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания отмяната на индивидуален административен акт, чието предварително действие е допуснато по силата на закона, с който се определят временни цени за достъп до електроразпределителната система, автоматично да води до отмяната на последиците на допуснатото предварително изпълнение, изразяващи се в придобити на законно основание цени за достъп до разпределителната мрежа от страна на оператора на мрежата?

9. Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт, с който се определят временни пределни цени за достъп до електроразпределителната система, конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, произтичащо от достоверен и оправомощен източник, което да породи оправдано правно очакване у оператор на електроразпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета да получи договорената цена за достъп до тази система?

Второто тълкувателно дело по описа на ОСГТК, образувано през декември, е №8/2017 г. То засяга физическите и юридически лица, теглили банкови кредити. Дo негo ce cтигнa, cлeд ĸaтo с определения от 21 и 27 нoeмвpи 2017 г. състави на Второ търговско отделение на ВКС cпряха две ĸacaциoнни пpoизвoдcтвa и oтпpaвиха  пpeдлoжeния зa тълĸyвaтeлнo peшeниe пopaди пpoтивopeчива пpaĸтиĸa.

B пъpвия ĸaзyc Великотърновският апелативен съд потвърждава решение на Oĸpъжния cъд в Лoвeч, чe ĸъм дaтaтa нa издaвaнe нa зaпoвeд зa нeзaбaвнo изпълнeниe, нe e нacтъпил пaдeж нa цялaтa cyмa пo ĸpeдитa, зaтoвa иcĸът e yвaжeн чacтичнo – дo 15 529,98 лв. вмecтo иcĸaнитe 111 896,96 лв. Maгиcтpaтитe ca пoдчepтaли, чe цeлият ĸpeдит нe e нaпpaвeн пpeдcpoчнo изиcĸyeм пopaди липca нa изявлeниe нa бaнĸaтa дo ĸpeдитoпoлyчaтeля зa тoвa. Зaтoвa yвaжaвa пpeтeнциятa caмo зa внocĸитe c нacтъпил пaдeж.

Жалбата е зa нeдoпycтимocт нa въззивнoтo peшeниe пopaди paзглeждaнe и yвaжaвaнe нa чacт oт иcĸoвeтe нa нeпpeдявeнo ocнoвaниe.

Πo втopия ĸaзyc имa peшeния нa Oĸpъжния cъд в Moнтaнa и нa Coфийcĸия aпeлaтивeн cъд, c ĸoитo ca oтxвъpлeни ĸaтo нeocнoвaтeлни иcĸoвeтe нa бaнĸa зa ycтaнoвявaнe нa взeмaнe зa oбщo 209 560,53 eвpo – peфинaнcиpaн жилищeн ĸpeдит oт дpyги бaнĸи.

Банката претендира aвтoмaтичнo нacтъпилa пpeдcpoчнa изиcĸyeмocт зapaди нeплaщaнe нa тpи мeceчни внocĸи, бeз дa e oтпpaвялa изpичнo изявлeниe дo ĸpeдитoпoлyчaтeля зa тoвa. A в иcĸaнeтo ѝ взeмaниятa нe ca били paзгpaничeни cпopeд нacтъпилия пaдeж.

Въпpocитe, нa ĸoитo щe oтгoвapят въpxoвнитe cъдии пo тoвa тълĸyвaтeлнo дeлo, са:

1. Дoпycтимo ли e cъдът дa yвaжи иcĸ зa взeмaния пo дoгoвop зa бaнĸoв ĸpeдит, пpeдявeн пo peдa нa чл. 422 ГΠK, в xипoтeзa нa пoзoвaвaнe oт ищeцa нa пpeдcpoчнa изиcĸyeмocт нa ĸpeдитa и пpи липca нa paзгpaничaвaнe нa пaдeжиpaни и нeпaдeжиpaни пoгacитeлни внocĸи в зaявлeниeтo нa чл. 417 ГΠK и в иcĸoвaтa мoлбa caмo зa пaдeжиpaнитe нeплaтeни внocĸи, чиятo изиcĸyeмocт e нacтъпилa пpeди дaтaтa нa пoдaвaнe нa зaявлeниeтo зa издaвaнe зaпoвeд зa изпълнeниe?

2. Дoпycтимo ли e пpeдявeният иcĸ пo peдa нa чл. 422, aл. 1 ГΠK зa ycтaнoвявaнe дължимocт нa взeмaнe пo дoгoвop зa бaнĸoв ĸpeдит зa глaвницa и възнaгpaдитeлнa лиxвa пopaди пpeдcpoчнa изиcĸyeмocт дa бъдe yвaжeн caмo зa внocĸитe c нacтъпил пaдeж, aĸo пpeдcpoчнaтa изиcĸyeмocт нe e билa oбявeнa нa длъжниĸa пpeди пoдaвaнe нa зaявлeниeтo зa издaвaнe нa зaпoвeд зa изпълнeниe въз ocнoвa нa дoĸyмeнт? Aĸo e дoпycтимo, пo oтнoшeниe нa ĸoи внocĸи cлeдвa дa ce yвaжи иcĸът – внocĸитe c нacтъпил пaдeж ĸъм мoмeнтa нa пoдaвaнe нa зaявлeниeтo зa издaвaнe нa зaпoвeд зa изпълнeниe въз ocнoвa нa дoĸyмeнт пo чл. 417 ГΠK или внocĸитe c нacтъпил пaдeж дo пpиĸлючвaнe нa ycтнитe cъcтeзaния в пъpвoинcтaнциoннoтo или въззивнoтo пpoизвoдcтвo пo чл. 422, aл. 1 ГΠK?

3. Уcлoвиe ли e зa yвaжaвaнe нa иcĸa пo peдa нa чл. 422, aл. 1 ГΠK зa ycтaнoвявaнe дължимocт нa взeмaнe пo дoгoвop зa бaнĸoв ĸpeдит зa глaвницa и възнaгpaдитeлнa лиxвa внocĸитe c нacтъпил и нeнacтъпил пaдeж дa бъдaт paзгpaничeни в зaявлeниeтo зa издaвaнe нa зaпoвeд зa изпълнeниe въз ocнoвa нa дoĸyмeнт пo чл. 417 ГΠK, в  извлeчeниeтo oт cчeтoвoдни ĸниги и в иcĸoвaтa мoлбa пo чл. 422, aл. 1 ГΠK?

Третото тълкувателно дело, образувано през декември, е № 6/2017 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС (ОСГК) и касае обезщетенията, които получават военнослужещите при 24-часови дежурства. То е образувано след като на 30 ноември 2017 г. състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС, е предложил да се постанови тълкувателно решение по следния въпрос, по който е констатирана противоречива практика на съставите на ВКС по чл. 290 ГПК, а именно:

"В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебното правоотношение?"

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
13
Мъдрост народна и велика
|
нерегистриран
13 януари 2018, 16:22
0
0
След приемането ни в ЕС, и поради това, тълкуване извършва по чл.629 и сл.от ГПК, Съдът на общността в Люксембург.
ВКС и ВАС, ВАдвС,и другите Велики юристи, бламират членството на РБ в ЕС.Те подлежат , вече, на линч от народа Български.Или пък не-ще ги помилваме, защото сме Човеци.Но само ако сами слязат от тези високи сцени...
12
|
нерегистриран
02 януари 2018, 09:43
5
-1
"В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебното правоотношение?"

А как тогава стои въпросът с дежурствата на магистратите - те нито им се заплащат, нито се компенсират? Заплащат се само часовете в почивни дни, в които са работили. А иначе дори часовете след края на работния ден дори след полунощ нито се заплащат, нито се компенсират. Сиреч човека може да е работил цяла нощ и на другия ден свеж и бодър трябва да се яви на работа за да продължи да работи (или направо да продължи да работи, ако изобщо не е успял да се прибере).

За банките същата работа - що се сетиха като стана дума за кредитни милионери със задължения от 6 цифри и нагоре, а не се сетиха когато банките удряха по хора с минимални доходи, взели кредит да оцелеят до лятото? Те затова България е олигархия!
11
|
нерегистриран
01 януари 2018, 18:45
4
-2
ВКС няма професионален капацитет да извършва такава дейност.
Смешни напъни са и ГПК - най-вече в частта за касационното обжалване, и функциите на актуалния сбирщайн да тълкува !kw8c5
10
Противоречивата съдебна практика – корупция или некадърност
|
нерегистриран
30 декември 2017, 16:30
5
-1
ВКС, при противоречива практика на съставите на ВКС, следва да спре делото за тълкуване на закона от законодателят, с цел точното приложение на закона или на международни актове от по-висок ранг, за преодоляване на тези противоречия, за създаване на единна и безпротиворечива съдебна практика с точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища и законосъобразни съдебни актове. За съжаление, ако човек отвори което и да е дело във ВКС, ще установи, че всяка страна дава съдебна практика на ВКС и тълкувателни решения в своя подкрепа. Същото важи с пълна сила и за ВАС.
9
Въпросът кой има право
|
нерегистриран
30 декември 2017, 12:44
2
-3
До коментар [#8] от "по въпроса за суверинитета":
КС вече иззе народния суверитет, при "орязания" референдум-т нар. референдума на Слави-като 3 от въпросите бяха обявени,че са противоконституционни, защото това било правомощие на ВНС. А нали вие сам цитирате Конституционния текст ,че властта произтича пряко от народа, че никой държавен орган не може да изземе народния суверинитет, че народът може да решава и сам-пряко, а не само чрез представителен орган -парламент. Излиза,че представителния орган-парламентът-ВНС има повече власт от народа, и може да решава въпроси, които според КС не могат да бъдат решавани от народа пряко-на референдум. Излиза,че представителят има повече власт, от предсктавлявания, според КС. И всичко това-при текста на чл 1 ал 2 от Основния закон.
Излиза,че КС допусна народния суверинитет да бъде изземван от парламента, ВНС, и че суверинитетът не принадлежи на Народа, въпреки записаното в Конституцията, а принадлежи на парламентът-ВНС.Как иначе да обясним,че според КС-народът не може да решава, а парламентът-може-по три от "олязаните" въпроси на референдума?



Тук излиза и интересния въпрос-дали е допустимо народът(източникът на властта, сувуренът, оправомощеният по чл1 ал2 -да решава пряко) на референдум да тълкува закон :). Eстествено тълкувателния текст ще бъде предложен предварително записан от организаторите на референдума, а суверенът(ако приемем,че това е народът) ее може да гласува с да или не.

Представителят-парламентът може да тълкува законите.
Дали източникът на народния суверинитет-народът на режференудум може да тълкува закон? напомням,че народът на референдум може да приеме, и отмени закон, а дали може да изясни действителния му смисъл ?

Считам-че отговорът е ДА. Въпреки,че за организатор на референдум е по-лесния вариант да предложи директно за гласуване законов текст, а не тълкуване чрез референдум. Напомням,че закони ,приети на референдум не подлежат на утвърждаване от парламента, а се прилагат директно-дори е записано изрично -вж ЗПУГДВМС-чл 25. Не мисля,че следва да отречем правото на народът на референдум да тълкува закон, въпреки,че не е уредено изрично никъде, а се извежда теоретично .
Не драскай глупости. Само обнародването на решението, прието с национален референдум е уредено в чл. 25 от Раздел II. - Национален референдум - от ЗАКОНА ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ. Според чл. 9, ал. 6 ЗПУГДВМС решението, прието с национален референдум не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание, т.е. то произвежда непосредствено своето действие. Парламентарната институция се намесва само тогава, когато за изпълнение на решението е необходимо да се приеме съответен акт- закон, решение и т.н. Очевидно е, че след като поначало националният референдум е с решаващ характер, той не би могъл да изпълни своето предназначение и вотът на гражданите да бъде зачетен, като произведе предвидения правен ефект, ако въпросът (или въпросите), предмет на референдума, се окажат в компетенциите на друга институция, или дори на друга власт. Чрез национален референдум не може да се тълкува закон или кодекс, защото това е от компетентността само на Народното събрание. Задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. Прякото участие на гражданите на Република България при осъществяване на държавната и местната власт не е орган, нито гражданите на Република България са органът, който е издал акта за да го тълкува с референдум. Казано в най- синтезиран вид, такова тълкуване е недопустимо, защото се изземват функции, които Народното събрание следва да упражни суверенно. Никой не може да изземва функции и компетенции на други органи.
8
по въпроса за суверинитета
|
нерегистриран
30 декември 2017, 12:04
3
-2
КС вече иззе народния суверитет, при "орязания" референдум-т нар. референдума на Слави-като 3 от въпросите бяха обявени,че са противоконституционни, защото това било правомощие на ВНС. А нали вие сам цитирате Конституционния текст ,че властта произтича пряко от народа, че никой държавен орган не може да изземе народния суверинитет, че народът може да решава и сам-пряко, а не само чрез представителен орган -парламент. Излиза,че представителния орган-парламентът-ВНС има повече власт от народа, и може да решава въпроси, които според КС не могат да бъдат решавани от народа пряко-на референдум. Излиза,че представителят има повече власт, от предсктавлявания, според КС. И всичко това-при текста на чл 1 ал 2 от Основния закон.
Излиза,че КС допусна народния суверинитет да бъде изземван от парламента, ВНС, и че суверинитетът не принадлежи на Народа, въпреки записаното в Конституцията, а принадлежи на парламентът-ВНС.Как иначе да обясним,че според КС-народът не може да решава, а парламентът-може-по три от "олязаните" въпроси на референдума?



Тук излиза и интересния въпрос-дали е допустимо народът(източникът на властта, сувуренът, оправомощеният по чл1 ал2 -да решава пряко) на референдум да тълкува закон :). Eстествено тълкувателния текст ще бъде предложен предварително записан от организаторите на референдума, а суверенът(ако приемем,че това е народът) ее може да гласува с да или не.

Представителят-парламентът може да тълкува законите.
Дали източникът на народния суверинитет-народът на режференудум може да тълкува закон? напомням,че народът на референдум може да приеме, и отмени закон, а дали може да изясни действителния му смисъл ?

Считам-че отговорът е ДА. Въпреки,че за организатор на референдум е по-лесния вариант да предложи директно за гласуване законов текст, а не тълкуване чрез референдум. Напомням,че закони ,приети на референдум не подлежат на утвърждаване от парламента, а се прилагат директно-дори е записано изрично -вж ЗПУГДВМС-чл 25. Не мисля,че следва да отречем правото на народът на референдум да тълкува закон, въпреки,че не е уредено изрично никъде, а се извежда теоретично .
7
за повече http://gramada.org/за-тълкувателните-решения/
|
нерегистриран
30 декември 2017, 10:55
3
0
До коментар Интересно как реално виждате НС да тълкува нормативен акт, приет от него във вид на закон:)Мнението ми за всички 240 в НС[#5] от "До 3":Чл. 44 от Конституцията от 1879 г. гласи: „Ни единъ законъ не може да се издаде, допълни, измени, и отмени, докле той по напредъ не се обсъди и приеме отъ Народното Събрание, което има право така също и да тълкува неговий истинни смисълъ.“
До коментар И изобщо нямам убеденост,че автентично тълкуване на законодателя следва да се прави със "закон за тълкуването" -формулата , използвана при тълкуване на чл 47 ЗЧ. [#4] от "до 3":Чл. 44 от Конституцията от 1879 г. В тази разпоредба не просто се дава предимство на автентичното тълкуване (от органа, приел акта), но и това тълкуване се обявява за единствено меродавното като се изключва възможността друг орган да осъществява тълкувателна дейност, чийто резултат да се ползва със задължително правнообвързващо действие. Тълкуването на законите от Народното събрание става със закон. Съгласно чл. 86, ал. 1 КРБ “Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения”, като “законите и решенията са задължителни за всички държавни органи, организации и гражданите”. Tълкуването е не само автентично, но и официално, тъй като резултатът му е задължителен за всички правни субекти. През 2018 г. e особено важно да се премахне в Закона за съдебната власт Върховният касационен съд (ВКС) и Върховният административен съд (ВАС) да образуват и приемат тълкувателни решения и тълкувателни постановления и да си приписват функции на Народното събрание. Тези тълкувателните актове не подлежат и на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд (КС, поради което съвсем мислима е хипотезата, при която ВКС или ВАС приемат противоконституционен тълкувателен акт, който поражда правни последици и не може да бъде обявен за противоконституционен. Тази възможност за безконтролно нарушаване на КРБ е заложена в уредбата на тълкувателните актове в българската правна система със ЗСВ. В коментар [#3] бе посочена възможността на върховните съдилища да дописват закона, а тук ще посоча и опасността да заобикалят КРБ. В този смисъл законодателното решение, възприето в ЗСВ създава предпоставките за заобикаляне на контрола за конституционосъобразност от една от властите по отношение на актове, които са предоставени в правомощията на друг орган и по КРБ подлежат на конституционен контрол. Смяната на титуляря на акта води до невъзможност той да бъде контролиран от КС, макар че съдържанието му е такова на акт, който подлежи на контрол. Отново следва да бъде подчертано, че тази опасност е допусната от законодателя със ЗСВ. Въпросът е и за легитимността на тези тълкувателни актове на върховните съдилища. Законите се приемат от НС, което се състои от народни представители, пряко избрани от носителя на суверенитета – народа. Той им гласува лично доверие, избира ги с оглед на личността и професионалните, човешките или каквито и да било качества. В този смисъл виждам противоречие на тълкувателните актове на върховните съдилища с чл. 1, ал. 2 КРБ: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.“ и с чл. 1, ал. 3 КРБ: „Никоя … държавна институция … не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“. Чл. 130, ал. 2 от раздел X „Тълкувателни решения и тълкувателни постановления" на Закон за съдебната власт влиза в противоречие и с разпоредбата на чл. 117, ал. 2 КРБ, която гласи: „Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.“ Тълкувателните актове на върховните съдилища със сигурност не са закон. Закони приема само НС и то по определена от конституцията процедура (чл. 86 и чл. 88, ал. 1 КРБ). Ако възприемем решението, дадено от законодателя в чл. 130, ал. 2 ЗСВ, то излиза, че съдиите са подчинени не само на закона, но и на тълкувателните актове на върховните съдилища. По този начин съдийската независимост бива ограничена в по-голяма степен от предвидената в КРБ. Но ограничаването на конституционно определените правомощия на държавен орган с акт на текущия законодател е противоконституционно. При това разпоредбата на чл. 117, ал. 2 КРБ включва думата „само“, което означава че никакво друго ограничение на съдийската независимост не е допустимо. Тълкувателните решения са такова друго ограничение по смисъла на КРБ, тъй като не са закон. Разбира се, докато чл. 130, ал. 2 ЗСВ не бъде обявен за противоконституционен или отменен от НС, той поражда правни последици, така че по необходимост тълкувателните решения ще бъдат задължителни за органите на съдебната власт. Необходимо е сезиране на КС от някой от правоимащите субекти по чл. 150 КРБ или НС по своя инициатива да отмени противоконституционната уредба.
6
Кодификационен съвет
|
нерегистриран
30 декември 2017, 10:16
3
0
До коментар [#4] от "до 3":
До колкото ми е известно има един единствен тълкувателен закон-Закон за тълкуване на чл 47 от закона за чужденците. За по-интересно-изтълкувания чл 47 е отменен по-късно.
И изобщо нямам убеденост,че автентично тълкуване на законодателя следва да се прави със "закон за тълкуването" -формулата , използвана при тълкуване на чл 47 ЗЧ.
Какво правим, ако има конфликт между тълкуване на автора-на парламента-имащ право по ЗНА да даде автентично тълкуване, и на тълкувателно решение на ВКС. Считам,че примат ще има автентичното тълкуване, въпреки,че според ЗСВ не е така-тълкувателните решения са задължителни, и законодателят не е уредил какво се случва при противоречие в тълкуването.


Дали с тълкуване могат да се създават нови правила. На теория неуж само се изяснява смисъла на нормата, но на практика? Да напомним тълкуването на КС, дадено по отношение на това какво е публична и частна собственост според Конституцията, и ,че може да има частна държавна собственост. Това е уникална новост в правния мир, и категорично с това тълкуване се излезе извън това, което беше идея на конституционния законодател. Никъде по света няма такова чудо-частна държавна собственост, даже това е непреводимо, и необяснимо на английски например. Пита чужденецът-този имот частен , или на държавата е? И само в България може да има отговор-частна собственост е- на държавата.


Конституционният съд e длъжен да се произнася за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание преди, а не след приемането им от Народното събрание. Конституционният съд e длъжен да упражнява предварителен контрол за конституционносъобразност на законите и на другите актове на Народното събрание. Конституционният съд трябва да е институция за контрол върху приеманите от парламента закони и международни договори относно тяхната съобразност с действащата Конституция, институция която да „бди” за спазването на Конституцията без да е сезиран. Трябва да се забрани на съдилищата да взимат участие в упражняването на законодателната власт, да тълкуват законите в процеса на прилагането им, така че съдилищата да не могат да се намесват в упражняването на законодателната власт. Конституционните съдии в България имат несрещаното никъде другаде по света правомощие да дават задължителни тълкувания на конституционни текстове.
До коментар Интересно как реално виждате НС да тълкува нормативен акт, приет от него във вид на закон:)Мнението ми за всички 240 в НС [#5] от "До 3":Към Народното събрание да има Съвет по законодателството от юристи с високи професионални и нравствени качества.
5
До 3
|
нерегистриран
30 декември 2017, 00:46
7
0
Интересно как реално виждате НС да тълкува нормативен акт, приет от него във вид на закон:)Мнението ми за всички 240 в НС е , че това са граждани, изхвърлени от трудовия пазар на специалността си, които нямат нито компетенциите, нито образователния ценз, нито интелектуалният капацитет да направят елементарно систематично тълкуване на правна норма, а Вие изисквате те да разкриват точният смисъл на приетият от тях закон, ведно с лобистките му алинеи, умишлено приети от тях самите в полза на отделни гражданскоправни субекти:) Съжалявам, но според мен се озоваваме в тупик/ т.е. еднопосочна улица без изход/.Ако законодателят знае, осъзнава и разбира смисъла на приетият от него нормативен акт, и предостави автентичното му тълкуване, според мен, на 10тата секунда след публикуване на тълкуването му, в България може да настъпи обстановка, граничеща с гражданска война, а по отношение на колективният законодател, може да настъпи пряка опасност за живота, собствеността и сигурността на всеки отделен негов член:) От друга страна възприемам Вашето становище относно задължителното тълкуване на нормативния акт от органа-негов издател. Озоваваме се в крайно неприятно положение...Това не е дори дилема- това е Дамоклиев меч за дестабилизация на държавността в България.Има си държавни органи, на които им се плаща от бг. държавен бюджет, за да МИСЛЯТ как да решат този проблем и е редно да се изиска от тях да си свършат работата.
4
до 3
|
нерегистриран
29 декември 2017, 16:39
5
-2
До колкото ми е известно има един единствен тълкувателен закон-Закон за тълкуване на чл 47 от закона за чужденците. За по-интересно-изтълкувания чл 47 е отменен по-късно.
И изобщо нямам убеденост,че автентично тълкуване на законодателя следва да се прави със "закон за тълкуването" -формулата , използвана при тълкуване на чл 47 ЗЧ.
Какво правим, ако има конфликт между тълкуване на автора-на парламента-имащ право по ЗНА да даде автентично тълкуване, и на тълкувателно решение на ВКС. Считам,че примат ще има автентичното тълкуване, въпреки,че според ЗСВ не е така-тълкувателните решения са задължителни, и законодателят не е уредил какво се случва при противоречие в тълкуването.


Дали с тълкуване могат да се създават нови правила. На теория неуж само се изяснява смисъла на нормата, но на практика? Да напомним тълкуването на КС, дадено по отношение на това какво е публична и частна собственост според Конституцията, и ,че може да има частна държавна собственост. Това е уникална новост в правния мир, и категорично с това тълкуване се излезе извън това, което беше идея на конституционния законодател. Никъде по света няма такова чудо-частна държавна собственост, даже това е непреводимо, и необяснимо на английски например. Пита чужденецът-този имот частен , или на държавата е? И само в България може да има отговор-частна собственост е- на държавата.


ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно