Първо цялостно съчинение по римско публично право се появи у нас
Проф. д-р Малина Новкиришка: Според римското право, правото е единно. То се дели на публично и на частно само за улеснение на изучаването му
Първо цялостно съчинение по римско публично право се появи у нас

Проф. д-р Ванеса Понте Аребола

 

След години на своеобразна "damnatio memoriae" римското публично право се възвръща в университетските зали в българските университети. Това от своя страна поставя въпрос за дидактична литература, за написването или превеждането на учебник. Тъй като това е продължителен процес, а студентите трябва да имат своите помагала, аз горещо приветствам идеята на Издателство Сиела да направи първата крачка в тази посока, като събере във сборник повечето от публикациите на проф. Новкиришка по отделни проблеми на публичното право...

Като изразявам възхищението си на последователността, задълбочеността и академизма в изследванията на проф. Новкиришка, си позволявам да препоръчам на студентите и на всички колеги настоящия сборник с изследвания по римско публично право. Вие имате възможността да прочетете на български език научните интерпретации на едни от най- важните публичноправни проблеми, които имат и съвременно звучене. Авторката е изключително добросъвестна в цитирането на романистичната литература и нейния труд може да бъде полезен за бъдещи изследвания както по римско, така и по съвременно публично право.

 

                   /Из рецензия към книгата/

Една уникална книга ще има своята премиера днес от 17 часа в библиотеката на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Става въпрос за книгата на проф. д-р Малина Новкиришка "De iure publico. Студии по римско публично право", издадена от издателство Сиела в края на 2013 г.

Книгата е първото цялостно съчинение по римско публично право, което се появява в България. "Римското публично право не само в България, но и в Европа, дълго време е било извън "светлината на прожекторите". Още Йеринг отбелязва, че липсата на цялостен трактат по римско публично право е непростима празнота в романистиката. И макар да има отделни изследвания, и то на бележити романисти - Момзен, Вилемс, Сериньи, Серафини и пр. още от края на ХІХ в., то и в наши дни в университетите се изучава като задължителна дисциплина само римското частно право. Там, където се преподава римско публично право, то е изборна или факултативна дисциплина. Окуражаващо в тази ситуация е само това, че тя е обект на голям интерес от страна на студентите, а в последните години все повече докторски дисертации се защитават именно по проблемите на римското публично право", пише в своята рецензия към книгата проф. д-р Ванеса Понте Аребола. Проф. Аребола е от испанската школа по римско право, групирана около академик Антонио Фернандес Де Бухан, и се занимава с изследвания на римското публично право, издава монографии, организира конгреси и пр.

Книгата "De iure publico" представлява сборник с изследвания по римско публично право, която, според авторката е провокирана преди всичко от огромния интерес на студентите.

Все още малцина знаят, че от есента на 2013 г. за първи път в България започна изучаването на римското публично право като избираема дисциплина в юридическите факултети на три университета - СУ "Св. Климент Охридски", Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Нов български университет. Интересът на студентите е огромен, дори студенти от горните курсове проявяват желание да запишат тази дисциплина като избираема. Макар и да не им се зачита този изпит, те посещават лекции и участват в дискусиите, казва проф. Новкиришка.

"Ние се удивляваме на перфектните правила и принципи, прилагани в римското частно право, и поколения юристи знаят в детайли, че то е в основата на рецепцията и изграждането на правото в Европа. Но не си даваме сметка, че за да има правна уредба на брака, статуса на лицата, търговията, правото на собственост, наследяването, защитата на субективните права и частните интереси, то е, защото е имало и перфектна организаци на публичната власт, гаранции на държавата за правата на гражданите, регулиране на икономиката и пр. Всичко онова, което в съвременността наричаме конституционализъм", казва за "Правен свят" проф. Новкиришка.

Ако се върнем към римското право, ние тотално трябва да преосмислим съвременното европейско право, продължава тя. "Според римското право правото е единно. То се дели на публично и на частно само за улеснение на изучаването му. Интересът за правното регулиране не би могъл да се дели на публичен и на частен. В съвременната епоха ние сме свидетели на преплитане на норми на публичното и частното право и на разрушаване на онази привидна граница между двата дяла на правото. Достатъчно е да погледнем режима на концесиите, на обществените поръчки, на социалното подпомагане, на регулираните професии и др., за да се убедим в това."

Тя отбелязва, че започнали идеята за новия курс заедно с покойния преподавател гл. ас. Теодор Пиперков, с когото имат редица съвместни публикации и искали заедно да водят новата дисциплина. Вече уговаряли разпределението на лекциите, когато обичаният от всички преподавател почина на 17 декември м. г. С неговите необятни познания в областта на публичното право дисциплината би изглеждала още по-вълнуваща, казва проф. Новкиришка.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
10
Romam vado iterum crucifigi!
|
нерегистриран
26 април 2014, 18:23
1
-1
До коментар [#7] от "Fiat iustitia, et pereat mundus!":
Ако християнинът отблъсква греховните помисли, дяволът се старае да превземе неговия ум, като го ангажира с нещо второстепенно (не лошо и богопротивно, а незначително и дребно - да разсъждава човек какво щеше са стане ако Пилат бе спасил Иисус Христос), което да го отвлече от спасителния път. Когато дяволът успее в това, той започва да сее в съзнанието на своята жертва пусти и празни помисли, за да го отвлече от духовните му задължения, като същевремено разузнава дали може да повлече душата по пътя на страстите. Не става въпрос само за плътски или душевни страсти, но и за неща на пръв поглед обикновени, дори благовидни (например учене, но заради самото учене, отдаване на житейски грижи преди всичко друго и пр.). По този начин сатаната като с връзки държи заслепените грешници в своя власт и не им дава да се опомнят. Понякога злите духове се стараят да накарат човека да се отчае: първо го скланят към грях, като му внушават мисли за Божието милосърдие, а след грехопадението го заплашват с Божието правосъдие. "Сатаната - първият от безплътните, се противопоставил на Бога и Неговата воля и увлякъл след себе си третата част от низшите ангели, образувайки от тях цяло пълчище от слуги, преизпълнени със злоба и нему предани".
9
С това не съм съгласен!
|
нерегистриран
25 април 2014, 18:13
0
0
То се дели на публично и на частно само за улеснение на изучаването му.

Римското право винаги се е деляло на публично и частно. Отделен е въпроса защо /по идеологически причини/ досега се пренебрегваше публичното?
8
Fiat iustitia, et pereat mundus!
|
нерегистриран
25 април 2014, 18:07
0
0
До коментар [#5] от "А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си":

Представи си само /само си го представи, ако можеш и ако смееш/, че Пилат го бе спасил?

ТОГАВА КАКВО СТАВА С НАШЕТО СПАСЕНИЕ И С ВСЕОБЩОТО СПАСЕНИЕ ЕСХАТОЛОГИЧЕСКИ?

ПРОУМЯВАШ ЛИ ГО?

ps. Тук не става въпрос за лъжа и истина, тук става въпрос за непреходност! Тук просто няма добро и зло в традиционния смисъл, а саможертва, която е НЕМИСЛИМА БЕЗ ОКОНЧАТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ НА ПИЛАТ:

А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;

и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;

те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?

А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,

прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.

А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.

И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.

И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;

защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.

(Мат. 26:20-28)

ВСИЧКО Е ПРЕДСКАЗАНО И ПРЕДПИСАНО ИЛИ НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО!
7
!
|
нерегистриран
25 април 2014, 10:02
2
0
Искам да поздравя авторката. Беше ми асистент по Римско право и от нея имам отлични впечатления. Желая й успех!
6
А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си
|
нерегистриран
25 април 2014, 09:02
1
-1
...А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си...До коментар [#3] от "лъжеца с частноправен дискурс":
Синедрионът (от старогръцки: συνέδριον е висш орган на юдейското самоуправление от времето на зугота под формата на съвет, събрание (своеобразно правителство и съдебен орган - Санхедрин) на юдейските старшини до превземането на Ерусалим от римляните през 70 г.
Занимава се с най-важните религиозни, държавни и съдебни юдейски въпроси.
5
А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си
|
нерегистриран
25 април 2014, 08:54
1
-1
До коментар [#2] от "много неук":
Частното право е разграничено от публичното от Улпиан в своите Институции:
Publicum ius est quod ad statum rei Romanae spectat, privatum - quod ad singulorum utilitatem. - Публичното право е това, което се отнася до положението на римската държава, а частното - това, което се отнася до ползата на отделните лица.
Римското частно право представлява една развита и съвършена в техническо отношение правна система, която е оказала огромно влияние върху по-нататъшното развитие на правото, докато римското публично право не е достигнало това съвършенство и ролята му съвесем не може да се сравнява с тази на частното право. Именно заради това се изучава частното право, а не публичното. Дигести 1.3.41 (Улпиан в книга 2 на Институциите) Цялото право се отнася или до придобиване, или до запазване, или до намаляване (на права): въпросът е по какъв начин нещо става притежание на някого или по какъв начин някой запазва своята вещ или право за себе си или по какъв начин той (ги) отчуждава или изгубва. Дигести, 1.1.11 (Паул в книга 14 от коментара на цивилното право) Думата „право” се използва в няколко смисъла… в друг смисъл това е правото, което е полезно за всички или за повечето хора в държавата, и това е цивилното право. - Ius pluribus modis dicitur: … altero modo, quod omnibus aut pluribus in quaque civitate utile est, ut est ius civile.
А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си...До коментар [#3] от "частноправен дискурс":Лъжеш, че ВЪРХОВНАТА ВЛАСТ e на Рим, посредством Пилат, който решава държавнически казуса:
3. А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,
14. каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате;
15. но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;
16. и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.
17. А той трябваше за празника да им пуска един затворник.
18. Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава.
19. А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.
20. Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.
21. Но те крещяха: разпни Го, разпни!
22. Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.
23. Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.
24. И Пилат реши да бъде, според както искат те,
25. и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.
3
частноправен дискурс
|
нерегистриран
24 април 2014, 23:22
0
0
Юда получава възнаграждение от 30 броя тирски сикли.

А Тир е градът-майка на Картаген, учителят по частно право на имперски Рим.

Или както казва Йоан Златоуст:


"Тази вечер иудеите го заловили и си отминали."


Обаче ВЪРХОВНАТА ВЛАСТ e на Рим, посредством Пилат, който решава държавнически казуса:


"И Пилат реши да бъде, според както искат те,

и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им."

(Лука 23:24-25)
2
това е похвална инициатива
|
нерегистриран
24 април 2014, 22:42
4
-1
Все пак следва да се отбележи нещо много съществено.

Действително римското право представлява неразривна цялост, но и разривна етимология.

Римляните реципират правото си от елините, но в областта именно на публичните, т.е. държавотворните обществени отношения са по пионерски уникални. Рим и никой друг.

Въпросът с частноправните обществени отношения етимологически е друг. Рецепцията и по картагенска и по-точно по финикийска линия е значим и донякъде парадоксално от историческа гледна точка - непротиворечив. Както се знае повечето значими римски цивилисти са финикийци. Друг е въпроса, дали финикийците са оригинални или просто са взаимствали и пренесли посредством Картаген старите месопотамски прави традиции и обичаи.

По-интересното е, че Рим е уникален точно с публичното си, а не с частното си право. В този смисъл фокуса на вниманието и прожектора е верен.

Поздравление за начинанието и жалко за Пиперков, беше започнал да напипва академично верния римски пулс, когато се случи тази неприятност с него.
1
ще хваща прах и паяжини
|
нерегистриран
24 април 2014, 13:39
5
-11
Още една книга, която ще хваща прах и паяжини, ще има своята премиера днес от 17 часа в библиотеката на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно