Председателят на Нотариалната камара Димитър Танев:
Има още какво да се прави, за да спрат кражбите на фирми
Има още какво да се прави, за да спрат кражбите на фирми

Г-н Танев, каква е тенденцията – спад или ръст на изповяданите сделки през последните две-три години?

През 2006-2008 г. имаше безспорно ръст на сделките. Сега от началото на годината също се забелязва увеличение. Нотариалната работа, както и работата на сходни юридически професии е функция на икономическия живот в страната.

А има ли "оазиси", останали незасегнати от кризата на пазара?

Има, разбира се, и това е нормално. В определени курортни градове, където е налице голям брой инвестиции в недвижими имоти, работата по тези сделки не е спирала. 

Какво да очакваме да се промени в дейността на камарата след встъпването ви в длъжност? Какви са приоритетите ви и на новото ръководство като цяло?

Нотариалната Камара е една от малкото организации в страната, която направи реални промени в защита на правото на собственост. Ние бяхме единствената организация, отличена от Съюза на юристите на Националната конференция за противодействие с измами.

След като през 2008 г. приехме декларация за комплексни промени в различни нормативни актове за защита правото на собственост, те станаха факт, декларацията не остана просто един апел. Промениха се текстове в ГПК, ЗННД и различни подзаконови нормативни актове, които помогнаха за ефективното възпиране на тази престъпност в огромната ѝ част. С въведения достъп до масивите на МВР, националната база на личните документи и до база данни "Население" почти се преустановиха престъпленията с кражба на самоличност, извършвани чрез фалшиви лични карти и удостоверения за наследници с невярно съдържание.

Преди няколко години по данни на МВР, бяха предотвратени 3 000 опита за измама, свързани с фалшиви лични карти. И сега спокойно мога да заявя, че в България при сделки с недвижими имоти и сделки с вещни права няма кражби на самоличност. За сравнение ще кажа, че във Великобритания опитите за ипотечни измами с кражба на самоличност са десетки хиляди и почти 2 милиона души годишно са засегнати с подобни измами. В тази битка, ние, нотариусите, не бяхме сами. Оказан бе натиск – в положителен аспект - от общественото мнение и от професионално пишещи журналисти. Своя принос дадоха също от прокуратурата, СЮБ, МВР.

Сега влизате в нов мандат. Да сте замислили нови законодателни промени?

Имаме идеи за промени в Търговския закон, както и в подзаконови нормативни актове, като нашата Наредба за архивите. Генералната цел е същата - възпиране кражбата на фирми, конкретно - ликвидиране на измамите при документиране на обстоятелства, подлежащи на вписване в Търговския регистър. Търговското ни право, както е известно, е заимствано основно от Германия и по техен образец предлагаме архивирането на документи, чрез едновременно удостоверяване на съдържание и подпис.

Защо се налага това?

Защото известяването чрез смс, една похвална практика в момента, е предупреждение, но не и сериозна спирачка пред измамниците. С него не се изработват, както при нотариалните удостоверявания надлежни писмени доказателства за пред съда. Нашата идея е адвокат да изготвя съответните документи, нотариусът да заверява, като проверява противоречието със закона и прави справки до МВР, за да не се окаже, че пред него стои измамник. Само по този начин ще има ефективно преустановяване на тази престъпност, на съдебните спорове и създаване на сигурна правна среда.

Оспорваният и от нотариусите проект за промени в Закона за адвокатурата получи зелена светлина към пленарна зала. Как приемате упреците, че всъщност се борите адвокатите да не ви вземат хляба?

Същественият проблем на този законопроект в частта му, предвиждаща адвокати да извършват нотариални удостоверявания, е противоречието му с Конституцията на Република България. България е единствената страна в ЕС, а може би и в света, чиято Конституция съдържа изричен текст за организационния статут на адвокатурата като свободна и самоуправляваща се професия. Спрямо нея държавният контрол е невъзможен.

В същото време нотариалната дейност е свързана с делегиране на публична власт. Т.е. макар и частна, професията е натоварена с изпълнението и на държавни функции, а оттам подлежи на държавен контрол. При нас той се осъществява от Министерството на правосъдието. И без него не може. Разликата е неминуема и същностна. Законопроектът за адвокатурата, естествено, не предвижда промени за въвеждане на контрол върху отделни адвокати, подобно на този какъвто е имало в стария Закон за адвокатурата от 1925 г. Съгласно този закон например прокуратурата е могла да протестира всяко вписване и заличаване на адвокат и всяко негово наказание пред ВКС. Между нотариусите и адвокатите има една разделна компетентност, която в конкретния, български случай е и конституционно закрепена.

Нотариусите като че ли са малко в страни от нестихващия дебат за съдебната реформа. Но не може да нямате позиция, като юристи, които имат своята роля в изграждането на правовата държава.

По Конституция България е правова държава, което означава върховенство на закона, върховенство на правото, върховенство на правосъдието. Съдебната реформа е съществена част в изграждането на правова държава. За да имаме правова държава, отговорността е споделена – тя е на законодателната и изпълнителната власт, както и на всички правоприлагащи юристи. Сред тях са и нотариусите, които трябва да се подчиняват единствено на закона.

За мен справедливост извън закона не може да има – това е липса на държавност. Разбира се, границите са обтекаеми. Ще се опитам да го докажа с цитат. В "Метафизика на нравите" Имануел Кант казва, че самото понятие съд на справедливостта (в един спор на хората за техните права), съдържа в себе си противоречие. Съдът на съвестта е лично изживяване, a от друга страна, не винаги бедата може да се поправи по пътя на правото. И тук Кант казва: "Най-строгото право е най-голямата неправда. Защото тази сентенция се отнася до съда на съвестта (forum poli), докато всеки въпрос, касаещ правото, се разглежда от граждански съд (forum soli)."

Тенденция, за която не се говори много, а е известна на всички юристи, е именно превръщането на правото в еклектичен сбор от заповеди от типа: това – може, това - не може. Правото като научна дисциплина постепенно започва да губи значението си, което обезсърчава особено младите юристи. Какво да се чудим? Погледнете мотивите към повечето законопроекти – те са телеграмни!

Какъв е изходът?

Не се нагърбвам с генерален отговор. За мен е прагматично в повече законопроекти да участват задължително преподаватели, съдии, адвокати и други специалисти в една или друга област. Проблемите с правоприлагането идват с лошите закони, с неспазването на законите, все неща които се знаят, но не се променят.

В същото време лично, като юрист, не мога да приема негативните оценки за правосъдието у нас. Липсва база за сравнение, липсват сравнителни критерии и от тук всяка оценка олеква. Ето ви пример. Наскоро гледах 5–и сезон на топ френски сериал, който не се излъчва у нас - "Ангренаж" (Зъбчати колела). Френското кино е известно с правдивостта и натурализма си (Франсоа Трюфо), при когото няма добри и лоши. В този сериал главните герои - съдии, прокурори, следователи са част от зъбчатото колело на властта на "телефонното право", където думата правосъдие се употребява само иронично. Франция за мен е една от държавите, където хората от малки се възпитават в уважение към законността, демокрацията и свободата. И въпреки това, пробиви в правосъдната система има и там.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.