Народни представители предлагат екзотика в ЗСВ:
Колегията във ВСС да брани вътрешното убеждение на прокурорите
И още депутатски идеи: Външното финансиране на съсловните организации да се разпределя поравно между тях от ВСС; Общото събрание на по-горестоящия съд да отменя решенията на колегите си от по-ниското ниво; ДПС тотално отрича съдийското самоуправление
Колегията във ВСС да брани вътрешното убеждение на прокурорите

Екзотични предложения за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) са направили депутати между двете четения на проекта. Срокът за подаване на предложенията изтече вчера. Някои от идеите на народните представители са толкова стъписващи, че навяват песимизъм за бъдещето на ЗСВ.

Сред тези предложения са външното финансиране на професионалните организации да се разпределя от ВСС равномерно между всички тях; ГД "Охрана" да мине към ВСС; Общото събрание на по-горния съд да може да ревизира решенията на общото събрание на този от по-ниското ниво; Прокурорската колегия да спира намесата във вътрешното убеждение на прокурора, а това нейно решение да подлежи на обжалване пред ВАС; Кандидатите за членове на Инспектората на ВСС, експертите в него и съдебните заседатели да удостоверяват, че са минали проверка за принадлежност към Държавна сигурност.

Едно от най-абсурдните е на депутата от ПФ Емил Димитров-Ревизоро, същият, който предложи приравняване на заплатите на членовете на ВСС с тези на тримата големи в съдебната система, т.е. тяхното увеличаване. Димитров предлага външното финансиране, което получават професионалните организации, да се разпределя поравно между всички от пленума на Висшия съдебен съвет. Под външно финансиране Димитров разбира първоначалната вноска за членство, членски внос, от издателска дейност, но основно "външни източници". Следва само да се направи едно уточнение – съсловните организации не осъществяват издателска дейност и нямат приходи от нея, защото са регистрирани в обществена полза.

Според Ревизоро обаче някои получавали твърде много външно финансиране, а други – никакво. И тъй като тези средства отивали за повишаване на квалификацията на магистратите, утвърждаване на независимостта и ефективността в работата им, натовареността, техническо оборудване и т.н., дейности, които са в правомощията на ВСС, той предлага именно пленумът на съвета да ги разпределя равномерно. След съгласуване с професионалните организации, отбелязва Димитров. Не е пропуснал и факта, че тези организации получават и финансиране по европроекти и ето какво е написал в мотивите си: "Средствата, които постъпват в страната ни по линия на ЕС и съответните международни проекти и програми, не постъпват пряко в бенефициентите, а се разпределят чрез съответен управляващ орган. Несъмнено,тези средства са с цел увеличаване капацитета на държавата ни във всяко отношение и като цяло - изравняването ни с другите държави от ЕС." Намеква, че и тези средства трябва да се разпределят поравно.

Идеята на Димитров не само е абсурдна, нейната крайна цел е ВСС да контролира професионалните организации, членството, парите, с една дума всичко. Това е вмешателство в автономията на една организация, което не почива на никакви правила. Външното финансиране става по определени правила. Идеята на Ревизоро не почива на никакви законови норми.

В някои европейски държави съсловните организации получават държавна издръжка и, ако и тук беше така, можеше да се говори за разпределение на средствата. Но, когато част от финансирането идва от членския внос, т.е. с частни средства, да се разпределят от ВСС, е безумно.

Друга промяна, искана от Димитров, е Главна дирекция "Охрана" да премине от Министерството на правосъдието към Висшия съдебен съвет. Такова предложение е направено и от БСП. В съдебната система са само магистрати и съдебни служители, хора, които нямат такъв статут, нямат и място в съдебната система.

Димитров и БСП имат и други идентични идеи – например предлагат кариерен бонус на членовете на ВСС и на инспекторите. И в двете предложения фигурира текст, който предвижда след приключване на мандата им да се връщат на една позиция по-висока от заеманата преди избора. Това означава заобикаляне на конкурсното начало и създаване на привилегии на една категория лица.

Но интересни са мотивите на Димитров за това предложение: "Така качествени магистрати от по-ниски нива в системата ще пожелаят да участват в управлението ѝ. Ще бъде разрешен един въпрос на справедлива основа, свързан с кариерното израстване и участието в управлението на системата, която е прокламирано, че трябва да се самоуправлява. Тя само от върховни магистрати и външни за нея лица ли ще се управлява? Или от лица с неясни мотиви за кандидатиране, меркантилни и други, с качества далеч от морала, които не мислят за кариерата си?"

Пита се в задачата – нима Емил Димитров иска да даде финансов стимул, за да се изберат най-добрите и качествени магистрати за членове на ВСС. По този начин ли се привличат те – със своеобразни облаги? Това е пореден абсурд в предложенията му – с кариерни бонуси да се привлекат най-добрите.

Мотивите му подлагат под съмнение професионалните и нравствени качества на кандидатите за членове на ВСС и оценката на тяхната работа, издигнати не само от парламентарната квота, но и от съдебната, което е обидно за тях. Тези мотиви са в разрез с всички разписани правила в действащия ЗСВ за спазване на принципа за прозрачност, мотивиране и начин на достигане до конкретни кандидати за членове на ВСС. И една вметка - предложенията на Ревизоро поразително приличат на позициите, което зае преди няколко седмици Михаил Кожарев при дебата в съвета по промените в ЗСВ.

Методи Андреев от ГЕРБ пък предлага инспекторите, експертите и съдебните заседатели да бъдат проверявани за принадлежност към бившата Държавна сигурност.

Също толкова абсурдно, като това на Емил Димитров, е предложението на Андреев административен орган, какъвто е прокурорската колегия, да се произнася по въпроси, свързани с конкретни дела и разследванията по тях.

Ето какво предлага той:

"Чл. 143а (1) Прокурорът може да обжалва пред Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет действия и актове на административния ръководител или по-горестоящ прокурор, които представляват намеса във вътрешното му убеждение при решаване на въпроси по делото, включително и срещу действия и актове по чл. 143.

Прокурорската колегия на Висшият съдебен съвет установява дали е налице намеса във вътрешното убеждение на компетентния прокурор и се произнася с мотивирано решение.

Ако бъде установена намеса във вътрешното убеждение на прокурор при решаването на въпроси по делото от страна на административен ръководител или по-горестоящ прокурор, с решението си по ал. 2 Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет указва намесата да бъде незабавно прекратена.

(4) Решението на Прокурорската колегия на висшия съдебен съвет по ал. 2 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.'"''

Бисерът на БСП е свързан със съдийското самоуправление. Левицата предлага решенията на общото събрание на районен съд да могат да се отменят от общото събрание на окръжния съд по искане на председателя на РС или на всеки друг заинтересован съдия. Същият текст се въвежда и за останалите нива в системата. Т.е. искат инстанционен контрол и по чисто организационни въпроси на един съд.

Подобна правна уредба няма аналог. Общата воля на съдиите няма как да бъде преразгледана. Това е все едно член на съвета, недоволен от решението на пленума, да сезира Върховния административен съд.

ДПС пък тотално отрича съдийското самоуправление. В предложенията си дори орязва съществуващи в сегашния закон правомощия. Ето какво предлага ДПС като правомощия на пленумите на двете върховни съдилища: даване на становище относно състава на колегиите и броя и съставите на отделенията; обсъждане всяка година на доклада на председателя за дейността на ВКС и ВАС; даване на становище по законопроекти, които се отнасят до дейността на двете върховни съдилища; приемане на становища по конституционни дела, по които ВКС/ВАС е страна; приемане на вътрешни правила за организацията на дейността си; приемане на правила за работата на общите събрания на съответната колегия или отделение; приемане на правила за определяне натовареността на заместниците на председателя на съда и председателите на отделения.

Освен това в тях може да участват командированите с право на глас. Предвиждат изрична разпоредба, с която се забранява пленумът да разглежда въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя.

И според сегашния разпоредби в ЗСВ пленумите на ВКС и ВАС определят броя и състава на колегиите и отделенията. А ДПС иска да ревизира и тези текстове, които не са променяни от над 20 години. Никога не е имало подобно посегателство върху правомощията на пленумите. С това предложение се дава възможност на председателите еднолично да преместват съдии от едно отделение или колегия в друго, когато не са доволни от практиката им, например. Това е инструмент за административно влияние върху магистратите. Още през 1976 г. в Закона за устройство на съдилищата в правомощията на пленумите е било да разпределят съдиите.

А що се отнася до командированите, то не случайно не им е дадена възможност да гласуват, защото в проекта се предвижда да има срок за командироването – не повече от 6 месеца.

Депутати от Реформаторския блок пък предлагат ревизия на текста за мандатите на началниците. В проекта се предвижда ограничение до два мандата като административни ръководители, независимо от нивото. От РБ обаче предлагат да няма ограничение, а пауза от поне 6 месеца след изтичане на втория до началото на третия мандат, което няма как да се приеме като позиция срещу т.нар. съдебна номенклатура.

Петър Славов (РБ) пък предлага за съдебен заседател да не може да се избира лице, което е наркозависимо и такова, което се води на отчет в психиатричен или наркодиспансер, във връзка с лечение от наркомания и хронични психически разстройства. Кандидатите за съдебни заседатели трябва да подават медицинско удостоверение, че не са наркозависими.

Друга негова идея е с преходните разпоредби в ЗСВ да се промени чл. 213, ал. 2 от НПК, с което да се предвиди възможност за пострадалия или неговите наследници да обжалват постановлението на прокурора от по-горестоящата прокуратура пред компетентния съд, когато то потвърждава отказа за образуване на досъдебно производство, а определението на съда да е окончателно.

Предложенията на ГЕРБ са за корекция на текстове за съдийското самоуправление като както самите те посочват – целта е да се намери баланс между него и ръководната роля на председателя на съда. Така например се предлага натовареността на председателите да не се определя от общите събрания, а самият той да прави предложения, които да се приемат от съдиите.

Друга идея е общите събрания да имат опцията да изслушат или не кандидатите за шеф на съда и за заместници. Защото не може да се принуждават да слушат, ако не искат, смятат от ГЕРБ.

Управляващата партия предлага и следния текст: "Специализацията на отделенията по материя може да се определя от председателя на съда, когато е необходимо да се гарантира разглеждането на делата в разумен срок."

"С оглед защита на обществения интерес председателите на върховните съдилища трябва да имат правомощието при невъзможност за вземане на решение от страна на пленума да могат да определят специализацията на отделенията по материя, за да се избегне блокиране на работата на съда. Съдийското самоуправление има своята значима роля, но на първо място е интересът на гражданите и гарантиране разглеждането на техните дела в разумен срок", са мотивите на депутатите от ГЕРБ. Друго интересно предложение на ГЕРБ е една пета от народните представители да могат да внасят предложения за образуване на дисциплинарни производства срещу членове на съвета от парламентарната квота, на които им се иска уволнението. Същото да важи и за тези от съдебната квота като там предложенията ще се внасят от една пета от магистратите, които са ги излъчили.

АБВ изтъква, че подкрепя съдийското самоуправление, но, за да има баланс, предлагат следната схема, важаща само на върховно ниво – председателят на съда да предлага шефове на отделения и разпределението на съдиите по колегии и отделения, а пленумът да одобрява. Ако не одобри, тогава трябва да има ново мотивирано предложение.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
10
444
|
нерегистриран
08 юли 2016, 08:36
5
0
До коментар [#6] от "222":
Все повече и повече безумия!!! Всичко в държавата все по-наопаки - това е девиз днес. Ако искате да настане ред - върнете всичко по старому, както е и в повечето европейски държави, дайте повече доверие на административните ръководители, които да си носят отговорност с предложенията, махнете тези тъпи конкурси и сложни атестирания / германците не са по-тъпи от нас/. Какви КАК, какви 5 лева, измишльотини пак на ССБ, Калиновци и т.н.
Да. Не мога да разбера хора като т.нар. Ревизоро, а такива са 100 % от "активните" в т.нар. Народно събрание ! Тези хора малко са чели, но пък много, много знаят и разбират, при това от всичко. Ревизоро, понеже в тясната си експертиза - митници, незабравима диря остави, сега е явно решил, като говорител на видни йористи като М.Кожарев, такава да остави и в т.нар. съдебна власт .
По - добре не пипайте с нечистите си помисли и ръце ! Очевидно причинявате повече вреда, отколкото полза. На тази държава внос от "второ направление" народ и народни представители, май, й трябва !
9
прокурорска заповед за обиск на къща???
|
нерегистриран
07 юли 2016, 21:15
1
-2
До коментар [#7] от "На вниманието на депутатите/да не се бърка с народни представители":



"...На 26-ти юни дъщеря ми, с приятели, беше на Боровец, за нощувка време. Прибирайки се в София, пред блока, с ужас установява,че багажникът на колата й е празен. Няма спомен от куфара, раницата, и новия Macbook. В един от багажите е паспортът на приятел-англичанин.

Пълен шок. Сигнал до 112. Уведомяване на посолството. Писане на обяснения в 7 РПУ, защото престъплението е установено в София. Връщане до Боровец и язовир Искър, на местата, където са спирали, с надежда, че може някой нещо да не е харесал от плячката и да го е изхвърлил. Не, разбира се. На следващия ден пак ходене до полицейското управление, пак писане, пак обяснения. И се започва чакане на чудото. А то трябва дойде от системата на Apple и опцията за локализиране на машинката, след като е обявена за открадната и заключена с 4-цифрен код. И така, до първите минути на 3-ти юли, когато между дузпите на Италия и Германия идва дългоочакваният и-мейл от „отхапаната ябълка“. Macbook-ът е локализиран. В село, на 27 км от София. Сателитната карта показва ясно точка, която фиксира къщата и улицата.

По указание на полицаите от 7-мо, в този момент трябва веднага да звъннем на 112 и те знаели какво да правят. Звъним. И….започва едно безкрайно обяснение. Дъщеря ми закръстосва стаята и като развалена грамофонна плоча на 3 пъти започваше всичко отначало. Междувременно германците поеха към полуфинала

А аз имах чувството,че ако Теди е вързана за електропреносната мрежа можеше да осигурява енергия за поне един столичен квартал.

От разговора, който води със 112, разбирам, че имаме малшанс, че това се случва събота срещу неделя и няма кой да се заеме със „случая“. Дъщеря ми, без да се отказва, продължава да убеждава,че трябва да я свържат с полицията и че, ако в този момент не се предприемат действия лаптопът до сутринта може и да бъде изхвърлен, защото, заради защитата, която се е задействала, той става неизползваем, освен от човека,който знае и двете защитни пароли. Очевидно на слушалката отсреща, на 112, беше човек, който старателно попълваше празнините, в познанията си за Mac-буковете и Apple-системата. На третото започване отначало не се сдържах и с висок глас попитах – „Какво, отказват ти съдействие ли?“

При което новообразованият в компютърните тайни се сепва и й казва – „Ама,няма такова нещо, разбира се,че не отказваме съдействие, сега ще ви свържа с полицията. Не затваряйте.“

Не затваряме. И така, 7-8 минути музика насреща. В един момент, о чудо, на телефона е Полицията. Обясненията започват наново. Веднъж, два пъти….. Теодора продължава да генерира енергия, обикаляйки стаята, вече в почти тръст, и с пяна на уста да обяснява на новия си събеседник как точно действа системата на защита на Mac-буковете, както и да го убеждава колко важно е, точно в този момент, полицията да реагира. От това, което чувам, разбирам,че сме ударили не на камък, а на стоманобетон.

В този момент осъзнавам,че само момчета с дебели вратове могат да свършат работата. Пиша статус във ФБ,че издирвам такива екземпляри. Много от вас сигурно не ми повярваха, други реагираха веднага на лични съобщения, за което съм безкрайно благодарна.

В крайна сметка, след 20-30 минутно обяснение, от Полицията получихме нареждане да тръгваме към 2-ро районно.

Защо във 2-ро РПУ, чудя се. То е на Централна гара. В това време Теди ми обяснява,че от полицията щели да изпратят екип на мястото на идентифицираната къща, а ние да отиваме във 2-ро. Питам – защо да ходим във 2-ро, а не направо в селото? Казвам й да звънне и да ги пита не може ли направо там да отидем. Звъни тя пак отново. Пита. Подава ми слушалката, защото съм била по-ориентирана. Отсреща ми обясняват, че 2-ро се намира намира в кв. Изток. Какъв кв. Изток, не сте ли на гарата? „Не, госпожо. Кв. Изток в Перник.“ О, май Год!Перник?! Часът е 1.30,посреднощ. Тръгваме.

Дежурният на вратата на РПУ-то в Перник ни гледа като изкопаеми. Все пак уведомява дежурния в сградата. Той от своя страна трябвало да звънне на дежурния оперативен инспектор, който си бил вкъщи, на повикване. Пристига след 10-тина минути.

Цялата история + образователния курс за Mac-системата. Втори път образователния курс.

Най-после човекът разбира защо сме там и какво се иска от него. Да,ама не. Случаят се води от 7-мо РПУ в София и той не разбира какво правим в Перник и защо от 112 са ни пратили там ?!?! Без знанието на колегите им от 7-мо те нямали никакви правомощия по случая. Но все пак Теодора пише обяснения.

Следите ми мисълта, нали? Сигнал от Applе – 112 – полиция – 2-ро РПУ Перник

Към 6 часа сутринта паркираме пред 7-мо в София. Влизаме при дежурния и целият репертоар отново. Теодора отново описва всичко в обяснения. Казва ни се да тръгваме и че в понеделник „колегите ще задействат нещата“. А е само неделя сутрин. Macbook-системата вече не засича в реално време „обекта“, но последната локация е там, където беше. Полицията ни говори за „задействане“ от понеделник.

Решаваме,че ще изчакаме дежурния оперативен на 7-мо, който бил на някакъв оглед. Упоритостта е единственото,което може да ни спаси. Очевидно, след като разбраха,че няма да си тръгнем, оперативният от „огледа“ излиза, в полусънно състояние, от сградата.

Цялото обяснение, с натрупване на фактите от нощта, започва наново. Отново чуваме,че ….за съжаление е неделя. Че има малко дежурни групи(?) и че „колегите“ ще се задействат в понеделник.

На ръба на силите ни, от безсъние, започвам да говоря с полицая и да му обяснявам,че се чувствам в държавата на абсурдите.( Спестих ви всички обяснения, от страна на полицията, които чухме до този момент, за законово-абсурдната-невъзможност на полицаите да действат в тази ситуация. Че от 10 до 6 те не могат да влизат в домовете на хората, освен при терористична заплаха, убийство и т.н. )

Обясних му, че се чувствам ужасно да го гледам как се гърчи пред мен и да ми обяснява неща по посока на Луната, само за да не ми каже – не можем да ви помогнем – в прав текст. Казах му,че трябва освен за заплати и битови неуредици, като излизат да протестират да го правят и заради абсурдната законова база, която ги прави безпомощни пред данъкоплатците.

На поредното му обяснение,че нямат свободен екип, който да отиде до селото и къщата, където е локализиран компютърът, Теди го попита – а ако аз отида сега в тази къща, с едни мутри, и си взема компютъра вие ще дойдете ли да ме арестувате, човечецът, с наведена глава, отговори – Да.

Очевидно, разговорът му подейства някакси, защото в крайна сметка ни обеща,че ще „докладва“ случая „сега ,в 8, на оперативката“ и после ще ни звъннел да ни каже какво да правим.

Прибрахме се вкъщи. Поспахме 2 часа и да, чудо, в 9 и нещо телефонът звънна, за да разберем, че „случаят е задействан“, че ще бъдат упълномощени „колегите от Перник“ да действат и ние да тръгваме отново натам.

Така направихме. Душ. Колата. И ето ни в селото. Полицията е там, но „Човекът“, който е стопанин на „къщата с компютъра“ отрича в нея да има такава техника. Полицията няма право да направи обиск. Това става само с прокурорска заповед и то ако има досъдебно производство. Нашият случай цяла седмица си е седял на ниво „преписка“. Един вид, полицията трябва да повярва на думите на собственика на къщата.

След около 2 часа и Теодорини сълзи се стига до ситуацията „моля ви, поговорете с момичето на което е компютъра“ и …..Ооооо,Чудеса, „Човекът“ се сеща,че приятел на приятел на дъщеря му бил идвал и че може би той е имал такъв компютър и затова системата го е засякла ?!? /спестявам ви хиляди подробности/ В 18.30 часа вечерта компютърът беше във 2-ро Районно и в ръцете на Теодора. Е, не си го взе вкъщи, защото трябва да бъде върнат „по съответния ред“, но все пак беше в ръцете й.

Много, много искам да благодаря на дежурния оперативен инспектор от 2-ро РПУ в Перник Кирил Кирилов, който се оказа един човек със сърце, преди всичко. Въпреки, че дежурството му беше свършило сутринта той остана да работи по „случая“, през целия ден, и само заради неговия професионализъм компютърът на Теодора беше върнат.

В близо 3 страници ви разказах, в най-най- основни щрихи, „патиланското ни царство“. От пълната безнадежност до Хепи енд-а. Казах ви и вчера и ще го повторя – „разпадът на държавата , ако системата МВР – законодателство- правосъдие продължи в същата посока и със същата скорост, ще е безвъзвратен. Слава Богу, в същата тази прогнила и жалка система все още са останали нормални хора.А за съжаление, за по-малко от 24 часа чух трима служители на полицията да ми казват, че са пред напускане….На въпросът ми „защо?“ отговорът беше горе-долу един: “ Защото няма смисъл“.

А сравнението между свръхтехнологиите и техническото обезпечаване на българската полиция е абсолютно несъстоятелно. Няма сравнение. Невъзможно е. Това е челен сблъсък между различни времена и пространства.
авторът е лъжец!
8
До 6
|
нерегистриран
07 юли 2016, 19:18
5
-8
Германците не са по- прости от нас, просто закона и съвеста са за тях е религия. Тук в БГ това правило не важи, съдията е господ и всички други са раби божии! Закон да се изпълнява , какво беше това ?! Какво произвеждате вие магистрати български , замисляли ли сте се , че и пари още търсите?! Продукта ви в 90на100 от случаите ви е боклук!
7
На вниманието на депутатите/да не се бърка с народни представители
|
нерегистриран
07 юли 2016, 18:50
7
-6



"...На 26-ти юни дъщеря ми, с приятели, беше на Боровец, за нощувка време. Прибирайки се в София, пред блока, с ужас установява,че багажникът на колата й е празен. Няма спомен от куфара, раницата, и новия Macbook. В един от багажите е паспортът на приятел-англичанин.

Пълен шок. Сигнал до 112. Уведомяване на посолството. Писане на обяснения в 7 РПУ, защото престъплението е установено в София. Връщане до Боровец и язовир Искър, на местата, където са спирали, с надежда, че може някой нещо да не е харесал от плячката и да го е изхвърлил. Не, разбира се. На следващия ден пак ходене до полицейското управление, пак писане, пак обяснения. И се започва чакане на чудото. А то трябва дойде от системата на Apple и опцията за локализиране на машинката, след като е обявена за открадната и заключена с 4-цифрен код. И така, до първите минути на 3-ти юли, когато между дузпите на Италия и Германия идва дългоочакваният и-мейл от „отхапаната ябълка“. Macbook-ът е локализиран. В село, на 27 км от София. Сателитната карта показва ясно точка, която фиксира къщата и улицата.

По указание на полицаите от 7-мо, в този момент трябва веднага да звъннем на 112 и те знаели какво да правят. Звъним. И….започва едно безкрайно обяснение. Дъщеря ми закръстосва стаята и като развалена грамофонна плоча на 3 пъти започваше всичко отначало. Междувременно германците поеха към полуфинала

А аз имах чувството,че ако Теди е вързана за електропреносната мрежа можеше да осигурява енергия за поне един столичен квартал.

От разговора, който води със 112, разбирам, че имаме малшанс, че това се случва събота срещу неделя и няма кой да се заеме със „случая“. Дъщеря ми, без да се отказва, продължава да убеждава,че трябва да я свържат с полицията и че, ако в този момент не се предприемат действия лаптопът до сутринта може и да бъде изхвърлен, защото, заради защитата, която се е задействала, той става неизползваем, освен от човека,който знае и двете защитни пароли. Очевидно на слушалката отсреща, на 112, беше човек, който старателно попълваше празнините, в познанията си за Mac-буковете и Apple-системата. На третото започване отначало не се сдържах и с висок глас попитах – „Какво, отказват ти съдействие ли?“

При което новообразованият в компютърните тайни се сепва и й казва – „Ама,няма такова нещо, разбира се,че не отказваме съдействие, сега ще ви свържа с полицията. Не затваряйте.“

Не затваряме. И така, 7-8 минути музика насреща. В един момент, о чудо, на телефона е Полицията. Обясненията започват наново. Веднъж, два пъти….. Теодора продължава да генерира енергия, обикаляйки стаята, вече в почти тръст, и с пяна на уста да обяснява на новия си събеседник как точно действа системата на защита на Mac-буковете, както и да го убеждава колко важно е, точно в този момент, полицията да реагира. От това, което чувам, разбирам,че сме ударили не на камък, а на стоманобетон.

В този момент осъзнавам,че само момчета с дебели вратове могат да свършат работата. Пиша статус във ФБ,че издирвам такива екземпляри. Много от вас сигурно не ми повярваха, други реагираха веднага на лични съобщения, за което съм безкрайно благодарна.

В крайна сметка, след 20-30 минутно обяснение, от Полицията получихме нареждане да тръгваме към 2-ро районно.

Защо във 2-ро РПУ, чудя се. То е на Централна гара. В това време Теди ми обяснява,че от полицията щели да изпратят екип на мястото на идентифицираната къща, а ние да отиваме във 2-ро. Питам – защо да ходим във 2-ро, а не направо в селото? Казвам й да звънне и да ги пита не може ли направо там да отидем. Звъни тя пак отново. Пита. Подава ми слушалката, защото съм била по-ориентирана. Отсреща ми обясняват, че 2-ро се намира намира в кв. Изток. Какъв кв. Изток, не сте ли на гарата? „Не, госпожо. Кв. Изток в Перник.“ О, май Год!Перник?! Часът е 1.30,посреднощ. Тръгваме.

Дежурният на вратата на РПУ-то в Перник ни гледа като изкопаеми. Все пак уведомява дежурния в сградата. Той от своя страна трябвало да звънне на дежурния оперативен инспектор, който си бил вкъщи, на повикване. Пристига след 10-тина минути.

Цялата история + образователния курс за Mac-системата. Втори път образователния курс.

Най-после човекът разбира защо сме там и какво се иска от него. Да,ама не. Случаят се води от 7-мо РПУ в София и той не разбира какво правим в Перник и защо от 112 са ни пратили там ?!?! Без знанието на колегите им от 7-мо те нямали никакви правомощия по случая. Но все пак Теодора пише обяснения.

Следите ми мисълта, нали? Сигнал от Applе – 112 – полиция – 2-ро РПУ Перник

Към 6 часа сутринта паркираме пред 7-мо в София. Влизаме при дежурния и целият репертоар отново. Теодора отново описва всичко в обяснения. Казва ни се да тръгваме и че в понеделник „колегите ще задействат нещата“. А е само неделя сутрин. Macbook-системата вече не засича в реално време „обекта“, но последната локация е там, където беше. Полицията ни говори за „задействане“ от понеделник.

Решаваме,че ще изчакаме дежурния оперативен на 7-мо, който бил на някакъв оглед. Упоритостта е единственото,което може да ни спаси. Очевидно, след като разбраха,че няма да си тръгнем, оперативният от „огледа“ излиза, в полусънно състояние, от сградата.

Цялото обяснение, с натрупване на фактите от нощта, започва наново. Отново чуваме,че ….за съжаление е неделя. Че има малко дежурни групи(?) и че „колегите“ ще се задействат в понеделник.

На ръба на силите ни, от безсъние, започвам да говоря с полицая и да му обяснявам,че се чувствам в държавата на абсурдите.( Спестих ви всички обяснения, от страна на полицията, които чухме до този момент, за законово-абсурдната-невъзможност на полицаите да действат в тази ситуация. Че от 10 до 6 те не могат да влизат в домовете на хората, освен при терористична заплаха, убийство и т.н. )

Обясних му, че се чувствам ужасно да го гледам как се гърчи пред мен и да ми обяснява неща по посока на Луната, само за да не ми каже – не можем да ви помогнем – в прав текст. Казах му,че трябва освен за заплати и битови неуредици, като излизат да протестират да го правят и заради абсурдната законова база, която ги прави безпомощни пред данъкоплатците.

На поредното му обяснение,че нямат свободен екип, който да отиде до селото и къщата, където е локализиран компютърът, Теди го попита – а ако аз отида сега в тази къща, с едни мутри, и си взема компютъра вие ще дойдете ли да ме арестувате, човечецът, с наведена глава, отговори – Да.

Очевидно, разговорът му подейства някакси, защото в крайна сметка ни обеща,че ще „докладва“ случая „сега ,в 8, на оперативката“ и после ще ни звъннел да ни каже какво да правим.

Прибрахме се вкъщи. Поспахме 2 часа и да, чудо, в 9 и нещо телефонът звънна, за да разберем, че „случаят е задействан“, че ще бъдат упълномощени „колегите от Перник“ да действат и ние да тръгваме отново натам.

Така направихме. Душ. Колата. И ето ни в селото. Полицията е там, но „Човекът“, който е стопанин на „къщата с компютъра“ отрича в нея да има такава техника. Полицията няма право да направи обиск. Това става само с прокурорска заповед и то ако има досъдебно производство. Нашият случай цяла седмица си е седял на ниво „преписка“. Един вид, полицията трябва да повярва на думите на собственика на къщата.

След около 2 часа и Теодорини сълзи се стига до ситуацията „моля ви, поговорете с момичето на което е компютъра“ и …..Ооооо,Чудеса, „Човекът“ се сеща,че приятел на приятел на дъщеря му бил идвал и че може би той е имал такъв компютър и затова системата го е засякла ?!? /спестявам ви хиляди подробности/ В 18.30 часа вечерта компютърът беше във 2-ро Районно и в ръцете на Теодора. Е, не си го взе вкъщи, защото трябва да бъде върнат „по съответния ред“, но все пак беше в ръцете й.

Много, много искам да благодаря на дежурния оперативен инспектор от 2-ро РПУ в Перник Кирил Кирилов, който се оказа един човек със сърце, преди всичко. Въпреки, че дежурството му беше свършило сутринта той остана да работи по „случая“, през целия ден, и само заради неговия професионализъм компютърът на Теодора беше върнат.

В близо 3 страници ви разказах, в най-най- основни щрихи, „патиланското ни царство“. От пълната безнадежност до Хепи енд-а. Казах ви и вчера и ще го повторя – „разпадът на държавата , ако системата МВР – законодателство- правосъдие продължи в същата посока и със същата скорост, ще е безвъзвратен. Слава Богу, в същата тази прогнила и жалка система все още са останали нормални хора.А за съжаление, за по-малко от 24 часа чух трима служители на полицията да ми казват, че са пред напускане….На въпросът ми „защо?“ отговорът беше горе-долу един: “ Защото няма смисъл“.

А сравнението между свръхтехнологиите и техническото обезпечаване на българската полиция е абсолютно несъстоятелно. Няма сравнение. Невъзможно е. Това е челен сблъсък между различни времена и пространства.
6
222
|
нерегистриран
07 юли 2016, 18:33
15
-8
Все повече и повече безумия!!! Всичко в държавата все по-наопаки - това е девиз днес. Ако искате да настане ред - върнете всичко по старому, както е и в повечето европейски държави, дайте повече доверие на административните ръководители, които да си носят отговорност с предложенията, махнете тези тъпи конкурси и сложни атестирания / германците не са по-тъпи от нас/. Какви КАК, какви 5 лева, измишльотини пак на ССБ, Калиновци и т.н.
5
Даааа
|
нерегистриран
07 юли 2016, 18:20
17
0
Бая народ изтрещя по жегите,гледам и депутатите не ги е подминало.
4
**************************
|
нерегистриран
07 юли 2016, 18:18
8
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
3
Кофти матриал
|
нерегистриран
07 юли 2016, 17:37
23
-1
Винаги съм твърдяла, че основният проблем на държавата не е заровен в ЗСВ, а в Изборния кодекс. Докато тези малоумници са в парламента, нищо добро не ни чака.
2
Стефан Стамболов
|
нерегистриран
07 юли 2016, 17:13
18
-2
Лицето заемащо в момента поста министър на правосъдието изпълни задачата си, като закрепи статуквото. От тук нататък всичко което се направи за до пълнително компрометиране и овладяване на съдебната система е бонус. Задавам си въпроса тези хора в интерес на българската държава ли работят или прокарват нечии чужди интереси имащи за цел пълното й затриване.
1
|
нерегистриран
07 юли 2016, 16:41
28
-2
Изумително....и тези ......са законотворците на РБ.Е няма такава държава
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно