Правната комисия гласува без дебат:
Ефективната присъда ще е основание за арест
При наказание от над 10 години затвор опасността от укриване на подсъдимия ще се предполага, а по дела за тежки престъпления явяването в зала ще е задължително, приеха депутатите
Ефективната присъда ще е основание за арест

Присъдата на затвор да е основание за постановяване на по-тежка мярка за неотклонение, а при налагане на наказание от над 10 години лишаване от свобода опасността от укриване да се предполага. Това изменение в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) прие вчера вечерта правната комисия без минута дебат.

Идеята е на прокуратурата и част от законодателния ѝ пакет срещу бягствата на осъдени, а депутатите въобще не я обсъдиха и я гласуваха без всякакви резерви. Единствено Явор Нотев от "Атака" и Чавдар Георгиев от БСП се въздържаха. 

Текстът е в чл. 309 НПК. В новата му втора алинея се записва: "Когато подсъдимият е признат за виновен, осъден е на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс и е налице реална опасност подсъдимият да се укрие, съдът може да замени мярката за неотклонение с по-тежка, или да вземе такава".   

Към него се добавя и презумпцията, че, ако присъдата е за не по-малко от 10 години затвор, реалната опасност подсъдимият да се укрие е налице, освен ако от доказателствата по делото не се установява друго.

Също без каквато и да е дискусия правната комисия гласува тези правила да важат и за втората инстанция. Депутатите приеха, че когато въззивният съд измени осъдителна присъда и постанови ефективна на затвор, ще има основание да измени мярката за неотклонение. Това определение ще може да се обжалва пред Върховния касационен съд.

Когато пък решението на втората инстанция, с което се налага затвор, е окончателно, съдът се задължава да изпрати незабавно препис от решението си на прокурора.

Според новите правила, когато получи това влязло в сила решение, прокурорът "може да разпореди привеждането на лицето в съответния или в най-близкия до седалището на съда затвор".  Всичко това ще прави прокурорът от съответната второинстанционна прокуратура, който след това ще трябва да уведоми колегата си от първоинстанционната, за да приеме действия по изпълнение на присъдата.

Също без дебат в НПК (чл. 329) беше записано, че по дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително.

Дискусия сред депутатите предизвика само предложението за изменение на правилата в глава 26 НПК за разглеждане на делото от съда по искане на обвиняемия. Това беше и единственото предложение на прокуратурата, което вчера не мина в правната комисия.

От държавното обвинение предлагаха в тримесечния срок, който съдът дава на обвинението да реши какво да прави с делото – да го внесе или да го прекрати, да не влиза времето, през което разследването е спряно на основанията по чл. 25 НПК. Т.е. ако след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или отсъства, а това би попречило да се разкрие истината или пък придобие имунитет.

Димитър Лазаров от ГЕРБ остро възрази срещу подобна промяна, а след него и Явор Нотев заяви, че категорично е против. "Ако прокуратурата иска да прекрати делото, имунитетът или другите основания за спиране не са пречка, ако иска да внесе обвинителен акт – нека да го направи и съдът да констатира обективните пречки за провеждането на производството", заяви Нотев. И допълни, че когато прокуратурата иска да не внася някое дело, "основанията за спиране по чл. 25 НПК ще възникват непрекъснато".

На финала Емил Димитров-Ревизоро от Патриотичния фронт заключи, че материята е прекалено сложна и "работите може да се объркат" и заяви: "Най-добрата промяна е липсата на промяна". Колегата му от Реформаторския блок Петър Славов пък обобщи, че от дебата в комисията, човек може да получи краткотрайно разстройство на съзнанието. Така се взе решението текстът да не се променя. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
8
******************
|
нерегистриран
22 май 2015, 08:44
1
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
7
влязла в сила присъда е .....
|
нерегистриран
22 май 2015, 06:45
2
-1
Презумпцията за невинност или Презумпцията за невиновност (на латински: praesumptio innocentiae) е отраслов правен принцип в пеналистиката.
Принципът е закрепен в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на България:
„ Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда “
и в чл. 6, ал. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по която Република България е страна от 1992 г.:
„ Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона “
Също и в чл. 11 на Всеобщата декларация за правата на човек
а по традиция от френската Декларация за правата на човека и гражданина.
http://www.legalworld.bg/42348.operaciia-prezumpciia-za-vinovnost.html
Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.
6
Кофти матриал
|
нерегистриран
21 май 2015, 18:50
4
-4
Ще ни скъсат задниците от дела за незаконни и надлежани присъди! Ама хак ни е, като си избираме все едни и същи тъпи хрантутници да управляват държавата, че да "подреждат" и съдебната власт.
5
Лош пророк
|
нерегистриран
21 май 2015, 15:09
7
-4
Дано не съм лош пророк, но ако това мине ЕСПЧ сигурно ще трябва да разкрие специално отделение само за делата от България.
4
PO-SKORO NE
|
нерегистриран
21 май 2015, 13:39
8
-2
До коментар [#3] от "Внимание":

Напротив, може да е основание, когато има осъдително решение на първа инстанция, и точно тава е практиката на Страсбург.

CASE OF WEMHOFF v. GERMANY (Application no 2122/64)

par. 9 "One consideration has appeared to it as decisive, namely that a person convicted at first instance, whether or not he has been detained up to this moment, is in the position provided for by Article 5 (1) (a) (art. 5-1-a) which authorises deprivation of liberty "after conviction". This last phrase cannot be interpreted as being restricted to the case of a final conviction, for this would exclude the arrest at the hearing of convicted persons who appeared for trial while still at liberty ... It cannot be overlooked moreover that the guilt of a person who is detained during the appeal or review proceedings, has been established in the course of a trial conducted in accordance with the requirements of Article 6 (art. 6). It is immaterial, in this respect, whether detention after conviction took place on the basis of the judgment or - as in the Federal Republic of Germany - by reason of a special decision confirming the order of detention on remand."
3
Внимание
|
нерегистриран
21 май 2015, 13:29
7
-5
"Бягствата на обвиняеми не могат да бъде ограничени с рестриктивни мерки, които да бъдат прилагани спрямо всички обвиняеми, независимо дали имат намерение да бягат, или не. Страшно много е практиката на ЕСПЧ, в която е казано, че единствено личното поведение и конкретните обстоятелства на едно дело могат да доведат до извод за евентуална опасност, а не размерът на наказанието, което е наложено." Вижтеи статията по-долу на адв. Недева. Всеки съдия и прокурор е наясно с това. Този текст ще бъде отменен или България ще бъде осъждана по всеки един такъв случай в ЕСПЧ.
2
Цецо
|
нерегистриран
21 май 2015, 11:24
6
-3
вече трябваше да е прибран...
1
Явор Анадолийски
|
нерегистриран
21 май 2015, 09:56
5
-4
Той Петър Славов по принцип си е с постоянно разстройство на съзнанието - много си е повярвал.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно