Пробацията – същност и проблеми

Без преувеличение може да се каже, че пробацията е феномен в българското наказателно правораздаване. Само преди четири години се твърдеше, че нейната поява в Наказателния кодекс е резултат от сгрешен превод, но практиката категорично опроверга скептиците: през 2007 г. на пробация са осъдени 14 840 лица (44% от всички осъдителни присъди, влезли в сила) срещу 11 520 души, осъдени ефективно на лишаване от свобода. А през 2008 г. на пробация са осъдени 19 442 лица (52% от общия брой на приведените в изпълнение осъдителни присъди) срещу 10 303 ефективни присъди "лишаване от свобода" (27 на сто).

Дълбоко грешат привържениците на популярното схващане, че пробацията е "разминаване с дългата ръка на закона", "леко наказание" и "вид административна санкция". Точно обратното. По своята същност пробацията представлява

налагане на строги мерки, ограничаващи част
от правата на осъдения,

без той да бъде настаняван в затворническо заведение и да бъде изолиран изцяло от обществото. Като безпричинното неизпълнение на една или повече пробационни мерки води до задължителното налагане на наказанието "лишаване от свобода".

Предназначението на пробацията е да служи като алтернатива на наказанието "лишаване от свобода", а не като допълнение към него. Ето защо кумулативното налагане на пробация с лишаване от свобода противоречи на нейната същност.

Въпреки че от въвеждането на това наказание изминаха четири години, все още съществуват редица затруднения както при налагането му, така и при неговото изпълнение. Така че целта на настоящото изложение е ясна: чрез публичното обсъждане на "теоретичните" проблеми около пробацията да бъдат очертани пътищата за тяхното преодоляване в практиката.

Десет са "нещата", които имат

пряко отношение към групирането и изпълнението на пробацията.

Първо: Пробацията е основно наказание по смисъла на Наказателния кодекс (НК), което не подлежи на присъединяване.

Второ: Към него може да се присъединява друго основно или допълнително наказание.

Трето: То подлежи както на кумулиране по реда на чл.23 и чл.25 от НК с друго наказание "пробация" или "лишаване от свобода", така и на увеличаване на общото наказание по чл.24 от Наказателния кодекс.

Четвърто: При кумулиране от същия вид се приспада изцяло изтърпяната част от наказанието по някои от присъдите. А при кумулиране с "лишаване от свобода" – в съотношението, предвидено по закон.

Пето: Пробацията е едно единно наказание, съставено от отделни пробационни мерки.

Шесто: По отношение на пробацията условно осъждане е недопустимо, но изпълнението му може да бъде отложено по реда на чл.415 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Седмо: По тежест.

пробацията стои
непосредствено след наказанието "лишаване
от свобода".

Осмо: По отношение на пробацията се прилага принципът на най-благоприятното за осъдения съчетание (Постановление на пленума на Върховния съд №4/1965 г., т.9; Решение №11/1987 г. на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния съд).

Девето: При замяна на наказанието "пробация" с наказание "лишаване от свобода" лицето се счита за осъдено на лишаване от свобода.

Десето: При изпълнението, лишаването от свобода има предимство пред пробацията, независимо от това коя присъда първа е влязла в сила.

След този бърз преглед на основните характеристики на пробацията, задължително трябва да бъде отделено място на няколко конкретни хипотези и виждания.

Като основно наказание, пробацията подлежи на кумулиране по чл.23, ал.1, респ. чл.25 от Наказателния кодекс. То е сбор от пробационни мерки, сред които са

поправителният труд и задължителното заселване.

Така че никой не бива да изключва правилата, създадени през годините около налагането на току-що споменатите "вехти" наказания.

В Тълкувателно решение №79/1983 г. на Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния съд например се казва: "Лицата, чиито наказания "поправителен труд" и "задължително заселване" са заменени с "лишаване от свобода", се считат за осъдени на лишаване от свобода". Това правило с пълна сила важи и за наказанието "пробация", когато то е заменено с лишаване от свобода по реда на чл.451–452 от НПК.

В тези случаи замяната води до значими правни последици и тя трябва да бъде отразена в бюлетина за съдимост на осъдения.

Друг важен въпрос е "Може ли да се кумулира наказание, заменено по реда на чл.451–452 от НПК?".

И в този случай трябва да бъде прилагана съдебната практика, отнасяща се до замяната на поправителния труд с лишаване от свобода. Тук трябва да се има предвид обстоятелството, че подобно на наказанието "лишаване от свобода",

пробацията също подлежи на кумулиране, при това – без ограничения.

Така че, ако в един по-ранен етап, когато санкцията е била пробация и кумулиране не е било извършено, то няма пречка това да стане след замяната, но... вече като наказание "лишаване от свобода".

Логичен е и въпросът: "Пробация, заменена с лишаване от свобода по реда на чл.451–452 от НПК, може ли да активира предишна условна присъда с изпитателен срок, в рамките на който е извършено престъплението, санкционирано с пробацията?"

Отговорът е, че може, стига да са налице условията за прилагане на чл.68,ал.1 от Наказателния кодекс. Другата особеност е, че това трябва да стане в производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, а не с акта на заменянето, което предвижда по-лека процедура с оглед възможностите за обжалване.

Принципно положение намираме в хипотезата на Решение №623 от 2007 г. на Трето отделение на Наказателната колегия на ВКС, където е направен важен правен извод: срокът на изтърпяното наказание "пробация", който следва да бъде приспаднат при кумулиране на наказанията "пробация" с "лишаване от свобода", е равен на срока на изтърпяната пробационна мярка, която е с най-голяма продължителност. И още – приспада се само този срок, като съотношението е предвиденото в чл.25, ал.3 от Наказателния кодекс.

В съответствие с постановката, че наказанието "пробация" е единно и неделимо, не можем да се съгласим с правните изводи, направени в Решение №663/2007 г. на Второ отделение на Наказателната колегия на ВКС, където тази връзка е разкъсана. В това решение неправилно е прието, че общото наказание е резултат от комбинация на двете наказания. Трудностите да се определи кое от двете наказания е по-тежко, не е основание да се пренебрегват основни принципи.

Проблеми има и при определяне тежестта на наказанията в случаите, когато се кумулират две и повече наказания "пробация".

Тук не можем да изхождаме от структурата при подреждане на пробационните мерки в чл.42а от НК, подобно на чл.37, ал.1 от Наказателния кодекс. Дори да приемем, че

тежестта в чл.42а е
подредена от по-леката към по-тежката мярка,

при определяне тежестта на наказанието това невинаги ще бъде вярно. Влияние ще оказва и видът на мерките, и тяхната продължителност, а в усложнени случаи ще се подхожда житейски.

Друг важен въпрос: "Приложим ли е чл.24 от НК и какво може да се увеличава при пробацията?"

Няма правна пречка за приложението на чл.24 от НК, който е съпътстващ чл.23 и чл.25 от Наказателния кодекс. За да се реши въпросът относно увеличението на общото наказание при пробацията, най-напред трябва да се определи общо наказание по правилата за единност на наказанието. Не могат да се прибавят други мерки, извън тези, определени с общото наказание, независимо че такива са наложени при налагане на отделните наказания. Всичко ще се решава въз основа на определеното общо наказание, като се има предвид, че увеличените срокове на отделните пробационни мерки не трябва да надвишават една втора от общото наказание. А увеличеното наказание

не бива да надмина-
ва сбора на сроковете
на отделните пробаци-
онни мерки

и максималния размер, предвиден в чл.42а, ал.3 от Наказателния кодекс.

Конструкцията при множеството престъпления, свързана с налагането на пробацията, както и начинът на групирането на наказания с негово участие, води до други схеми и форми, които са нетипични или непознати досега в практиката с наказанието "лишаване от свобода".

Например, ако едно лице с две условни осъждания, по които престъпленията са в съвкупност, извърши престъпление с наложено наказание "пробация", което е в рецидив с тези по условните осъждания, групирането на наказанията трябва да изглежда така. Най-напред се определя общото наказание по правилата на чл.25 във връзка с чл.23 от НК по двете условни осъждания до размера на най-тежкото. След това – на основание чл.25, ал.4 от НК – се решава начинът на изтърпяване. А накрая се постановява отделно изтърпяване на наказанието "пробация".

Така, ако се постанови общото наказание по условните присъди да е ефективно, то двете наказания – "лишаване от свобода" и "пробация", ще се търпят отделно и по реда на влизането им в сила.

Ако обаче съдът постанови общото наказание отново да е условно, то ще сме изправени пред

необичайна
конструкция: общо
условно наказание и ефективна пробация.

Пробацията не може да активира условните осъждания в изпитателния им срок, тъй като чл.68, ал.1 от НК не позволява това. Така, ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената му пробация, то тя ще бъде заменена с лишаване от свобода. Замененото наказание лишаване от свобода вече ще е основание за приложението на чл.68 от НК, като условията за прилагането му се преценяват по данните на присъдата с наложеното наказание "пробация".

В противоречие с общия принцип, че пробацията е основно наказание и то никога не се присъединява, някои съдилища извършват съществени нарушения в тази връзка.

Подобно нарушение е отстранено с Решение №610/2007 г. на Трето отделение на Наказателната колегия на ВКС, защото първоинстанционният съд

незаконосъобразно
е присъединил
наказанието "пробация" към определеното
общо наказание.

Това съществено нарушение стана причина за възобновяване на делото и за отмяна на съдебния акт в тази му част. (Без значение е, че за общото наказание е приложен чл.66 от НК, тъй като лишаването от свобода е по-тежкото наказание. Няма пречка обаче съдът при преценка на обстоятелствата да постанови и мерки за пробационен надзор по чл.67, ал.3 от НК, и то задължително да обсъди този въпрос.)

Друг, много често поставян въпрос, е "Може ли при замяна на пробацията с наказанието "лишаване от свобода", последното да бъде отложено по чл.66 от Наказателния кодекс?".

Въпреки противното мнение на някои колеги, които изтъкват формални причини от терминологично естество, утвърдилата се вече практика е категорична: не съществува правна пречка и в тези случаи изпълнението на наказанието да бъде отложено по чл.66 от НК, като съдът трябва да изложи обосновани съображения.

Важно е да се знае, че правилата за кумулиране на наказания по чл.23–чл.25 от НК се прилагат и по отношение на пробацията. При рецидив на престъпления с наложени наказания пробация обаче последните не могат да се присъединяват по чл.27 от НК (подобно на наказанието "лишаване от свобода"), а се изтърпяват поотделно.

С Решение №857 от 18 декември 2007 г. на Второ наказателно отделение на ВКС е отменен – по реда на възобновяването – съдебният акт, с който незаконосъобразно е извършено кумулиране на две наказания пробация, въпреки че престъпленията по тях са в отношение на рецидив, а не на съвкупност. Явно първоинстанционният съд погрешно е приел, че

правилата за кумулиране винаги се прилагат за
наказанието пробация,

независимо дали престъпленията са извършени в съвкупност или в рецидив.

Това заблуждение идва от обстоятелството, че присъединяването на престъпления при рецидив е конкретно регламентирано само за наказанието "лишаване от свобода" – в специалния текст на чл.27 от Наказателния кодекс. И никъде в закона не е записано, че наказанията за престъпления, извършени в рецидив, се изтърпяват поотделно.

Как следва да се приложи чл.25, ал.3 от НК за приспадане на изтърпяно наказание "пробация" от наказанието "лишаване от свобода", когато осъденият е изтърпял различни пробационни мерки с различна продължителност по време или пробационната мярка е свързана и измерима в часове? Трябва да приемем, че определящи са основните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, които са и задължителни.

Интерес представлява и друг един въпрос: "При наложено наказание "пробация", ако бъде установено, че осъденият е вменяем, но страда от алкохолна или друга наркомания, има ли възможности за лечение по принудителен ред?"

След като е наложено наказанието, такава възможност не съществува. Необходимо е още при налагането на наказанието да се постанови и лечение по чл.92 от Наказателния кодекс.

Въпреки многократните напомняния, че този текст е единственият, който разрешава

налагане на принудително лечение на алкохолно и наркоманно болни лица,

все още неговото прилагане е много далеч от желаното.

Накрая се налага да направим и едно уточнение. Въпреки промените в НК, обнародвани в "Държавен вестник", бр.27 от 2009 г., все още не се прави ясно разграничение между наказанието "пробация" и налагането на пробационни мерки по чл.67, ал.3 от Наказателния кодекс.

В случаите, когато на основание чл.67, ал.3 от НК съдът – при отложено наказание "лишаване от свобода", което е не по-малко от шест месеца – постанови пробация през изпитателния срок, става дума за налагане на пробационни мерки, а не на наказание. Правилно специалисти по пробацията (например Петър Василев, главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията") определят тези мерки като пробационен надзор. Те са самостоятелни и не са наказание по смисъла на чл.37, ал.1, т.2 от НК.

Мерките за пробационен надзор могат да бъдат една или няколко – колкото съдът прецени. Приспадане не се извършва, а

последиците
при неизпълнение
са доста тежки.

Нововъведената правна възможност при неизпълнението на мерките за пробационен надзор по чл.67, ал.3 от НК – незабавно изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" – е голям пробив в конструкцията на наказателната материя относно условното осъждане. Причината е, че съгласно чл.68, ал.1 от НК единствено друго наказание "лишаване от свобода" може да го активира. Явно тази конструкция е разбита чрез специалния текст на чл.68, ал.3 от НК, която предвижда възможността при неизпълнението на пробационна мярка, наложена не като наказание, да доведе до постановяване изтърпяването на част или изцяло на наказанието "лишаване от свобода".

(Краят в следващия брой.)

 

* Иван Петков e бивш прокурор, преподавател в Националния институт на правосъдието.
 

 


 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
28
Добромир
|
нерегистриран
30 март 2015, 15:52
4
0
!

Пробацията - най-голямата глупост на червивата ни съдебна система. Не случайно в МВР-ето редовните "посетители" му викат примоция!

!
27
Aneliq
|
нерегистриран
17 октомври 2014, 22:02
0
-1
Iskam da popitam slednoto .pri nakazanie na balgarski grajdanin na probaciq v drug kontinent,vazmojno li e da se varne v rodinata si i da iztarpi nakazanieto-probaciq v balgariq.
26
rado molov
|
нерегистриран
13 октомври 2014, 18:00
0
0
mojeli niakoi da mi kaje dali e vazmojno odlagane na probasia za opredelen srok ot vreme
25
rado molov
|
нерегистриран
13 октомври 2014, 18:00
0
0
mojeli niakoi da mi kaje dali e vazmojno odlagane na probasia za opredelen srok ot vreme
24
rado molov
|
нерегистриран
13 октомври 2014, 18:00
0
0
mojeli niakoi da mi kaje dali e vazmojno odlagane na probasia za opredelen srok ot vreme
23
rado molov
|
нерегистриран
13 октомври 2014, 18:00
0
0
mojeli niakoi da mi kaje dali e vazmojno odlagane na probasia za opredelen srok ot vreme
21
Cheap Coach Bags
|
нерегистриран
27 ноември 2012, 15:09
0
0
$%$thank you for sharing the info..
[url= http://www.cheapcoachbagsfactory-storegf0.com]Cheap Coach Bags[/url]
Cheap Coach Bags
20
******************
|
нерегистриран
23 ноември 2012, 08:59
0
-1
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
19
***************
|
нерегистриран
30 октомври 2012, 08:50
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
18
zahari
|
нерегистриран
24 октомври 2012, 10:42
0
0
imam edno pitane. mojel covek s probacia da vzima rakovodni dlajnosti.nakratko v sverata na zdraveopazvane s profesia docent.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно