Българският съдия в Съда на ЕС Александър Арабаджиев, председател на Управителния съвет на Българската асоциация за европейско право:
BAEL ще е домакин на конгреса на Европейската федерация по европейско право през 2022 г.
BAEL ще е домакин на конгреса на Европейската федерация по европейско право през 2022 г.

Александър Арабаджиев е роден на 18 декември 1949 г. в Благоевград. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1972 г., след което става съдия последователно в районния и окръжния съд в Благоевград.  А от 1986 г. е съдия във Върховния съд. През 1991 г. е избран от съдебната квота за съдия в Конституционния съд. В периода от 1997 до 1999 г. е член на Европейската комисия по правата на човека, от 2002 г. до 2003 г. - член на Европейския конвент за бъдещето на Европа. Бил е депутат в 39-то и 40-то Народно събрание от ПГ на Коалиция за България. От 12 януари 2007 г. до момента е български съдия в Съда на Европейски съюз в Люксембург.

В края на 2008 г., по негова инициатива, е учредена Българската асоциация за европейско право, за чиито председател е избран съдия Арабаджиев. 

Г-н Арабаджиев, у нас като че ли не е толкова популярна темата за Европейската федерация по европейско право и нейната дейност? Бихте ли разказал каква е тя и нейното значение за правото?

Европейската федерация по европейско право (FIDE) е създадена през септември 1961 г. в Брюксел, където е проведен първият й конгрес. Тя функционира на основата на своя устав, съгласно който федерацията е независима неправителствена организация, създадена в съответствие с белгийското право. Както следва от наименованието й, федерацията обхваща националните асоциации по европейско право, като в нея членуват и национални асоциации от страни извън Европейския съюз, каквито са Норвегия и Швейцария. Българската асоциация  за европейско право (BAEL) е член на това сдружение от края на 2009 г.

Съгласно устава й, целите на FIDE са свързани със съдействие за осъществяване целите на националните асоциации, особено чрез организирането на съвместни прояви, чрез засилване на контактите и размяната на информация между тях; със сближаването на юристи, които се интересуват от европейското право; със съвместното изучаване и изследване на възможни разрешения на правните проблеми, които възникват в различни области на правото на Съюза в резултат на законодателното, юриспруденциалното и институционалното му развитие с повишаване на съзнанието за важността на тези проблеми на заинтересуваните.

Председателството на FIDE се осъществява от националната асоциация на държавата, в която предстои да се организира следващият конгрес, провеждан на всеки две години. Всъщност, провеждането на конгреси съставлява основна форма на изява, чрез която федерацията осъществява дейността си.

Съдържанието на темите и съставът на участниците – като национални, институционални докладчици или автори на общите доклади или като участници в дебатите, превръщат конгресите на FIDE в престижно средище за дискусия, което допринася за развитието на правото на ЕС. Освен представители на националните асоциации, конгресите на федерацията привличат участието на редица видни учени от водещи академични центрове, както и представители на институциите на ЕС.

Сериозно – и като състав, и като принос в обсъжданията, е и участието на делегацията на Съда на Европейския съюз. Тук е подходящо да се спомене, че на проведения през май т.г. в Будапеща XXVII конгрес (18-21 май) делегацията на Съда на европейския съюз включваше и тримата български съдии, които в момента са членове на трите юрисдикции, които Съдът на Европейския съюз обхваща, един факт, заслужаващ отбелязване сам по себе си. Т.е., освен мен, бяха още и г-жа Марияна Кънчева, съдия в Общия съд, и г-н Александър Корнезов, съдия в Съда на публичната служба.

Може ли да очакваме, че и България ще бъде домакин на конгреса на федерацията?

Не крия, че специално на този конгрес в Будапеща вниманието ми бе концентрирано върху въпроси, свързани именно с организацията му, предвид на обстоятелството – и тук е мястото това да бъде обявено, че след шест години – през 2022 година в България, Българската асоциация по европейско право ще организира и ще бъде домакин на XXX конгрес на FIDE.

Не е ли твърде рано да се подготвяме за домакинството на този форум?

2022 година изглежда далеч, но искам да обърна внимание, че решението за домакинството бе взето още преди една година, така че една година изтече и ние още нищо конкретно не сме направили. Вярно е, че за шест години ще настъпят промени в житейския и професионалния статус на някои от сега ангажираните с тази идея. Но също така е вярно - и това е по-важно, че както множеството въпроси по организацията, така и необходимостта да се придаде и извлече принадена стойност от това мероприятие, изискват едно дълготрайно усилие. И включването в това усилие на възможно най-голям брой хора. Това предполага изграждане на партньорства –вън от и в страната – с академичните среди, с професионални сдружения, с адвокатски дружества, с издатели и т.н.

Какви са предизвикателствата пред Българската асоциация по европейско право и пред българската правна общност във връзка с проявата?

На първо място, трябва да се предпазим от уловката да започнем да говорим за финансиране, за логистичните аспекти и др. Не че те не са важни. Аз даже държа в момента пред себе си едно помагало, изготвено от датските колеги, домакини на конгреса в Копенхаген през 2014 г.,  което отразява техния опит в подготовката и провеждането на един конгрес. Но, по моему, ако започнем да говорим направо за финансиране и само за него, това е слагане на каруцата пред коня.

Както преди малко се опитах да кажа, FIDE не е една обикновена неправителствена организация, а едно образувание със своите традиции и култура, своеобразно пространство, обитавано от хора, посветили се на правото на Съюза. Водена от целта си да допринася за развитието на това право, на своите конгреси тя организира дискусии по ключови теми, които са адресирани както към държавите членки, така и към институциите. Съгласно установената практика, в рамките на един конгрес се обсъждат три теми, една от които обикновено има конституционен характер, другата има икономически аспекти и е най-вече в областта на правото на конкуренцията, а третата се отнася до вътрешния пазар. Но на равнище пленарни заседания се обсъждат и теми от по-общ (фундаментален), по-теоретичен характер.

Какви бяха темите на последния конгрес на FIDE?

Трите теми на тазгодишния конгрес, например, бяха "Европейски банков съюз", "(Частни)искове и колективно обезщетяване в Европейското право на конкуренция", "Разпределение на компетентности и разпоредителни правомощия между ЕС и държавите членки". На предишни конгреси са обсъждани теми като "Допирни точки между Европейското енергийно, екологично и право на конкуренцията" (Талин, 2012 г.), "Защита на основните права след Лисабон: Взаимодействие между Хартата на основните права на  Европейския съюз, Европейската конвенция за  правата на човека и националните конституции", "Конституционни и институционални аспекти на икономическото управление в ЕС" (Копенхаген, 2014 г.), "Публичен и частен капитал във вътрешния пазар" (Мадрид, 2010), "Приложение от съдилищата на правото на конкуренция" и т.н. Както е видно, темите покриват широко разнообразие от области на правото на ЕС.

Кой ги подбира и по какви критерии?

Изборът на темите е отговорност на домакина и организатор на конгреса. Този избор подлежи на утвърждаване от Управителния съвет на федерацията, но предложението се прави от националната асоциация-домакин. След, разбира се, интензивни консултации с останалите национални асоциации.

По всяка от темите се изработват национални доклади от съответните национални асоциации, като на основата на тях се изработва общ доклад по дадената тема от виден представител на академичните среди. Идентифицирането и селекцията на подходящи "общи докладчици" е друг важен и деликатен момент в подготовката. Отделно по всяка от темите се представя и т.нар. "Институционален доклад", изготвен от представител на някоя от институциите (Парламент, Съвет, Комисия). За последните два-три конгреса нашата асоциация изготвя национални доклади, като за конгреса в Будапеща бяха представени доклади по  темите, свързани с исковете за обезщетение при нарушаване на правото на конкуренция (с докладчици Христо Кирилов и Олег Темников) и с разпределението на компетентностите (с докладчици Жасмин Попова и Иван Тодоров).

Освен за информация, казвам всичко това, за да подчертая, че още сега ние трябва да започнем да мислим за темите и за бъдещите "европейски" докладчици. Не само защото времето лети, а защото има какво да се прави през този период.

Казвам "още от сега", а не "още сега", защото не е сериозно в момента да се предвидят развитията в правото на ЕС и в юриспруденцията на Съда на ЕС. Още повече че междувременно ще се проведат два конгреса - в Португалия след две години и в Холандия през 2020 г., а и самият ЕС се намира в период на важни изпитания. В този смисъл, не е възможно отнапред да се определят темите, но е необходимо да се създаде механизъм за "наблюдение" на развитията в законодателството и в съдебната практика, който, освен това, да е в състояние да идентифицира своевременно чувствителните, проблемните области, които е необходимо да бъдат обсъдени на равнището, за което говорим. В рамките на един форум, който, по думите на председателя на Съда на ЕС г-н Коен Ленартс в словото му при откриването на конгреса в Будапеща, събира значителен брой изявени юристи от цяла Европа, а и извън нея, които колективно притежават нямащи равни на себе си знание и разбиране на правото на ЕС.

Но, разбира се, можем да започнем да говорим и да говорим повече пред българската общественост, не само правна, за правото на ЕС, което поначало и без друго е основна наша - на BAEL, цел. Въпреки че ние не сме доволни от това, че не успяваме в достатъчна степен да заинтригуваме съответните професионални общности с тази проблематика.

Впрочем, това е цел и на самата  FIDE - да разширява кръга на хора, които се интересуват от европейско право, да привлича млади ентусиасти в тази област. Може да прозвучи много абстрактно и отвлечено, но самата идея за ценностите, върху които е изграден ЕС и които Съдът на ЕС категорично препотвърждава и отстоява именно в условията на сегашните предизвикателства пред Съюза – банковата криза, борбата с тероризма, кризата с бежанците - са ентусиазиращи. И окуражаващи. Защото те не винаги ни казват колко прави 2 + 2, въпреки че много често и това правят. А защото вместо урок по целесъобразност ни дават сили -интелектуални, професионални и морални, да отстояваме принципите на върховенството на правото и на зачитане на основните права, включително правото на достъп до съд.

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
3
Оптимист
|
нерегистриран
27 юни 2016, 17:56
5
0
Чудесно би било членството в БАЕП да бъде отворено за всички.
2
Илия
|
нерегистриран
22 юни 2016, 16:31
3
-5
Съдия Арабаджиев е добрият пример в нашата държава. Инициативите му са похвални. Дано колегите му попият от европейския дух на работа
1
Mnenie
|
нерегистриран
22 юни 2016, 14:33
7
-5
Ако България успее да стане домакин на конгреса това би било изключително престижно за страната ни. От влизането ни в ЕС до сега България няма много изяви на подобно равнище, което обаче не означава, че не разполагаме с експерти!За правото на ЕС трябва да започне да се говори и то не само пред българската правна общественост, а пред всички. Поздравявам г-н Арабаджиев за интервюто и считам, че трябва да има още по-голямо популяризиране на тази и други подобни инициативи.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно