Омбудсманът Мая Манолова:
Ще сезирам Конституционния съд за текст в енергийния закон, който не позволява актовете на КЕВР да бъдат обжалвани
Със сигурност ще се наложат още промени в ГПК, нужен е Закон за частния фалит, казва в интервю за "Правен свят" общественият защитник
Ще сезирам Конституционния съд за текст в енергийния закон, който не позволява актовете на КЕВР да бъдат обжалвани

Националният омбудсман Мая Манолова

Г-жо Манолова, миналата седмица Народното събрание прие промени в Кодекса на труда, за които вие работихте усилено. С тях бяха постигнати успехи по посока защита на правата на работниците. Казахте, че сте спечелила една "голяма битка".

Да, така е, постигнахме голям успех. Буквално дни след началото на настоящoто Народно събрание заедно с КНСБ внесохме предложението си за законодателни промени. Според мен е очевидно, че хората на труда трябва да бъдат защитени и особено в случаите, в които работодателите им некоректно не изплащат честно заработеното от тях. Вместо да направят това се крият или прехвърлят фирмата си на клошари, или пък започват дейността си чрез нова фирма. Правят какви ли не номера само и само да не платят заплатите на служителите. 

Депутатите вместо да приемат предлаганите от нас промени в спешен порядък, направиха обаче парламентарна комисия, която работи няколко месеца. След това част от предложенията ни бяха внесени в парламента и след дълги заседания, увещания, молби, заплахи, та и чак сълзи, в крайна сметка текстовете бяха приети.

Какво следва от тях?

Работодател, който иска да се освободи от фирмата си, включително и да я прехвърли на социално слаб, например, ще може да го направи само ако се е издължил към своите работници. Плащаш и правиш каквото си решил с фирмата си. 

Ако въпросният работодател няма средства наистина?

Няма да прехвърля фирмата си или ще търси начини и средства, за да се издължи на работниците си. Защото никой не ги пита, като нямат пари, какво слагат на масата и с какво хранят децата си. Кой е по-висшият интерес? Този, който гарантира оцеляването на хората на труда или онзи, който гарантира комфорта на фирмите? Лично аз смятам, че първо трябва да си платиш сметката към работниците и след това вече да предприемаш каквото е необходимо за бизнеса си. Остава и възможността да бъде сключено споразумение с работниците.

Бяха приети и текстове, с които да се осигури бърза писта за реализиране на отговорността на работодатели, които не са фалирали, към техните работници, както и бърза процедура за снабдяване с изпълнителен лист. Защото сега хората водят дела срещу работодателя си с години и накрая само се снимат с изпълнителния лист, защото вече няма какво да вземат. Сега вече това ще става по бърза процедура, след като инспекцията по труда наистина е установила, че заплатите са дължими. Това е една процедура по чл. 410 от ГПК. 

Много важни промени бяха направени и в работата на Фонда за гарантиране на вземания на работници от предприятия, които са обявени в несъстоятелност. Специалният закон за това беше приет преди 10-ина години в изпълнение на Европейска директива. В него са събрани около 257 млн. лв., твърди се, че в момента са 270 млн. лв. от работодатели. Фондът е солидарен, парите в него не са публични. Последните 5 г. в него не се събират вноски, защото парите не се харчат, заради бюрократични неуредици и най-вече заради проблеми в законодателството. Работниците нямат достъп до тези пари, тъй като имаше един невъзможен 3-месечен срок между прекратяването на трудовото правоотношение на работника и започване на производството по несъстоятелност на фирма, което правеше невъзможно кандидатстването за средства от този фонд. Още повече, че работниците не са сред кръга от лица, които могат да започват процедура по несъстоятелност срещу своя работодател, тоест те отговаряха за нещо, което е извън правомощията им.

Сега как ще става?

Сега с намесата на Консултативния съвет по законодателството към НС, тази функция се възлага на Главна инспекция по труда, която от името на работниците, ще заявява, когато на повече от 1/3 от работниците и по-дълго от два месеца не са платени дължими заплати и обезщетения. ГИТ ще започва производства по несъстоятелност. Срокът между прекратяване на правоотношението и започването на производството беше удължен на 3 г., какъвто е и общият давностен срок по Кодекса на труда. Например – за Русенската корабостроителница молбата за започване на производство е подадена преди година и половина, а производството по несъстоятелност още не е открито. Така че кратките срокове от 3, 6 и 9 месеца не работят. Спокойна съм, че този проблем с достъпа до Фонда ще бъде решен, както и ще бъде решен въпросът, когато не е започната процедура по обявяване на несъстоятелност на дружество. 

Задължението на ГИТ за Фонда ще започне да работи от 31 март. Тоест остава един 3-месечен период, в който трябва да се организира дейността по подаването на молби за производства по несъстоятелност срещу работодатели, които не са се издължили към работниците. Това беше излишно отлагане.

Имате ли някаква информация колко са фирмите или работодателите, които не са се издължили към служителите си?

Става въпрос за 4000-5000 души, а неизплатените заплати за 2017 г. са 30 млн. лв. по данни на ГИТ. Дали тези средства са в резултат от просрочие или заради фалит на работодателя, тепърва ще се установи. При всички случаи става въпрос за сума от порядъка на 30 млн. лв на фона на тези 270 млн. лв., които има във Фонда.

Необяснимо обаче беше за мен това бавене по очевидно необходими промени. Приетите текстове не са съвършени, но в крайна сметка ще работят.

Преди два месеца в парламента бяха приети и промени в ГПК, свързани с длъжниците. Наскоро имаше семинар на Камарата на Частните съдебни изпълнители, на който се констатира, че тези промени са в полза повече на длъжниците, че балансът е нарушен.

Според мен една част от частните съдебни изпълнители са доволни от промените, защото преди тях балансът беше сериозно нарушен. Граждани да бъдат съдени без да знаят, го няма в нито една европейска държава. Това е абсолютно несправедлива практика, която работеше в полза на силните на деня – монополите и ЧСИ. Събираш пари от човек, който не знае, че е съден, а иначе той би си платил. Една голяма част от случаите, които достигат до ЧСИ, са свързани с хора, които биха си платили.

Защо се случваше това?

Защото процедурата допускаше без да бъде уведомен длъжника, да бъде осъден в рамките на заповедното производство. Предвид, че съобщенията по искане на страната се разнасят от ЧСИ, кръгът се затваря. Интересът на монополиста и частния съдебен изпълнител е длъжникът да бъде осъден и да има още едно дело за събиране при ЧСИ.

Идеята на частното съдебно изпълнение и на заповедното производство е не да правят по-богати монополите и ЧСИ, а да се събират дълговете. Ясно е, че ако дължиш 50 лв. , не е нормално да ти съберат 1050 лв. При положение, че си човек, с нормални доходи и можеш да си платиш тези 50 лв. Това е една от промените.

Друга промяна е свързана с пропорционалността – не е нормално за 50 лв., например, да ти запорират цялото имущество, 20 банкови сметки, МПС-та, трудово възнаграждение, имоти, земеделски земи, само и само някой да трупа такси за налагане на обезпечителни мерки, след това и такси за вдигането им. Самият размер на таксите беше с нарушен баланс в полза на ЧСИ.

Тоест балансът сега е постигнат, така ли?

Можеше и още, тъй като силата все още е в монополите и ЧСИ. Те би трябвало да са много доволни от промените в ГПК, тъй като не се стигна до крайности, предвид безобразията, които част от тях вършеха. Беше проявен разум от всички участници в процеса, свързан със законодателните промени.

В тази връзка налагат ли се нови промени в ГПК по отношение на защита на обществения интерес?

Със сигурност се налагат. Още повече, че и аз си оставих вратичка, че ще наблюдавам как се прилагат тези промени и след 6 месеца отново ще предложа на депутатите от правната комисия да анализират изпълнителния процес. Продължавам да следя изкъсо нещата, защото имам множество жалби, те трябва да се проверят и да се види доколко новите текстове се спазват и доколко са ефективни. Има сериозно подобрение в отношението между двете страни в изпълнителния процес. Предстои още да бъдат приети текстове, които да ограничат свръх привилегиите на банките. Твърдя, че не е нормална ситуацията, при която банка може да иска от длъжник сума, без изобщо да е необходимо да доказва размера на тази сума. Така тя е поставена в едно привилегировано положение, но тъй като сега не бяхме готови с достатъчно прецизни текстове в крайна сметка депутатите не подкрепиха онова, което бях предложила. Не съм се отказала. В момента с експертите, които работят с мен, правим анализ на европейското законодателство и сме готови да приложим добрите образци за взаимоотношенията между банките и длъжниците. Не може банката да има всички правомощия. 

Също така не е нормално и съдът да не проверява в отношенията между банката и длъжника дали има неравноправни търговски клаузи. В европейски директива изрично е указано, че съдът е длъжен да следи това, дори служебно. Проблемът е в закона, не в съда.

В какъв срок виждате да се случат тези ваши намерения?

Това е един от проблемите за решаване в предварително начертаната от мен програма за следващата година. Както и работата по Закона за частния фалит. Десетгодишната абсолютна давност, която беше внесена като предложение от ГЕРБ, не беше възприета по време на обсъждането по ГПК. Твърдя, че няма как България да е изключение и да нямаме закон за личния фалит при положение, че такъв има в повечето европейски държави, както и по света. Аргументът, че е трудно да се напише подобен закон, не е сериозен. Да, не е лесно. Да, и проектът, който е внасян няколко пъти в парламента, не е добър. Но това не означава, че не е възможно да се напишат добри правни норми. В това е предизвикателството. Проучваме европейския и световния опит и ще сформирам една голяма работна група от експерти и представители на всички заинтересовани страни, така че всички да участват в този нелек процес.

Кажете повече за този законопроект?

Хората, които са свръх задлъжнели да могат да продължат живота си, а не да бягат от България или да минават в сивия сектор. Защото, когато един дълг не може да бъде събран по някакви причини, гражданинът в продължение на дълги години се превръща във вечен длъжник и животът му, образно казано, е свършен, както и на неговото семейство. Във всички държави по света съществува законодателство, според което, когато се установи свръх задлъжнялост и то по обективни причини, задълженията се отписват на гражданина срещу определени рестрикции към него. Тези рестрикции ще важат за него през определен бъдещ период. Нормално е процедурата да се развива пред съд, който да преценява ситуацията. Тук основният спор е, тъй като става въпрос за несъстоятелност, дали да има синдик и кой да му плаща. Според мен е естествено, че гражданинът, който иска да се освободи от дълговете си, да плати някаква сума за такава фигура. Идеите обаче са в суров вид и се налага да се чуят всички мнения по темата и наистина да направим нещо добро. 

Една друга ваша "битка" – с монополистите. От няколко дни отново на дневен ред е цената на водата.

Твърдя, че решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е незаконно. Защото неправилно са приложени изискванията на наредбата за определянето на цените във водния сектор. Казано е, че след първоначалното определяне на цена за първия ценови период, след това измененията се правят само въз основа на инфлацията и то не взета от 1 януари от съответната година, а от момента на определяне на цената. Ще дам пример – в Ямбол изобщо не би следвало да има корекция, тъй като новата цена на водата беше определена на 1 декември. За каква инфлация говорим от 1 до 15 декември. 20 процента е увеличението там, което е абсурдно.

Всъщност цените за всички ВиК-дружества в страната, без София, бяха гласувани след септември. Така че сегашното увеличение е абсолютно необяснимо. При първоначалното определяне на цената на водата са взети предвид данни за социалната поносимост от едно изследване от НСИ, което има достатъчно високи показатели за средномесечен доход на домакинствата от съответната област в страната. Всъщност НСИ прави две различни изследвания с различна методика, като второто е с много по-високи стойности от първото. По необясними причини КЕВР е взела това с по-високите стойности, за да определят и по-високи цени.

Комисията е взела изследването с по-високия стандарт на живот. За София, специално, този висок стандарт през 2016 г. се намалява с 73 лв., което обаче не се отразява в цената на водата и тя отново поскъпва с 9,5 процента, при положение, че с 19 процента беше повишена през април.

Тогава как да се променят нещата?

За съжаление КЕВР не изпълнява основната си функция – да балансира между интересите на монополните дружества и на гражданите. Във всяка от ситуациите, когато трябваше да определя цени на природния газ, на електроенергията, на парното, сега на водата, слуша аргументите на монополиста и нехае за интересите и джоба на гражданите. Факт е, че Комисията работи за силните на деня.

Начинът, по който е написан Законът за енергетиката, не дава възможност на гражданите да обжалват актовете на КЕВР, което е несправедливо. Аз в момента също не мога да обжалвам решението на Комисията, при положение, че то е незаконосъобразно. Затова обмислям сериозно да атакувам пред Конституционния съд текста от Закона за енергетиката, който не дава възможност актовете на КЕВР да бъдат обжалвани. Реално те могат да бъдат атакувани само от ВиК-дружествата в момента. И в това е парадоксът. Цената на водата се определя от КЕВР и ВиК-дружествата. Гражданинът не участва. Той няма право в тези отношения. Има само задължения.

От друга страна, ако в знак на протест спре да плаща, се превръща в длъжник.

Да, няма как гражданинът да избяга от ангажиментите си да плати, защото процедурите на монополистите са железни. Те имат договори уж с общи условия, според които гражданинът се задължава да плаща, ако не го направи, през съда ще бъде осъден и ще плати с всичките съпътстващи утежнения. 

От друга страна и инвестициите във ВиК-сектора са минимални. Особено за малките населени места. Водата идва от планината, без да минава някаква специална обработка, а те трябва да плащат по 2-3 лв. кубик. Призовах шефовете на ВиК асоциациите да търсят възможности да намалят цените, защото определеното от КЕВР е пределно високата цена. Също така се обърнах и към кметовете на общини да защитят своите граждани и да настояват пред местните ВиК да определят по-ниски цени. Това вече се случи в Монтана, щом там, значи може да стане и на други места. 

Тоест нужно е изрично решение на КС по въпроса, така ли?

Да, или Народното събрание само да промени текста в закона. Не съм оптимист, че това може да се случи.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
Мечo Пух
|
нерегистриран
21 декември 2017, 08:09
7
-1
Мая първо да поиска разрешение от Шиши Сюнета.
2
...
|
нерегистриран
21 декември 2017, 08:33
3
-4
Браво на Омбудсмана.
Това сезиране трябваше да го направи ВАдвС. Но те бяха заети с кроежи как да вдигат потайно и предновогодишно таксите за вписване до 1500 лв.
3
тяхното число особно много се увеличи в последно време
|
нерегистриран
21 декември 2017, 09:42
4
0
на национално равнище трябва да съществуват механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, да има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересуваните страни и от което и да било правителство (какъвто е съдът).
Решение No. 21/26.10.1995 г. конституционно дело No. 18 от 1995 г.), казва, че щом административният акт засяга субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица, те могат да упражнят правото си на защита по чл. 56 от конституцията чрез съдебното му обжалване. Съгласно чл.120, ал.2 от Конституцията, гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване.Досега КС е давал предимно ограничителни тълкувания на възможността за изключване на съдебното обжалване на определени със закон административни актове. Принципно е приемал, че такова изключение от общото правило по чл. 120, ал. 2 от Конституцията може да бъде оправдано от особено важни интереси на гражданите и обществото, и то само по отношение на тесен кръг конкретно, а не общо посочени актове, които не рефлектират непоправимо върху реализацията на основните права на гражданите и принципа на правовата държава. Например, законодателят не може да установи необжалваемост на административните актове само с оглед на техния издател (отделен или обособена група от административни органи), без да се позове на тяхното същностно съдържание (вж. Решение на КС № 8 от 1999 г. по к.д. № 4 от 1999 г.). Решение № 14 от 4.11.2014 г. на КС по к. д. № 12/2014 г., Конституционният съд РЕШИ:1. Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България дава правото на законодателя по изключение при спазване на изискванията за съразмерност, включително задължителните за страната международни стандарти за достъп до съдебна защита, със закон да предвиди необжалваемост пред съд на изрично посочена категория административни актове само когато това е необходимо за опазване на основите на конституционния ред или на други особено важни обществени интереси, като осигуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика.
2. С въвеждането на необжалваемост законодателят не може да изключи възможността засегнатите лица да се позовават пред съда на нищожността на административния акт.
Конституционният съд нееднократно и последователно е сочил в решенията си, че правомощието на Народното събрание да изключва със закон административни актове от съдебен контрол следва да се тълкува ограничително (стриктно) в качеството си на резерва към установената в първото предложение на чл. 120, ал. 2 от Конституцията обща обжалваемост на всички такива актове (в този смисълРешение № 7 от 1995 г. по к. д. № 9 от 1995 г., Решение № 18 от 1997 г. по к.д. № 12 от 1997 г., Решение № 4 от 1999 г. по к.д. № 31 от 1998 г., Решение № 8 от 1999 г. по к.д. № 4 от 1999 г., Решение № 2 от 2000 г. по к.д. № 2 от 2000 г., Решение № 1 от 2012 г. по к.д. № 10 от 2011 г., всичките на КС). „Законодателят може да изключи конкретен вид административен акт, а не и всички административни актове на административен орган или органи“ (Решение № 8 от 1999 г. на КС по к.д. № 4 от 1999 г.). Административни актове изрично изключени от каквото и да е съдебно обжалване; тяхното число особено много се увеличи в последно време.
4
решения в интерес на „Топлофикация”
|
нерегистриран
21 декември 2017, 10:18
3
-2
Мая Манолова: КЕВР взима решения в интерес на „Топлофикация”
"Това са необосновани решения на КЕВР, взети непрозрачно и без аргументи. Това са лобистки решения в полза на силните на деня и в ущърб на българските граждани”, допълни Манолова.
Не само КЕВР взима решения в интерес на крадливата „Топлофикация София”, същото го прави и уж независимият и безпристрастен български съд,същото го прави и Столичен Общински Съвет и законотворецът с лобистки решения и в ущърб на българските граждани. Съдебната независимост и безпристрастност от обективна страна зависи от това дали отделните съдии са свободни от неправомерно влияние – не само от външна страна, а и от влияние отвътре. Липсата на достатъчно гаранции за осигуряване на независимостта на съдиите от външна страна „Топлофикация София”, Министерство на енергетиката,КЕВР и Столичен Общински Съвет и в рамките на съдебната власт и в частност – от техните висшестоящи, води до заключението, че съмненията по отношение на независимостта и безпристрастността на съда са обективно обосновани. В София съдят за по 5 минути абонатите на Топлофикация. Делата вървят на конвейер, а Столичната топлофикация ежедневно засипва съда с дела срещу длъжниците си. Като по правило делата се печелят от монополиста и приключват по бързо съдопроизводство за 5 и 10 минути.
5
Стефан Цанев - Осанна или анатема?
|
нерегистриран
21 декември 2017, 10:42
3
-2
До коментар [#4] от "решения в интерес на „Топлофикация”":
Мая Манолова: КЕВР взима решения в интерес на „Топлофикация”
"Това са необосновани решения на КЕВР, взети непрозрачно и без аргументи. Това са лобистки решения в полза на силните на деня и в ущърб на българските граждани”, допълни Манолова.
Не само КЕВР взима решения в интерес на крадливата „Топлофикация София”, същото го прави и уж независимият и безпристрастен български съд,същото го прави и Столичен Общински Съвет и законотворецът с лобистки решения и в ущърб на българските граждани. Съдебната независимост и безпристрастност от обективна страна зависи от това дали отделните съдии са свободни от неправомерно влияние – не само от външна страна, а и от влияние отвътре. Липсата на достатъчно гаранции за осигуряване на независимостта на съдиите от външна страна „Топлофикация София”, Министерство на енергетиката,КЕВР и Столичен Общински Съвет и в рамките на съдебната власт и в частност – от техните висшестоящи, води до заключението, че съмненията по отношение на независимостта и безпристрастността на съда са обективно обосновани. В София съдят за по 5 минути абонатите на Топлофикация. Делата вървят на конвейер, а Столичната топлофикация ежедневно засипва съда с дела срещу длъжниците си. Като по правило делата се печелят от монополиста и приключват по бързо съдопроизводство за 5 и 10 минути.
Мая Манолова е защитник на бедните и онеправданите. Някога Христос беше защитник на бедните и онеправданите, но богатите и властниците го направиха свой бог - като ни карат да се кланяме на Бога им, ний на тях се кланяме. Но запомнете: те ще убият и Него, както убиха и старите ни богове! Тези лицемери, убийци и душегубители, тези развратници,чревоугодници и пияници са слуги на оня зъл и кръвожаден сатана от Вехтия завет, който нарича себе си Бог - може ли да е Бог този жесток тиранин и лъжец, покровител на грабежите, блудствата и убийствата, сам убиец...Неправеден съдия, който не се бои от Бога и не се срамува от хората, антихриста — сина на дявола и оръдие на сатаната. Защото възцарявайки се, той ще започне да се превъзнася над Бога, като наистина няма да се бои от Него, без да се срамува ...
6
potresen
|
нерегистриран
22 декември 2017, 14:32
1
-1
Kakto i inspekciite po truda ,sashto trqbva da minat na sadeben kontrol ! Te ne zashtitavat i ne rabotqt za grajdanite ,a za silovite institucii ,v tqhna polza i nanasqt ogromni vredi na horata ,da ,samo sashtoto sa bezkontrolni i hich ne im puka ,da nqmat problemi s nachalnici ,a horata kucheta gi yali !
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно