На конференция за общата европейска система за убежище
Темата за нелегалната имиграция поставя въпрос за поне 3 належащи промени в НК
Наказателно производство може да започва само след процедура по извеждане на лицето, а наказателни санкции за преминаване на вътрешни граници не трябва да има, обясни д-р Александър Корнезов. Съдия Павлина Панова от ВКС посочи, че има различна практика и при тълкуване на текста за ненаказване на търсещите убежище
Темата за нелегалната имиграция поставя въпрос за поне 3 належащи промени в НК

Сесилия Малстрьом, снимка:БГНЕС

Особено чувствителната тема за нелегалната имиграция, която е и криминализирана, според българското законодателство, поставя въпроса за поне три належащи промени в Наказателния кодекс (НК), които не са намерили място в законопроекта за нов кодекс, който сега се обсъжда. Става дума за чл. 279 от действащия НК, според който преминаването през границата без разрешение се наказва с до пет години затвор и с глоба от 100 до 300 лева.

По време на конференция "Общата европейска система за убежище: Предизвикателства и перспективи" стана ясно, че в България съдилищата, включително и Върховният касационен съд (ВКС), изобщо не обсъждат правото на Европейския съюз и конкретно Директивата (2008/115) за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. В тази директива подробно е описана процедурата по извеждане от страна-членка на ЕС на лице от трета страна, освен ако то не е застрашено в тази страна.

В изложението си днес д-р Александър Корнезов, който е реферандер в Съда на ЕС, подчерта, че всяка държава сама решава дали да криминализира нелегалната имиграция, но съдът на ЕС е категоричен, че въпросната директива и процедурата в нея трябва да се прилагат приоритетно пред евентуално наказателно производство.

Парадоксално е, че според процедурата извеждането от страната трябва да става за срок от 7 до 30 дни. При положение, че в България тя изобщо не се коментира от съдилищата, а нелегалното влизане е криминализирано и се наказва със затвор, директивата на практика не може да бъде приложена, докато трае наложеното наказание. Корнезов посочи, че не е успял да намери дори едно дело на ВКС, в което директивата да е била обсъдена.

"Напълно съм наясно, че трудността тук произтича от самия член 279 и проблемът е законодателен. Но е ясно, че българските съдилища са длъжни да тълкуват националното право в светлината на правото на ЕС и в случаите, когато има противоречие, да го оставят без приложение", каза Корнезов.

Изключително неуместно, според него, е прилагането на чл.279 от НК и срещу граждани на ЕС, които пресичат вътрешна граница на съюза. Той даде пример с потвърдено от ВКС решение на Окръжен съд-Враца, който осъдил на 8 месеца затвор при строг режим българин, който влязъл и излязъл с моторна лодка през българо-румънската граница по река Дунав. 17-годишен младеж пък е бил осъден на пробация и 100 часа безвъзмезден труд от съда в Петрич, защото пресякъл границата с Гърция, за да търси родителите си, които работели там.

Обяснението на съдилищата при прилагането на закона, когато става дума за вътрешни граници е, че България не е част от Шенген и Кодекса за шенгенските граници не се прилага.

"Най-малкото, при прилагане на националното право, съдът е длъжен да тълкува националното право поне в светлината на шенгенския кодекс. Дори да приемем, че този кодекс не ни интересува, става дума за свободно движение на граждани на ЕС дори и в държави членки, които не са част от Шенген. Ограничения може да има, но само ако са пропорционални. Не мисля, че наказателно преследване и налагане на наказателни санкции могат да бъдат пропорционални, когато става дума за преминаване на вътрешни граници", смята д-р Корнезов.

Относно процедурата по директивата, която касае извеждане на лица от трети страни и задължението тя да се прилага приоритетно пред националното законодателство, Корнезов даде пример с Франция, която, след едно осъдително решение, е променила законодателството си така, че наказателно преследване може да бъде възбудено само, когато е изчерпана процедурата по директивата.

По думите му, точно в този смисъл трябва да бъде променена разпоредбата на чл.279, ал.1 от НК, а допълнително да се изключи и наказателна отговорност за преминаване на вътрешни граници.

Заместник-председателят на ВКС и шеф на наказателната му колегия съдия Павлина Панова, се съгласи с всички изводи и дори разкри, че сериозен проблем има и в приложението на ал. 5 на същия член, според която не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно с Конституцията. Съдия Панова каза, че практиката е изключително противоречива.

"Изключително тясно е тълкуването на понятието "убежище", предоставено от президента, съобразно Конституцията, защото включва само убежището, предоставено от държавния глава, а не всички форми на закрила, които може да ползва едно лице", каза съдия Панова и добави, че се надява тези въпроси да предизвикат интерес при обсъждането на новия НК.

Тя посочи и друг проблем при наказателните производства за преминаване на границите на страната. В повечето случаи делата приключвали със споразумения за условни присъди, а често поради лош превод, осъдените дори не разбирали дали и как са наказани.

"За да бъде атакувано такова споразумение, това може да стане с искане за възобновяване в срок до 6 месеца, инициирано от самото лице или от главния прокурор. Малко са тези случаи, поради което тази противоречива практика много рядко стига до ВКС, а когато тя стига пък, ВКС също не постановява еднопосочна практика", призна съдия Панова.

Относно често използваното клише в България покрай кризата със сирийските бежанци, че всички те са нелегални имигранти, Александър Корнезов посочи, че "лицата, подали молба за убежище не са нелегални имигранти и това на всички трябва да ни е ясно."

Той изрично обясни, че голяма част от гражданите на трети страни, когато влязат на територията на държава членка на ЕС, подават молба за даване на убежище. Едва, когато тази молба бъде отхвърлена или не бъде въобще подадена, тогава вече говорим за нелегална имиграция, доколкото лицето е влязло на територията на ЕС без разрешение, или остава след изтичане на разрешението.

Конференцията беше открита от европейския комисар по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом, която е на посещение у нас.

"Важно е да се разполага с механизми за действие при извънредни ситуации, когато има кандидати за убежище, особено от Сирия. До този момент сме заделили 20 млн. евро, а също и заради трагедията от Лампедуза. Така ще укрепим ситуацията и в България. През последните месеци сте изправени пред ситуация да посрещнете много външни лица. Приветствам новите стъпки, които България прие, за да се справи със ситуацията във връзка с бежанците", каза комисар Малмстрьом. Сред присъстващите бяха правосъдният министър Зинаида Златанова, председателят на ВКС Лазар Груев и членът на Висшия съдебен съвет Камен Иванов. Сред лекторите пък бе съдия Александър Арабаджиев от Съда на ЕС, който говори за условията за прием и процедурите за предоставяне на убежище.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
3
|
нерегистриран
24 март 2014, 21:28
1
-6
тази поли панова освен да се натяга на ссб и на лазар груев и да си търси/подгонва/ собствените си нагонни интереси, други не може да измисли. Освен това другите пчелички се трудим цял живот над делата, а тя си преследва целите. Кариеристка !!!!!!!!!!!!!!!!!!!! За нея само това!!!!!!!!!!!!!!!!!
2
Сесилия Малстрьом, снимка:БГНЕС
|
нерегистриран
24 март 2014, 18:50
2
0
The Godfather, може би имахте предвид шведката: Сесилия МалМстрьом, Anna Cecilia Malmström? Еврокомисарят по вътрешни работи Сесилия Малмстрьом пристигна на двудневно посещение в България.
1
съдия
|
нерегистриран
24 март 2014, 18:40
13
0
Не мога да разбера защо трябва да дойдат от СЕС или от ЕК, за да ни кажат, че прилагаме законодателството в нарушение на правото на ЕС. В тази държава има много мислещи магистрати, които биват попарени с отменителни актове от горни инстанции, където на закостенелите мозъци не им е до мислене, а до запазване на статуквото. И се чудя как при едно атестиране ще се обясни на ВСС, че отмененото решение е такова, поради невежеството на горната инстанция?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно