Съдът в Страсбург по делото Vasil Hristov v. Bulgaria:
Налице е системен проблем относно ефективността на разследванията в България
Светла Маргаритова
Доц. д-р Светла Маргаритова е подготвила над 60 жалби до Европейския съд по правата на човека. От 2003 г. работи във фондация “Български адвокати за правата на човека” по различни проекти в областта на правата на човека и съответствието на българския закон и практика с Европейската конвенция по правата на човека. От 2010 г. член на УС на фондацията. Преподавател в Бургаския и Варненския свободен университет.
Налице е системен проблем относно ефективността на разследванията в България

На 16 юни 2015 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург постанови решение, в което за пореден път отбеляза, че съществуват сериозни проблеми във връзка с неефективното разследване на нарушения по чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека в случаите на причиняването на смърт или на унизително и нечовешко отношение и малтретиране.

Фактите по случая

Жалбата е по повод неефективно разследване за причинена средна телесна повреда.

На 13 юни 2002 г. жалбоподателят Васил Христов, неговият син и брат му са били нападнати от група лица на автобусна спирка с метални пръти и бухалки. В резултат на това на г-н Христов е причинена мозъчно-черепна травма с временна опасност за живота. Приет е в болница в безсъзнание с травматични увреждания и счупен череп, където престоява няколко дни. Досъдебното производство е образувано веднага след инцидента, разпитани са пострадалите, идентифицирани са и двама от нападателите. Срещу един от тях е повдигнато обвинение в причиняването на средна телесна повреда, а срещу другия идентифициран нападател е постановен отказ от страна на прокуратурата през декември 2002 г. След жалба на пострадалия това постановление е отменено от районния съд в Оряхово и прокуратурата повдига обвинение и срещу това лице. През март 2003 г. прокуратурата прекратява производството срещу втория обвиняем, тъй като не било доказано неговото участие в причиняването на средната телесна повреда.

Постановлението е отменено повторно от районния съд. През 2009 г. прокуратурата в гр. Оряхово повдига отново обвинение срещу втория нападател и отделя материалите по отношение на другите неидентифицирани лица.

Обвинителният акт е внесен в съда, който постановява осъдителна присъда през април 2012 г. и осъжда двамата подсъдими да изплатят обезщетение за причинените неимуществени вреди на жалбоподателя в размер на 10 000 лв. След жалба от подсъдимите Врачанският окръжен съд отменя присъдата и връща делото във фазата на досъдебното производство поради допуснати многобройни нарушения на процесуалния закон. В мотивите е посочено в частност, че в обвинителния акт не са описани точно фактическите обстоятелства и ролята на всеки един от обвиняемите, още повече че другите нападатели не са били установени. Наред с това и районният съд не е обсъдил редица несъответствия и противоречия в показанията на свидетелите. През декември 2012 г. прокуратурата в Оряхово спира наказателното производство до установяване на всички лица, участвали в нанасянето на телесната повреда и разпорежда на органите на полицията да издирят нападателите. Това постановление е обжалвано от жалбоподателя, но е оставено в сила от районния съд. След извършените следствени действия с три писма от април и юни 2013 и март 2014 г. полицията уведомява прокуратурата, че въпреки предприетите действия нито едно лице не е било идентифицирано.

Оплакванията

Жалбоподателят, позовавайки се на чл. чл. 5, 6 и 13 от Конвенцията, повдига оплаквания, че властите не са предприели необходимите действия за твърде дълъг период, за да идентифицират, обвинят и накажат неговите нападатели. Според него целта е била да се изчака настъпването на абсолютната давност, за да стане наказателното преследване невъзможно и той да не получи подходящо обезщетение за причинените му вреди.

Преценката на Съда

Съдът намира, че в случая жалбата следва да бъде разгледана в светлината на чл. 3, тъй като причинените увреждания са отвъд минималния праг на сериозност. Той отбелязва, че независимо от незабавното образуване на досъдебното производство нападателите не са били идентифицирани. Само двама от тях са били с установена самоличност, но вторият е бил обвинен едва след двукратното връщане на делото от районния съд. Европейскитя съд изказва сериозни съмнения относно шансовете те да бъдат разкрити и изправени пред съд с оглед продължителния период, изминал от датата на инцидента. Доколкото уврежданията на жалбоподателя са били квалифицирани като средна телесна повреда, абсолютната давност за тях настъпва с изтичането на 10 години. Макар и официално Европейският съд да не е бил информиран, че производството е прекратено, той подчертава, че няма никаква реалистична перспектива срещу нападателите да бъде реализирано наказателно преследване. (§40)

Той констатира, че до тази ситуация се е стигнало по вина на държавата. Макар и в началния етап на досъдебното производство да са били разпитани множество свидетели, които са присъствали на инцидента, както и самите пострадали, не е била организирана очна ставка, за да могат последните да идентифицират своите нападатели. Европейският съд намира за особено важни констатациите на районния съд в определението му от март 2006 г. за връщане на делото, което се е основавало отчасти и на признанието на прокуратурата, че следователят, натоварен със случая, не е проявил необходимото усърдие за разкриване самоличността на всички участници в побоя. Правителството не представя никакви доказателства, от които да се установи, че в следващите години полицията е предприела действия за установяване на нападателите, поради което се е стигнало до ситуация, при която наказателното преследване  се погасява по давност. Поради това Европейският съд достига до заключението, че "властите не са провели ефективно и задълбочено разследване, което да доведе до установяване и наказване на лицата, отговорни за малтретирането на жалбоподателя". (§42)

Що се отнася до двете идентифицирани лица, участвали в причиняването на телесната повреда, ЕСПЧ отбелязва, че делото е все още висящо в досъдебна фаза, поради което той не е убеден, че властите са положили необходимите усилия да реализират наказателното преследване на двамата мъже.

За Европейския съд е съмнително, че е било оправдано връщането на делото от страна на Врачанския окръжен съд с мотива, че някои от участниците не са били идентифицирани, още повече като се вземе предвид, че междувременно е изтичала абсолютната давност. Това, както и липсата на каквито и да било усилия от страна на властите след 2012 г., за да открият останалите участници в побоя, е довело до пълен застой в  производството срещу двамата подсъдими. Това дава основание на ЕСПЧ да достигне до извода, че държавата не се е съобразила с процесуалните си задължения да извърши бързо разследване на нападението срещу жалбоподателя, както го изисква чл. 3 от Конвенцията. Съдът отбелязва наред с това, че тези забавяния на наказателното производство са довели до ситуация, в която гражданският иск на жалбоподателя срещу двете лица, макар и уважен в първоинстанционното производство, все още да не бъде разгледан окончателно. Аргументът на Правителството за възможността жалбоподателят да предяви граждански иск в самостоятелно производство не е приет, тъй като пострадалият е направил своя избор да го предяви в рамките на наказателния процес (за разлика от жалбата на г-н Шопов[1], който не е предявил граждански иск в рамките на наказателното производство). Още повече, че в настоящия случай, ако той бе избрал тази възможност, гражданските съдилища не биха разгледали иска по същество докато не приключи наказателното производство, което и към настоящия момент все още е висящо, тъй като липсва изрично постановен акт за прекратяването му.

Европейският съд се позовава на своята неотдавнашна констатация по делото S.Z. срещу България[2], че е твърде голям броят на случаите, в които е установил нарушение на чл. чл. 2 и 3 от Конвенцията в техните процесуални аспекти. Според него е налице системен проблем относно ефективността на разследванията в България. Ето защо той призовава България в сътрудничество с Комитета на министрите на Съвета на Европа да набележи подходящи мерки за предотвратяване на бъдещи подобни  нарушения. (§49)

ЕСПЧ заключава, че държавата не е изпълнила позитивните си задължения да осъществи ефективно разследване по повод причиненото увреждане на жалбоподателя, поради което е нарушила чл. 3.

Доколкото жалбоподателят не предявява претенции по чл. 41 от Конвенцията, Европейският съд не му присъжда обезщетение за неимуществени вреди.[3]

* Материалът е препечатан от блога на автора
 

[1] Виж Dimitar Shopov v. Bulgaria, no. 17253/07, § 58, 16 April 2013

[2] Виж S.Z. v. Bulgaria, no. 29263/12, §§ 54-58, 3 March 2015

[3] Жалбоподателят не е бил представляван от адвокат.

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
11
кккк
|
нерегистриран
27 юни 2015, 01:12
0
0
До коментар [#6] от "Полицията разследва, а Съдебната система била ВИНОВНА?!": Нали има наблюдаващ прокурор. Той за какво е там???? Да не би да е на кино или пък да не би да не е част от същата тази съдебна система.

10
регресен иск срещу преподавателите
|
нерегистриран
21 юни 2015, 14:58
1
0
Неефективно разследване поради неефективно обучение! Дали това не е целта - неефективно обучение, искове срещу държавата, защото от нея пари може да се изкарат! А този 5 пъти да го осъдиш,ако е само с риза на гърба никакво обезщетение няма да получиш!
9
абв
|
нерегистриран
19 юни 2015, 22:06
1
-4
До коментар [#7] от "В интерес на истината...":

За тези заплати разследващите даже много се стараят.
Бих ги съветвал да се позабавят още.
Който плаща зле /Държавата/, плаща два пъти. Нъл тъй?!
8
Данъкоплатец
|
нерегистриран
19 юни 2015, 17:09
4
-3
Държавата плаща с нашите пари, тоест ние плащаме...а ние грехове нямаме...магистратите и полицаите имат, но не им се търси отговорност..
7
В интерес на истината...
|
нерегистриран
19 юни 2015, 15:09
15
-2
това разследване продължило почти десетилетие май-май е е било следствено дело, ако не се лъжа, съобразявайки годината на образуване. А иначе, че към настоящия момент разследването е пълна и абсолютна трагедия - това е друга тема.Разследващите полицаи са велики разследващи органи, когато разследват мангалски деяния, алкохолчета, "сватбички" и т.н., ако получат сериозен казус за разследване и се получава абсолютен "запек", резонно после в съда всичко пада ..., не че следователите не са същите, те са даже и мързеливи ...
6
Полицията разследва, а Съдебната система била ВИНОВНА?!
|
нерегистриран
19 юни 2015, 14:43
12
-2
... .
5
|
нерегистриран
19 юни 2015, 14:23
5
-1
до 4: Така е...
4
2
|
нерегистриран
19 юни 2015, 14:19
7
-1
Важно е май от коя фондация ти пишат жалбата ....
3
|
нерегистриран
19 юни 2015, 13:53
7
0
ЕСПЧ,ЕСПЧ..Дрън-дрън!Аз съм пращал сходни оплаквания,но не бяха приети!И там е едно тото 2...По-точно,нука има- тука нема..ЕСПЧ?!
2
|
нерегистриран
19 юни 2015, 13:41
13
0
Системният проблем го създадоха политиците с непрекъснато преструкуриране на разследващите органи.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно