Според петима председатели на съдилища
Дискусията сред съдиите за избора на членове на ВСС не е обществена информация
Всяка информация, която се създава или съхранява от органите на власт, е обществена, независимо от формата, в която е записана. ЗДОИ е нарушен, коментира адвокат Александър Кашъмов
Дискусията сред съдиите за избора на членове на ВСС не е обществена информация

Как съдиите обсъждат процедурата за избор на членове на Висшия съдебен съвет, кого да издигнат и дали да имат единна кандидатура, не е обществена информация. Нещо повече, самите магистратите не желаят изразените позиции да стигат до медиите. Това се казва по същество в отказите на петима председатели на съдилища от Хасковския район да предоставят копия от протоколите от общите събрания, на които е обсъждан предстоящият избор на членове на ВСС, които "Правен свят" поиска по реда на Закона за достъп до обществена информация. Един от тези съдебни началници явно е бил силно възмутен от това, че "Правен свят" се е осмелил да иска такова нещо, даже прекалено възмутен, ако се съди по тона на отговора му.

В края на февруари на запитване на медията председателката на Пловдивския апелативен съд Магдалина Иванова отговори, че са били проведени две срещи на председателите на съдилища от района, на които е била обсъдена процедурата за избор на членове на ВСС и дали съществува потенциал за издигане на единна кандидатура от Пловдивския апелативен район. Решено било да се проучат нагласите на магистратите и затова по места били проведени общи събрания.

По тази причина "Правен свят" изпрати заявления за достъп до обществена информация до шест съдилища – окръжния и районния в Хасково и районните в Харманли, Димитровград, Свиленград и Ивайловград, като само от последния заявиха, че не са провеждали общо събрание във връзка с  изборите за ВСС.

Председателите на останалите съдилища отказаха да предоставят информация, защото в случая не ставало дума за обществена информация, липсвал надделяващ обществен интерес. Освен това, със съвсем малко изключения, съдиите не били съгласни пред медиите да се огласява какво е мнението им във връзка с предстоящия избор на членове на ВСС. От тези отговори излиза, че не е важно и значимо за обществото да знае как се стига до конкретни номинации за кандидати за ВСС, какъв трябва да е техният профил според дискусията в професионалните среди, защо за даден съдия се преценява, че притежава необходимите високи нравствени и професионални качества, за да бъде член на съвета.

На общото събрание в Окръжен съд-Хасково, проведено на 19 декември м.г., са присъствали 15 магистрати, 2 младши съдии и шефовете на районните съдилища на Ивайловград, Свиленград, Димитровград, Харманли и Хасково. Само двама съдии са дали съгласие да бъде предоставено копие от протокола от общото събрание. Всички останали са били несъгласни, като ръководителката на РС-Хасково Мария Ангелова не е изразила становище дали е съгласна или не да се предостави исканата информация, става ясно от отговора на Миглена Тянкова, председател на ХОС.

"В някои от становищата на съдиите, изразили несъгласие за предоставяне на достъп до исканата информация, изрично е посочено, че при проведеното обсъждане са изразили свободно лични мнения и възприятия в колегиална среда, без очаквания за публичното им оповестяване, като са изразени и резерви по отношение на целите, за които ще бъде използвана информацията в случай на публичното й оповестяване", казва Тянкова.

Тя изтъква още, че от проведеното обсъждане гражданите не биха могли да си съставят собствено мнение за дейността на съдилищата от района, защото дискутираните въпроси нямат общо с пряката правораздавателна работа на органите. Достъпът до тази информация не би дал възможност за формиране на обществено значими изводи за работата на съда, казва още Миглена Тянкова.

"Съдиите са изразили мнението си при знание, че то се протоколира, съгласно утвърдените вътрешни правила за организацията и дейността на Общото събрание на съда, но не и че същото ще стане обществено достояние на трети лица, извън тези участвали на Общото събрание. В този смисъл няма как да пренебрегна и изразените изрични несъгласия на съдиите за предоставяне на достъп до исканата информация, както и конкретните резерви, свързани с липсата на яснота за какви цели ще бъде използвана, дали конкретни изказвания няма да се възприемат, съзнателно или не, извън контекста им", изтъква още Тянкова.

Не се коментира въпросът за предоставяне на информация след заличаване на имената на съдиите, което би бил частичен достъп. 

Мотивите на председателите на районните съдилища в Димитровград Иван Маринов, в Свиленград - Живка Петрова, в Харманли - Минка Китова и в Хасково - Мария Ангелова да откажат информация са почти идентични. От една страна съдиите не желаят да се разгласява мнението им, а от друга – исканата информация не била обществена по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, защото не може да допринесе за формиране на собствено мнение на гражданите относно дейността на органите на съдебната власт.

Те не смятат, че исканата информация е и с надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, защото предоставянето на протоколите от общите събрания по никакъв начин нямало да доведе до разкриване на корупция или злоупотреба с власт, нито пък щяло да повиши прозрачността и отчетността на задължения субект. Информацията, чието разкриване се иска, не касае управление и разходване на държавни средства, нито засяга дейността на съда, във връзка със спазване на законови изисквания, твърдят още председателите на съдилищата.

Шефът на съда в Димитровград Иван Маринов обаче излага и допълнителен мотив за отказа да бъде предоставена информация – с нея "заявителят не би могъл да си състави обективно мнение за дейността на съда, тъй като на така проведеното общо събрание е имало изказване на съдии, които имат предварителна информация и са запознати с обсъжданите теми, а имат и впечатления отпреди, като обсъждането е проведено в колегиална среда от запознати с въпросите". И обяснява, че дебатът е проведен без предварителни подробни разяснения и на практика това са разисквания от запознати с въпроса лица. "Незапознатите такива трудно биха могли да възприемат цялостната идея на изказванията и на събранието като цяло без конкретна предварителна информация - каквато липсва в протокола от проведеното общо събрание, доколкото не е била нужна за самото събрание", казва той. Разбира се, Иван Маринов няма как да знае какво може да възприеме заявителят или не, но така или иначе предположенията за неговите способности да разбира и интерпретира информация никога не са били основание за отказ на достъп до информация.

Най-стъписващ е обаче отговорът на шефката на РС-Свиленград Живка Петрова. Тя прави интересното предположение, че с искането си да четат протоколите от общото събрание на съда журналистите преследват личен интерес. "Изложените в заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация доводи за наличие на надделяващ обществен интерес - за това, че "по този начин се осъществява дължимата отчетност в дейността на ОСВ, която е от висок обществен интерес" — намирам за голословни и преследващи личен интерес", пише в отговора на Живка Петрова. Ако на основанията на закона се казва голословност, това е доста лош знак за един съдия. И как общите събрания на съдилищата може да са записани с дебели букви в закона, а пък да не значат нищо за обществото?

Но това с личния интерес определено е много интригуващо. Доколкото един журналист не може да се кандидатира за член на ВСС при сегашната нормативна рамка, подобно предположение  звучи малко голословно, ако си послужим с лексиката на съдия Живка Петрова. 

"Правен свят" потърси за коментар адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма достъп до информация". Ето какво каза той по повод отказите на петимата председатели:

"От прегледа на решенията на съдилищата за отказ следва извод, че е нарушен Законът за достъп до обществена информация. Всяка информация, която се създава или съхранява от органите на власт, е обществена, независимо от формата, в която е записана. В този смисъл информацията, съдържаща се в протоколи, записи и стенограми от обсъждания не прави изключение и не е извън приложното поле на закона. Практиката на Върховния административен съд (ВАС) по този въпрос е еднозначна, от 2002 г. насам.

Разсъжденията дали информацията е от "надделяващ обществен интерес" поначало имат значение не за да се определи дали тя е достъпна, а за да се преодолее защитата на предвидена в закон тайна. Така например, определена информация не може да се отказва като търговска тайна, лични данни или др., когато са налице основанията, свързани с "надделяващ обществен интерес". Ако обсъжданията на кандидатури за Висшия съдебен съвет  - институция с широко влияние върху процесите в рамките на съдебната власт, не е свързано с въпрос от висок обществен интерес, то е трудно да изброим други въпроси от обществен интерес за тази система.

Не е необходимо даден въпрос да е свързан само с правораздавателната дейност на съдилищата, за да е обществена информацията. В практиката през годините от съдилищата е търсена и предоставяна по реда на ЗДОИ информация за брой издавани разрешения за използване на специални разузнавателни средства, за достъп до данни за трафика на електронните съобщения, за разкриване на данъчна тайна, за договори, за забавените дела, имената на съдебните помощници, получавани награди от магистрати и др. подобни, като в някои от случаите информацията е разкривана след отмяна на отказ от ВАС. Поначало в съдебната практика е прието, че търсената информация е обществена и в случаите, когато гражданите могат да си съставят мнение за дейността на друга институция, различна от тази, от която е поискана информацията.

Съображенията, свързани с очакването на участниците в събранията за публичност на изказванията им, са житейски разбираеми. Не става ясно обаче какво е попречило на съдилищата да заличат имената на изказващите се и да предоставят достъп до съдържанието на дискусиите, както повелява чл.31, ал.4 от ЗДОИ. Също така, в редакцията на ЗДОИ в сила от януари 2016 г. липсата на съгласие на засегнатия не е основание да бъдат служебно защитени правата и интересите му. Напротив, само изричното несъгласие може да доведе до частичен достъп, като се заличава информацията, която може да идентифицира несъгласния. В никой от случаите не е предоставен частичен достъп, което няма начин да е съвместимо с разпоредбите на ЗДОИ.

Разбира се, интересът на заявителите не може да бъде изследван от задължените да предоставят информация институции, поради което всякакви разсъждения на тема "личен" или "обществен" интерес ръководи търсещия информация, са забранени от Конституцията и закона. В този смисъл е и съдебната практика, макар че много рядко институциите допускат нарушение на този толкова очевиден принцип. Презумпцията на закона е, да не кажем фикция, че винаги заявителят действа поради обществен интерес. Достъпът до информация може да се ограничава само при наличие на законово защитено конкуриращо право или интерес, и то след преценка за наличието на "надделяващ обществен интерес".

Друг е въпросът, че журналистите търсят обществена информация професионално, изпълнявайки ролята на "обществен страж" в демократичното общество. Такава роля Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) призна и на неправителствените организации и активисти в няколко дела в периода 2009-2016 г., включително в делото Гусева срещу България. През ноември 2016 г. това разбиране бе потвърдено от Голямата камара на ЕСПЧ, като бе установено нарушение на чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека при отказа да бъде предоставена информация относно служебните защитници, ангажирани в досъдебните производства в районните полицейски управления в Унгария. По делото становище като "приятел на съда" (amicus curiae) бе допусната да представи и Програма достъп до информация, наред с няколко авторитетни европейски организации".

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
21
До 20
|
нерегистриран
08 април 2017, 20:37
0
0
Много бързаш със заключенията, че отказите са незаконни. За тази работа си има съд. Празен свят да е обжалвал отказите? Не, нали. Празен свят е една селска клюкарка и отношението към него трябва да е като към нея. Посочване на конфигурация от три пръста с преобладаващ среден. Браво на колегите от Хасковския район. Ми тези от Празен свят утре ще искат информация с какво си бърша завършека на гръбнака. И вместо да им казвам, по-добре да им показвам. Така ще имат преки впечатления.
20
|
нерегистриран
06 април 2017, 07:09
2
-4
Пълни глупости 19. Изобщо не става въпрос за това. Иначе хубава мазаница си написал. Ядката на проблема е, че законът ЗДОИ трябва да се прилага навсякъде. Даже и на село във феодалните владения. Разсъжденията в насока -Ама защо било необходимо, ама какъв бил смисъла, ама хората колко и дали ги било интересувало нямат НИЩО ОБЩО със смисъла и духа на ЗДОИ. А отказите, направени въз основа на метаюридически съображения са незаконни.
19
Анализатор
|
нерегистриран
05 април 2017, 20:16
4
-2
Определено изсипване на поредната помия в съдебното пространство и потвърждение на приказката за сестрата със сексуална професия и доказването ,че няма такава сестра.Грешно разбраната демократична позиция на "амбициозни поръчкови журнаистки - натъртвам"води до изкривяване на истината и поредно използване на законова база за получаване на никому ненужна информация ,демонстрираща загриженост за същата тази демократичност ,която си мислят че защитават.Все едно всеки ,който се качи в чужд автомобил, да казва на шофьора какъв е ЗДВП и как да си кара колата.Къде е независимостта на съдебната власт в този момент.Има достатъчно компетентни органи ИВСС,МП и др.,на които е поверен контрола на тази власт.Типично по БЪЛГАРСКИ използваме рикушетно закон за ревизия на съдебни решения на визираните 5 съдилища.Така са преценили и това е достатъчно имайки впредвид ,че не става въпрос за човешки съдби, а просто за едни разговори между съдии на теми,които ги интересуват под формата на Общо събрание.Какъв толкова ЗАГОВОР откриха истерично търсещите сензации писатели незнам.Достатъчно други проблеми тежат над българският народ ,че да го занимават с вътрешноведомствени пешения и проблеми!Хайде ,наспете се и утре - умната!
18
|
нерегистриран
05 април 2017, 10:08
3
-5
Иначе отказите г-н Кашъмов нямат нищо общо със ЗОДОИ. Те не са направени защото председателите на 5 съда не могат да си прочетат закона, а са направени защото те НЕ ИСКАТ да приложат закона и да дадат достъпа. Защото така е по-удобно
17
|
нерегистриран
05 април 2017, 06:58
7
-5
И като няма нищо кой знае какво в тези протоколи, защо упорстват и не дават достъп и 5 мата като един? По няколко причини:
Първо - селският феодализъм. Той се илюстрира от схващането "Ааа какво тука ще ни ровят...и защо точно нас. Я по-добре отказ"
Второ - Председателят на ХОС Миглена Тянкова, чиято печално известна репутация не е случайна..Мандатът й изтече, подала е документи за нов. В Апелативната метрополия прави лошо впечатление патърдията по ТОЧНО ТОЗИ въпрос в окръг от Апелативния район. Пък Пловдив е гнездото на цацароидите.
Трето - естествения стремеж на съдебната номенклатура като нея към затваряне и капсулиране на съдебния район, за да може на спокойствие и при съответен уют да консумира поредния мандат. Така при специфичното безвремие, което се създава най-добре върви за нея и себеподобните й..
По тези причини са 5-те отказа. Те са единни, защото тези председатели са избрани да са удобни и послушни и видимо функционират точно както трябва. Постигнато е и окопаването в района.
16
|
нерегистриран
04 април 2017, 22:33
3
-2
Абе, кога ще се сетите да поискате и публикувате протокола от Общото събрание на Апелативния съд - Пловдив. Той действително jе интересен ...
15
Ще ви кажа
|
нерегистриран
04 април 2017, 18:42
8
-1
Ще ви кажа що не щяхме да дадем съгласие. От всичките шест окръжни съдилища в пловдивския апелативен район / освен Кърджали и Смолян, другите сравнително големи, а па и те не са много малки/, само окръжен Хасково не взехме решение, че се ангажираме да подкрепяме обединена регионална кандидатура. Самите решения, които се обсъждаха, са Ви предоставени, виждате какво гласят. Обаче вие поискахте информация за дебатите само от Хасково. Шо така ? Дайте ми разумно обяснение.
По- горе глаголствате:"Ако обсъжданията на кандидатури за Висшия съдебен съвет - институция с широко влияние върху процесите в рамките на съдебната власт, не е свързано с въпрос от висок обществен интерес, то е трудно да изброим други въпроси от обществен интерес за тази система."
Хубаво. Ама на събранието не обсъждахме кандидатури. Обсъждахме трябва ли да се ангажираме, че подкрепяме единна кандидатура от региона и то повече от половин година преди избора. Решихме, че не трябва, диспозитива на решението Ви е предаден. Оттук - нататък интересът Ви към подробностите ми се струва нездрав, да не кажа, че ми прилича на търсене на тема за чисто клюкарстване.
14
До любимец 13
|
нерегистриран
04 април 2017, 16:54
5
-6
Хитрец си ти, Андрешко... Ама лакърдиите за градинката ги пробутвай другаде.
Темата в статията не е за въображаемите ти "градински събрания", а за съвсем реални. Любимите ръководители от тази статия друго казват - прочети го. И събрания са свиквали, и протоколи са правили, както си му е редът. Да се знае кой какво е рекъл и какви думи издумал, та да се не отметне после от правата линия. Много тайни и секрети ще да са се излели на тези събрания, щом толкова ревниво ги пазят. Но, "Няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве" (Лука. 8:17). Не ли?
13
до 9
|
нерегистриран
04 април 2017, 16:27
7
-3
Ами такова е, седнали сме с колегите в градинката и сме обсъдили кой ни кефи за член на ВСС и кой не. Гласуването е тайно и индивидуално, та няма смисъл да пишем протокол и да включваме в него не`кви решения, дето и без това не са задължителни за никого.
Междувременно сме обсъдили и дали работата на чистачката ни кефи или да препоръчаме на шефа да я сменя.
Като сме си общували организационно и не сме писали протокол, "Правен свят" ще иска да ни глобяват ли?
12
Запознат
|
нерегистриран
04 април 2017, 15:25
13
-6
Правен свят, защо направо не си кажете вашите кандидати за новия ВСС, та да знаят останалите да не ви мътят водата, че то сега като гласуват всички без делегати, случайно вашите да не станат излишни. Такива събрания са правени из цялата страна, но дали някак случайно пък не сте искали информация само от тези съдилища.. Или много случайности на едно място говори за нещо друго?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно