Проектът на нов Наказателен кодекс в частта за закрила на културните ценности
Между емоциите и реалността остават подсъдимите по неясни обвинения
Георги Георгиев
Адвокат Георги Георгиев от Старозагорската адвокатска колегия, се занимава основно с наказателни и административни дела. Интересът му към дела, свързани с прилагане на Закона за културното наследство(ЗКН), започва още с приемането на закона и се засилва от създаденото усещане за несправедливост при голяма част от подведените под наказателна отговорност колекционери. Сегашните проблеми в прилагането на закона ясно бяха дефинирани и предречени още от момента на обнародването му през 2009 г., смята адвокат Георгиев. Той е в инициативния комитет, внесъл в Народното събрание проект за промени в ЗКН по отношение на режима на колекционерите и либерализиране на металдетектинга. Според адвокат Георгиев е необяснимо защо толкова ожесточено се бранят несъвършени и противоречиви разпоредби, които като че ли не засягат големите играчи на пазара за антики, а са насочени основно към колекционери с незначителна стойност.
Между емоциите и реалността остават подсъдимите по неясни обвинения

Проектът на изцяло нов Наказателен кодекс (НК) е публикуван на сайта на Министерство на правосъдието на 21 декември 2013 год., т.е. малко преди коледните и новогодишни празници, при прекалено кратък срок за обществено обсъждане е приет на 15 януари от Министерският съвет и малко след това внесен в Народното събрание. В този проект са възпроизведени - с някои промени, изразяващи се основно в замяна на понятия и промяна на размера на наказанията - и всички норми, въведени със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 27/2009 г.), целящи регулиране на обществените отношения в областта на закрила на културното наследство.

Малко след като проектът за нов НК бе внесен в Народното събрание, последваха голям брой силно негативни реакции от страна, както на колекционери и антиквари, така също и на видни представители на знакови културни институции.

На 27. 01. 2014 г., в предаването "Тази сутрин" на bTV, зам.-кметът на София Тодор Чобанов, бивш зам.-министър на културата, археолог по професия, заяви: "При културните ценности се променя ситуацията по неприемлив начин. Инкриминират се много коректни към обществото и държавата граждани", и още: "....новият НК въвежда много по-усложнена рамка от сегашната, такава каквато няма никъде в Европа и така "пресоляваме манджата".

На пресконференция от 29.01.2014 г. отразена във в. "Преса", бр.28/2014 г. известният учен, изкуствовед, културолог, и траколог проф. Иван Маразов, казва: "Проблемите тръгват от определението на това странно понятие "културна ценност". Занимавам се с история на културата от 45 години и не мога да дам такава дефиниция.". Той споделя още, че направил експеримент сред директори на музеи, изкуствоведи и археолози и от 7 специалисти получил 7 различни определения. И продължава: "Представете си как полицаи, които нямат отношение към културата, биха определили нещо като културна ценност!"

На 30.01.2014 г., в специално интервю пред агенция ПИК, известният художник и колекционер на произведения на изкуството академик Светлин Русев, казва: "Коментарът ми е: малоумна и фашизоидна  история. Неграмотният и вреден Закон за културното наследство, приет от Тройната коалиция през 2009 г., дава възможност за въвеждане на абсолютно репресивен Наказателен кодекс, в който произволно се тълкува какво е "културна ценност". Излиза, че такава могат да бъдат пафтите и раклата от баба ми,... книги по-стари от 100 години. Подобен Наказателен кодекс противоречи и на европейски, и на конституционни права." И по нататък: "Според този кретенски закон, да. Ако имаш старопечатни книги – също. Аз имам цял шкаф такива, те са по-стари от 100 години."

На 31.01.2014 г., в коментар пред агенция ПИК, директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров казва: "Проектът за нов НК е абсурден. Направили са си го група юристи от юридическия факултет на СУ, начело с проф. Александър Стойнов, без да се консултират с експерти. А сега се крият като мушмороци. Но мисля, че ще оправим нещата. Ресорният зам.-министър на културата ни събра група специалисти и внесохме една промяна – сменихме "културна ценност" с "археологическа ценност". Това връща не 50, а 500 години назад. Археологическа ценност е всичко до XV век, след това няма. И изпратихме предложението си на въпросния екип юристи. Мисля, че това е от предложенията, на които не може да се откаже."

Изложих становищата на тези тясно свързани с културата личности по две причини. Имайки предвид силния емоционален заряд в думите им, особено на академик Светлин Русев и на проф. Божидар Димитров, възниква логичният въпрос дали те са знаели, че разликата между предлаганите текстове в проекта за нов НК и текстовете на сегашния НК е минимална. И дали силните квалификации, като "малоумна и фашизоидна  история", "противоречащ и на европейски, и на конституционни права", "абсурд, отнасящи се до текстове в проекта, са валидни и по отношение на сегашния НК, особено в тези разпоредби, където на практика разлика няма?

Разпоредбата на чл. 278а, ал. 1 от действащия НК гласи: "Който предлага за отчуждаване или отчужди културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева". Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, такова наказание се налага и на този, който придобие такава културна ценност.

Същевременно, в проекта на нов НК е предвидена идентична разпоредба:

"Чл. 396. (1) Който предлага за отчуждаване или отчужди документ от Националния архивен фонд, или културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до шест години, с глоба от хиляда до десет хиляди лева и с лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2.

 (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който придобие такъв документ или културна ценност."

Изводът, който произтича от това сравнение, е само един - че и по сега действащия НК, по силата на чл.278а, ал.1 и ал.2, всеки който предложи за продажба на друг или дори дари вещ, която попада в обхвата на понятието дефинирано от чл.7, ал.1 от Закона за културните ценности (ЗКН) и не е идентифицирана и регистрирана, е извършител на престъпление. Извършител на престъпление и е и този, който е придобил  предмета, определен като "културна ценност".

Както вече съм коментирал, законодателят, приемайки всички норми с ЗИДНК (ДВ, бр.27 от 2009 г.), синхронни със ЗКН, в това число и нормата на 278а, ал.1 и ал.2 от НК, е решил тя да бъде бланкетна, т.е. да съдържа основното правило за поведение и от формулировката на понятията да се подразбере коя норма от ЗКН да се приложи.

В конкретния случай, по отношение на понятието "културна ценност", това е нормата на чл.7, ал.1 от ЗКН, която гласи, че културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност. На свой ред, съгласно класификацията, направена от законодателя в разпоредбите на чл. 53 от ЗКН, в зависимост от характерните особености на "културните ценности", те са разделени на археологически, етнографски, исторически, художествени, природни, технически, архивни и книжовни и литературни.

Съгласно чл.53,т.2 от ЗКН етнографски движими културни ценности са движими вещи, които са свидетелства за начина на живот и работа, традициите, обичаите, обредите, вярванията и занаятите и дават възможност да се проучат етническите характеристики и промените в материалната и нематериалната култура, т.е.точно такива са "пафтите и раклата от баба ми", за които говори Светлин Русев, а съгласно чл. 53, т.4 от ЗКН, художествени движими културни ценности са произведения на изобразителните изкуства във всичките им техники и разновидности, включително образци на филателията. По отношение на следващите понятия "ред за идентификация и регистрация", както вече обстойно съм коментирал в други публикации, неяснотите създават сериозни проблеми, както на прокуратурата, така и на съда, макар законодателите да са преценили, че правоприлагащите органи не биха имали проблеми при запълване на бланкетните норми с такива от ЗКН.

За по-голяма яснота, ако бъде запълнена нормата на чл. 278а, ал.1 от НК по отношение на понятието "културна ценност", в частност например с "етнографска движима културна ценност", съобразно определението на това понятие според чл. 53, т.2 от ЗКН, т.е. "движими вещи, които са свидетелства за начина на живот и работа, традициите, обичаите, обредите, вярванията и занаятите и дават възможност да се проучат етническите характеристики и промените в материалната и нематериалната култура", то за вещи, като пафтите, раклите, старите железни и медни съдове и много други вещи от бита на предците ни, ако не са идентифицирани и регистрирани, притесненията на именитите ни представители на културата, би следвало да са напълно реални и при сега действащия Наказателен кодекс. Най-важният въпрос е защо едва сега на този проблем беше поставен акцент?

Вторият текст, който предизвика силно емоционални реакции е този на чл. 395, ал.1 и ал.2 от проекта за нов НК, отнасящ се до държане на неидентифицирана и нерегистрирана културна ценност: "Който противозаконно държи културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(2) Когато: 1. предметът на престъплението представлява национално богатство;; 2. деецът държи повече от три културни ценности, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, наказанието е лишаване от свобода до шест години, глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева и лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2, като съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на дееца."

Сега действащата разпоредба, която също е била предмет на анализ е на чл. 278, ал.6 от НК и гласи: "Който държи археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години

и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта - с лишаване от свобода до шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева. Съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7.

В ЗИДНК (ДВ, бр.27 от 2009 г.), по силата на чийто §52 бе създадена разпоредбата на чл. 278, в шестата алинея законодателят за пръв път криминализира държане на археологически обект или обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред. В предлагания проект за нов НК единствената разлика е в замяната на досегашното понятие "археологически обект" с понятието "културна ценност".

Анализирайки замяната на тези две понятия, могат да бъдат направени следните няколко извода. Понятието "археологически обект", което сега е приложимо в разпоредбите на НК, е ясно и недвусмислено дефинирано в чл. 146, ал.1 от ЗКН, (редакцията след изм., ДВ, бр. 54/2011 г.): "Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания."

Безспорно е, че съгласно това легално определение на понятието "археологически обект", за да е налице съставът на чл. 278, ал. 6 от НК, т.е. държане на неидентифицирана и нерегистрирана такава вещ, разследващите органи в лицето на полицията, респ. на прокуратурата, е необходимо, когато характеризират вещта, която считат за "археологически обект", да докажат, че са налице трите кумулативни елемента, изброени в легалното определение в чл. 146, ал.1 от ЗКН.

Т.е., трябва да са налице безспорни доказателства, че вещта е материална следа от човешка дейност, на следващо място тази вещ, продукт на човешка дейност, следва да е от минали епохи, като по този начин от определението се изключват продуктите на човешка дейност от настоящата епоха. Тук е мястото да се спомене, че съгласно хронологията, възприета от историческата наука, за начало на епохата "Ново и най-ново време" се приема XV век, в която епоха се намираме и в момента. Третият елемент от легалното определение, дадено в чл.146, ал.1 от ЗКН, императивно изисква, да са налице безспорни доказателства, че тази вещ е открита в земните пластове или на повърхността, на сушата или под вода, но само в резултат на теренни археологически проучвания. Липсата дори на един от изброените по горе елементи изключва вещта от обхвата на "археологическите обекти".

Доказване на третия комулативен елемент, а именно, че вещта е придобита в резултат на теренни археологически разкопки, е най-проблемно, поради което прокуратурата в болшинството от случаите избягва да го коментира, респективно - да мотивира в обвинителните актове. В болшинството от делата съдът също, или не мотивира, или прекалено лаконично обсъжда този елемент от определението.

Въпреки изложеното, са налице и такива решения, които в мотивите си изрично посочват че: "...в случая обаче в обвинителният акт не са описани и посочени всички белези и характеристики (респ. качества и свойства), които трябва да притежава даден обект, за да бъде той квалифициран като археологически по смисъла на специалното законодателство. В обвинителният акт /л.2/ се сочи, че визираните 21 предмета "представляват археологически обекти - антична движима културна ценност и са движими материални следи от човешка дейност от минали епохи", без обаче да са описани всичките нормативно определени белези и характеристики на археологическите обекти като такива съгласно нормите на специалното законодателство – чл. 146, ал. 1 от ЗКН." (Решение №467 от 18.12.2013г. по ВНОХД №1013/2013 г. на Апелативен съд-София)   

Тук е мястото да се спомене, че освен императивното изискване да бъде надлежно доказано (а не само твърдяно, както е в голяма част от обвинителните актове) наличието и на трите кумулативни предпоставки, изброени в нормата на чл.146, ал.1 от ЗКН, при характеризиране на дадена вещ като "археологически обект", такова задължение произтича и от разпоредбата на чл.1, п.2,т.ii на Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство (ЕКОАН, Обн. ДВ. бр.70/10 август 2004 г.): "за които основните източници на информация са разкопките или находките, както и останалите методи за изследване на човечеството и свързаната с него среда".

Съпоставяйки двете норми, тази на чл. 146, ал.1 от ЗКН и особено тази на чл.1, п.2, т.ii на ЕКОАН, можем да изведем само един извод и той е, че обект на двете норми са предмети, които, дори безспорно да са антични, ако липсват безспорни доказателства за техния произход в резултат на теренни археологически проучвания, респективно разкопки, нямат качеството на "археологически обект".

Искрено се надявам замяната на понятието "археологически обект" с понятието "културна ценност" в  чл.395, ал.1 и ал.2 от проекта на нов НК да не е свързана с констатираните до момента трудности от страна на разследващите органи и прокуратурата за доказване на третия кумулативен елемент от определението, въведено в чл.146, ал.1 от ЗКН.

Действително, замяната на понятието "археологически обект" с много по общото понятие "културна ценност" на практика би довело до последиците, споменати от  археолога д-р Тодор Чобанов: "При културните ценности се променя ситуацията по неприемлив начин. Инкриминират се много коректни към обществото и държавата граждани".

Търсейки изход от т.нар. "абсурд" проф. Божидар Димитров предложи: "Ресорният зам.-министър на културата ни събра група специалисти и внесохме една промяна – сменихме "културна ценност" с "археологическа ценност". Ако приемем, че под "археологическа ценност" той има предвид въведеното в чл. 53, т.1 от ЗКН понятие на вид културни ценности в частност "археологически движими културни ценности", както и корекцията по отношение на принадлежността към минали епохи, това е доста интересно предложение и следва да се признае, че не е лишено от правна логика.

Тъй като по отношение на това предложение, респективно с понятието, така както е формулирано от проф. Божидар Димитров, разполагам само с изложеното в коментара му пред агенция ПИК, едва след запознаване с официално направеното предложение ще съм в състояние да го анализирам, респективно да го коментирам в детайли.

Но в заключение отново ще повторя казаното от проф. Иван Маразов, че проблемите започват от "това странно понятие" "културна ценност", на което той не е в състояние да даде дефиниция. Или, казано по друг начин, докато не бъдат променени основни определения в Закона за културното наследство няма как да е налице яснота, респ. няма как разпоредбите на НК да не са абсурдни.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
28
Dobri
|
нерегистриран
09 юни 2014, 22:58
0
0
Всичко е ясно. След като въведоха държавния монопол със ЗКН хората или заровиха колекциите или ги продадоха на черно, на безценица, на големите купувачи. Същите сега са големите спасители на наследството, с частни музеи и легални колекции ... Сега се готви по-голям удар по целия народ с цел да вземат на хората антиквариата и художествените ценности ... Мракобесието в мафиотската ни дърава е тотално и умопомрачително.
27
rumen petkov ivanov
|
нерегистриран
07 юни 2014, 00:20
0
0
maloumna nie darjavata malouni sa ni zakonite ,maloumni sme i nie za6toto tarpim maloumieto na tezi koito ni upravliavat,balga rinat e sviknal dago tap4at poniakoga se zamisliam i se pitam dokoga?....malko nis 500 godini robstvo .....boje,boje pazi balgaria ot maloumnici
26
петрова
|
нерегистриран
20 февруари 2014, 08:54
3
0
Как се правят повечето пари - на светло или на тъмно?
25
Валери
|
нерегистриран
18 февруари 2014, 16:29
6
0
Безумието продължава: http://www.borbabg.com/?action=news&news=32175 Хотнишките баби” заплашват да изгорят пълните си с наследство скринове Публикувана в брой: 33 / 2014-02-18 вестник "Борба" Видяна: 186 пъти Най-прочутият състав в България се разбунтува срещу проектозакона за културно наследство ПРОЧУТИТЕ „ХОТНИШКИ БАБИ” СЕ РАЗБУНТУВАХА СРЕЩУ ПРОМЕНИТЕ В НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, СВЪРЗАНИ С КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО. Проектозаконът, който мина на първо четене, гласи, че всяка вещ на 50 г. трябва да бъде регистрирана. Жените, които от години пеят и възстановяват забравени вече обичаи, са готови да изгорят това, което баби и прабаби са им оставили в наследство, но отказват категорично да се занимават с регистрация. В знак на протест срещу необмисления закон „Хотнишките баби” спират да пеят и да възстановяват повече обичаи. „Че нашият инвентар, с който показваме обичаите си и пеем, е на повече от 50 г. Аз имам у дома скрин на 150 г., пълен с какво ли не, останал от баба ми. И не само аз, всяка къща има котлета, рании, скринове, станове, легла. Ей тук, в читалището, има едни пръстени панички, които не си знаят годините. Всичко ползваме в дейността си”, обяснява секретарят на читалището в Хотница Наташка Пенова, която е и основният двигател на прочутия в целия свят състав за автентичен фолклор. Бабите, които са 12 - 13 и са на възраст между 50 и 79 г., се опасяват, че ще се наложи да регистрират дори текстовете на песните, които пеят. Затова са избрали да спрат да пеят, докато политиците не преразгледат проекта, който вече е внесен в парламента. „НИЕ ИМАМЕ ПОВЕЧЕ ОТ 250 АВТЕНТИЧНИ НАРОДНИ ПЕСНИ, ВЪЗСТАНОВИЛИ СМЕ ТОЧНО 30 ОБИЧАЯ, някои от които без нас биха били напълно загубени. Правим това със сърцата си и на доброволни начала, защото пари за култура никой не дава. Даже искат да ни вземат, защото ги пазим и показваме на децата си”, ядосва се още Наташка. И изброява някои от експонатите в музея на читалището, всичките събирани с дарения. „Имаме една торба, която ползваме при ходене на руманя, една лампа на 50 г., роначка за царевица, която е на 100 г. Е как моят внук някой ден ще знае какво е паламарка, ако аз не му я покажа”, пита самодейката. С по 150 лв. пенсия преживяват повече от самодейките в състава. От тези пари, с които те живеят, плащат си сметките и си купуват лекарства, се предполага, че ще трябва да платят за това, че притежават спомени от своите баби и дядовци. Сашка АЛЕКСАНДРОВА
24
Акант
|
нерегистриран
18 февруари 2014, 14:56
6
0
Аз съм мъртъв колекционер, умрях на 10.04. 2010 год. От тогава държавата в която живея ми забрани да колекцоинирам със влизането в сила на Закона за културното наследство. Сега чета , че и в Конституцията не пишело, че трябва да колекционирам. Преди седмица ми мина индетификацията и регистрацията в Музея. Вече съм законен. Още в началото заявих, че искам да даря някои неща, но първо трябваше да платя за всичко и чак тогава да дарявам. Така и стана, малко трудно, но като попитах аз ли съм първият за тази година дарител, разбрах, че съм първият ВЪОБЩЕ от как е влязъл Закона в сила.Та такива неща в нашия край. Сега чакам да ми връщат пари. Иначе и от Италия и Америка връщат някои работи,но аз искам да питам, като аз съм умрял и всички колеги са мъртви като колекционери, като в Музея за пет години съм първи дарител, само това ли имат да връщат.Това ли искаха с тоя закон.
23
Валери
|
нерегистриран
17 февруари 2014, 21:08
6
0
До коментар [#21] от "Дан Браун": Случи се така, че аз бях 1 от поканените представителите на нумизматичните дружества в народното събрание, защитаващ нашите и на всички колекционери интереси.До мен седеше представител на Съюза /сдружението/ на археолозите в България - ще спестя името му. След кратък разговор с него, очаквайки подкрепа от тяхна страна - ние на предната такава среща защитихме и част от техните интереси - той ми зададе следния въпрос: "А къде в Конституцията пише, че трябва да колекционирате?" Честно казано онемях и едва след около 1 минута успях само да му отговоря с въпроса" А къдев Конституцията пише, че той трябва да диша". Просто не можах да повярвам, че ми е задал такъв въпрос и отказах да споря повече с него, а през главата ми мина великата мисъл на Гогол за спора и спорещите. И все пак в мен остана едно усещане, че трябваше по-дълго да споря с него, но като изслушах и другите опоненти в залата, започнах да си мисля, че може би аз съм нещо "сбъркан или полудял, или ненормален", че да искам една човешка духовна потребност за знания, култура, родолюбие, любопитство, приключения, родова памет да стане законна. Колега, Дан Браун, благодарение на твоите разсъждения се обнадеждих, че не съм "сбъркан или полудял, или ненормален" и че и други имат възгледи като моите.
22
Ваня Велчева
|
нерегистриран
14 февруари 2014, 17:14
7
0
Вместо да коментирам, ще ви разкажа една съвсем истинска история: Оня ден звъни по телефона майка ми и казва: - Гледайте в събота или неделя да си дойдете на село, че да ми помогнете. Трябва да изхвърлим сандъка на баба ти в дерето! - Какво??? И... защо??? - недоумявам аз. - Как защо? Защото не ми се ходи на стари години в затвора. Затова! Не сте ли чули за новия Наказателен кодекс? Тук цяло село е под пара. Оня ден леля ти и чичо ти натовариха цяла каруца - станове, сърпове, паламарки, пафти, хурки, стомни, сукмани... Изчистиха си къщата, отърваха се хората. Непременно елате, че сама не мога да го вдигна този пусти сандък! - Мамо, да не би да бъркаш нещо? Как така... - Не бъркам аз - прекъсна ме майка ми. - Не само от наше село хората пълнят дерето, ами и от околните села. Разправят, че кмета на Павликени натоварил на един камион цялата музейна сбирка на селото, дето барем 50 години е събирана. И всичко в дерето засилил. И на него в затвора не му се ходи, прав е човекът! Майка ми затвори телефона, а аз покрусена седнах на дивана. В главата ми изплуваха спомени от детството. Сандъкът на баба... Колкото пъти останех сама вкъщи, с малките си ръчички надигах тежкия му капак. Лъхваше ме мирис на дюлеви листа, борова дъвка и тамян. Някъде от едно тъмно ъгълче ме гледаше тъжно Божията майка с Младенеца в ръце. Под нея бяха тъканите чаршафи, кърпи и престилки на баби и парабаби. Под тях пък бяха ценностите на дядовците ми: една стара библия и няколко оръфани старопечатни книги. В едно малко чекмедженце се пазеха няколко златни турски монети, джобен часовник, няколко сребърни гривни и пафти. Там бяха и медалите на прадядо ми от Балканската война. Този сандък и досега си остава най-ценния спомен от моето детство! Утре трябва да го изхвърля в дерето! За да не иде майка ми в затвора, ако някой реши да я претърси. Заедно с него ще изхвърля скопостта на бабите си и героичността на дядовците си. Ще изхвърля родовата си памет! В дерето! За да спи майка ми спокойно! В неделя, като се прибера, ще претършувам чекмеджетата на гардероба си и ако намеря някоя забравена старинка, ще я изхвърля в казана под панелния си блок! За да спя и аз спокойно! А в понеделник ще отида на пазара и ще купя един китайски куфар. Ще пъхна в него касовата бележка. На капака с едри букви ще напиша: "Този куфар да се регистрира като културна ценност през м. февруари 2114 година!" А какво ще сложа в куфара за спомен на внуците си ли? Едно писмо, в което ще пише: "Съжалявам, такъв ни беше Законът, такъв ни беше Наказателният кодекс!"
21
Дан Браун
|
нерегистриран
14 февруари 2014, 13:14
8
-1
Колекционерството съществува откакто съчествува човекът. То е основно човешко право. То е нужда на отделния индивид да събира неща, към които проявява интерес и за които се стреми да научи всичко. Колекционерството обогатява хората с допълнителни знания, формира естетическите му критерии, осигурява му едно магическо убежище от околния свят. Азбучна истина е, че всички музеи са създадени на базата на частни колекции и че музейното дело всъщност започва от колекционирането. Дори сега, за да се открие нов музей се изисква наличието на колекции от експонати. Колекционерството е майка на музейното дело, а колекционерите са неговите истински създатели и крепители.Затова всяко противопоставяне между музеи и колекционери е безумие. В цивилизования свят музейни и научни деятели работят ръка за ръка, защото и едните и другите заедно съхраняват и изучават едно и също историческо наследство. Историята на колекционерството в световен мащаб е доказала, че накрая частните колекции влизат в държавните музеи по различни причини(наследници, дарения, финансови затруднения...). В западните музеи, върху обяснителната табелка на всеки експонат задължително е изписано на чия колекция в миналото е принадлежал. И в българските музеи се съхраняват редица частни колекции, някои от които са в основата на създаването им (Такела - Археологически музей, Пловдив; Шкорпил - Варна и други градове; Аврамов - Археологически институт и музей, София и др.). По принзип, колекционерите са достойни и интелигентни хора. Често по знания и информираност надминават музейните работници. Истинските колекционери години наред са влагали собствени средства за откупки на предмети, монети и т.н. И са постигнали това, което музейните работници не са могли, а именно, да създадат интересни и пълни колекции на някаква тема - колекции, които са по-ценни и важни за нашата история, отколкото тези на държавните музеи. Време е да се осъзнае, че ползата от създадените колекции за науката и музейното дело в България е огромна. Колекционерите вършат една от основните научни дейности - събирането на материала, който може да бъде изследван и публикуван. Този материал, който иначе един научен работник ще трябва да събира с години. Следователно, колекционерската дейност е изключително полезна и достойна за уважение. Но в България се води крайно погрешна политика спрямо колекционерите. Няма в целия свят по-лош закон в сферата на културното наследство и няма Наказателен кодекс, който толкова мракобеснически да третира колекционерите (наказанията са по-високи от тези за непредумишлено убийство, търгоия с наркотици и проституция...). И това за хора, които нито са откраднали, нито убили, нито са трафиканти или сутеньори. Дори комунистическият закон от 1969 г. беше сто пъти по-добър. Имаше нумизматични дружества във всеки град, правеха се изложби, поощряваше се колекционерството. Дори през турското робство не е имало толкова тежък закон и частната собственост винаги е била признавана за неприкосновена. В България сега колекционерите са приравнени с мафиоти, трафиканти и иманяри и са преследвани като вреден дивеч - с настървение и до дупка. Защо е така? Защо една година след приемането на Закона Чилова, колекционерите изведнъж осъмнаха като престъпници? Защото беше изтекъл едногодишния срок за регистрация на колекциите. Тази регистрация завърши с огромен провал - по официални данни бяха регистрирани около 140 предметни колекции и 50-60 нумизматични (общо около 200). При положение, че и децата знаят, че само членовете на нумизматичните дружества бяха между 15 и 20 000. Следователно всички други колекции бяха укрити и/или изнесени и продадени в чужбина. Колекционерите казват, че това е било единствения начин да се спасят от преследване. Така беше унищожено колекционерството в България. Заради това, че се вся страх, никой сега не признава, че е бил колекционер или, че си е закопал колекцията. И кой спечели от този закон и НК? Държавата загуби огромна част от историческото си наследство. Но кой го е еня за държавата? Спечелиха контрабандистите, които уж трябваше да бъдат преследвани и наказани. Спечелиха няколко прокурори и полицейски началници - придобиха фалшива слава, отчитаха фалшиви резултати, получаваха премии и високи заплати, запазиха и дори увеличиха щата си... А всъщност унищожиха безценно историческо богатство, убиха духа и свободата на почтени и достойни хора, изкуствено създадоха хиляди престъпници за да имат работа... Новият НК е базиран върху малоумния закон на Чилова. Спомняте ли си кои бяха неговите автори и поддръжници? Който е следил дебатите по този закон през 2008/9 г знае, че те са: Нина Чилова, нейният най-страстен защитник д-р Михайлов, проф. Герджиков, прокурорът Н. Сополаров, депутатката Елеонора Николова, експертът на прокуратурата Тодор Чобанов, археологът Тотко Стоянов и още няколко празноглавци. Те създадоха закон-чудовище. И май няма никакъв шанс законът поне малко да се очовечи. Даже напротив - новият НК подсказа, че нещата ще се влошат още повече. Но колко издевателства от една шепа хора може да изтърпят засегнатите. Явно, че сме много търпеливи, затова сме на това дередже. Затова силовите институции (прокурори, полицаи) ще ръководят историята и културата на нацията. Докато се затрие вече твърде профанизираната и чалгизирана нация.
20
Демир
|
нерегистриран
12 февруари 2014, 23:42
1
0
До коментар [#19] от "Демир": Да добавя: ако някоя медия иска да развие тези "опорни точки" - няма проблем, няма да търся авторски права :-)
19
Демир
|
нерегистриран
12 февруари 2014, 23:40
11
0
Първо, аз не мога да разбера какво е това предметопоклонничество от страна на археолозите. Ако това са изстински археолози, би трябвало да са учили, че един предмет не струва нищо за науката без данни за това къде, кога и как е намерен. Нещо повече - данните за намиране на предмета са далеч по-ценни за науката от самия предмет. Тоест, без данни за мястото на намиране, даден предмет доста сериозно излиза от определението за археологическа ценност. Това са просто предмети, в болшинството случаи, какъвто е случая с монетите, произведени в стотици хиляди или милиони екземпляри. Те имат колекционерска, но не и археологическа стойност! И май точно от колекционерската стойност на предметите се интересуват някои археолози! Не е ли по-добре да дадем на хората прави легално да търсят, намират и притежават ценности, като науката и държавата получават ценна информация за намирането им, както и възможност да закупуват най-интересните предмети на пазарни цени?!?!? Второ, практическият ефект от сегашния рестриктивен закон е това, че почти 100% от намерените в България ценни предмети заминават в чужбина, и никой да не си прави илюзия за нещо друго! Има стройно изградени канали, вероятно със сериозен "гръб" на високо ниво, по които всичко намерено изтича навън. В България не остава нищо, освен печалбите на контарбандистите! И тук изобщо не става дума за намерено при нелегални разкопки. Доста неща се намират при ежедневната човешка дейност, и точно по този начин са намерени най-големите ни съкровища. Но да сте чували в последните 20 години да е намерено голямо съкровище? Няма! И то при драстично увеличение на броя на търсачите и въоръжаването им с последна дума на техниката в областта на металдетектинга! Не че няма. Намират се, със сигурност. Но не остават в България - първо заради малоумните закони и второ, заради липсата на легален пазар. Е, питам аз - това ли искат "защитниците" на археологията? Или точно това е целта: да няма масов пазар, а цялата далавера да е концентрирана в няколко (някъде писаха цифрата 4) контрабандни канала? Дотук всичко сочи, че втората теза е пò за вярване. Трето, някои предмети, като бронзовите монети например, когато са в обработваема земя, просто изчезват със страшна скорост. Да, изчезват, няма грешка - стопяват се. Изчезват заради торовете - милионите тонове торове, които всяка година се вкарват в почвата. Една монета може да е прекарала в земята 2000 години без особени поражения, но когато я "разбутат" плуговете и влезе в досег с въздуха и торовете, тя се "стопява" за няколко години. И единствения шанс за тази монета да бъде спасена, са търсачите. В Англия осъзнаха това и "отпушиха" търсенето на метални предмети с нов закон, и резултатите не закъсняха - в момента в Англия за месец се регистрират толкова находки, колкото са се регистрирали при стария закон за 5 години! Ето ви пример за подражание, господа законотворци. И четвърто, но не по важност, не всичко ценно, което е в гражданите, е придобито по престъпен начин, чрез незаконни разкопки. Много предмети са получени по наследство, много са намерени случайно. Това е частна собственост, която според Конституцията е неприкосновена. Неприкосновена - my ass! В България нама нищо неприкосновено, щом може някой (археолог, музеен работник, полицай, прокурор, олигарх) да изкара едни пари! Поредният малоумен закон!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно