(Не)забравените тракийски бежанци
Близо един милион наследници на прокудени от Гърция и Турция българи чакат обезщетение

Надеждите, че тази близо едновековна публично-частна сага може да завърши с щастлив край, се появиха след прякото ангажиране на Евросъюза. В края на май т.г. депутатите от Европейския парламент гласуваха поправка в доклада си за Турция (по предложение на нашите представители Маруся Любчева и Евгени Кирилов), според която

югоизточната ни
съседка не би могла да стане член на Общността,

ако не реши имуществените си проблеми с България. Вероятността подобно изискване да залегне и в доклада на Еврокомосията за преговорите с Анкара през ноември т.г., е много голяма. Спорно е доколко това ще накара правителството на Реджеп Ердоган да започне преговори, като се има предвид колко далеч на хоризонта е членството на Турция. Но веднъж записано като изрично условие, е ясно, че рано или късно преговори ще има.

Като "светлина в тунела" за тракийските българи може да се определи и решението на кабинета "Станишев" от тази пролет да бъде създадено специално звено към Централния държавен архив. До края на 2008 г. служителите му ще систематизират цялата информация за броя на бежанците, прогонени след Освобождението и двете Балкански войни от Турция, а също и какви точно земи са оставили те по родните си места. Ще бъдат разграничени и партидите на българите, които са получили обезщетение от тези, които все още чакат компенсации.

Подобно изискване има още от 1922 г., когато при управлението на Александър Стамболийски Народното събрание приема Закон за установяване на бежанците и тяхното загубено имущество. По изчисления, правени от Министерството на външните работи през далечната вече 1983 г., неизплатените от съседите ни имоти са за около 5 млрд. долара. Приблизително толкова са и пропуснатите ползи от забавените трансфери. Четвърт век по-късно сумите са значително набъбнали.

Председателят на Съюза на тракийските дружества в България Костадин Карамитрев твърди, че сред малкото безспорни неща в заплатения имотен казус е, че Турция признава, че малцината живи бежанци и наследниците на останалите

имат собственост на нейна територия.

Това е записано в ратифицирания преди повече от шест десетилетия от парламентите на двете страни Ангорски договор – в параграф Б от специалния протокол към него. Нещо повече – в друг текст е предвидено, че "българските граждани, които не владеят имотите си в Турция, имат право те да им се върнат, както и право на справедлив наем за времето, през което имотите са владени от турската държава".

От подобни права са лишени изселилите се доброволно (т.е. по икономически, а не политически причини) от Източна Тракия българи през периода 1912–1925 година. Тази клауза от Ангорския договор дава основание на Турция да поставя всички тракийци под общ знаменател – "изселници", като пренебрегва историческите факти за гоненията и геноцида, на който са подложени българите преди и след двете Балкански войни. Интересно е, че преговорите по прилагането на Ангорското споразумение са започнали през 1927 г., но по молба на Анкара са прекратени година по-късно, а за 80 години време България така и не успя да ги отблокира. Според някои юристи нашите претенции трудно ще бъдат обосновани пред международен съд – заради подписания през 1947 г. в Париж Договор за мир, по силата на който за денонсирани се смятат всички международни споразумения, по които България е била страна към онзи момент.

Известен пробив

в разговорите с Турция бе постигнат през 1992 г., когато бе подписан двустранен договор, регламентиращ реда, по който да бъдат решавани спорните въпроси. На първо място фигурират имуществените казуси, а след това – социалните и хуманитарните. Но вместо да започне изплащането на обезщетения на тракийските българи, Турция поставя на дневен ред решаването на проблема със социалните осигуровки и признаването на трудовия стаж на изселилите се от България граждани с турско самосъзнание през периода на т.нар. Възродителен процес.

За непреодолимите (на този етап) различия в позициите на България и Турция преди време призна и премиерът Сергей Станишев. В отговор на парламентарен въпрос той обяви, че предложеният от съседите ни проект на Спогодба за уреждане на имуществените отношения е неприемлив за България, тъй като е изцяло съобразен с интересите на турските изселници. Но Станишев пропуска да уведоми за това колегата си Ердоган при периодичните им срещи, а темата за бежанците изпада от дневния ред. Това бе и една от причините при последната визита на турския министър-председател у нас да се стигне до инцидент с участието на представители на политическа партия "Атака". Българският вариант за спогодба е готов още от 1999 г., но все още не е одобрен от Министерския съвет като основа за водене на преговори.

Значително по-добре стоят нещата

около компенсирането на прокудените от територията на днешна Гърция. След сключването на кошмарния за България Ньойски договор (1919 г.) и краха ни в Първата световна война София и Атина подписват поредица спогодби. С Конвенцията за взаимна емиграция се уточнява и механизмът на изплащане на репарации, който не сработва. Затова през 1927 г. е парафирана Спогодбата "Моллов-Кафандарис" – от външните министри Владимир Моллов и Георгиос Кафандарис. После специална комисия оценява изоставените от българите имоти и Гърция привежда на България паричната им стойност.

През 1928 г. правителството на Андрей Ляпчев пуска Български държавен заем, а бежанците получават облигации, придружени с купони за изплащане на лихви. Емисията е гарантирана със средства, предоставени на България по кредит, договорен с посредничеството на Обществото на народите (организацията, предшественик на ООН). 2,4 млн. британски лири и 4,5 млн. долара са отпуснали британски, италиански, швейцарски, холандски и американски банки при лихва от 7% за срок от 40 години. Погасяването е гарантирано с част от бюджетните приходи, като акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и други. За усвояването на парите дори е създадена специална Дирекция за настаняване на бежанците, която работи до 1931 година. Главницата на бежанските облигации трябва да бъде изплатена до 1956 г., а България и Гърция се договарят да заделят всяка година от бюджетите си по една шестдесета от стойността на емисията. Но Гърция спира преводите още през 40-те години на миналия век, а през 1953-та (малко преди настъпването на падежа), комунистическото правителство у нас на Вълко Червенков прекратява всякакви плащания по заеми от "царско време" и така бежанците остават с... празни ръце.

Краят на Втората световна война и изтеглянето на нашите войски от Беломорието, поставят

началото на поредната емигрантска вълна

в посока България. След подписването на Парижкия мирен договор (1947 г.) имотите на бягащите в родината остават на чужда територия, но статутът и преминаването им в гръцка собственост така и не са уредени юридически. Една от клаузите на споразумението предвижда, че въпросните имоти ще станат собственост на Гърция, когато тя уреди с България взаимните си претенции. Това става факт едва през 1964 г., когато двете правителства подписват Спогодба за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество. София се задължава да заплати на Атина "глобалната сума от 7 млн. долара", която покрива разликата между наложените ни 40 млн. долара репарации и българските имуществени претенции. Предвижда се и всички имоти, предмет на спогодбата, да станат "собственост на държавата, на чиято територия се намират". Казано с други думи, Гърция придобива всички изоставени бежански имоти, а България поема ангажимент да обезщети по справедлив начин своите потърпевши граждани. Но през тоталитаризма, когато понятието частна собственост звучи еретично, нищо подобно не се случва.

Очакванията, че

справедливостта
ще възтържествува

след настъпването на демокрацията се оправдават, но само отчасти. В средата на 90-те години на миналия век е приет специален текст в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Той предвижда, че български граждани или техни наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно спогодбата от 1964-та, следва да получат поименни компенсационни бонове или земя. Дотук добре, но дяволът се крие в детайлите. През 1997 г. Министерският съвет одобрява промяна в Правилника за прилагането на ЗСПЗЗ, според която право на обезщетение имат само собствениците (съответно наследниците) на тези имоти, които фигурират в точно определен опис на Централния държавен архив (опис 12 на архивен фонд 719-к). Мотивът, с който е въведено подобно ограничение на абсолютното право на собственост, е, че точно тези терени са послужили за погасяването на дълга ни към Гърция, а за всички останали има издадени държавни облигации. Дали това е така и издължила ли се е хазната напълно към притежателите им – не се коментира! Експерти твърдят, че в дипломатическия архив на Министерството на външните работи се пазят документи, според които не само имотите от споменатия печеливш опис са послужили за погасяването на дълга ни към Атина. А и не малка част от архивите са изгорели по време на бомбардировките на София през Втората световна война.

Правителственото постановление е атакувано през 2004 г. като незаконосъобразно от адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева от фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека". Петчленен състав на ВАС с председател Венета Марковска и членове Дима Йорданова, Боян Магдалинчев, Нина Докторова и Галина Солакова отхвърля жалбата като неоснователна. В мотивите си магистратите разглеждат подробно процедурата по ликвидация на българските имоти в Западна Тракия след подписването на Спогодбата "Моллов-Кафандарис", както и спогодбата от 1964 г. и възприемат аргументите на Министерския съвет.

По подобен скандален сценарий се развиват нещата и след обнародването през 1997 г. на Закон за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ),

добил популярност като закона
"Лучников".

В него (чл.3 ал.3) бе записано, че собствениците на имоти (без земеделските земи) и техните наследници, чието имущество е отишло за погасяване на задълженията ни към Гърция, се обезщетяват с компенсаторни записи. Депутатите дори определиха формулата, по която ще се изчислява размерът на обезщетението – като се умножи стойността на имуществото при отчуждаването по средната месечна работна заплата в тримесечието, предхождащо компенсирането, и сумата се раздели на размера на средното възнаграждение през годината, в която собствениците са загубили имотите си. Дотук отново добре, но се оказа, че надеждите на бежанците за пореден път ще бъдат попарени. Разочарованието идва от метода, който бе избран при изготвянето на експертните оценки за стойността на обезщетенията по уж безспорната законова формула. Странно защо вещите лица, като по правило, ползват като базисна 1944 г., когато имотите формално са изоставени), а не 1964 г., когато юридически Гърция ги придобива. Но средната работна заплата през 1964-та е по-ниска в сравнение с тази от две десетилетия по-рано! А от аритметиката знаем, че колкото по-голям е знаменателят – размерът на заплатата, – толкова по-малка сума ще получат бежанците. Но това не е всичко. През 2005 г. Националният статистически институт коригира данните си за възнаграждението през 1944 г., като отрази проведените в средата на миналия век две парични реформи у нас и издаде указание, според което размерът на средната заплата за 1944 г. да бъде чувствително завишен – умножен по 250.

А това автоматично води и до присъждането на 250 пъти по-ниски обезщетения за тракийските българи. Те отново могат да се смятат за забравени от властта. А по-рано не липсваха случаи, като например нашумелият преди години "Енгибарова-Шмид", при който близки до управляващите получиха обезщетение в желания от тях реален размер. Ако перифразираме поета: като няма прокопсия, на бежанците не им остава нищо друго, освен да плюят на тежката си орисия.
 

 


   
Премиерът на Турция Реджеп Ердоган така и не бе притиснат от българския си колега Сергей Станишев за постигане на споразумение по бежанската тема.
           
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
9
Мариета ДИМОВА
|
нерегистриран
18 октомври 2017, 11:47
0
0
АКО ОЩЕ ИМА ШАНС СМЯТАМ ДА СЕ ЗАЕМА СЕРИОЗНО - ПИШЕТЕ МИ
7
*****************************
|
нерегистриран
30 декември 2012, 04:35
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
6
***********
|
нерегистриран
29 май 2012, 12:46
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
5
Беломорец
|
нерегистриран
18 ноември 2010, 20:51
1
0
На коментиралия на 5.09. с псевдоним "История" препоръчвам освен цитирания протокол на КОрнегиевата комисия да вземе да прочете ЦЕЛИЯ доклад на КАрнегиевата анкета, пък после да заповяда пак да обяснява.

Предполагам, че по библиотеките в Анаватана го имат, та няма да му се наложи да го пращаме оттук.
4
Филаделфия
|
нерегистриран
25 октомври 2010, 11:41
1
0
Много съм изчела през годините за тракийския въпорс, но на такъв коментар (на История от 05.09.2010) до сега не бях попадала !?!?!?
Няма да се изненадам, ако някога прочета някъде, че в крайна сметка Турция е била под БГ-робство................

Вий луди ли сте, бре??? К'ви издевателства от страна на българите, к'ви 5 лева...!?!?
3
История
|
нерегистриран
05 септември 2010, 16:24
3
-6
Трайкийските бежанци са избягали, защото заедно с българските войници са издвършили варварски престъпления. И когато турците са изпратили обучена войска са предпочели да избягат с армията, отколкото да отговарят за издевателствата си. Достатъчно е да прочетете само протокол Е на Корнегиевата комисия и ще видите кои са престъпници и убийци и кои не.
2
Mapiq
|
нерегистриран
21 май 2010, 22:52
3
-1
Podkrepqm mnenieto na Buden Boiko !!! Ima edna pogovorka "Ribata se vmirisva ot glavata"...Nashite upravnici ne mislqt za naroda /tqloto /,no...vsichko shte si doide na mqstoto .....
1
Buden Boiko
|
нерегистриран
06 май 2010, 16:32
1
-1
Az mislia che mnogo bavno si vlachite krakata po trakiiskite vuprosi. Ta otgore na tova im pozvolihte da si iztegliat pensiite ot Bulgaria.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно