Дигитално право
Някои въпроси относно потребителските договори, сключвани от разстояние по електронен път
За да се увеличи доверието на потребителите и да се насърчи по-пълното използване на възможностите, които дава електронната търговия, са създадени редица гаранции както на ниво ЕС, така и във вътрешноправните актове, които ги транспонират.
Някои въпроси относно потребителските договори, сключвани от разстояние по електронен път

С развитието на информационните технологии нараства броят на сключваните потребителски договори от разстояние, включително и с електронни средства, като много от тях преминават националните граници. За да се увеличи доверието на потребителите и да се насърчи по-пълното използване на възможностите, които дава електронната търговия, са създадени редица гаранции както на ниво ЕС, така и във вътрешноправните актове, които ги транспонират. Освен приложимите правни норми, задължения за страните могат да възникнат и при избор на норми от т. нар. soft law – например от Модела-закон на УНСИТРАЛ за електронната търговия, от Принципите на европейското договорно право и др.

Потребителски договори от разстояние, сключвани по електронен път, са тези договори, при които се използват устройства за електронна обработка, включително цифрово компресиране и съхраняване на информацията чрез проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни средства (чл.1, § 1, б. б) от Директива 2015/1535/ЕС [1] и §1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронна търговия (ЗЕТ).

Потребителският договор от разстояние е дефиниран в чл.45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) като "договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора." Това определение възпроизвежда даденото в чл.2, т.7 на ДИРЕКТИВА 2011/83/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите [2]. Директивата не засяга националните правни норми на облигационното право, които уреждат действителността на договора, сключването и действието му, доколкото няма изрична уредба в Директивата (чл.3, т.6 от Директивата).

В Директива 2011/83/ЕС за правата на потребителите са уредени три вида потребителски договори от разстояние – за продажба на стоки, за извършване на услуги и за доставка на цифрово съдържание, което не е на траен носител. В съображение 19 от Директивата е посочено, че когато става въпрос за доставка на цифрово съдържание, което не е на траен носител (например, компютърни програми, приложения, игри) този договор не се счита нито за продажба на стоки (какъвто би бил случаят, ако цифровото съдържание е на материален носител – CD илиDVD дискове), нито за услуга.

Възможно е договорите да са от смесен тип – например, продажба и услуга или продажба и доставка на цифрово съдържание, т.нар. смесени договори. Ако договорът за продажба включва и извършване на услуга, той се счита за договор за продажба – чл.2, т.5 от Директива 2011/83/ЕС. Ако става дума за смесени договори, които включват доставка на цифрово съдържание, което не е на траен носител, Директивата не посочва режимът за кой договор е приложим, но по аналогия може да се приеме разрешението на чл.2, т.5 от Директива 2011/83/ЕС и да се счита за договор за продажба, като се отчита и елементът на доставката на цифрово съдържание [3].

Пред-договорна информация, която трябва да предостави търговецът

В чл.6, §1, б. а)-у) от Директива 2011/83/ЕС е посочена пред-договорната информация, която търговецът трябва да предостави на потребителя при договори, сключвани от разстояние. Тази информация допълва общата пред-договорна информация, която касае всички стоки или услуги [4]. Тя трябва да се предостави като част от съдържанието на договора, освен ако страните се договорят за нещо различно. Специално за договорите от разстояние, които се сключват по електронен път, информацията трябва да се предостави на ясен и разбираем език съобразно използваното средство за комуникация. Информацията, посочена в чл.6, §1, б. а)-у) от Директива 2011/83/ЕС, е различна от информацията, която доставчиците на услуги са задължени да представят на своя сайт в съответствие с чл.5, §1, б. а)-ж) от Директива 2000/31/ЕО (Директивата за електронна търговия), касаеща доставчиците на услуги на информационното общество.

Когато договорът включва задължение за плащане от страна на потребителя, Директивата за правата на потребителите в чл.8, т.2 задължава търговеца да посочи изрично това обстоятелство, а ако даването на поръчка с плащане е свързано с активирането на бутон или друга подобна функция, той трябва да посочва изрично, че става дума за такова задължение. Неспазването на това задължение от страна на търговеца води до необвързване на потребителя с договора.

Когато договорът се сключва он-лайн от уеб страницата на търговеца, е необходимо да се предостави информация относно евентуални ограничения при доставката и платежните средства най-късно в момента на даване на поръчката от потребителите (чл.8, т.3 от Директива2011/83/ЕС). В чл.8, т.7 от същата Директива е предвидено задължение за търговеца да предостави на потребителя потвърждение за сключването на договора на траен носител най-късно в момента на доставката на стоките или преди началото на изпълнение на услугата. Тези разпоредби на Директивата са възпроизведени в чл.47 и 49 ЗЗП.

В чл.6, §8 от Директивата е уредено и съотношението между Директива 2011/83/ЕС и Директивата за електронна търговия 2000/31/ЕО и Директива 2006/123/ЕО относно съдържанието и начина на предоставяне на пред-договорната информация от търговеца на потребителя. При противоречие между тези актове предимство има Директива 2011/83/ЕС.

Право на отказ на потребителя от договора

В Директива 2011/83/ЕС е уредено правото на отказ от страна на потребителя по договор за продажба от разстояние, което по правило може да се упражни в 14-дневен срок от деня на доставката на стоката, а при договори за услуги – от деня на сключване на договора. Що се отнася до договорите за доставка на цифрово съдържание, което не е на материален носител, ако изпълнението на договора вече е започнало, потребителят губи правото си на отказ, ако предварително изрично се е съгласил за това (чл.16, б. «м» от Директивата и чл.57, т.13 ЗЗП).

Ако търговецът не е уведомил потребителя за неговото право на отказ, срокът за отказ изтича 12 месеца след края на първоначалния срок за отказ (чл.10 от Директивата). Потребителят може да се откаже в рамките на срока без да посочва причини за своя отказ, като информира за това търговеца чрез използването на стандартен формуляр за отказ или по друг недвусмислен начин (чл.11, т.1 от Директивата). В ЗЗП правото на отказ и последиците от упражненото право на отказ са уредени в чл.50-57.

Доц. д-р Таня Йосифова е преподавател по право в УНСС

По повод на Общите условия, които всички приемаме, но рядко (или никога) не четем, когато си създаваме профил в някоя от социалните мрежи, гледайте безплатния УЕБИНАР на доц. д-р Таня Йосифова, преподавател по право в УНСС. По време на уебинара, тя ще даде отговор на много интересни и важни въпроси за всички нас, като потребители, свързани с общите условия на Интернет гигантите. Уебинарът ще се излъчва на живо, в YouTube канала на ILAC.
 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно