Обновена  12 мар 17:18
Публичност за имуществото на гражданите, не на управляващите
Опасен и популистки закон подменя принципите за прозрачност на властта
Дебатът принуди вносителите от РЗС да коригират предложенията си, дори с обещания за законотворчество в следващия парламент
Опасен и популистки закон подменя принципите за прозрачност на властта
Снимка:БТА

При демокрацията властта е прозрачна, а гражданите имат гарантирано право на защита на личните данни. Точно обратното е в тоталитарната държава, при тиранията – гражданите са прозрачни, а властта – не. Управляващите в България и до момента не са разбрали това.

Така адвокат Александър Кашъмов образно обясни пред "Правен свят" проблема, породен от промените в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, предложени от Яне Янев и група народни представители. Според вносителите промените са антикорупционни, но всъщност те предвиждат задължения за редови граждани да декларират имуществото си пред Сметната палата, включително и управителните органи на неправителствените организации с обществена полза.В същото време в обсега на промените не влизат ръководствата на държавните и общински дружества и НЕК. Това подменя съществено идеологията на закона, смята Кашъмов.

Законът бе внесен абсолютно непрозрачно на 1 март, в последните дни на това Народно събрание, тектът му все още не е публикуван на сайта на парламента, няма яснота за мотивите и финансовата му обосновка, не е обсъждан в нито една парламентарна комисия, но в петък светкавично бе гласуван на първо четене с подкрепата на ГЕРБ и Синята коалиция.

Мнозинството поиска гласуването му и на второ четене, но опозицията се възпротиви бурно на това скандално нарушение на всички парламентарни правила. Във вторник обаче, законът е в дневния ред на Народното събрание за гласуване на второ четене.  

ЗИД на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, който бе приет на първо четене в парламента за отрицателно време след внасянето му, е опасен и популистки, той продължава да поставя въпроси, на които дори вносителите му от РЗС не успяват да отговорят – това беше лайтмотивът в тезите на адвокат Александър Кашъмов и шефа на Сметната палата Валери Димитров в интервю по bTV тази сутрин.

"Поправките променят изцяло закона. Този, които има досег до публичните пари, има властови възможности, с които би могъл да злоупотреби, той трябва да е в светлината на прожекторите. Тези промени противоречат изцяло на идеологията на този закон, който всяка година се наблюдава от ЕК, но никога не е ставало дума за коренна промяна", коментира Валери Димитров, който определи промените като необмислени.

Народното събрание, в последния ден от мандата си, обяви война на гражданите, заяви Кашъмов пред "Правен свят" след пресконфоренция по темата в БТА тази сутрин: "Истинската прозрачност, която всички очакваха, изобщо не се случва. Не са важни декларациите на Пешо и Гошо, важно е да има прозрачност на сектор Енергетика. Трябва да има възможност например НЕК и Българският енергиен холдинг да предоставят достъп до обществена информация по Закона за достъпа до обществена информация. Имаме един куп откази, потвърдени от съда, на искания за достъп до документи за огромни харчове - за милиарди. Това е важно, а не доходите на потенциални конкуренти на управляващите на политическото поле, непосредствено преди изборите."

Както "Правен свят" вече писа, законът предвижда задължение за всички кандидат депутати да подават декларация за имуществото си пред Сметната палата. Това означава, че непосредствено преди изборите ще бъдат подадени между 12 000 и 20 000 декларации, които ще задръстят администрацията й. Същевременно, законът създава задължения и за управителните съвети на всички неправителствени организации да подават такива декларации. Според изчисленията на адвокат Кашъмов става дума за около 50 000 до 70 000 декларации, доколкото в регистъра има близо 10 000 неправителствени организации в обществена полза.

Логиката на закона е да задължава властта да бъде прозрачна, а властта, понеже не иска да бъде прозрачна, насочва стрелите към обикновените хора, казва Кашъмов.

Почти всички членове на управителните органи на НПО с обществена полза работят на доброволни начала. Според действащото законодателство тези НПО подават финансови отчети и отчети за дейността пред Централният регистър към Министерството на правосъдието. Тези отчети са публични и са достъпни в Интернет, бе заявено днес на пресконференция в БТА, организирана от няколко такива организации с обществена полза - Български център за нестопанско право, Форум Гражданско участие, Сдружение Деветашко плато, Програма Достъп до информация, Българско дружество за защита на пиците, Национална мрежа за децата, Фондация С.Е.Г.А., Асоциация Аутизъм и др.

Ако целта на предложението е по-голяма прозрачност на получените средства от държавата за тези организации, по същата логика би следвало сред задължените субекти да са и всички търговски дружества, получаващи средства от бюджета под формата на обществени поръчки или безвъзмездно финансиране. Ако целта е по-голяма прозрачност на получените дарения и средства от частни лица, то тогава в обхвата на предложените промени би следвало да влязат всички музеи, болници, детски градини, ясли, училища, университети и много други. Ако целта е да се следят приходите от стопанска дейност, то тогава защо са изключени всички търговски дружества.
Освен явната дискриминация на организациите в обществена полза, това предложение противоречи и на редица основни свободи – например през декември 2012 г. публичния достъп до личните данни на лицата в Търговския регистър беше премахнат именно с цел защита на личните данни на гражданите, сочат ангажиралите се с проблема НПО.

В ранния следобед от пресцентъра на партия РЗС съобщиха, че заради развилия се публичен дебат, депутатите от РЗС са внесли корекции в предложените поправки на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности между първо и второ четене.

От една страна, предлага се разширяване на обхвата на лицата, задължени да подават декларации, като в него се включват и лицата, заемащи ръководни длъжности или които са членове на управителни или контролни органи на НЕК, БХК и всички юридически лица, осъществяващи дейности, регулирани от ДКЕВР.  
От друга страна се предлага да се ограничи кръгът на задължените да декларират имуществото си представители на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност само до тези НПО, които през предходната година са били финансирани с публични средства или със средства по програми на Европейския съюз.
От пресцентъра на РЗС също така съобщават, че работата по този Закон ще продължи в следващото Народно събрание с цел концептуалната му промяна и възможности в обхвата му да влязат ръководители на дружества с държавно участие, общински фирми, ректорите на висши учебни заведения и други обществено значими позиции. Друг е въпросът, че която и да е политическа партия не може да ангажира следващото Народно събрание с конкретни промени в закона, нито пък да мотивира свои законодателни инициативи с това.


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
6
При демокрацията всичко трябва да е прозрачно
|
нерегистриран
11 март 2013, 19:39
0
0
Набеденият за авокат Александър Кашъмов се напика от страх.
5
Понятно е че,
|
нерегистриран
11 март 2013, 14:33
0
0
Тези НПО-та искат да участват в граждански съвети и да се занимават с публична дейност , да са корективи в полза роду какво лошо има да се знае кои са тези хора и какви са техните доходи и да излязат на светло За мен е важно да покажат ,че нямат какво да крият а не да си задаваме въпроси - това лобистки организации ли са дали го правят за пари или са загрижениза просперитета на нацията и тн
4
Проблемът?
|
нерегистриран
11 март 2013, 14:09
0
0
Проблемът е в принципа, ако тази дума има някакво значение за Вас.
Но не само в принципа. Защото идеята за прозрачност на имуществото на публичните лица е въпрос на контрол върху властта и е елемент от статута на публичния пост.
Останалите граждани имат закрила и тази закрила е срещу произвола на властта. И тя няма нищо общо с въпроса дали някой има да крие нещо или няма да крие нещо.
Съмнявам се обаче, че това е достатъчно понятно за вас
3
?
|
нерегистриран
11 март 2013, 13:59
0
0
Явно НПО-тата се страхуват Щом няма какво да крият какъв е проблема ?
2
Гражданин
|
нерегистриран
11 март 2013, 12:29
0
0
Явно г-н Кашъмов също има какво да крие. Въпросът, наистина, е че не е само той. Разбира се, че трябва да има прозрачност в държавните институции, но както виждате, когато нещата опрат и до г-н Кашъмов, прозрачността вече е с граници
1
Яне Янев
|
нерегистриран
11 март 2013, 12:21
0
0
Хайде, стига бе,Кашъмов, аз съм обещал, че ще боря корупцията от "А до Ю"! Изпълнявам си обещанията.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно