Председателят на Комисията по правни въпроси на НС Данаил Кирилов:
Юристите не се теглим на килограм, а се оценяваме по свършената работа
До момента няма отрицателни становища за създаването на Централен административен съд, казва съвносителят на поправките в АПК и депутат от ГЕРБ
Юристите не се теглим на килограм, а се оценяваме по свършената работа

Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси, депутат от ГЕРБ, снимка: БГНЕС

В последния работен ден преди зимната ваканция на парламента, двама депутати от управляващото мнозинство - председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ и неговият заместник Християн Митев от Обединени патриоти, изненадващо внесоха в деловодството на Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Той предвижда създаването на Централен административен съд, чиято основна цел е да облекчи натовареността във Върховния административен съд.

"Правен свят" вече представи позицията на Христиан Митев. Днес ви предлагаме отговор на въпросите, които зададохме и на председателя на Комисията по правни въпроси и депутат от ГЕРБ Даниел Кирилов.

Кое наложи толкова радикална промяна в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), която изцяло променя административното производство, да се внася в последния момент преди дългата Коледно-новогодишна ваканция?

Ще започна исторически с 2014 година. Тогава, при изслушване на доклада на председателя на Върховния административен съд (ВАС), за първи беше представена пред 43-то Народно събрание концепцията, обосноваваща необходимостта от създаване на Централен административен съд. Като аргументите са в две посоки.

Първата е свръх натовареността на двете най-големи и важни административни съдилища – ВАС и Административния съд София-град. Това е обяснимо, с оглед концентрацията на ведомства, които се намират главно в столицата. Сравнението на натовареността е на база натоварването на останалите административни съдилища.

Втората причина е, че ВАС, в голяма част от случаите, действа като първоинстанционен съд за голяма група от жалби. Това е много сериозна причина и би следвало тя да се съобрази и да се обсъди.

Както знаете, ние започнахме още преди половин година работата по АПК, беше приет законопроектът на първо четене, имахме повече от четири месеца, в които работеше работна група. Тя обединяваше представители както на министерствата, народни представители, така и административни съдии. В хода на този дебат, освен ключовите въпроси, по които сме дали правни разрешения, в нашия законопроект се поднови обсъждането за необходимостта от създаване на Централен административен съд. По тази причина аз представих в работната група този законопроект, които и сега е на вашето внимание и сме подписали заедно с колегата Христиан Митев.

В тази връзка, паралелно с планувания Централно административен съд, ще заработи ли и Централно административна прокуратура?

Този въпрос ще го решим между първото и второто четене на законопроекта, защото тук е важно становището на прокуратурата по това дали е необходимо да се създаде и такова звено в прокуратурата или то ще бъде покрито от ВКП и ВАП.

Защо само двамата с Христиан Митев сте съвносители, защо не потърсихте подкрепа и от други колеги от парламентарната правна комисия?

Нека се върна в законодателния процес, в по-големия, всеобхватния проектозакон за изменение и допълнение на АПК. На работната група раздадохме тези материали за формиране на становище от участниците в нея. Пристъпихме към второ четене в правната комисия, гостуваха както председателят на ВАС, така и проф. Огнян Герджиков, и проф. Иван Тодоров. След дебат, по искане на ВАС, ние отложихме второто четене за края на януари, за да може Пленумът на съда да изрази становище. По този повод стана дебат между колегите от всички парламентарни групи. Колегата Зарков и колегата Хамид даже бяха на мнение, че не трябва да се внасят тези текстове между първо и второ четене, а да бъдат приети на едно гласуване, да се спази и в пълен обем законодателната процедура и за Централния административен съд.

В този дебат и в рамките на работната група никой до този момент не е изразил отрицателно становище във връзка с евентуалното създаване на Централен административен съд. Това е една концепция, разработена от върховните административни съдии и тя е в пряка кореспонденция със стремежа ни да решим въпросите по свръхнатовареността и по разпределение на делата, включително и по уреждане на подсъдността на някои видове дела. Бяха изказани становища, че след като имаме един месец време, би могло да се опитаме да вкараме отделно, като самостоятелен законопроект, който да мине отделно на първо и на второ четене и този за Централен административен съд.

Идеята е да разгледаме, все пак, всички въпроси комплексно, при всички положения ние ще хармонизираме нещата и предпоставящите въпроси ще бъдат отразени в цялостния законопроект. Има логика, все пак, в това да конструираме един нов съд на първо място и след това да подредим подсъдността.

Не е ли редно подобен законопроект да бъде подложен на далеч по-широк дебат, а негов вносител да е Министерството на правосъдието (МП) чрез Министерския съвет?

В никакъв случай няма да пренебрегнем мнението и на МП по този въпрос, както и становището на Висшия съдебен съвет. Те са най-важните в този обхват на тази материя. Но тъй като по основния законопроект вече бяхме стигнали до второ четене, имахме готовност да внесем и този проект. По тази причина, ако изчаквахме законодателна инициатива от Министерския съвет, това щеше доста да проточи нещата във времето. За да има по-широко покритие, законопроекта ще го внеса и в Съвета за съдебната реформа при министъра на правосъдието и ще й напиша писмо с молба да го включи в следващ дневен ред. 

Нали знаете каква вълна от критични коментари вече отключихте с факта, че депутати предлагат революционни промени в АПК?

Тази идея, за промени в АПК, ние я обявихме като актуална още преди около месец в работната група. До сега не са се чули много отзиви, макар че очаквахме да има и досега реакции. Не бих искал да влизам в спор имат ли законодателна инициатива депутатите и как тя трябва да се измерва със законодателната инициатива на правителството.

Това е една тема, която е решена конституционно. Какво да направим – да забраним на депутатите да внасят проекти? Нали лятото спорът беше защо нямало законопроекти?

Искам да подчертая, че това е обща работа на трите власти – на изпълнителната, на законодателната и най-вече на съдебната. В този случай ние се вгледахме най-вече в желанието на съдебната система и на административните съдии. Не мисля, че има нещо лошо в това, че вносителите сме народни представители. МП ще участва със становище, както казах, включително и с представители при обсъждането на двата вече законопроекта за изменение и допълнение на АПК. Ние не се мерим с изпълнителната власт. Не сме получили досега и укор от тях, че по някакъв начин сме ограничили тяхната възможност да участват, да анализират, да защитават позиция.

Какви допълнителни разходи ще са необходими, за да се обезпечи работата на новата съдебна инстанция?

Имаме предварителна прогноза в тази посока и тя е на база това, че по принцип разходите за щатове и възнаграждение няма съществено да се променят. Това няма да доведе до сериозни кадрови или финансови промени. Имаме проблем със сградата на Административния съд София-град и този въпрос се решава. Няма пречка заедно с това и като се съобрази необходимостта от устройване и на новия съд, който най-вероятно ще бъде заедно с един от двете административни съдилища в София, да се осигури пространство и на двете съдилища.

Вашият колега Християн Митев коментира, че идеята е на бившия председател на ВАС Георги Колев, на върховни съдии, но беше ли консултиран законопроектът с г-н Георги Чолаков, който само преди два месеца застана начело на ВАС?

Така е, тази идея беше представена пред правната комисия през 2014 години от тогавашния председател Георги Колев. Тогава той представи допълнителни материали от работната група на ВАС, където се съдържат анализите и проектните разработки за промени в АПК, които ние сме използвали.

Господин Чолаков участва в последното заседание на правната комисия и той заяви положително отношение към тези предложения, включително пое ангажимент да включи новия законопроект за Централен административен съд в становището на ВАС. Избързахме да оформим това внасяне, за да може оттук нататък всички заинтересовани да вземат отношение.

Християн Митев припомни, че Вие бяхте вносител на поправки в АПК, които трябваше да насочат част от делата, които са подсъдни пред ВАС, към Административния съд София-град. Значи ли, че се отказвате от тази идея, след като предлагате един бъдещ Централен административен съд да облекчава ВАС?

Нека да започнем дебатите по същество. Пак казвам – тук има възможни варианти за решение, нужно е становището на върховните магистрати. Ние ще се съобразим с тях.

Очаквате ли да има противници на идеята Ви за създаването на Централен административен съд и в коя конкретна част ще бъдете атакувани? Може би в желанието тази съдебна инстанция да разглежда спорове с голям материален интерес – обществени поръчки, например?

Очаквам до известна степен съпротива. Мисля че, че по отношение на материалния интерес, няма да имаме големи, съществени промени по споровете, които се решават. Ние и сега имахме такова обсъждане по големия законопроект, някои от министерствата, с оглед на тяхната компетентност, определено предпочитат подсъдността на ВАС. Вероятно в тази посока ще има нужда от баланс и съобразяване.

По отношение на делата, които касаят обществените поръчки и концесионните договори, например, ние имахме продължителни дебати в работната група по въпроса за обхвата на административния договор. Изчакахме и получихме становището на Консултативния съвет по законодателството, който в 45 страници обсъжда ключовите проблеми в административния договор. Засега надделява мнението да не настъпват големи промени по отношение на компетентността, свързана с обществените поръчки и концесионните договори. Ще спазим разделението на гражданско-правни, административно-правни дела, във връзка с тази материя.

Г-н Кирилов, това Народно събрание е с най-малко депутати юристи, а сякаш променя доста радикално процесуалните закони. Смятате ли, че промените наистина са удачни, визирам тук и ГПК и НПК, а сега и АПК?

Ние, юристите, не се теглим на килограм, а се оценяваме на база свършената работа. Имахме огромна амбиция и за двете сесии – и лятната, и есенната – и виждате, че обсъдихме и трите процесуални закона. Аз имам огромно удовлетворение за промените в ГПК, за които работихме около две години.

Не знам защо е нужно да се внушава някакво специално отношение към бройката на юристите в парламента. Тук проблемът е следният: защо юристите очевидно вече не сме толкова атрактивни като политици. Проблемът не е, че юристите не искат да стават депутати, а че политическите кампании станаха много спорни. Загубихме доста колеги, които бяха и в листите.

Не искам да оценявам и колегите юристи от предишни парламенти, доколкото имам поглед и съм работил с колеги в 42-то, 43-то, а сега и в 44-то Народно събрание, много ценни колеги бяха депутати. Съжалявам, че голяма част от тях не са в състава на настоящия парламент.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
"Станах член на БСП през 1997 г., във времената, когато всички бяха станали сини", споделя той пред в. "Стандарт" през 2007 г.
|
нерегистриран
27 декември 2017, 09:41
36
0
Данаил Кирилов:
Юристите не се теглим на килограм, а се оценяваме на база свършената работа. О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш неюрист? Тоталната ти правна неграмотност, явно не е само правна. Защо България произвежда висок брой функционално неграмотни? - известни като "Брокерите".
3
Кодекс с трайна, а не с експериментална уредба
|
нерегистриран
27 декември 2017, 10:57
9
0
До коментар [#1] от "нерегистриран"Станах член на БСП през 1997 г., във времената, когато всички бяха станали сини", споделя той пред в. "Стандарт" през 2007 г. ":
Данаил Кирилов:
Юристите не се теглим на килограм, а се оценяваме на база свършената работа. О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш неюрист? Тоталната ти правна неграмотност, явно не е само правна. Защо България произвежда висок брой функционално неграмотни? - известни като "Брокерите".
Смятате ли, че промените наистина са удачни, визирам тук и ГПК и НПК, а сега и АПК?

Ние, юристите, не се теглим на килограм, а се оценяваме на база свършената работа. Имахме огромна амбиция и за двете сесии – и лятната, и есенната – и виждате, че обсъдихме и трите процесуални закона. Аз имам огромно удовлетворение за промените в ГПК, за които работихме около две години.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на ТРАЙНА УРЕДБА, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. В чл. 4 от Закона за нормативните актове е регламентирано, че Кодексът е нормативен акт, който урежда обществените отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен негов дял. Правилата на този закон, които се отнасят до законите, се прилагат и за кодексите. Иначе казано, според ЗНА, законите и кодексите би трябвало да уреждат "пълно всички обществени отношения, създавайки трайна уредба". Трайната уредба е израз на принципа за стабилност, прозрачност и предвидимост на правната уредба. Те уреждат основни обществени отношения с трайна правна уредба,като неотменим принцип на демократичното управление е сложен ред за тяхното изменение и допълнение. Ясната воля на законотворецът изразена със Закона за за нормативните актове е, законите и кодексите да подлежат на трайна, устойчива и стабилна уредба. При справка за законодателната дейност на Парламента, България ще е водеща по най-често променени, изменени и многократно допълвани нормативни актове.
4
място за експерименти няма
|
нерегистриран
27 декември 2017, 12:40
11
-1
Въпросът за това, какво трябва да се включи като предмет на регулиране в кодекса/закона, е класически въпрос в правото, а в българското правно пространство има стабилна уредба – обществени отношения, които се поддават на трайна уредба (Закон за нормативните актове, чл. 3, ал. 1). В тази законова рамка място за експерименти няма. Според чл.4,ал.2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, правилата, относими за законите, се прилагат и за кодексите. Юристи - на килограм, дипломи - без покритие
5
|
нерегистриран
27 декември 2017, 12:57
13
-8
Дани е блестящ йорист.
6
Дани ликвидатора - човекът, известен с компаниите, които е ликвидирал.
|
нерегистриран
27 декември 2017, 13:05
26
-1
До коментар [#5] от "нерегистриран":
Дани е блестящ йорист.
Дани, като от филма „Парите на другите“. Очите му заиграват с особен блясък, когато шепти:
„Обичам парите. Обичам парите повече от нещата, които могат да купят. Има само едно нещо, което обичам повече от парите. Знаете ли кое е то? Парите на другите".
7
The Grey Knight
|
нерегистриран
27 декември 2017, 14:16
28
-1
Че то юристи в България почти няма. Такива като тебе са в изобилие, за жалост.
8
Гилoтинaтa
|
нерегистриран
27 декември 2017, 14:43
13
-1
В книгата "Българската гилотина - Тайните механизми на народния съд" от Поля Мешкова и Диню Шарланов (Агенция "Демокрация", 1994) е поместена следната документална информация: "В резултат на чистката по сведения, посочени от него [министърът на правосъдието], са уволнени 145 съдии и прокурори, по други причини - 33, при общ брой за цялата страна 618 души."! Т.е. 1944-1945 (години на война, размирици и масово нарушаване на законите!!!) в Царство България е имало единна (не като сегашната все по-разливаща се) правоопазваща, правораздаваща и правоприлагаща 3-степенна структура от общо 618 съдии и прокурори (които са били към съответното съдилище, а не в отделна структура като днес!!!)! И то без интернет, компютри, принтери, далавераджийските Сиела и Апис, лимузини, УБО-та, .....! А като население и индустрия България е била на същото ниво, докато като селско стопанство, научен, културен, законодателен и интелектуален потенциал тогава е била много по-високо стояща! Примери за този срив е и днешните Жоре милиционеро (бивш шеф на ВАдмС), Санде раикал-криминало (бивш спикер и дипломатин), ДС-Коко дантелата (бивш депутатин и конст. съдия), .... и тем подобните им приравнени и партийно-мафиотско ченгесаро-фатмашко съпружеско-шуро-баджанашко кумовско-сватоваско назначени и издигнати нагли некадърници с купени дипломи от "университети"-лафки и милиционерски ПУЦ-школи! Въобще цялата комунистически БАШИБОЗУК от БКП-ШАЙКАТА с ДС-ШКЕМБЕТАТА и патриотарстващата папкаща СГАН, която раздува до безкрайност бюрокрацията в една умишлено нагласена бъркотия, в която БАШИБОЗУКА (в комбина и с уядени евро-бюрократи!) да оглозгват до кокал снагата на България!
Силнотото грухтене заглушава тишината при прилагане на ВСС-мешере-помагалото "Мафиотско-партийно-номенклатурно, олигархично-кастово-задкулисно, милиционеро-ченгесаро-фатмашко, финансово-криминално-корупционно, съпружеско-шуро-баджанашко, кумовско-сватоваско-котерийно, масонско-темплиерско-спецсексуално и патриотарско-идеологично-догматично развъждане на свине в магистратските учрежденски свинеугоителни"! А около Коледа и Банго Васил е направо отчайвщо от страх пред Гилотината!
9
Правилното е: НИЙ ЮРИСТИТИ
|
нерегистриран
27 декември 2017, 15:06
16
0
До коментар [#1] от "нерегистриран"Станах член на БСП през 1997 г., във времената, когато всички бяха станали сини", споделя той пред в. "Стандарт" през 2007 г. ":
Данаил Кирилов:
Юристите не се теглим на килограм, а се оценяваме на база свършената работа. О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш неюрист? Тоталната ти правна неграмотност, явно не е само правна. Защо България произвежда висок брой функционално неграмотни? - известни като "Брокерите".
Стана, но бързо ти писна, нали, отиде при "силните", а длъжността ти засега е И-Р----Я. Не се наричай такова, каквото няма да си никога. Юрист, може да не е престижно като ченге, но е понятие със съдържание. Не ти се отрича, че свърши много /мръсна/ работа. Бригадирският Димитровград не се свързва с другаря кире, а с Митко Пайнера. ти, юристе, откога не си ходил на село?
10
|
нерегистриран
27 декември 2017, 16:10
20
0
Спрете да занимавате обществеността с глупости, като тази. Изморихте юридическата общност с безсмислици. Има належащи проблеми, чакащи решение.
11
|
нерегистриран
27 декември 2017, 17:51
13
-2


ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно