Много типична за българската народопсихология черта. Не вървят нещата през последните години – да, факт е. Къде поради световната икономическа криза, къде поради конкретни за България причини. И веднага повечето хора са готови да отрекат всичко и всички. А миналото не се състои само от отрицателни събития.

Правосъдната ни система била бавна. Ами не е вярно. Средните срокове за гледане на дела в страните от Европейския съюз (ЕС) са осезателно по-дълги, отколкото в България. През последните 20 години се извършиха множество положителни промени – читави конкурси за младши съдии и адвокати, приеха се закони, за които чуждите експерти признаха, че са на световно ниво (напр. АПК), постигна се едно много добро равнище на обучение и познаване на европейското право. Истината е, че твърде малко са страните в Европа, в които няма сериозни критики срещу собственото им правораздаване.

Тройната коалиция била изцяло корумпирана. Е, не е точно така – определени министри бяха много корумпирани. Знае се и точно кои бяха те. И не може всички останали да бъдат подведени под този знаменател. Едва ли един президент на САЩ с два мандата ще е толкова неинформиран, за да нарече министър-председателя Станишев "Мистър Клийн" ("Господин Чист"). По това време се направиха и положителни неща – например сериозни промени в образованието, които го тласнаха напред.

Царят бил лъжец, защото излъгал българския народ, че ще промени България за 800 дни. А България беше тогава като цяло на най-предно място по темпове на развитие в годините на прехода в сравнение с другите държави по света.

ГЕРБ се били провалили. Може за някои неща да са, но за други имаха добри постижения – заловени бяха знакови престъпни банди като напр. "Наглите". Благодарение на взетите мерки загиналите при пътни произшествия през 2012 г намаляха с 40% в сравнение с преди 4 години. Шофьорите се научиха на елементарното – да спират на пешеходни пътеки. Никога не е имало такава висока активност на гражданските сдружения.

В публичното пространство непрекъснато се пише как някой бил свършил нещо лошо или не му била чиста работата. Доказателства – никакви. А в една правова държава това не е сериозно. Като преповтаряш нещо без доказателства, значи че не си вършиш добре работата. Например министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев бе широко заклеймен за уж неизгоден договор за противогрипни ваксини. Подаде оставка, срещу него беше образувано досъдебно производство и... се оказа невинен. Голям шум се вдигна срещу Делян Пеевски за уж незаконни сделки докато беше зам. министър и… проверката на прокуратурата и контролните органи отново установи, че няма нищо и държавният резерв е в по-добро състояние от преди. А мълчаливо се отминава, че писаното слово в България щеше да е наполовина, ако не беше доброто управление на вестникарската му група. Изписаха се тонове мастило срещу кандидатурата на Сотир Цацаров за главен прокурор, а поне засега се оказвало, че бил най-добрият административен ръководител на прокуратурата. Редица успешни български бизнесмени и фирми биват охулвани, че искали да разширяват бизнеса си - като например Николай Вълканов, който не само възстанови, но и разшири Горубсо Мадан и осигури работа на хиляди семейства, Първа инвестиционна банка - за втори лифт и разширяване на пистите в Банско и т.н. А до голяма степен липсата на инициатива в бизнеса ни докара до това нелицеприятно икономическо положение и бунтовете за непосилните сметки. Няма приходи без инициатива. Въобще не твърдя, че за когото и да е споменатите няма да се намерят кусури. На всеки могат да се намерят. Особено ако работи много и има по-мащабна дейност. Но не това е същественото. Има крещяща нужда от промяна на системата, от приемане на цялостни мерки срещу корупцията, включително чрез крути мерки като използване на полиграфи. Но този въпрос, макар и основополагащ, е съвсем отделен въпрос.

Отрицателната настройка срещу успелите, войнстващото сиромахомилство, егоизмът и отрицанието са едни от основните фактори, които гонят чуждите инвеститори. А тези качества много трудно могат да се изкоренят чрез законодателни и административни мерки. Затова по-добре да се замислим дали е в наш интерес непрестанното отрицание на всички и на всичко. По този начин никой няма да ни уважава и зачита. Така гоним и чуждите инвеститори. Нека да има и обосновани критики, но няма държава, която да е прогресирала само с критики. Знам колко хора ще изнедоволстват срещу написаното – защото има вече цяла добре организирана каста, която с това си изкарва прехраната – само с критики и отрицание – срещу всички и всичко.