Елена Маркова, изпълнителен директор на Агенцията по вписванията:
"Екстрите" на Търговския регистър ще важат и за особените залози, фондациите и сдруженията
Миналата година Агенцията е генерирала близо 53 млн. лв. приходи за бюджета

Снимки: Стоян Йотов

Г-жо Маркова, скоро ще влязат в сила промени в Закона за Търговския регистър, които задължават Агенцията по вписванията да регистрира фирма за 24 часа. Ще се справите ли с този срок?

Тези промени влизат в сила от средата на ноември. Затова се готвим с обществена поръчка да надградим техническите възможности на Търговския регистър, за да може в рамките на един работен ден да бъдат регистрирани новосъздадените фирми. Надяваме се да успеем чисто технически. За съжаление средствата ни са ограничени, предвид неколкократното орязване на бюджета на Агенцията по вписванията и на Министерство на правосъдието. Но дори и да има някакво забавяне в надграждането на Търговския регистър, то ще е минимално и ще е в рамките на 1-2 седмици.

Всъщност колко нови дружества се регистрират на година?

По данните, с които разполагаме, можем да съдим за една устойчива тенденция по отношение на броя на новорегистрираните търговци. Общо взето се регистрират по около 50 000 нови фирми годишно. През 2012 г. например бяха вписани 53 285 нови търговци, следващата година бяха малко по-малко - 49 713, спад имаше и през 2014 г. – тогава бяха създадени 47 181 нови фирми. Данните до юли тази година обаче показват лек ръст и вече са регистрирани 29 780 търговци.

Но ако се върнем на темата за новия по-кратък срок за регистрация на новите фирми, важен фактор е човешкият ресурс. За съжаление, след като направи две съкращения от по 5%, изпълнявайки указанията на Министерството на финансите, Агенцията работи на критичния минимум от гледна точка на кадри.

В по-тежко състояние е Имотният регистър, който, поради липсата на щатни бройки, реализира забавяне на вписванията, което е в ущърб на гражданите. За момента забавянето е само в София и е от 3-4 дни. Колегите просто не смогват с по средно 300 сделки на ден и още толкова удостоверения.

Явно има раздвижване на пазара на имоти.

Определено. От май започна да се забелязва тенденция към плавно увеличаване на заявленията, подадени до Имотния регистър.

Министерството на правосъдието обяви, че свиква голяма работна група, която да разработи промени в нормативните актове срещу т. нар "кражби на фирми". Агенцията по вписванията също е част от нея. Какви идеи имате в тази връзка?

Една от тях вече е факт – за осъществяване на своята дейност, длъжностните лица по регистрация, ще имат право на безплатен достъп до базата данни на главна дирекция ГРАО. Тоест, те ще проверяват съществуват ли реално физическите лица, които подават заявления за обстоятелства, които се вписват. Досега служителите на Агенцията нямаха тази възможност - те приемаха декларациите и цялата документация такава, каквато е, без да имат възможност да извършват проверка дали съществуват тези физически лица.

Предстои да бъде обсъдено с браншовите камари, с Нотариалната камара, Камарата на частните съдебни изпълнители, Висшия адвокатски съвет, всички организации на бизнеса и Агенцията за чуждестранни инвестиции, дали за тях е адекватна една друга конкретна мярка. Те ще трябва да кажат дали от тяхна гледна точка е приемливо протоколите от общите събрания, с които се сменя представляващият фирмата, управителят, както и от събрания, на които се сменя номиналният собственик на дяловете, да бъдат заверявани нотариално. Идеята е всички участници в процедурата да се явяват лично пред нотариус с личните си документи, а не нотариус да присъства на общото събрание.

С други думи да затрудним малко измамниците. За съжаление, така ще създадем и една допълнителна административна тежест. Но може би ще се окаже, че обществото ни все още не е готово за по-либерален режим и е по-добре да утежним малко процедурата, за да дадем допълнителни гаранции за сигурност.

Толкова ли са много случаите на "кражби на фирми"? Дори след като Агенцията напълно безплатно известява с sms всеки собственик на дружество или имот при внесено искане за промяна по партидата им?

При нас няма как да се извади статистика за т. нар. "кражби на фирми". Колко са тези случаи знаят МВР и прокуратурата.

Но, що се отнася до sms-известяването, просто нямам отговор защо търговците не проявяват интерес. Данните показват, че от близо 750 000 търговци от началото на 2012 г. (когато беше въведено известяването със sms) от услугата са се възползвали 6020 души. От тази година тя стана безплатна за собствениците на дружествата, но броят на тези, които са поискали да получават съобщение на телефона си при подадено заявление за промяна в обстоятелствата по партидата им, е едва 3963. За Имотния регистър положението е горе-долу същото. Само 1933 собственици на имотни партиди са поискали да получават безплатен sms от нас при заявление за вписване.

Може би хората не са наясно с ползите. Надали не са заинтересовани от сигурността на бизнеса и имуществото си.

Сигурно, затова ще използвам възможността за пореден път да обясня какво се случва при sms-оповестяване и какво трябва да направят търговците. Установихме, че хората не знаят какво трябва да направят след като получат sms, че някой е подал някакви документи по партидата на фирмата им в Търговския регистър. Обикновено търговецът идва в Агенцията по вписванията и се обръща към Търговския регистър с молба да бъде прекратено производството по вписването, защото той не е подал никакви документи. Това обаче не е правилният подход – молбата за спиране на вписването трябва да се подаде до съответния съд по регистрация на фирмата. За София това е Софийският градски съд, а за останалите градове - търговското отделение на окръжните съдилища.

Важно е да кажем още, че търговецът получава sms два пъти. Първият е в момента на входиране на документи по партидата на съответното дружество т.е. на този етап още нищо не е вписано. От този момент търговецът има три дни, през които, ако е жертва на измамник, да установи какви документи са подадени в Търговския регистър и спешно да се обърне към съда по регистрация на фирмата. Ако съдът излезе с определение, че спира вписването, ние веднага го правим, но на този етап не можем сами да го спрем. Собствениците на фирми трябва да знаят, че именно сезирането на съда е най-спешната им задача в подобна ситуация. Следващата е да се обърнат към органите на предварителното производство – МВР и прокуратурата, които да установят кой е извършителят на измамата.

Вторият sms се получава, когато вписването реално се е случило. След него търговецът отново трябва да се обърне към съда, полицията и прокуратурата.

Очевидно трябва да се засили кампанията за популяризиране на известяването с sms. След средата на септември, когато приключат годишните отпуски, ще опитаме отново да разясним на търговците ползите от него. В тази връзка вече изпратихме разяснителни писма до чуждестранните търговски аташета.

От следващата година към Агенцията ще премине Централният регистър на особените залози. Какъв ще е практическият ефект от тази промяна?

Първо, събирането на едно място на всички регистри, които касаят търговците, ще ги улесни, ще им даде възможност да си свършат работата с едно идване или с една регистрация с електронен подпис.

Друга важна промяна е, че ще бъдат уеднаквени стандартите, правилата и най-важното – сроковете, по които работят Търговският регистър и този за особените залози. Т.е. стандартът вписванията да се извършват за 3 дни вече ще важи и за Централния регистър на особените залози.

Всички останали екстри, които важат за Търговския регистър, ще започнат да важат за Централния регистър на особените залози. Например възможността да се заяви обстоятелство по електронен път. Друго улеснение ще е, че информацията от Централния регистър на особените залози автоматично ще отива в Търговския регистър без да се налага да се въвежда физически. Въобще ще се съкратят време, бюрокрация и безсмислени разходки на търговците.

Да разбираме ли, че и физически Централният регистър на особените залози ще се премести в сградата на Агенцията по вписванията?

Да, с целия му щат и документация. Ще бъде отделна дирекция и всичките 28 служители ще дойдат тук в агенцията.

За нас най-голямото предизвикателство е как ще бъде изграден регистърът технологично и с какви средства. Ще се опитаме да участваме в оперативна програма "Добро управление", за да може със средства от ЕС да изградим целия регистър наново. Това се налага, тъй като настоящата платформа на Централния регистър на особените залози е несъвместима с нашата. Освен това се оказа, че софтуерът им не е собственост на държавата, а на фирмата, която го поддържа. Единственото, което можем да направим е да мигрираме данните и да изградим собствена система. Влязохме в преговори с частната компания дали биха могли първоначално да ни дадат само да го ползваме под наем, но не знам дали бюджетът ни може да си позволи сумата, която искат.

Темата за парите непрекъснато се връща в разговора и то когато става въпрос за обезпечаване на реформи. Това е парадоксално при положение, че Агенцията по вписванията е една от "златните кокошки" на администрацията и има огромни приходи. Колко печелите за бюджета?

Действително приходите на агенцията са доста сериозни. За 2014 г. те са точно 52 748 072 лв. Повече от половината от тях - 35 331 548 лв. идват от кадастъра и Имотния регистър. Търговският регистър е генерирал 16 663 720 лв. за бюджета, "Булстат" - 602 хил. лв., а този на имуществените отношения на съпрузите - 150 634 лв. Впрочем, последната сума показва, че този регистър работи, въпреки огромния скептицизъм, с който беше създаден.

За тази годна тенденцията е за увеличаване на приходите. За първото шестмесечие те са 29 735 255 лв.

Искам обаче да обърна внимание, че приходната част на бюджета на Агенцията по вписванията по никакъв начин не е обвързана с разходната. Бюджетът ни за 2015 г.  е по-малък от приходите само на Имотния регистър за първото шестмесечие на годината.

При толкова големи приходи няма ли възможност за намаляване на част от таксите?

Като директор на Агенцията по вписванията мога да кажа само, че намаляването на таксите няма да се отрази на работата ни, защото, както обясних, бюджетът ни не е обвързан с приходите. Таксите за Търговския и Имотния регистър вече бяха намалени миналата година. Дали ще има други намаления е въпрос на чисто финансови разчети на министерствата на финансите и на правосъдието.

Наскоро стана известно, че едно намаление на такса – тази за купуване на цялата база данни на Търговския регистър (от 30 000 лв. на 100 лв.), е довело до едно доста странно становище на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Според регулатора публични трябва да бъдат единствено някои факти за статуса на търговеца – като наименование, размер на капитала, имена на съдружниците, адрес, а всякаква друга информация, като ЕГН например, трябва да бъде заличена. Без ЕГН обаче няма как да разбереш точно кой Петър Георгиев Петров от стотиците хора с това име е собственик на конкретната фирма. Подобно тълкуване няма ли да обезсмисли основната функция на Търговския регистър – публичността?

Въпросът е основателен. Още повече, че самата Комисия за защита на личните данни има становище от 2008 г. в обратния смисъл. Неслучайно досега Търговският регистър не е бил санкциониран за нарушаване на защитата на личните данни, защото смисълът от този регистър е неговата публичност.

Тук трябва да се отбележи, че този спор за защитата на личните данни в Търговския регистър предстои да бъде решен от съда. След намаляването на таксата за достъп до цялата база данни 34 физически и юридически лица поискаха да я купят, но след становището на КЗЛД нямаше как да им я предоставим и една от тях е завела дело в Административния съд на София-град.

Искам да напомня и още нещо - в Търговския регистър има създадена възможност за това гражданите да сами да поискат да бъдат защитени личните им данни и това е въпрос на техен личен избор. Първо, при подаване на документи за регистрация те биха могли да отбележат в апликейшън формата, че не искат личните им данни да бъдат публикувани. И второ - когато се регистрира фирма, тя има възможност да представи още един устав без лични данни, в който да е наличен само необходимият минимум от изискуемата информация.

По-голямата публичност е сред мотивите за предложението към Агенцията по вписванията да мине още един регистър – този на юридическите лица с нестопанска цел.

И сега в окръжните съдилища досиетата на фондациите и сдруженията са публични, но, разбира се, човек трябва да отиде на място. Освен това, сега информацията за всички юридически лица с нестопанска цел не е събрана на едно място. Точно това ще стане, ако бъде изграден нов регистър към Агенцията по вписванията или ако този за фондациите и сдруженията стане част от регистрите, администрирани от агенцията.

Във всички случаи регистърът ще е електронен и така всеки лесно ще може да установи какви са целите им, средствата, с които ги постигат, предметът им на дейност, периодичността на ръководствата, промяната им.

Кога обаче ще се случи тази промяна зависи от законодателя. Очаква се промените в тази връзка да бъдат приети през следващата сесия на парламента. Агенцията е заявила, че за създаването и поддържането на регистъра на фондациите и сдруженията са необходими поне още 14 длъжностни лица и минимум 28 деловодители в цялата страна.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.