Един от вносителите на законопроекта за Централен административен съд:
Идеята за новата институция идва след консултации със съдии от ВАС
Надявам се, че до края на януари правната комисия в НС ще започне да го гледа, заяви зам.-председателят й Христиан Митев
Идеята за новата институция идва след консултации със съдии от ВАС

В четвъртък, в последния работен ден преди зимната ваканция на парламента, двама депутати от управляващото мнозинство - председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ и неговият заместник Християн Митев от Обединени патриоти, изненадващо внесоха в деловодството на Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Той предвижда създаването на Централен административен съд, чиято основна цел е да облекчи натовареността във Върховния административен съд. По този повод "Правен свят" потърси Христиан Митев за коментар:

Господин Митев, внесохте в деловодството на Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), който предвижда създаването на Централен административен съд. Какви са мотивите за внасянето му, при това точно преди празниците?

Специално аз, а и предполагам по-голямата част от колегите от правна комисия, за първи път чухме за тази идея при представянето на доклада на Върховния административен съд (ВАС) в края на 2014 г., когато тогавашният председател на съда - Георги Колев, предложи на вниманието ни тази идея за създаване на Централен административен съд. С него от една страна ще се намали натовареността на ВАС, а друга страна ще се преодолеят част от неудачните законодателни решения, които на практика превръщат ВАС от основно касационна в първа инстанция. Основната цел на този законопроект е ВАС да върви към превръщането му в изцяло касационна инстанция, тоест в максимална степен той да правораздава не като първа, а като втора инстанция, каквато е и уредбата в Германия, Франция, Италия, Великобритания.

Идеята е Централният административен съд да гледа дела, които в момента се гледат от ВАС. Става въпрос за административни актове на ведомства на централната власт, на агенции, комисии, които в момента, по силата на специалните закони, ВАС гледа.

Целта на внасянето на законопроекта преди празниците не е била, за да има някаква извънредност, целта е чисто процесуална. От друга страна е свързана с второто четене на промените в Административнопроцесуалния кодекс, които бяха внесени от колегата Кирилов в пролетно-лятната сесия на Народното събрание и, които предстои да бъдат гледани в правна комисия. Дотолкова, доколкото голяма част от спорните въпроси там са каква да бъде подсъдността на актовете именно на тези централни ведомства, дали те да се гледат от ВАС или от Административен съд – София град, което ще изисква и съответното увеличаване на състава на Административния съд–София град, и на материалната база. Идеята е да можем в крайна сметка да решим дали ще създаваме Централен административен съд и едва тогава да влизаме в дискусия дали ще се прехвърлят делата към Административен съд – София град.

Ако бъде създаден Централен административен съд, по-голямата част от тези въпроси, свързани с подсъдността, при гледането на второ четене, ще отпаднат. Това предизвика тази т. нар. спешност, за да не стане така, че веднъж да изменим кодекса в една посока, а след това да се приеме и този закон. Макар че по-лесният вариант беше да се правят предложения между първо и второ четене на внесения вече проект за изменение в кодекса, решихме, че така е коректно спрямо колегите от правна комисия от останалите парламентарни групи, спрямо професионалната общност, съдиите, Висшият адвокатски съвет, Висшият съдебен съвет, за да имат време да се запознаят с проекта, да изразят своите становища и след Нова година да се развие един професионален дебат за това дали да бъде създаден такъв Централен административен съд.

В този смисъл планувате ли Централния административен съд да замени ВАС при решаването на дела с голям материален интерес? Освен това, той ще се произнася ли по обжалвания на обществени поръчки?

В интерес на истина, точно този вариант не сме го обсъждали, но е една възможност. Пак подчертавам – две са основните тези – от една страна е разтоварването на ВАС, а от друга  - превръщането му в касационна инстанция. Разбира се, можем да мислим и в тази посока, за която говорите. Мисля, че ще бъде логично той да действа като първоинстанционен съд и да гледа дела на Комисията за защита на конкуренцията по Закона за обществените поръчки, както и по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, тоест делата, които са с голям материален интерес.

Защо вие внесохте този законопроект, а не Министерството на правосъдието? Такава значима законодателна инициатива не трябва ли да дойде именно от това ведомство?

В този случай не сме правили консултации с Министерството на правосъдието, но тук ще обърна внимание на няколко момента. Първо, нека не забравяме, че всеки един народен представител има законодателна инициатива. Основният орган със законодателна инициатива е Народното събрание. Разбира се, Министерският съвет също има право на такава инициатива, но до този момент не съм видял нито на страницата на Министерството на правосъдието, нито съм чул на блиц контрол от министъра на правосъдието, да има някакви действия в посока на реформа на административното правораздаване.

Предполагам, че това се дължи на внесения по-рано проект за изменение на Административнопроцесуалния кодекс, по който имаше множество забележки на Министерството на правосъдието. С част от тях сме се съобразили, по други тепърва ще се водят дискусии. Второ, проблемът с натовареността на ВАС така или иначе стои и двойствено положение, в което той гледа дела като първа и дела като втора инстанция.

Консултирахте ли се с експертите и неправителствените организации, като например Асоциация на българските административни съдии, при изготвянето на проекта?

Самият проект идва след консултации и с участието на съдии от ВАС в изработването на проекта. В това отношение смятам, че и правно-технически, и професионално, проектът е издържан. Той не е плод само и единствено на народни представители, даже бих казал, че в този случай ние използваме законодателната инициатива, която ни дава Конституцията, за да може този проект, за който основни радетели са именно административните съдии, да стигне в максимално бърза степен до разглеждане в правна комисия и след това в пленарна зала.

Важно е, че след като започваме да правим такава мащабна реформа, каквато представлява вече внесения през лятото законопроект, да решим и този въпрос. Не е добра практика да решаваме нещата на парче. Още повече, че в законопроекта се предвиждат и промени в Закона за съдебната власт, така или иначе ще е необходим и сериозен финансов ресурс, за да може да бъде осигурена сграда на Централно административния съд, да бъде осигурен и кадрови ресурс. Добре е този дебат да се проведе. И пак казвам, тази идея отлежава вече близо три години и рано или късно трябваше да се постави на внимание и на обсъждане.

Казахте, че идеята ви преповтаря намеренията на бившия председател на ВАС Георги Колеви и най-вече на заместника му и настоящ представляващ Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев. Заимствахте ли текстове от неговия проект при изготвяне на вашите предложения?

Не съм запознат в такива детайли, дали има текстове едно към едно привнесени от проекта на г-н Магдалинчев, но най-вероятно има такива. Това, което на мен ми е известно е, че в разработването са участвали съдии от ВАС, най-вероятно и с участието на господин Магдалинчев, включително и други съдии от ВАС.

В какъв срок очаквате законопроектът да влезе в пленарна зала, ясно е, че това ще се случи догодина, но в какъв период смятате да го предложите на вниманието на колегите ви в Народното събрание за обсъждане?

Смятам, че е добре максимално скоро да започне обсъждането на този проект. Лично моето мнение е, че трябва да бъде приет първо този проект преди да продължим с по-големия проект за изменение в АПК, тъй като пак казвам, голяма част от конфликтните моменти в големия проект ще се решат именно с този законопроект. Затова се надявам, че поне до края на януари правна комисия вече ще го гледа и в началото на февруари ще бъде предложен и на депутатите в пленарна зала.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
20
неозадачен
|
нерегистриран
03 януари 2018, 14:27
1
0
Ако легитимната цел беше да разтоварят ВАС, щяха да натоварят създадените преди 11 години административни съдилища. Голяма част от тях бездействат и само харчат пари на данъкоплатеца. Вместо това се създава нова структура в системата, която ще харчи други едни пари. Всички власти в България отдавна стигнаха своето ниво на некомпетентност, включително законодателната. Целта е друга , завоалирана с мантрата "да разтоварим ВАС". Но е истина, че Магдалинчев работеше законопроект в този смисъл с други началници от ВАС и съдебни помощници.
19
До вносителите: около 105 дела на 143 щатни бройки (съдии и правни помощници) - каква натовареност???
|
нерегистриран
03 януари 2018, 12:48
2
0
При наличието на около 93 съдии и около 50 правни помощници и постъпили за разглеждане годишно около 15 000 дела /от които голяма част определения, а не дела по същество на спора/, то годишно се падат по около 105 /сто и пет/ съдебни акта за написване от осигурените и заети общо 143 щатни бройки!!!!!
Създайте си организация всички да са ангажирани в писането на съдебни актове на 100 %, а не ...... да... - досетихте се!!!

Вносителите, поискахте ли персонална справка кой колко съдебни акта е написал годишно /за съдии, вкл. зам. председатели, председатели отделения и правни помощници/ и наличният щат, който винаги е попълнен от командировани!
18
|
нерегистриран
28 декември 2017, 09:38
1
0
Цена нямаме да правим нови бардаци, ама със старите каки!

Важното е реформата да върви, та старите да не могат да си вършат работата и краденето да продължава!
17
Гилотината
|
нерегистриран
26 декември 2017, 17:20
5
0
В книгата "Българската гилотина - Тайните механизми на народния съд" от Поля Мешкова и Диню Шарланов (Агенция "Демокрация", 1994) е поместена следната документална информация: "В резултат на чистката по сведения, посочени от него [министърът на правосъдието], са уволнени 145 съдии и прокурори, по други причини - 33, при общ брой за цялата страна 618 души."! Т.е. 1944-1945 (години на война, размирици и масово нарушаване на законите!!!) в Царство България е имало единна (не като сегашната все по-разливаща се) правоопазваща, правораздаваща и правоприлагаща 3-степенна структура от общо 618 съдии и прокурори (които са били към съответното съдилище, а не в отделна структура като днес!!!)! И то без интернет, компютри, принтери, далавераджийските Сиела и Апис, лимузини, УБО-та, .....! А като население и индустрия България е била на същото ниво, докато като селско стопанство, научен, културен, законодателен и интелектуален потенциал тогава е била много по-високо стояща! Примери за този срив е и днешните Жоре милиционеро (бивш шеф на ВАдмС), Санде раикал-криминало (бивш спикер и дипломатин), ДС-Коко дантелата (бивш депутатин и конст. съдия), .... и тем подобните им приравнени и партийно-мафиотско ченгесаро-фатмашко съпружеско-шуро-баджанашко кумовско-сватоваско назначени и издигнати нагли некадърници с купени дипломи от "университети"-лафки и милиционерски ПУЦ-школи! Въобще цялата комунистически БАШИБОЗУК от БКП-ШАЙКАТА с ДС-ШКЕМБЕТАТА и патриотарстващата папкаща СГАН, която раздува до безкрайност бюрокрацията в една умишлено нагласена бъркотия, в която БАШИБОЗУКА (в комбина и с уядени евро-бюрократи!) да оглозгват до кокал снагата на България!
15
Пълна
|
нерегистриран
26 декември 2017, 10:57
4
0
простотия. Пълна. Отново и отново ще се превърне в поредната и омръзнала ни до втръсване трагикомедия.
14
|
нерегистриран
25 декември 2017, 08:23
9
0
За подобни намерения и промени на законите Букурещ скочи и щеше да помете парламента на РУМЪНИЯ, а тук в България изплашените 80% не са дебили, а по-скоро са овце за стрижене и то за постоянно стрижене.
12
x-Филип Тотю до З.Стоянов № 8
|
нерегистриран
23 декември 2017, 16:39
22
0
На същото мнение съм,драги ми бай Захари! Ако поогледат още малко подсъдността, може би няма да има нужда от това съдилище.
11
|
нерегистриран
23 декември 2017, 12:18
11
-9
Внимавайте с кадровия подбор в ЦАС. Съюза, ФАБ и Ристю и тук ще искат да се месят и да кадруват.
10
Реформа
|
нерегистриран
23 декември 2017, 11:45
19
-4
Всяка идея , която мобилизира ресурсите на съдебната система /съдии , сгради , заплати/ там където са необходими /където са делата/ заслужава подробно обсъждане . Факт е , че ВАС и АССГ са прекомерно натоварени , а ВАС е сведен до подобие на районен съд , със съответното ниво на работа . Както и при предходната статия питам - къде ще е сградата на новия съд , за колко време ще се създаде и кога ще се закрият ненужни административни съдилища в царевичния и картофения пояс...

В последно време управляващите копнеят да създават нови и нови съдилища....но какво правим със "старите" в София , които са в дълбока криза . Добре , търси се начин да се помогне на ВАС и евентуално на АССГ , но какво ще се случва със СРС и СГС . Защо някой гениален и загрижен депутат не предложи да се създаде топлофикационен съд , или застрахователен съд , или банков съд , или Електрификационен съд....или може би в СРС и СГС няма повече такива дела , отколкото са делата за обществени поръчки ? Много повече са , но за гражданското правораздаване няма кой да се застъпи ....А и шефовете на СРС и СГС са едни шушумиги , които не могат да си поставят проблемите както трябва .
9
до 5
|
нерегистриран
22 декември 2017, 17:43
29
-5
Прав си, само георгиколевчета ще се назначат, то за това се прави и този нелеп съд.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно