Тълкувателно решение за съдебните разноски
Разноски за адвокатски хонорар се присъждат, когато са доказано платени
Разноски за адвокатски хонорар се присъждат, когато са доказано платени

Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Това приема Общото събрание на гражданската и търговска колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в Тълкувателно решение от 6 ноември 2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г., посветено на съдебните разноски. Решението отговаря на 24 поставени въпроса по доказване и присъждане на разноски по граждански и търговски дела.
Първият от тях е присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото изплащане - чрез представяне на нарочен документ (разписка, платежно нареждане и пр.), или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено. От граматическото тълкуване на чл. 78 ГПК Общото събрание на двете колегии приема, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване - "така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл.78, ал.3 ГПК урежда възможност и за ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече заплатените от него разноски, а чл.78, ал.5 ГПК урежда процесуалната възможност за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение. Следователно, процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им".
Освен това, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато начинът на плащането е указан задължително в нормативен акт – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

По останалите поставени въпроси Общото събрание на ГК и ТК решава следното:

2. Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство.
3. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
4. Разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора.
5. Направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
6. Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
7. Особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната.
8. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски ,не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските .
9. Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима.
10. Държавните учреждения дължат държавна такса при въззивно и касационно обжалване на решения по трудови дела и дела по искове за парични вземания на държавните служители по Закона за държавния служител.
11. Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.
12. Компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК при обжалване е съдът, пред който е направено искането.
13. Компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК е съдебният състав, разглеждащ делото.
14. Началният момент, от който започва да тече срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо.
15. Решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
16. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
17. По жалба срещу решение за допускане на делба се дължи държавна такса като по неоценяем иск по чл. 18, ал. 1, вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
18. Държавна такса в хипотезата на обективно кумулативно съединяване на искове по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК се дължи съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за всеки съединен иск в размерите, посочени в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като от общия сбор се приспада вече платената такса в заповедното производство.
19. Понятието "разноски по прехвърлянето на имота" по смисъла на чл. 364, ал. 1 ГПК включва и нотариална такса.
20. Размерът на държавната такса при предявен иск за връщане на вещ, предадена на облигационно основание следва да се определя от вида на търсената защита и съответно приложимата материалноправна норма, която е от значение за цената на иска по чл. 69 ГПК.
21. По дела, съставляващи спорна съдебна администрация,когато друго изрично не е предвидено в нормативен акт, се дължи държавна такса в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
22. Държавната такса в производство по налагане на мерки за защита от домашното насилие (чл. 11,ал. 2 и 3 ЗЗДН) е в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
23. Държавните служители в МВР са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение.
24. Определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.

Коментари
   Започни с:  Първите  |  Последните  
39
Не познат
|
нерегистриран
25 януари 2014, 12:53
2
0
Не е прецидентлПризавеждане дело за постановяванена съдебно решениеза заместване съгласието на ответника за издаване на М-ународен паспорт на детето им което е на 11 ги пътуване извън странатаПри предоставени док 40 листаСъдът отхвърля този искИ кориоз ОСЪЖДА маиката да заплати на основание чл78ал3 отГПК разноскити по делото в размер от 200лвБЕ да предоставя необходимите документи за товаЕ това ли е нашето правосъдие Темида трябва да бъде не само сляпа но и глуха и везната да бъде ннаклонена там къдетосумата е по голяммаАко така говори разума на магистратите тежко ни
37
Корумпираните български магистрати си присвоиха властта на НС
|
нерегистриран
19 ноември 2013, 01:18
2
0
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3728031 "В България има две правосъдни системи." Едната е за богатите хора с власт, които остават над закона, а другата - за обикновените българи. Това заяви посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик
36
Ето каква е същността на българските магистрати
|
нерегистриран
17 ноември 2013, 11:48
1
0
Магистратски писания от този форум: "Магистрат Нерегистриран 04 август 2013, 23:45 Жалки, нещастни, заядливи подобия на хора. Боклуци, помияри, мизерници. Пропаднала сган. Не заслужавате съдебната система, която имате, била тя добра или лоша. Жалки помияри http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=32356 Хахаха| Нерегистриран 30 август 2013, 02:19 „Браво, Мирослава. Жалки гербаджийски боклуци, пръхтите от яд, нали. Лайнари. ..... Вие сте обикновени, жалки, мизерни герберски подлоги. Добре ви беше при малоумният физкултурник, нали, курви недни- раздаде ви постове и му духахте прилежно приведени. Не можете да стъпите на малкия пръст на Мирослава, мизерници. Плюйте я колкото си искате, важно е че тя се върна, а малоумника се е засилил натам където му е мястото. Да ви е-а м- та” http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=32135#comments "...в България куцо и сакато от всичко разбира." "Една голяма част от хората въобще не заслужават и тази система, която имат- добра или лоша." http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=29234#comm Тъй нареченият народ, съставен предимно от необразовани, чалгизирани, злобни и хранещи се единствено от омразата си ...”
35
ето какви хора се разпореждат със съдбините на българския народ и издават задължителни актове
|
нерегистриран
17 ноември 2013, 11:45
3
0
• Посланика на САЩ Пардю като каза "Българската прокуратура е с краката нагоре? • Посланика на САЩ Уорлик като каза" В България правосъдната система е двойна: една за богатите и друга за бедните"? • Посланик Ван Кестерен "Корупцията и лошото функциониране на съдебната система са заплаха за шенген". • Лидерът на ДСБ Радан Кънев: „...всеки практикуващ юрист в България знае как се осъществява натискът върху съдиите. ... Това става с комбинация от заплахи, включително за медийна разправа. Затова съществуването на медийно-политически империи е много страшно.... «Съдебната система е свърталище на мафиоти от преди 80-те години”, Конституционният съд е пробит, по начина, по който съдебната система в България е пробита много отдавна.... „Две трети от съдилищата са пробити...” от корупция.......
34
112
|
нерегистриран
16 ноември 2013, 20:55
0
-1
От една страна, дори да не са реално заплатени към момента на приключване на съдебното дирене, разноските за адвокатско възнаграждение са си дължими, по силата на договора за правна помощ, а има и облекчена процедура по събирането им. От друга страна, обаче, това тълкувателно решение не е еманация на съдебен произвол (каквито обвинения се отправят в коментари по-долу), а е насочено срещу айдукатите, които правят всякакви документални кючеци, само и само да не платят данък върху припечеленото. Струва ми се, че точно тази част от адвокатското съсловие най-яростно се противопоставя на решението (не че има някакво значение, защото същото е факт и представлява задължителна практика). Ако си изряден, това не те засяга по никакъв начин.
33
|
нерегистриран
14 ноември 2013, 19:28
2
-2
Това т.н. "тълкувателно решение" е изцяло протовоконституционно и плод на превратно упражняване на държавна правосъдна власт с користна цел - увреждане и досъсипване на адвокатите, които са единствения естествен противник на корумпираната съдебна система, защото вместо за хонорари за добри адвокати, парите на богатите отиват за подкупи! От тези именно подкупи магистратите станаха хотелиери и милионери! С това решение се дерогират закони и подзаконови нормативни актове! Единствената цел на това т.н. "тълкувателно решение" е да се навреди на адвокатите и да се изтъкне силата, безпардонността и злобата на съдебната система! То е еталон на тъпота, връхната точка от която е изискването да се парви списак дори и когато страната е представила само един документ за разноски! Списък от едно нещо - девиза на магистратската тъпота! Интересно дали дългата и системна злоупотреба с власт и корупцията в съдебната система няма да преминат точката на търпимост? Дали последната явна и целенасочена злоупотреба с власт и демонстрираната професионална тъпота няма да провокират някои по-значими събития?!
32
a contrario
|
нерегистриран
13 ноември 2013, 00:29
4
-1
До коментар [#31] от "ttt": Разбира се, че е един иск в този случай
31
ttt
|
нерегистриран
12 ноември 2013, 15:26
4
-1
До коментар [#30] от "aaa": Не, няма да е един иск - когато се каже "доставка", се има предвид не данъчноправното понятие, а гражданско-, търговскоправото "продажба". И ако задължението за заплащане на уговорената продажна цена не възниква от един и същи правопораждещ факт, т.е . от един договор, а всяка доставка е предмет на отделен договор, макар и ежедневно, ежеседмично сключван - напр. по отделни "заявки", са отделни кумулативно обективно съединени искове. Обаче в този случай, когато се поиска държавна такса, надвишаваща многократно имуществения интерес, което си е цената на иска по смисъла на чл. 68 ГПК, и се стигне до връщане на ИМ, което няма какво друго да е, а христоматиен пример за отказ от правосъдие, тогава да не се обвинява отделния съдия, а ВКС. Понякога е необходимо разумът да проговори, а не фиска. Останалото е безумие!!! Не че беше необходимо да се поставят толкова много въпроси за тълкуване, но мотивите по т. 18 са под всякаква критика. Трябва незабавна намеса на законодателя.
30
aaa
|
нерегистриран
12 ноември 2013, 14:01
2
-1
Тези няколко периодични доставки няма ли да са един иск. Например наем за три месеца, или плащане на ел енергия за три месеца, или изплащане на трудово възнаграждение за три месеца - това няма ли да е един иск
29
ttt
|
нерегистриран
12 ноември 2013, 10:55
3
-2
Любопитно ми е защо адвокатите толкова яростно протестират срещу приетото в т. 1 от ТР, а не и срещу т. 18 от ТР. Или правата на правнитя субект - граждани и ЮЛ, не са им скъпи. С една дума - при това буквално тълкуване на чл. 72, ал. 1 ГПК може да се достигне до безобразие: държавната такса да е по-висока от защитавания материален интерес по делото. За всеки иск под 1250 лв. - по 50 лв. държавна такса. А ако са предявени искове за заплащане, например, на продажна цена по отделни, но периодични доставки - за 1000 доставки, всяка една от която по 10 лв., защитаваният материален интерес е 10 х. лева, а държавната такса 50 х. лева. Явно трябва спешна законодателна намеса, защото никак не удовлетворяват мотивите към т. 18 - "Разрешението в чл. 55, ал. 3 ГПК от 1951 г., отм., че когато с една молба са предявени няколко иска, цената е равна на сбора на отделните искове, не е възпроизведено в ГПК от 2007 г., нито има основание да се изведе подобно правило по тълкувателен път."
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно