Реакция
За "присъдите" на Европейския съд и за това дали всеки умее да чете зад цифрите*
За

На 26 януари 2017 г. се състоя годишната  пресконференция на Европейския съд по правата на човека, на която нейният председател г-н Гуидо Раймонди направи една рекапитулация на работата на тази международна институция.

Той отбеляза, че броят на депозираните жалби чувствително се е увеличил с цели 23% през 2016 г. за разлика от набелязаната тенденция за тяхното намаляване през предходните две години. Това увеличение, по думите му, се дължи най-вече на ситуацията в три държави - Румъния и Унгария, поради въпроси, свързани с условията на задържане и на Турция след драматичните събития през юли 2016 г. по повод неуспешния опит за преврат там.

Във връзка с организираната пресконференция Съдът представи и годишния доклад за своята дейност, както и статистическата информация за 2016 г. [1] Данните по държави сочат, че в класацията с най-голям брой постановени решения, в които е установено поне едно нарушение на Конвенцията, води Русия с 228 решения, следвана от Турция - 88, Румъния - 86, Украйна - 73, Гърция - 45 и Унгария - 41.

Към 31 декември 2016 г. най-голям е броят на висящите жалби срещу Украйна (22.8%), Турция (15,7%), Унгария (11,2%), Русия (9,8%) и Румъния (9,3%). Половината от всички жалби, за които е идентифициран приоритет от страна на Съда, идват от Украйна. Ето защо, в своята реч президентът Раймонди подчертава необходимостта от предприемането на ефективни мерки за прилагането на Конвенцията на национално ниво, за да бъде реализиран на практика в пълен обем принципът на субсидиарността.

Нито в речта на г-н Раймонди, нито в годишния доклад на Съда, е цитирана страната ни като голям "нарушител" на Конвенцията. На този фон, твърде странно се оказа заглавието на статията на журналиста Светослав Терзиев във вестник "Сега"[2] и публикувана в същия вид в най-големия и четен правен портал - "Правен свят"[3]. Това е поводът и за настоящия материал, защото нито едно от твърденията за  поредната  очерняща страната ни класация, в която уж заемаме едно от челните места, не е вярно.

Подзаглавието на автора е твърде многозначително - "България се върна на върха във "вечната класация" на Страсбург за най-много издадени присъди по дела за нарушени човешки права на 1 млн. жители в Европа". Като оставим настрани, че в материала 21 пъти фигурира неправилно употребеният термин "присъда" вместо решение (някой ще ме репликира, че това е заяждане на дребно, обаче журналистите не само информират, но и образоват, поради което би следвало да са прецизни в езика си, особено, когато използват научна терминология)[4], авторът очевидно не е съумял да разчете както трябва публикуваната статистика за отделните държави.

На първо място, коефициентът не е изчислен на 1 млн. жители, а на 10 хил., но и това не е толкова съществено. В доклада, както и в докладите от предходните години[5] е публикувана таблица, съдържаща данни за: броя на жалбите, насочени към една съдебна формация от гражданите на всяка отделна страна-членка на Съвета на Европа в абсолютни цифри, броя на населението и броя на жалбите, падащи се на 10 хил. души (т.е. коефициент, чрез който се установява колко жалби се падат на определен брой от населението, който може да бъде изчисляван на 1000, 10 000 или 100 хил. души, но никога не се изчислява на 1 млн.).  Не ми е ясно как точно са "прочетени" тези цифри[6], но от тях в никакъв случай не произтича изводът за заемането на челно място в каквато и да било класация.

Да започна на първо място оттам, че според представената в доклада информация на 10 хил. души българско население се пада малко повече от 1 жалба - 1,23. Спрямо предходните години се наблюдава известен спад - през 2013 г. този коефициент е бил 1,66, през 2014 г. - 1,28, през  2015 г. - 1,43.  По този показател България се нарежда зад Босна (2,7), Хърватска (1,82), Естония (1,57), Унгария (5,67), Македония (1,64), Литва (1,31), Латвия (1,41) Молдова (2,36), Черна гора (2,65) Румъния (4,15) и Сърбия (1,89). При това, страната ни е с много по-добри показатели от държави с приблизително същата численост на населението, като Сърбия и Унгария.

Същевременно броят на висящите български жалби в абсолютни цифри също бележи чувствителен спад за последните пет години, като през 2016 г. те са 882. Неслучайно страната ни след 2013 г. не фигурира в "класацията" на 10-те държави с най-голям брой  осъдителни решения. През 2016 г. от постановените 38 решения по две не е установено нарушение, други две са за определяне размера на обезщетението на основание чл. 41 от Конвенцията (по вече постановени в предходни години осъдителни решения), а по останалите 34 е установено поне едно нарушение. Не мога да схвана дали г-н Терзиев чете друг доклад, а не официално публикувания на страницата на Съда и откъде черпи съвсем различни статистически данни, но определено твърдя, че публикуваните от него цифри не представят вярната картина за работата на Европейския съд и мястото на България в неговата дейност.

Още по-странно е защо непременно трябва да сравняваме показателите на нашата страна с тези на Гърция и какъв критерий за демокрация и мерило може да бъде тя? Да, действително от Гърция се депозират много по-малък брой жалби и съответно коефициентът по отношение на числеността на цялото население е много по-нисък от този на България. Обаче подобно сравнение нито е показателно, нито състоятелно, защото ако го вземем на въоръжение, ще се окаже, че положението в Лихтенщайн, Монако и Сан Марино е много обезпокоително, тъй като при наличието на 10 жалби за първата, 6 жалби за втората и 13 жалби за третата и при население от 38 хил. души за първите  две и 33 хиляди за третата, този коефициент е 2,63, 1,58 и 3,94. Този пример показва несъстоятелността на произведената "сензация" и неумението да се прави анализ на цифрови данни. Не винаги коефициентите са показателни за определени тенденции. В случая те са твърде подвеждащи, защото колкото по-голям е броят на населението на дадена държава, толкова по-нисък ще бъде този коефициент.  Това се доказва по елементарен начин от данните за трите държави "донори" на най-голям брой жалби - Украйна, Турция и Русия, за които коефициентът е съответно: 1,91 (8 658 жалби, население 45 млн. души), 1,06 (8 308 жалби, население 78 млн. души) и 0,38 (5 591 жалби, 146 млн. население). Затова, както в доклада, така и в своята реч, г-н Раймонди обръща внимание именно на тези държави, които трайно създават най-много работа на Европейския съд.

Въпросът относно вида на установените нарушения от страна на Европейския съд следва да бъде анализиран не само с оглед статистиката, но и като се отчете политиката на приоритизация, въведена в неговата работа преди няколко години. Тя се изразява в това, че съдът не решава делата хронологично, според реда на постъпването и регистрирането на жалбите, а с оглед важността на въпросите, които се повдигат, поради което може да даде приоритет на една жалба и да я разгледа в по-съкратен порядък от друга. Ето защо, през 2016 г. са постановени решенията по жалбата на D.L. c. Bulgarie (Requête no 7472/14, 19 avril 2016), която е определена с второ ниво на важност и е намерила место в доклада на Съда сред най-важните, както и тази на L.D. et P.K. c. Bulgarie (Requêtes no 7949/11 et 45522/13, 8 décembre 2016). Както може да се установи, първата е разгледана в рамките на две години, а втората - за три години от датата на регистрирането, докато по-голяма част от решените дела са по жалби, регистрирани през 2010-2011 г.

На второ място, Съдът предприе от няколко години и подхода да групира еднородни по проблематиката си жалби, повдигащи едни и същи оплаквания. Поради тази причина през 2016 г. бяха постановени шест решения, свързани със забавения процес за предоставяне на обезщетение след отчуждаване на недвижими имоти по ЗТСУ (отм). Това са жалбите на Dimitrov v. Bulgaria (Application no.78441/11, 24 November 2016), Kovacheva v. Bulgaria (Application no. 2423/09 ,10 November 2016), Kalev v. Bulgaria (Application no. 9464/11,10 November 2016), Кovachev v. Bulgaria (Application no. 65679/11, 10 November 2016), Petrovi v. Bulgaria (Application no. 9504/09, 13 October 2016), Dobrodolska v. Bulgaria (Application no. 34272/09, 13 October 2016).

Това, което бих искала да отбележа, е, че какви решения ще бъдат постановени и по какъв кръг въпроси, произтича преди всичко от преценката на самия съд.

Вън от сензацията, която очевидно е търсена в материала на г-н Терзиев, анализът на постановените решения сочи, че най-значимите решения срещу България през 2016 г., с оглед повдигнатите оплаквания, преценени и от самия съд и намерили място в годишния доклад, са няколко.

На първо място, това е жалбата D.L. c. Bulgarie, свързана с липсата на съдебен контрол по повод настаняването в Домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни с постановление на прокурор, неподлежащо на съдебен контрол. То се квалифицира като форма на лишаване от свобода и от тази гледна точка представлява нарушение на чл.5 §4, тъй като жалбоподателката не е разполагала с правото на периодичен съдебен контрол върху тази мярка.

Друго важно от гледна точка на Съда решение е това по жалбата Ivanova et Cherkezov c. Bulgarie (nо46577/15, 21 avril 2016). Тя е по повод задължителността на постановена заповед за разрушаване на незаконно построена сграда, която е единственото жилище на жалбоподателите и липсата на възможност за преценка на пропорционалността на тази мярка, поради самото действащо законодателство. Както е отбелязано в доклада, това е първи случай, в който Съдът е бил изправен пред ситуация, в която е трябвало да достигне до извода, че преценката за пропорционалност трябва да бъде индивидуализирана във връзка с всеки конкретен случай, а да не се прилага сляпо законът и съдилищата да не изследват въпроса относно непропорционалността на ефекта от едно изпълнение на подобна заповед върху личната ситуация на жалбоподателите.

Третото решение, намерила място в доклада, е по делото Shahanov et Palfreeman c. Bulgarie (no 35365/12 et 69125/12, 21 juillet 2016.). То е по повод наложени санкции на двама затворници за това, че са се осмелили да направят оплаквания срещу затворническата администрация.

В заключение бих искала да отбележа, че за мен мисията на журналистите е безспорно много важна и отговорна, защото те трябва не само да информират обществото обективно, но и да го образоват. Всичко останало е непрофесионално.

*Статията е препечатана от блога на автора. Заглавието е на редакцията.

[1] Докладът може да бъде изтеглен оттук: http://www.echr.coe.int/Documents/Annual_report_2016_FRA.pdf

[2]  Брой 5811 (45) 23 Февруари 2017 г.

[3] http://legalworld.bg/60173.sydyt-se-razvihri-na-chetvyrta-instanciia*.html

[4] Пояснявам за тези, които не са информирани, че актовете на Европейския съд по правата на човека са решения по основателност и решения по допустимост. Дори  в диспозитивите на решенията се употребява неутралният израз  "приема, че е налице нарушение", "приема, че държавата следва да заплати обезщетение…"  Присъди постановява само наказателен съд, какъвто Европейският съд не е.

[5] Те могат да бъдат изтеглени оттук: http://www.echr.coe.int/Pages/home.aspx?p=court/annualreports&c=fre

[6] Виж с.208-209 от годишния доклад за 2016 г.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
10
|
нерегистриран
16 март 2017, 16:25
6
0
Е, те родните медии пропускат и една много по-интересна подробност - една държава може да бъде осъдена в Страсбург и в решението изрично да пише, че нейните органи са спазили точно закона, но закона не е бил съобразен с конвенцията. Иначе казано, осъдителните решения в Страсбург не винаги са резултат от нарушения на съдии и прокурори, а често се дължат и на калпави законодатели и законовносители. Втори е въпросът, че последните "скромно" премълчават, че България е осъдена точно заради тях. Поръчковите медии също тактично пропускат тази подробност.
9
Кой ли ви вярва на лицемерните лъжи блюдолизници поръчкови
|
нерегистриран
03 март 2017, 01:39
5
-8
Естината е, че мнозинството жалби на българи неоснователно не се допускат до разглеждане по същество! От години за жалбите на българи е установена незаконна практика да се постановяват неоснователни и незаконосъобразни от някакъв румънец. Явно е реализирана балканска комбина. За това класацията не е вярна и мястото на България по подадени основателни жалби е много по-напред, но това се крие умишлено!
8
статията е наистина чудесна
|
нерегистриран
02 март 2017, 15:30
10
-3
Удоволствие е да четеш.Поздравления за доц.Маргаритова, председател на Българската асоциация по криминология.Но възниква един въпрос-дали малкото жалби, съответно решения, не са в следствие на малкия брой професионалисти в България, които работят в тази област-имената им са известни.Малко хора познават материята и имат съответната висока езикова компетентност.Ако е така, това не е много похвално, струва ми се, за нас, българите.
И друг въпрос възниква-румънското правосъдие, което толкова ни се навира в очите от бившия министър на правосъдието /това той ще си го пише пред името до края на живота си, а е млад/ на каква основа е поставено, щом Румъния произвежда толкова решения в този съд?
7
|
нерегистриран
02 март 2017, 15:12
15
-2
Благодаря. Отдавна не бях чела нещо така добре структурирано и аргументирано.
6
Бъдещ адвокат
|
нерегистриран
02 март 2017, 14:54
9
-5
Чудесна статия.

Обаче причината или мотивите да бъде написан този "пасквил" от журналиста, е в резултат на политическата и икономическата ориентация на в. Сега, ерго собственикът му.
Всеизвестно е, че собственикът му беше отрязан като посредник в газовите сделки преди три или четири години.
И за да си отмъсти за понесените икономически загуби човечецът решил, че като наклепа държавата България, ще хвърли петно по управлението на този дето го изрита от софрата.
При все, че съдът не зависи от управлението, поне така е на хартия.
А и на практика е така, доколкото резултатът от делата нямат политически характер и/или не са засегнати "големи" риби от властта.
5
Прокурор
|
нерегистриран
02 март 2017, 13:04
19
-4
Поздравления доц. Маргаритова. Крайно време беше някой да напише истината, а не да прави внушения .
4
съдия
|
нерегистриран
02 март 2017, 12:04
25
-3
Поздравления за автора. Не следя отблизо актовете на ЕСПЧ (личното ми мнение е ,че твърде често прекалява), но статията е прецизен и обективен анализ на фактите. Именно от такива анализи се нуждаем .
3
|
нерегистриран
02 март 2017, 11:57
21
-4
От години една сюрия от НПО-та, журналисти и други тарикати се изхранват и то обилно от писане на доклади, стратегии, анализи за съдебна реформа. За обилното хранене обаче е необходимо преди това да се прокламира колко са ни калпави законите, съдиите, прокурорите и т.н. за да е жизненоважно писането на вагони безсмислени стратегии, обсъждането ми и всички последващи празнословия. Колкото повече се очерни всичко свързано със съд и правосъдие, толкова по-голяма нужда ще имаме от празнодумствата на тия тарикати-това е тяхната цел, повечето от които не са и помирисвали корица на дело или пък стъпвали в съдебна зала. И най-важното разбира се-получаването на огромни суми по различни програми затова, че са очертали светлия път към перфектното правораздаване. Имаме много кусури, но кои ги няма?! Шумните "реформатори" на съдебната система и журналисти, като тоя, разобличен от доц.Маргаритова, че манипулира и подвежда нищо добро няма да ни дадат, още по-малко ще реформират нещо. Те се хранят от общи приказки и кухи фрази за съдебна реформа, но иначе и идея си нямат конкретно какво да се подобри или точно какво да се измени!
2
|
нерегистриран
02 март 2017, 11:44
24
-2
Поздравления за автора! Обективно и в защита на истината!
1
|
нерегистриран
02 март 2017, 11:32
21
-2
Статия с акъла си.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно