Страсбург отново констатира
Българските съдилища подхождат крайно формално по делата за условията в затворите
Нашите магистрати се трогват само от ползването на кофа вместо тоалетна
Българските съдилища подхождат крайно формално по делата за условията в затворите

България инкасира поредното осъждане в Страсбург (Shahanov v. Bulgaria (no. 16391/05) заради нехуманните и унизителни условия в затворите, като отново основната вина за осъдителното решение имат българските съдилища. Лошите условия в българските затвори са отдавна известни, но осъжданията в Страсбург щяха да са доста по-малко, ако съдилищата в България изоставят позицията си на държавни адвокати срещу затворниците, които водят дела за обезщетения пред българската Темида. Този извод се налага от прегледа на решението "Шахънов срещу България", обявено във вторник.

32-годишният Николай Шахънов, излежаващ доживотна присъда в пловдивския затвор за тежък случай на грабеж и убийство, осъди България за нарушаване на човешките му права. Евросъдът прие, че България е нарушила чл. 3 от Конвенцията по правата на човека – заради унизителните и нехуманни условия във Варненския затвор, където Шахънов е пребивавал от края на 2002 г. до февруари 2009 г. във връзка с няколко разследвания срещу него. Съдът отчита също така, че Шахънов не е разполагал с адекватни средства за защита (чл. 13 от Конвенцията) срещу условията в затвора -  не само и не толкова заради лошия закон, колкото заради абсурдно формалистичната и преднамерена практика на съда. Освен това, налице е и нарушение на чл. 8 (право на зачитане на личния и семеен живот), тъй като затворническите власти и във варненския, и в пловдивския затвор затруднявали контактите му с адвокатката му Снежана Стефанова, като четяли кореспонденцията им и първоначално не разрешавали телефонните разговори между тях. Накрая – налице е и нарушение на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията заради прекомерно продължило наказателно производство – 9-годишно разследване, започнато със задържането на Шахънов през април 2000 и завършило с прекратяване от прокуратурата през април 2009 г.
По делото Евросъдът присъжда на Шахънов 7000 евро обезщетение за неимуществени вреди и 2000 евро за разноски.
Условията в затвора, които са описани пред Евросъда са средновековни, но за съжаление – реални: килия №15 в специален коридор във Варненския затвор е с площ от 15 кв. м (5 на 3 метра), с малки прозорци, полутъмна и през деня, но пренаселена (понякога и до 11 човека), "обзаведена" е с 4 вишки, 6 шкафа, 1 маса, 1 табуретка, 1 етажерка за тоалетни принадлежности и най-важната мебел - 1 пластмасова кофа за физиологични нужди. В килията няма чешма с течаща вода. Излизане навън – само три пъти дневно за по 45 минути – за хранене в столовата, да се изхвърли кофата, да се налее вода за пиене. Къпане – веднъж на две седмици. През лятото – ужасно горещо, през зимата – силна влага, чак мазилката пада. Освен със затворници, варненският затвор е обилно населен с плъхове, които са прегризали огромни дупки в тоалетните, а една от вратите там била толкова проядена, че паднала. Гадинките се разхождат и в кухнята, и в килиите. Шахънов страда от астма и епилепсия, оплаква се, че не му била осигурена медицинска грижа. Храната е лошокачествена и недостатъчна
Евросъдът приема, че тези условия нарушават чл. 3 от Конвенцията, но не само това – жалбоподателят Шахънов не е разполагал с адекватни възможности за защита и обезщетение за претърпяното от него, главно заради изключително фармалистичния подход на българските съдилища по тези дела. Това, сочи Съдът, е констатирано вече по много други дела срещу България, а чл. 3 от Конвенцията, който въплъщава една от най-значимите ценности на демократичното общество, налага абсолютна забрана върху изтезанията или нечовешкото или унизително отношение или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата.
Шахънов на два пъти завежда искове срещу държавата в лицето на Министерството на правосъдието за обезщетение. Първият път предявил иск по чл.1 от ЗОДОВ, но доколко това е ефективно вътрешноправносредство адвокатите му пред Страсбург Снежана Стефанова и Михаил Екимджиев илюстрират с интересната практика по ЗОДОВ именно на варненския съд: "В периода 2002-2005г. част от осъдените на доживотен затвор, изтърпяващи наказанието си в килите на І коридор на Варненския затвор, подават искове срещу Министерството на правосъдието във Варненския районен и окръжен съд, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, твърдейки, че са жертви на нечовешко и унизително отношение, произтичащо от условията на живот във Варненския затвор.
В интервю за в-к "Черно море" от 19 януари 2005г. председателят на Варненския окръжен съд, съдия Светла Пенева си позволява да изрази предварително становище колко ще струват на данъкоплатеца подобни неоснователни искове. (Приложение № 1) В унисон с демонстрираното от съда отношение, огромната част от образуваните дела приключват или с прекратяване на производствата, или с отхвърляне на предявените искове. Само в един от случаите, исковете са частично уважени. Присъдено е унизителното обезщетение от 150 лева.
Причина за прекратяването на част от производствата става "служебното" "преквалифициране" на исковете от страна на съдебните състави от искове, предявени на основание чл.1 от ЗОДОВ в искове, предявени по чл.45 от ЗЗД.
" По делата по ЗЗД, освен че се събират държавни такси, се изисква да се докажат и конкретни незаконосъобразни действия на конкретни лица. Очевидно преквалификацията на предявените искове е целяла (и постигнала) прекратяване на делата, тъй като за ищците е практически невъзможно да посочат кои конкретни длъжностни лица от състава на министерството са виновни са условията на живот във Варненския затвор, завяват адвокатите и сочат наистина куриозни моменти от тези дела. "В част от случаите съдът е давал на ищците практически неизпълними указания за отстраняване на "нередовности" на исковата молба. Така например, във връзка с иск на затворник, претендиращ обезщетение за неимуществени вреди от обстоятелството, че му се налага да задоволява физиологичните си нужди в кофа в спалното помещение, съдът е поискал да оцени размера на всяка една от твърдените от него негативни усещания. Подобен подход освен, че не почива на правната логика, води до фактическа невъзможност за дефиниране и доказване на претенциите." А когато съдът се е произнасял по естеството на исковете, е приемал, че ищецът, макар и да е ангажирал свидетелски показания, не е доказал твърдените от него неимуществени вреди.
Аналогично се развиват и делата на Шахънов. През октомври 2004 г. Варненският окръжен съд с определение оставя исковата молба без движение, като "дава възможност на ищеца в седмодневен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите по изменението на иска като уточни с писмена молба с препис за ответника какви вреди е претърпял по вид и размер от всяко посочено незаконно бездействие поотделно, а също така и цената на всеки иск поотделно."  Делото е прекратено, прекратяването е потвърдено от Апелативен съд – Варна, а накрая ВКС, неизвестно защо, служебно е преквалифицирал на иск за непозволено увреждане по чл.45 от Закона за задълженията и договорите и го връща, но с указания ищецът "да конкретизира исковата си молба за конкретни виновни действие или бездействия на длъжностни лица, за причинна връзка между тях и претърпяните вреди и съответно за заплащане на следващата се държавна такса."
Делото се мотае три години и чак през 2007 г. министерството е осъдено да плати на Шахънов обезщетение от 100 лева. Колосалната сума, присъдена от Варненския районен съд, е само по едно от оплакванията на Шахънов – задето е бил принуден да задоволява физиологичните си нужди в кофа в килията пред други хора. Исковете за липсата на течаща вода, плъховете в спалните, тоалетните и кухните, които даже нападат затворници, невъзможността да се къпеш, липсата на светлина, топлина, жилищна площ, лошата храна и всичко останало – те са отхвърлени не с мотива, че не е налице нечовешко и унизително отношение, а защото Шахънов не бил доказал вредите си от това.
Варненският окръжен съд качва обезщетението на 500 лв., но потвърждава решението на районния съд в отхвърлителната част.
През 2009 г. Николай Шахънов подава иск срещу Министерството на правосъдието пред Варненския административен съд - за обезщетение от 10 000 лева за неимуществени вреди от Варненския  затвор за периода 2005 – 2006 г. Съдът отхвърля исковете, защото не открива незаконосъобразни действия или бездействия на държавата - нямало законова разпоредба, която да задължава държавата да предоставя течаща вода в килиите, също както и достъп до тоалетна, достатъчно дневна светлина и т. н. Това било въпрос на възможност.
Във връзка с другото оплакване Евросъдът отбелязва, че е често констатирано по български дела нарушение на чл. 8 от Конвенцията, свързано с безразборното отваряне от затворническата администрация на кореспонденцията на затворниците с адвокатите им. Това е много важна констатация предвид опитите на Министерството на правосъдието да лансира доста рестриктивен проект за промени в Закона за изтърпяване на наказанията.

 


 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
6
палавия Гошко,
|
нерегистриран
13 януари 2012, 09:13
0
0
Според Американския посланник НА ВСЕКИ ДЕСЕТ ЧОВЕКА САМО ЕДИН ИМА ВЯРА В съдебната ни власт.
Е,,, ТОГАВА КВО ПРАВИМ? с тия НЕКЪДЪРНИЦИ-ВЪН от ТЕМИДА , и ЕВАЛА ЗА ГЛАСНОСТТА И СМЕЛОСТТА на Г-Н ПОСЛАННИКА
5
Фипс
|
нерегистриран
12 януари 2012, 17:13
0
0
Да осъдиш за деликт у нас е мнооого трудно, да осъдиш държавата - дважди по-трудно. Икономически може би е по-изгодно за държавата съдилищата да отхвърлят исковете срещу нея (Страсбург дава по-големи обезщетения, но по-малко хора биха се пробвали), но водещи би трябвало да са правните съображения
4
Он,и она,
|
нерегистриран
12 януари 2012, 15:56
0
0
А, сеги кой ке плаща обещетението ,съдо,прокуроро или държавата,т.е..НИЕ.Мнение:леко,полеко разформироване на съдебната власт и назначаване на отличници петокурсници прависти от ВУЗОВЕТЕ
3
604365
|
нерегистриран
12 януари 2012, 11:01
0
0
Тя конвенцията в болниците се нарушава, вие искате в затворите...Това е първият проблем, преди съда.
2
систематичен
|
нерегистриран
12 януари 2012, 10:14
0
0
Каквато ни е държавата - такова ни е всичкото. Да не би да се изненадвате от това??? Всички ние прекрасно знаем какво ни е нивото, както и че никога няма да се оправим. Просто БГ си е БГ!!!
1
българската Темида
|
нерегистриран
12 януари 2012, 02:20
0
0
Страсбург - съдилищата в България да изоставят позицията си на държавни адвокати (прокурори), а прокурорите да изоставят позицията си на съдии.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно