Юбилей за размисъл
60 години Европейска конвенция за защита правата на човека

На 4 ноември 1950 г. е подписан най-уникалният международен документ – Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ). "Едва ли бащите на Съвета на Европа са си давали сметка с какво са се нагърбили и каква революция ще последва от тяхното начинание"  - с тези думи г-жа Теодора Калинчева (представител на Европейската комисия) откри конференцията по повод 60-годишнината от подписването на ЕКЗПЧ, организирана в Софийския университет "Св. Климент Охридски" от Философския факултет и по-специално – Катедра "Политология".  Конферентната зала на Алма Матер бе претъпкана от млади хора, което никак не е случайно, след като лектори бяха техните любимци – проф. Георги Близнашки и проф. Орлин Борисов от Юридическия факултет.
Подписването на ЕКЗПЧ се превърна в нещо като визитна картичка на Европа, която първа дръзна да опита да превърне Стария Континент в една хуманитарна територия с център правата на обекновения човек, бе акцентът на лекторите. И Европа  успя и успява - на фона на вездесъщата икономическа зависимост и варварски методи на правосъдие, които са валидни все още в много държави по света. "Именно в Европа се разви разбирането, че човекът е най-голямата ценност. Европа се осъзна като нещо различно, включително и от САЩ. Европа търси себе си", бе най-точният анализ на процеса, поднесен от проф. Близнашки.
ЕКЗПЧ е плод на духовния подем след апокалипсиса на Втората световна война. Нейното съществуване в правния мир започва с ратифицирането й от 10 държави. След падането на "желязната завеса" техният брой вече е 47, което означава че над 800 милиона жители на Европа са защитени. Така, според проф. Борисов, в Европа се осъществява най-високата степен на защита на правата на човека. Като показателен пример бе посочено постигането на отмяна на смъртното наказание в държавите, ратифицирали конвенцията за разлика дори от парадиращите за най-велика демокрация САЩ.
ЕКЗПЧ не е една затворена рамка, тя непрекъснато се развива, наблегна проф. Близнашки. Тя се превръща в катализатор на множество документи, които постепенно увеличават зоната на защита на човека – от граждански и политически права в ЕКЗПЧ към защита на правата, свързани с днешния ден и залегнали в Хартата за основните свободи на ЕС. Тази Харта залегна в Лисабонския договор и в нея са включени права, за които не са си и помисляли нашите дядовци преди 60 години – като правото на защита на личните данни,  правото на потребителя, правото за опазване на околната среда, правото за неизползване на човешки органи с комерсиална цел...
Въпреки апломбът за достиженията, благодарение на ЕКЗПЧ, бе отчетено, че конвенцията е преминала зенита на първоначалния си замисъл и вече се нуждае от "нов прочит". Симптомът за тази необходимост се нарича Съд за защита правата на човека в Страсбург, който провокира клишето "Страсбург стана жертва на собствения си успех!". По села и паланки у нас непрекъснато се чува заплахата "Ще се оплача в Страсбург!" Възможността за директни жалби на граждани доведе до над 100 хиляди преписки годишно пред тази институция, определена да защитава правата на гражданите, според ЕКЗПЧ и да санкционира държавите им.  Съдът се задъхва и се чуди как да ограничи достъпа на хората, което пък само по себе си е нарушение на правото им за достъп до правосъдие!?
Другият голям проблем е, че обезщетенията, налагани от Страсбург на държавите за накърнени основни права всъщност се плащат от данъкоплатците, които не носят никаква вина. Как да се избегне тази колизия, бе основният въпрос, който вълнуваше младата аудитория. Отговорът е прост, според проф. Борисов – въвеждане в българската държава на механизъм за търсене на персонална отговорност от магистрати, полицаи и други длъжностни лица, които са станали причина страната ни да бъде осъдена в Страсбург.
Такъв у нас няма!

 


 

 


 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
един
|
нерегистриран
01 декември 2010, 16:57
0
0
Въпрос:редовен ли е бил монтанския правен институт
просъществувал за кратко време в 90 -те мътни години на миналият век и защо е закрит? След което ще коментираме СЪДА в Страсбург??
1
Viva El Patron
|
нерегистриран
01 декември 2010, 12:25
0
0
En memoria de Pablo. Diciembre de 1949. Feliz Cumpleaños.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно