За правата на една крехка общност – мегаколекционерите

Дълбоката загриженост на омбудсмана на Републиката за правата на мегаколекционерите е най-трогателното нещо в делото пред Конституционния съд за правото на собственост върху т. нар. движими културни ценности – национално богатство. Като оставим настрана това, самото дело е нетривиално и интересно. В много по-голяма степен от обичайните конституционни дела, то дава възможност да се прояви автентичната политическа роля на съда: при конфликт между редове от конституционни норми да преценява кой ред следва да бъде кредитиран с по-голяма тежест в границите на политическата общност. Подобни казуси поставят на най-сериозно изпитание позитивистката фикция, че конфликтът между законови норми има еднозначно решение, ако се погледне и прецени в перспективата на Конституцията.

Ето по-конкретно как се разгърна конфликтът:
Омбудсманът първо атакува чл. 113 от Закона за културното наследство (ЗКН), който предвижда особен режим за сделки с предмети от движимото културно наследство. Те трябва да се идентифицират и въведат в специален регистър, продавачът е длъжен да уведоми държавата за предстоящата сделка, а държавата запазва право на първи купувач при равни други условия с останалите. Ако не са изпълнени тези условия, сделката е нищожна.

На второ място омбудсманът атакува §5, ал. 2 и 3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗКН. Тук се съдържа по-съществената и обществено най-чувствителната част на оспорвания закон и на искането за отмяна. Критичната ал. 2 предвижда за предмети със статут на "национално богатство" правото на собственост да се установява с "официален документ". При липса на "официален документ" ал. 3 постановява, че този, който има фактическа власт над предмета, не е негов собственик, а се смята за негов държател. Изрично е посочено в ал. 2, че тези лица не могат да се позовават на института на "придобивната давност", който при движимите вещи е 5 години.

Омбудсманът и тези, които подкрепят тезата му, се аргументират с неприкосновеносттта на частната собственост (чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията); на правовата държава (чл. 4, ал. 1) и на самото право на защитата на правата (чл. 56, чл. 58, ал. 1). Най-общо

тезата на омбудсмана се организира около защита на правото на собственост - то стои над всякакви съображения за културна ценност на предмети,

дори тази ценност да има свръхстатута на "национално богатство".

Така върховен критерий и ценност, предположен и ориентиращ тази позиция, е фундаменталното право на собственост.

Противоположната теза, която защитава конституционносъобразността на атакуваните текстове от ЗКН, се позовава на статута "изключителна държавна собственост", предвиден в Конституцията за "археологическите резервати" (чл. 18, ал. 1), на който термин се приписва широко значение, и на задължението на държавата да опазва "националното историческо и културно наследство" (чл. 23). Тезата е подкрепена с един аналитичен аргумент. Според него самото позоваване на право на собственост не е коректно. Предмети, включени в "археологически резервати", особено със статута "национално богатство", както го дефинира ЗКН, никога не са могли да бъдат частна собственост. Те винаги, по силата на експлицитен текст в Конституцията, са били "изключителна държавна собственост" и за тях няма механизъм за придобиване. Поради това са дефинитивно изключени от сферата на предмети, за които изобщо може да се твърди "изтекла придобивна давност".

Тук, обратно на първата аргументация, върховен критерий и ценност, предположен и ориентиращ тази теза, е допускането на особен ред, ранг, категория предмети, имащи свръхценност, поради която са изначално изведени от сферата на гражданското обръщение, имат статус на res extra commercium.

В интерес на истината трябва да признаем, че

Конституционният съд можеше да се изправи пред доста по-сложен казус, ако не бе улеснен от прибързаната аматьорска работа на законодателя.

Идеята право на собственост да се регулира от имане/нямане на т. нар. официален документ трудно ще издържи изпитанието пред съда. То е неадекватно на иначе разбираемия политически и публично-правен хоризонт на закона: че не може ей така, ненадейно, с пет години давност, да се окажеш собственик на примерно нещо от порядъка на Панагюрското съкровище. Но да се предотврати тази поредна приватизация на публична ценност с ведомствено-бюрократичната фикция за "официален документ", не е реалистично, бих казал, не е и редно (дори да разбираме много добре за какво фактически става дума). Доколкото конфликтът се изразява като конфликт между "официален документ" и "право на собственост", той не е равноправен. И Конституционният съд обосновано и с лекота – тоест, подозирам, с облекчение – застава на страната на основното право.

В по-дълбока перспектива обаче става дума за

автентичен конфликт на два реда конституционни норми.

Несъмнен публичен интерес влиза в конфликт с основно право и това става в плоскостта на конституционните интерпретации. Ако двете страни и техните тези бяха артикулирани по равностоен начин, конфликтът на двата реда норми щеше да се види още по-ясно. И щеше да постави съда пред истински трудна задача: не да преценява конституционносъобразност на законова норма, а да оценява различното значение на нормативните редове в самата Конституция. От това изконно задължение българският Конституционен съд по правило бяга поради своята едноплоскостна, виенско-позитивистка подготовка и нагласа. За да се заеме с такива задачи, той трябва да постави нещо над самата Конституция, някаква по-висока инстанция. Това вероятно има предвид Румен Янков, когато – в едно тъжно по тон особено мнение – твърди, че не Конституцията, а конституционализмът трябва да формира фоновото знание, ценности и интелектуален ресурс на съда. До това ниво обаче съдът няма как да се издигне, щом му се налага да претегля относителната тежест на основните права срещу ведомствени инструменти.


 

 


   
Дълбоката за гриженост на омбудсмана Гиньо Ганев за правата на колекционерите изглежда затрогваща само на пръв поглед. На втори план човек си задава въпроса защо нито една от другите оправомощени институции не посмя да сезира Конституционния съд със Закона за културното наследство.
   
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
31
*******
|
нерегистриран
14 май 2013, 01:52
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
30
********
|
нерегистриран
04 май 2013, 10:49
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
25
*****
|
нерегистриран
24 март 2013, 01:48
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
24
******
|
нерегистриран
24 март 2013, 01:48
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
23
*******
|
нерегистриран
20 март 2013, 06:47
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
22
****
|
нерегистриран
19 март 2013, 20:10
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
21
Armena
|
нерегистриран
14 март 2013, 13:37
0
0
20
Dash
|
нерегистриран
14 март 2013, 00:46
0
0
18
Maisyn
|
нерегистриран
11 март 2013, 09:40
0
0
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно