Решение на Съда в Страсбург
Ограниченията на касационното обжалване не нарушават правото на справедлив процес
Светла Маргаритова
Доц. д-р Светла Маргаритова е подготвила над 60 жалби до Европейския съд по правата на човека. От 2003 г. работи във фондация “Български адвокати за правата на човека” по различни проекти в областта на правата на човека и съответствието на българския закон и практика с Европейската конвенция по правата на човека. От 2010 г. член на УС на фондацията. Преподавател в Бургаския и Варненския свободен университет.
Ограниченията на касационното обжалване не нарушават правото на справедлив процес

На 21 януари 2014 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по обединените за общо разглеждане три жалби – Valchev v. Bulgaria[1], Dzhanfezovi  v. Bulgaria[2] и Todorov  v. Bulgaria[3].  Както може да бъде установено, жалбите са съвсем скорошни, което означава, че Съдът е преценил, че трябва да бъдат разгледани с приоритет с оглед важността на въпросите, които поставят и за да може оттук нататък да се позовава на тях в практиката си по подобни казуси.

В  своето решение Съдът постанови, че недопускането до касационен контрол не нарушава нито едно от изискванията на чл. 6§1 от Европейската конвенция (правото на справедлив процес). Това решение не е неочаквано или изненадващо. То е в унисон  с неговата дългогодишна и добре установена практика по чл. 6§1  и  цели да се пресекат всякакви опити за  повдигане на подобни оплаквания за в бъдеще. 

Общото между трите жалби е в това, че след неблагоприятен изход на делата на две инстанции жалбоподателите са сезирали Върховния касационен съд (ВКС). Съгласно регламентираната в ГПК процедура, преди жалбите им да бъдат администрирани във ВКС, те са били изпратени за отговор на насрещните страни. Жалбоподателите не са имали възможност нито да се запознаят с отговорите, нито да представят писмено или устно своите възражения. Това, според тях, е нарушило принципите на състезателност и на  равенство на средствата.

Наред с това, поради твърде общата формулировка на чл. 280 от ГПК жалбоподателите подигат оплакването, че са били лишени до ефективен достъп до съд, тъй като техните жалби не са били допуснати до касационен контрол

Първият въпрос, който разглежда Съдът, е дали повдигнатите оплаквания попадат в предметния обхват на чл. 6§1.

Позовавайки се на своята утвърдена практика – както по-стара, така и по-нова[4], той подчертава, че процедурите във връзка с разглеждането на основателността на касационните жалби попадат в предметния обхват на Конвенцията. Съдът отбелязва обаче в тази връзка, че що се отнася до самата процедура по допускане на жалбите до обжалване националните юрисдикции разполагат със свобода на усмотрение дали да приемат или не за разглеждане дадена жалба.

По редица жалби, както старата Комисия, така и Съдът, са приемали, че чл. 6§1 не намира приложение за процедурата по допускане на жалба до висшестоящ съд, когато такъв съд има правото да прецени дали са налице предвидените условия, за да приеме или да отхвърли такова искане.[5]

В настоящия случай той изтъква, че не намира за необходимо да прави подробен анализ на цитираната практика с цел да прецени дали чл.6§1 от Конвенцията намира приложение или не към процедурите, по силата на които българският Върховен касационен съд решава да допусне или не една жалба по гражданско дело до касационен контрол. Съдът посочва, че дори и да се приеме, че този текст не намира приложение в неговия аспект за равнопоставеност на страните, жалбите са неоснователни  и излага своите мотиви за това.

Спецификата на първия въпрос, повдигнат от жалбоподателите, се свежда до това дали практиката на българските съдилища, поради липсата на изрична норма в законодателството, която да ги задължава да изпращат на жалбоподателите отговорите на противната страна по повод депозираните жалби и съответно – те да имат правото да дадат отговор, нарушава правото на справедлив процес.  За да вземе своето решение той е длъжен да следва своята постоянна практика, че начинът, по който се прилага чл. 6 от Конвенцията във връзка с касационното обжалване зависи от особеностите на процедурата пред съдилищата. Наред с това следва да се държи сметка за цялостната съдебна процедура, предвидена във вътрешните производства и за ролята на касационната инстанция.   

В конкретния случай Съдът взема предвид факта, че  влезлият в сила нов ГПК през 2007 г. отрежда на ВКС нова роля в областта на гражданските дела – да унифицира прилагането на закона, постановявайки принципни решения. Поради това касационните жалби са подложени на една предварителна селекция, за разлика от предходния ГПК от 1952 г.

Процедурите, в които ВКС решава дали да допусне или не една жалба до касация, представляват един особен етап от цялата процедура, в който съдът не разглежда обосноваността или основателността на жалбите, а дали те отговарят на критериите, посочени в чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Тежестта да дефинират точни въпроси и да убедят ВКС, че жалбата трябва да бъде допусната до касация, е на касатора. Всеки един от жалбоподателите по разглежданите три жалби е разполагал с възможността да посочи всички свои аргументи пред ВКС защо жалбата му трябва да бъде разгледана. Съдът достига до извода, че неизпращането на отговорите по депозираните жалби от страна на ответниците по касация и липсата на допълнителна възможност за отговор не ги е поставила в неравнопоставена и неизгодна позиция по отношение на техните опоненти с оглед особеностите на процедурата.

Освен това не следва да се забравя фактът, че, преди да бъде сезиран ВКС, делата са били подложени на един пълен съдебен контрол при наличието на състезателна процедура на две нива.[6]

Поради това първото оплакване за нарушение на чл. 6§1 е обявено за недопустимо поради неговата явна необоснованост.

Съдът разглежда самостоятелно и второто оплакване – относно липсата на достъп до касационно обжалване поради това, че  ВКС е отказал да приеме и разгледа жалбите на жалбоподателите. Той припомня, че правото на достъп до съд не е абсолютно и може да бъде предмет на ограничения от страна на държавите, както и че те разполагат с известна свобода на преценка. Все пак тези ограничения не трябва препятстват достъпа, който следва да бъде предоставен на всеки индивид така, че да не бъде засегната сърцевината на това право. 

Що се отнася до достъпа до апелативни съдилища, Съдът е приел, че въпреки че член 6§1 от Конвенцията не гарантира право на обжалване, от всяка договаряща държава, която създава система за обжалване, се изисква да гарантира, че лицата, на които се предоставя това право, ще разполагат с всички основни гаранции, регламентирани в този член. Въпреки това,  начинът на  прилагането им в производството пред тези съдилища ще зависи от особеностите на самото производство. Следва също да се вземе предвид съвкупността от производствата на вътрешния правен ред, както и съответната роля в него на въззивния съд. Ето защо условията за допустимостта на жалби по правни въпроси или на обжалване пред по-висш апелативен съд - като върховен съд - може да са по- строги от тези за обикновените жалби. Съдът припомня също така, че в в областа на материята, отнасяща се до "граждански права и задължения" държавите разполагат с по-голяма свобода, отколкото в наказателната материя.

Позовавайки се на статистиката за работата на ВКС в периода 2010-2012 г., Европейският съд установява, че в резултат на новата роля на касационната инстанция, установена с ГПК от 2007 г., допуснатите до касационен контрол жалби по граждански и търговсик дела са варирали между 21-23% от всички жалби. Той отбелязва, че подобна законодателна регламентация е позната и в редица други европейски държави – Албания, Армения, Финландия, Франция, Унгария, Полша, Швеция, Украйна и Великобритания.

Основавайки се на своя анализ, Европейският съд посочва, че е убеден, че ограниченията за допустимост до касация на жалбите по граждански дела преследват легитимна цел. Според него, начинът, по който това е направено чрез една по-широка формулировка в чл. 280, ал. 1 от ГПК, е в прерогативите на свободата на преценка на държавата. По повод неопределеността на критериите Съдът отбелязва, че в твърде много закони  неизбежно се срещат такива формулировки, в по-голяма или по-малка степен, и че тълкуването и прилагането на тези закони е въпрос на практика. Това е особено вярно за разпоредби, уреждащи предварителния подбор на жалби до върховните съдилища. Тези разпоредби трябва по необходимост да бъдат формулирани по начин, който дава на съдилищата достатъчна възможност да  определят дали да приемат или не жалбата за разглеждане  и по този начин да им позволи да се съсредоточат върху основната си задача - да унифицират прилагането на закона в цялата съдебна система.

Европейският съд отбелязва наред с това, че по повод разпоредбата на чл. 280, ал. 1 е бил сезиран Конституционният съд, който е приел, че нормата, макар и доста неясна, като цяло не е противоконституционна и начинът на приложението й ще бъде въпрос на съдебна практика. Очевидно в отговор на това решение е било прието и Тълкувателно решение на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС, целящо да внесе яснота в тълкуването и прилагането на посочената разпоредба.

В заключение Европейският съд, като взема под внимание особената роля на Върховния касационен съд, отредена му с новия ГПК от 2007 г., достига до извода, че прилаганата процедура на подбор на касационните жалби, сама по себе си не нарушава чл. 6§1 от Европейската конвенция.



[1] No.47450/11

[2] No. 26659/12

[3] No. 53966/12

[4] Delcourt v. Belgium, 17 January 1970, §§ 23-26, Series A no. 11; Pakelli v. Germany, 25 April 1983, §§ 31, 33-34 and 36-40, Series A no. 64; Pham Hoang v. France, 25 September 1992, §§ 39-41, Series A no. 243; Lobo Machado v. Portugal, 20 February 1996, § 30, Reports 1996-I; Vermeulen v. Belgium, 20 February 1996, § 32, Reports 1996-I; Van Orshoven v. Belgium, 25 June 1997, § 40, Reports 1997-III; and Meftah and Others v. France [GC], nos. 32911/96, 35237/97 and 34595/97, § 40 in fine, ECHR 2002-VII

[5] M. v. Sweden, no. 10515/83, Commission decision of 2 October 1984, Decisions and Reports (DR) 40, p. 258, at p. 259; E. v. Sweden, no. 11453/85, Commission decision of 7 July 1986, unreported;   Jääskeläinen and Others v. Finland (dec), no. 32051/96, 4 May 2000; Suslo v. Ukraine (dec.), no. 30605/02, 5 November 2002; Kukkonen v. Finland (dec.), no. 57793/00, 4 May 2004; Hautakangas v. Finland (dec.), no. 61560/00, 4 May 2004; Ilvesviita‑Sallinen v. Finland (dec.), no. 59578/00, 22 June 2004; and Shykyta v. Ukraine (dec.), no. 67092/01, 11 October 2005

[6] Levages Prestations Services, § 48 in fine, and Brualla Gómez de la Torre, § 38

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
6
СЪМИШЛЕНИК
|
нерегистриран
24 декември 2017, 23:10
0
0
До коментар [#4] от "нерегистриран":
Авторът отбелязва във „визитката” си, че е подготвил „над 60 жалби до ЕСПЧ”. Ако след подготовката се беше сетил да ги изпрати, щеше да има по-различно мнение за истинската причина да бъдат отхвърлени жалбите, които се опитва да коментира. Ако тези жалби бяха уважени, стотици нови български жалби щяха да се стоварят върху главите на страсбургските чиновници. Новата политика на ЕСПЧ не може да допусне това, независимо от аргументите на жалбите.
МНОГО СИ ПРАВ/А
5
|
нерегистриран
14 юли 2014, 19:18
2
0
До множеството корумпирани уядени и злобни български магистрати|нерегистриран
13 юли 2014, 16:38
12 -18

Уважаеми участници в този форум, моля Ви оборете мотивирано следните мои твърдения:
1/ В съдебната система /разследване, прокуратура и съд/ “правораздават” магистрати – номенклатурни кадри на БКП и ДКМС; магистрати – доносници на ДС на ТЖ; магистрати – съпрузи; магистрати – шуробаджанаци; магистрати – хотелиери; магистрати – мафиоти и съдружници на престъпници; магистрати – пияници; магистрати – кариеристи; магистрати – злобари; магистрати – изпълняващи поръчки; магистрати – членове на потайни общества; магистрати – обвързани сексуално, всякакъв вид душевни нечистоплътници.
2/ Голяма част от съдебните актове се съставят съзнателно незаконни, издадени в изпълнение на поръчки, поради подкупи или от злонамереност.
3/ Ежедневно съдебната система съзнателно бълва множество незаконни, необосновани и несправедливи съдебни актове, с които се причиняват огромни вреди на българския народ и на България.
4/ Голяма част от магистратите са много, много по-богати от осигуреното им от законно поучаваните от тях доходи.
5/ Магистратите са неконтролируеми, безотговорни и ненаказуеми;
6/ Причинените от магистратите вреди от дисциплинарни нарушения и престъпления вместо от тях лично се заплащат от държавния бюджет.
7/ Срещу магистратите причинили вреди от дисциплинарни нарушения и престъпления обезщетенията по които са платени от България не се завеждат регресни искове;
8/ При назначаването и повишаването на магистрати се нарушават критериите и правилата за избор;
9/ Голяма част от магистратите са били назначени или повишени без да са били налице изискуемите се условия въз основа на протекции, връзки, изпълнени поръчки и направени услуги.
10/ Магистратските организации ССБ и неговите сателити не защитават интересите на закона, народа и държавата, а клановете интереси на магистратите.
11/ Магистратите не само нямат воля да се преборят с корупцията, но напротив използват служебното си положение да пазят своите корумпирани колеги.
12/ “Некорумпираните” магистрати подло се таят и си трайкат сгушени и приведени от страх и /или от надеждата да ги огрее и тях някой и друг подкуп.
13/ Корумпираните магистрати и подлите страхливци-мълчаливци са предатели към българския народ и към България.
14/ Най големия обществен враг и най-голямото социално зло за българския народ и към България са корумпираните магистрати и подлите страхливци-мълчаливци.
15/ Българския народ и България не само нямат полза от сегашното състояние на българското правосъдие, напротив то е антинародно и антидържавно. От него полза имат единствено полицаи, прокурори и съдии за да получават ежемесечно тлъсти заплати, социални, здравни осигуровки, множество бонуси, аванти и екстри и най вече-бидейки с неограничена, безотчетна и неконтролируема власт, бидейки персонално ненаказуеми и безотговорни, да ползват предоставената им държавна власт за лично облагодетелстване от подкупи и изпълнени поръчки и от магистрати да се превръщат в хотелиери!
16/ От страна на ЕС не се извършва реален и ефективен контрол, напротив, чрез демонстрирания до момента безотговорен, формален чиновнически подход с псевдо мониторинг и съзнателно и системно изготвяни неверни доклади на практика се стимулира корупцията в българската правосъдна система, позволява се милиони от ЕС, тоест на гражданите на ЕС да бъдат изсмуквани от корумпираната българска правосъдна система.
17/ Единственото спасение от тази “легализирана чума” е кардинална промяна в КРБ, ЗСВл, ЗОДОФ, процесуалните кодекси, премахване на всички ненужни бонуси и екстри, като несменяемост, имунитет, въвеждане на избор за прокурори и съдии, въвеждане на засилена персонална наказателна отговорност и лична имуществена отговорност за причинените вреди. Дотогава корумпираната българска правосъдна система ежедневно ще бълва неззаконните си, несправедливи поръчкови актове и ежедневно ще съсипва съдбините на хиляди българи. Дотогава България ще затъва все повече в мракобесие и нищета.
4
|
нерегистриран
18 февруари 2014, 18:00
0
-3
Авторът отбелязва във „визитката” си, че е подготвил „над 60 жалби до ЕСПЧ”. Ако след подготовката се беше сетил да ги изпрати, щеше да има по-различно мнение за истинската причина да бъдат отхвърлени жалбите, които се опитва да коментира. Ако тези жалби бяха уважени, стотици нови български жалби щяха да се стоварят върху главите на страсбургските чиновници. Новата политика на ЕСПЧ не може да допусне това, независимо от аргументите на жалбите.
3
ttt
|
нерегистриран
18 февруари 2014, 12:29
2
-1
И къде е голямото разочарование от съда в Страсбург?! Нали решенията на въззивния съд, които не са допуснати до касационна проверка, са окончателни и всеки недоволен от "калпавото" българско правосъдие ще може да подаде жалба до ЕСПЧ, в преклузивния срок. А и преди да се говори на ангро за българския съд, по-добре да се провери какви са основанията за допускане до касационно обжалване на въззивни решения напр. във ФРГ, Австрия, Франция и пр. Всъщност, действащият ГПК е реципиран от Гражданския процесуален закон на ФРГ чрез австрийския. Ако някой е виновен, гражданите, преди да се обърнат към Страсбург, да попитат легислатурата (НС) защо е приела тези процесуални правила. Не може винаги и за всичко да е виновен българския съд, с големите проблеми в него.
2
до шефовете на ЕС
|
нерегистриран
18 февруари 2014, 11:47
2
0
Съда в Страсбург - Поредното голямо разочарование на стотиците хиляди жертви на корумпираното, продажно и злонамерено българско правосъдие! По този начин на управление на ЕС, по този начин на "правораздаване" са обречени на провал основни човешки права, надеждата за справедливо и проспериращо общество! Ако отстрана на ръководството на ЕС не се направят нужните ефективни промени - всичко ще се окаже една напразна надежда и утопия!
1
...предварителния подбор на жалби до върховните съдилища...
|
нерегистриран
17 февруари 2014, 13:45
8
-1
Щом ще си правят предварителен подбор на жалбите, то няма какво изобщо да се коментира! Поне да бяха оставили принципа на случаен избор - тогава поне щеше да е съмнителен Компютъра, който прави избора! А сега - няма никакво съмнение Кой и Защо прави Предварителен подбор на жалбите! Хората - да се жалват на Арменския поп!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно