В жалба до ВАС адвокат Михаил Екимджиев настоява
Периодичен съдебен контрол на отстраняването от длъжност на магистрати
Липсата му превръща принудителната административна мярка в наказание, без влязла в сила присъда, което е в нарушение на Конституцията и Конвенцията за защита правата на човека, казва още защитникът, който представлява прокурор Иво Радев
Периодичен съдебен контрол на отстраняването от длъжност на магистрати

В коментар по темата адвокат Михаил Екимджиев заяви пред „Правен свят“: „Съдебният контрол на мярката „отстраняване от длъжност“ трябва да бъде не само периодичен, а и същински, като при мерките за неотклонение – да се простира и по отношение на нуждата от временното отстраяване и обосноваността на повдигнатото обвинение. Да се признае правото на съда, който разглежда жалбите, в някаква степен да преценява дали към момента на отстраняването има обосновано предположение за повдигане на обвинение. Само така този съдебен контрол би бил пълноценен и би съответствал на принципа на правовата държава за защита от произвол, както и на правозащитните стандарти на Европейския съд по правата на човека.

От своя страна прокурор Иво Радев призова за промяна в Закона за съдебната власт, с която да се фиксират срокове за отстраняването от длъжност. „Въпросът е принципен, а не защото лично усещам колко е тежко. В закона трябва да има срок, който да подлежи и на периодичен съдебен контрол“, каза още Радев пред „Правен свят“.

Отстраняването от длъжност на магистрати за неопределен период от време и липсата на периодичен съдебен контрол върху това превръща принудителната административна мярка в изтърпяване на наказание, което не е наложено с влязъл в сила съдебен акт. Практически тази мярка може да продължи до изтичане на абсолютната давност за престъплението, в което е обвинен магистрат. Така по никакъв начин законът не гарантира защита на магистратите срещу произвол, в нарушение на Конституцията и в Европейската конвенция за защита правата на човека.

Същевременно, мерките за неотклонение и "временното отстраняване от длъжност" по НПК, както и принудителните медицински мерки по НК, подлежат на периодичен съдебен контрол – те също нямат фиксиран срок, но доколкото съществено засягат основни права и свободи, законът допуска преразглеждането им по искане на засегнатия.

Това са само част от акцентите в жалбата на прокурор Иво Радев до Върховния административен съд срещу решението на Висшия съдебен съвет, с което той  бе временно отстранен от длъжността административен ръководител на Окръжна прокуратура-Плевен, защото е привлечен като обвиняем за склоняване на прокурор да наруши служебните си задължения във връзка с правораздаването (чл. 289 от НК). Решението на съвета е от 30 април 2015 г. Тогава обаче Радев не обжалва отстраняването си от длъжност. Прави го сега, защото вече са минали над девет месеца, а досъдебното производство все още не е приключило, той седи без заплата, без осигуровки, без възможност да работи някъде другаде, без възможност да издържа трите си малолетни деца и съпругата си.

Жалбата на Радев до ВАС е изготвена от правозащитния адвокат Михаил Екимджиев и с нея се иска, освен отмяна на принудителната административна мярка (ПАМ) "отстраняване от длъжност", но и сезиране на Конституционния съд с искане за обявяване за противоконституционен чл. 230 от ЗСВ – законовия текст за отстраняване от длъжност до приключване на наказателното производство. 

На 20 януари т.г. друг петчленен състав на Върховния административен съд поиска обявяването за противоконституционен на чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), който предвижда отстраняване от длъжност на държавен служител винаги, когато срещу него има образувано наказателно производство. КС бе сезиран по жалба на отстранен служител, също изготвена от адвокат Екимджиев, с принципно идентични правни аргументи за противоречие с Конституцията и с международни договори като тези срещу чл. 230 от ЗСВ. В момента по това искане вече е образувано конституционн дело № 2 /2016 г., за докладчик е определен Филип Димитров

Безсрочното "временно отстраняване от длъжност" на магистратите е тема, която периодично се повдига от юристи през последните години. Неведнъж са изказвани становища, че тази мярка се прилага в  нарушение на Конституцията, защото лишава съдиите и прокурорите от правото им на труд без ясни времеви параметри. Въпросът е поставян и на заседания на ВСС, обсъждано е например,  че в Холандия  максималният срок за отстраняване от длъжност е три месеца.

Като начин за решаване на проблема, в проекта за изменения на ЗСВ, изготвен по времето на бившия правосъден министър Христо Иванов и публикуван на сайта на МП в края на май м.г., са заложени срокове за тази мярка. Предлага се, ако някой съдия или прокурор бъде обвинен, то тогава съответната колегия на ВСС да може да го отстрани за не повече от година и половина (препраща се към чл. 234, ал. 8 от НПК). Ако пък става дума за образувано дисциплинарно производство, то срокът за отстраняване да е до 3 месеца, вместо сегашните шест.

Но докато промените в ЗСВ не станат факт, този проблем ще стои на дневен ред, с особена острота за тези, които са засегнати от прилагането му. Известни са редица случаи, когато магистрати са оставали  без работа и трудови доходи  за дълги периоди от време – например Веселин Пенгезов, Стойчо Ненков, Татяна Шарланджиева и т.н.

В жалбата до ВАС адвокат Михаил Екимджиев се позовава на текстове от Конституцията и на практиката на Европейския съд по правата на човека, за да обоснове, че тази принудителна административна мярка, без периодичен съдебен контрол, съществено засяга основни права на клиента му.

Радев е отстранен временно, но тази мярка е без конкретен срок, нейната продължителност зависи само от продължителността на наказателното производство срещу него. Така Радев de facto е третиран като извършител на деянията, в които е обвинен и практически изтърпява наказание без наличието на влязла в сила присъда, изтъква адвокат Екимджиев.

Според него решението на ВСС следва да подлежи на периодичен съдебен контрол по силата на задължителни правни стандарти, заложени в решението на Съда в Страсбург от 23 май 2006 г. по делото Ринер срещу България.

"В цитираното дело жалбоподателката г-жа Ринер се оплаква от прекомерната продължителност и от невъзможността за периодичен съдебен контрол спрямо принудителната административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане територията на Република България", наложена ú на основание чл.7 от Закона за задграничните паспорти (отм.) и чл.29 ал.1 от Закона за пребиваване на чужденците в Република България (отм.), заради неплатени данъчни задължения. В решението ЕСПЧ приема, че липсата на периодичен съдебен контрол, който да установи дали на всеки етап от продължителното ограничаване на свободата на придвижване на жалбоподателката, ПАМ е обслужвала целта на закона, води до диспропорционална намеса в правата на г-жа Ринер по чл.2 от Протокол № 4 и по чл.8 от КЗПЧОС", пише в жалбата.
И още - за да съответства на правния стандарт, наложен от ЕСПЧ в решението по делото Ринер, заповедта за отстраняване от длъжност на Иво Радев би следвало да подлежи и на периодичен съдебен контрол, който да включва преценка за необходимостта и пропорционалността на произтичащите от него ограничения на правата на Радев на различните етапи от наказателното производство.

Магистрати и държавни служители най-ощетени

Адвокатът напомня, че мерките за неотклонение и временното отстраняване от длъжност по НПК, както и принудителните медицински мерки (чл.90-чл.92 от НК), подлежат на периодичен съдебен контрол. Тези мерки също нямат срок, но подлежат на периодично преразглеждане, доколкото съществено засягат основни права и свободи, за да се избегне ненужното им и неоправдано ограничаване,.

По същия начин подлежи на преглед на всеки три месеца и принудителната административна мярка по чл. 155 от Закона за здравето (на задължително настаняване и лечение подлежат  лицата, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им).

Оказва се, че най-ощетени са магистратите и държавните служители, защото нито в чл. 230 от ЗСВ, нито в чл. 100, ал.2 от ЗДСл е предвидена възможност за периодичен съдебен контрол върху едно уж временно, но всъщност безсрочно отстраняване от длъжност. .

"Колкото по-дълго продължава дадена ПАМ, засягаща основни права и свободи, толкова по-осезаема е нуждата от периодичен съдебен контрол на нейната необходимост и пропорционалност. От тази перспектива периодичният съдебен контрол решава колизията между двата принципа, осигурявайки разумен баланс между обществения интерес от налагане на ПАМ и засегнатите от нея индивидуални права и свободи. Противното би означавало, че всеки прокурор би могъл да образува наказателно производство срещу всеки държавен служител и/или магистрат, който автоматично, на основание чл.100, ал.2 от ЗДСл или чл.230, ал.1 от ЗСВ, ще бъде отстранен от длъжност за неопределен период (до изтичане на абсолютната давност за съответното престъпление), без съдът да може да преценява необходимостта и пропорционалността на ПАМ на различните етапи от наказателния процес. Следва специално да се подчертае, че постановленията за привличане в качество "обвиняем" не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Поради това липсата на периодичен съдебен контрол на ПАМ по чл.230 от ЗСВ би била несъвместима с принципите на правовата държава за защита от произвол и пълноценен достъп до съд", пише в жалбата.

Нарушения на Конституцията

Според чл.4, ал.1 от Конституцията България е правова държава, а принципът на правовата държава изисква съразмерност/пропорционалност на въведените със закон ограничения на индивидуални права и свободи. Според адвоката това означава, че те трябва да бъдат подходящите, възможно "най-меки" и същевременно достатъчно ефективни средства за постигане на конституционно оправданата цел и цитира Решение №14 на КС от 4 ноември 2014 г. по конституционно дело № 12/2014 г.

Нататък се изтъква, че дори да се приеме, че временното отстраняване от длъжност е в интерес на правосъдието, то  9 месеца по-късно то е явно непропорционално за тази цел. "Лишаването на г-н Радев от правото му на труд, пряко свързано с възможността да издържа семейството си, за неопределен срок, не отговаря на изискването за пропорционалност на държавната намеса в индивидуалното право. В подкрепа на тезата за непропорционалност на мярката е обстоятелството, че за периода, в който жалбоподателят е отстранен от длъжност, той не е нито социално, нито здравно осигурен", са част от аргументите в жалбата.

Защитникът вижда и нарушение на презумпцията за невиновност (чл. 31, ал.3 от Конституцията и чл.6§2 от ЕКПЧ), според която обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

В случая Радев е отстранен временно от длъжност, защото е привлечен като обвиняем. Докога ще бъде без доходи зависи от продължителността на делото срещу него. Това може да продължи  дори до изтичането на абсолютната давност на престъплението, за което е обвинен. Така, на практика, се получава, че Радев е третиран като извършител на деянието и предварително изтърпява едно непредвидено в НК наказание без да има влязла в сила присъда.

Нарушения на норми от ЕКЗПЧОС

Като прави паралел с решението на ЕСПЧ по делото Волков срещу Украйна, Екимджиев сочи редица нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

На първо място, нарушен е чл.6§1 от ЕКЗПЧОС – право на справедлив процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Временното отстраняване от длъжност е автоматична последица от повдигнатото срещу Радев обвинение и това налага извода, че в случая е приложим и наказателният аспект на чл.6§1 от Конвенцията, а това от своя страна означава много по-високи стандарти на изискванията за справедливост на процеса, включващи категорично опровергаване на презумпцията за невиновност и право на лично участие и изслущване в процедурата пред ВСС. "Тази теза се подкрепя и от чл.230 ал.4 от ЗСВ, който показва, че отстраняването на магистрат на основание чл.230 от ЗСВ и мярката за неотклонение "задържане под стража" имат идентична процедурна цел. От друга страна временното отстраняване от длъжност разкрива сходства и с мярката за наказателна процесуална принуда "временно отстраняване от длъжност" по чл.69 от НПК", посочва адвоката и добавя, че в конкретния случай правата на Радев са засегнати още в производството пред ВСС.

Най-напред е нарушен принципът на откритост и състезателност в процедурата пред ВСС, защото прокурорът не е бил уведомен и не е имал възможност да участва в заседанието, на което съветът го отстранява от длъжност.

Същевременно решението на съвета, в което няма краен срок за отстраняването, противоречи на принципа на правната сигурност и защита от произвол. А тази колизия може да бъде отстранена само с периодичен съдебен контрол, който да отчита необходимостта и пропорционалността на мярката на всеки етап от наказателното производство.

Тук в жалбата се цитира част от мотивите на Съда в Страсбург по делото Волков срещу Украйна:

"137. Съдът е приел, че крайните срокове изпълняват няколко важни цели, а именно да гарантират правната сигурност, а освен това да защитят потенциалните извършители срещу изгубили давност претенции, защитата срещу които може да се окаже трудна, както и да предотвратят възможна несправедливост, която би могла да възникне, ако съдилищата трябва да преценяват събития, случили се в далечното минало, въз основа на доказателства, които може да са станали негодни и непълни с времето . Крайните срокове са обща характеристика на националните правни системи на договарящите страни що се отнася до наказателни, дисциплинарни и други деяния.

...

139. ... Макар Съдът да не намира за уместно да посочва колко дълъг трябва да бъде крайният срок, той намира че такъв неограничен във времето подход към дисциплинарните дела в съдебната система, създава сериозна заплаха за принципа на правната сигурност."

Докато Радев е временно отстранен от длъжност, той няма право да упражнява друга юридическа професия. А и след като според съдебната практика отстраняването от длъжност не е дисциплинарна мярка, поради нейната продължителност и суровост, би следвало да се приеме, че тя представлява "наказание" по смисъла, който ЕСПЧ влага в това понятие в практиката си по чл.6§2 от Конвенцията. Налагането на това "наказание" става автоматично, само на базата на повдигнатите от прокуратурата обвинения, без възможност за независима преценка на обосноваността и законосъобразността му.

Нарушение има и на чл.8 от Конвенцията (правото на неприкосновеност на личния и семейния живот) – поради суровостта на наложените му професионални ограничения, широката медийна разгласа на отстраняването му, липсата на пълноценен, независим и безпристрастен контрол върху законосъобразността на ограничителната мярка.

Адвокат Екимджиев отново цитира делото Волков срещу Украйна: "Отстраняването от длъжност на прокурора от ВСС става автоматично, без обсъждане на обосноваността на повдигнатите срещу него обвинения и без излагане на конкретни мотиви към решението." В този смисъл производството пред ВСС не е предоставило на Радев дължимите гаранции за предвидимост и за защита от произвол.

Нарушение има и на чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията, според който всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Радев е отстранен от длъжност за неопределено време, през което той не би могъл да упражнява друга юридическа професия, това го лишава от трудово възнаграждение като средство за препитание за неопределено време.

С тези аргументи от ВАС се иска да отмени решението на ВСС за отстраняване от длъжност или да го обяви за нищожно поради тежки и неотстраними противоречия с базисни правни принципи и норми от Конституцията и на Европейската конвенция.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
42
?
|
нерегистриран
17 февруари 2016, 16:38
7
-3
Принципно насоката на размишленията е правилна - не че това са мисли на Екимджиев, той просто ги преповтаря. Жалкото е, че това се прави в защита на един от доказаните празноглавци - кариести в системата, чието място определено не е в нея.
41
възмутен
|
нерегистриран
17 февруари 2016, 16:06
8
-4
Така ли?!А,когато задържате хора,просто хей така,и стоят в ареста и после в затвора!Те не са ли хора?За тях не важи ли презумпцията за невиновност?Половината от прокурорите и съдиите, са за затвора.Но когато Вие сте потърпевши-виете до небето!Наглеци!ние-останалите простосмъртни ви виждаме какви ги вършите.Не мислете,че сте богопомазани.
40
Токио
|
нерегистриран
17 февруари 2016, 14:33
3
0
Не го знам този Радев, но от снимките от линковете личи, че е някакъв местен играч- бабаит. И съм напълно съгласен със 17- "Чета статията и не мога да схвана защо коментариите са само за някакъв си Иво Радев, мафиоти и т.н..па дали имал пари да плати на адвоката и т.н. Като изключим това,че повода за жалбата е явно лице с лош имидж сред колегите си считам, че аргументите на Екимджиев не са никак за подценяване"
39
-----
|
нерегистриран
17 февруари 2016, 09:53
0
-12
О,Ивчо се е събудил.Още като отвори очички все кака си Снежка вижда.
38
до 34 и 35
|
нерегистриран
17 февруари 2016, 09:53
14
0
Всеки, който е имал работа или е " награждаван"от лицето на снимките, рано или късно става обвиняем
37
юрист на годината
|
нерегистриран
17 февруари 2016, 09:47
19
0
Не разбрах защо темата се измества към прокурорката Георгиева - Блажева. Порядъчно непочтена и алчна личност, типичен продукт на системата, тъкмо затова избираема от подобните неи във ВСС. Имам лични впечатления и наблюдения.
36
Камен
|
нерегистриран
17 февруари 2016, 09:36
23
-1
Не го знам какъв му е случаят на тоз момък, но остраняването от длъжност в тази му форма наистина си е чисто крепостничество.
33
до долния
|
нерегистриран
17 февруари 2016, 08:07
3
-18
И не само това.С тази платена статия съвсем забърка кашата.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно