Най-прочутият ресторантьор в България сънува черен пипер. Заради прокуратурата.
Другият живот на Петър Лашов
"Пет години бях свидетел, после станах обвиняем. След още три години оправдаха човека, който уж бил откраднал стоката, дето аз пък я съм укрил, а трябвало да знам, че е открадната... И какво се получава сега – откраднатият пипер не е откраднат, ама аз съм го укрил..." Струва си човек да види озадачената физиономия на известния столичен ресторантьор Петър Лашов, докато говори за разследването, което вече три години и половина се води срещу него. Негови снимки сред гости на лъскави партита се появяват непрекъснато, ограден от звезди и звездни красавици. Признава, че е милионер, сочат го като олигарх, а животът му изглежда като неспирен купон.

Най-видният ресторантьор в България Петър Лашов, собственик на култовите "Най Клуб", "Буда Бар", ресторант "Истанбул" в Кемпински-Зографски, руският ресторант "Москва", гръцкият – "Кумбаре" и още, и още... е лице от т.нар. хайлайф. Правят недвусмислени намеци за миналото му на бивш борец и възпитаник на Олимпийски надежди, съдружник на Георги Илиев и недопускан в заведенията на Слави Бинев (докато той още имаше заведения)...
И този именно човек вече три години и половина е обвиняем за вещно укривателство на 25 тона черен пипер. По дело, което тече от 2000 година.
 

Ако имаше приз за най-нелеп обвинителен акт,

този срещу Лашов може би щеше да е сред първенците. Този акт би трябвало да се раздаде на всички членове на Висшия съдебен съвет и който от тях разгадае какво всъщност се твърди в него, да получи пожизнен мандат. Шест пъти от 2005 г. насам прокуратурата внася въпросното творение в съда (с леки корекции) и шест пъти оттам й го връщат с указание, което преведено на прост език би трябвало да звучи по следния начин: оправете си акта, защото е пълна каша и не само обвиняемият не разбира в какво го обвиняват, ами и съдът също!
А най-куриозното е, че над същия обвинителен акт, многократно преправян през времето, са работили съвсем не случайни прокурори: Светослав Василев (като наблюдаващ прокурор, преди да стане заместник-директор на столичното следствие, където делото се е разследвало), заместник районният прокурор на София Петър Чалъмов, заместник районен прокурор Александър Налбантов (преди да стане районен прокурор на София и да започне да пише гневни писма до съда, че не ще да гледа делото срещу Лашов), прокурор Момчил Георгиев.
В края на краищата делото е едва на девет години! А какво ли съзвездие от магистрати ще гастролира в него след още девет?

Всичко започва
през юни 2000 г.

с вноса на близо 25 тона (24,96 т) черен пипер от Виетнам. Вносител на лютивата подправка по документи е фирма "Родопа-Панагюрище" ООД, управлявана от Филип Филипов. И следствието по-късно установява безспорно, че всички документи за черния пипер са на името на това дружество – договор за покупко-продажба, сключен с виетнамската фирма "Токонтап Сайгон", фактури, товарителница, митнически документи, сертификат за произход, санитарни разрешителни и т.н.
Стоката пристига благополучно в София, закарана е на временен склад в Илиянци и тук се явява гражданката Галина Василевна Кабенкова, управител на "Ж.С.Груп" ООД и търговски пълномощник в България на "Таймекс-Комерс" ООД-Москва. Г-жа Кабенкова предявява претенции към пипера, твърди, че той всъщност е на "Ж.С.Груп", а "Родопа Панагюрище" била използвана само като фигура на вносител (каквото и да значи това), а всички разноски по покупката, превоза и вноса са платени от нея, като управител на "Ж.С.Груп" и представител на "Таймекс".
На 26 юли 2000 г. управителят на "Родопа" Филип Филипов вика полиция, представя документите за собственост върху стоката, складът с пипера е запечатан и предаден на отговорно пазене.
На другия ден Филипов се обръща за съдействие към Софийската районна прокуратура, където му обясняват, че спорът за собственост на една стока е гражданско-правен и прокуратурата няма отношение към него. Филипов се връща при склада, заедно с петима полицаи от Второ РПУ, там дълго чакали Кабенкова, много пъти униформените й звънели по телефона да дойде и да докаже правата си върху пипера, но тя не се явила. Не друг, а

полицаите допуснали
Филипов до склада,

след като той представил договор за покупко-продажба, сертификати, фактури за плащанията, документ за платено ДДС, митническа декларация и т.н. На тази сцена присъства и Петър Лашов, който вече е уговорен от Филипов да изкупи всичкия пипер.
В присъствието на полицаите и с тяхно разрешение катинарът на склада е разбит, подписан е протокол, стоката е натоварена на камиони и откарана в складове на Лашов.
Всичко това става ясно обаче не от обвинителния акт, там присъствието на полицията при отварянето на склада някак си се игнорира като факт. Тази случка обаче е ясно описана в докладната на ОР Ив. Петров до началника на Второ РПУ-СДВР от 28 юли 2000 година. Според полицая данни за престъпление няма, затова предлага преписката да се изпрати в Софийската районна прокуратура (СРП) за прекратяване.
Точно обратното става обаче. След цяла година умуване по сложния случай, през юни 2001 г. прокуратурата

повдига обвинение срещу
Филипов – за самоуправство.

Нещо, дето е извършено не само пред очите на полицията, а с нейно разрешение и след надлежно протоколиране – това, според тогавашния наблюдаващ прокурор Св. Василев, означава самоуправство. Следват още 4 години много усърдно разследване. Още през 2002 г. водещият следовател предлага прекратяване на делото – поради липса на престъпление, но прокурор Василев не приема такова повърхностно отношение. Може би в търсене на по-задълбочен разследващ, преписката се изземва от един следовател и се предава на друг, после на трети. В кулоарите на следствието се говори, че по едно време делото е било иззето в отсъствие на водещата следователка от Втора териториална следствена служба, за да бъде преразпределено на друг. После пак по идея на прокурор Василев делото отива в НСлС с аргумента, че в престъплението (самоуправство!) имало международноправен елемент – виетнамската връзка. Междувременно преписката два пъти ходи до НС БОП – по проверка за контрабанда. И пак се връща в столичното следствие – тъкмо по времето, когато Светослав Василев бива назначен за негов заместник-директор. За първите 4 години от разследването прокурор Василев се произнася по преписката над 15 пъти. Според някои – доста необичайна активност. После делото сменя още двама наблюдаващи прокурори – Желев и Чалъмов, но все така

усърдно митарства из следователските кабинети.

През лятото на 2005 г. Филипов се възползва от правото си да иска или да го пратят на съд или наказателното производство срещу него да бъде прекратено (чл.239а от стария НПК, чл.368 от новия).
Но малко след това новият наблюдаващ прокурор – Александър Налбантов, актуализира обвинението срещу Филипов – то вече не е за самоуправство, а за обсебване. Най-парадоксалното е, че още през 2002 г. по следственото дело се назначава съдебно-счетоводна експертиза със задача да каже чия собственост са спорните 24,96 тона черен пипер, внос от Виетнам, и от кого са платени те. След 9 страници анализ на документацията, експерт Светла Джорева заключава категорично: стоката принадлежи на "Родопа Панагюрище" ООД. Всички търговски документи, удостоверяващи собствеността върху пипера, са на името на тази фирма, пише тя на 17 април 2002 година.

И до ден днешен няма отговор как някой може да обсеби собствената си стока.

Но никой не оспорва, че Филипов е действал като управител на "Родопа", а парите от продажбата на пипера са отишли до стотинка в касата на дружеството. Интересно е обаче, че в нито един от непрестанно актуализираните обвинителни актове по това дело няма и дума за експертизата на г-жа Джорева и за нейните заключения. Нещо повече, тя не е и в списъка на вещите лица, призовавани по делото при множеството неуспешни опити да му се даде ход. Логичен е въпросът каква ли е съдбата на тази експертиза и дали не са верни слуховете за изчезнали документи при изземването на делото.
Но това далеч не е всичко. През 2005 г. едновременно с Филипов е обвинен и Петър Лашов – за вещно укривателство на въпросния черен пипер. Според прокуратурата през юли 2000 г. Лашов е бил наясно, че пиперът е придобит с престъпление, но въпреки това го е купил и така е укрил и спомогнал да бъде отчужден този предмет на престъпление. (Иначе звучи забавно идеята, че прокуратурата цели пет години се чуди за какво точно престъпление става дума – дали за самоуправство или за обсебване, но Лашов – много преди нея – тутакси е турил квалификацията по НК).

Щом прокуратурата не вярва на документи, а на клетви и сълзи, така трябва да правят и бизнесмените.

Прокурор Налбантов нашироко описва в обвинителния си акт твърденията на Кабенкова – въпросният черен пипер всъщност бил компенсация, която виетнамската фирма дължала на "Таймекс-Комерс"- Москва затова, че нямала пари да й плати изцяло за внесено във Виетнам вино. Кабенкова пък предложила черния пипер на своя познат Благой Ангелов, който бил съдружник в "Родопа-Панагюрище". Ангелов пък поел ангажимент да купи пипера и като получател в договора била включена "Родопа". Но понеже парите за пипера не били платени в срок, в София бил подписан протокол на 5 юни 2000 г. между "Таймекс", "Ж.С.Груп" и "Родопа" – с представител Б. Ангелов. Според този протокол, ако "Родопа-Панагюрище" не плати до
1 месец, собственик на подправката става "Ж.С.Груп", а "Родопа" става само декларант на стоката при получаването й в България със задължението веднага да я прехвърли на другата фирма.
От една страна – Ангелов, макар и съдружник, няма никакви представителни права да подписва от името на фирмата, това може да прави само Филипов. От друга страна – защитата на Филипов представя документ – разписка от шефа на виетнамската фирма Нгуен Виетхунг, че е получил на ръка 34 000 долара – цената на пипера. Вярно е другото – същата експертка, която удостоверява, че по документи собственик на пипера е "Родопа-Панагюрище", сочи, че към делото не са приложени документи, които категорично да удостоверяват, че "Родопа" е платила пипера. Но така или иначе всичко води до едно – налице е гражданско-правен спор между две фирми. Прокуратурата няма абсолютно никакво отношение към такива спорове. Нейната намеса в този случай е изцяло спекулативна.

"Извивачи на ръце" – така кратко и безадресно коментира преписката юрист, запознат с хода на обвинението.

Като че ли няма друго логично обяснение защо прокуратурата се е захванала с това дело, освен това, че някой с позиции в държавното обвинение много държи да помогне на г-жа Кабенкова да си оправи сметките. Каквито и да са били нейните действителни отношения с българската фирма "Родопа" и нейните шефове, претенциите на Кабенкова могат да се докажат и да получат удовлетворение единствено пред гражданския съд. Тя обаче и до ден днешен не е завела гражданско дело. Очевидно е, че тя няма печеливша позиция в търговски спор. Затова пък май е имала силен коз в обвинението. (Участниците в процеса твърдят, че неин първоначален адвокат е Свилен Турмаков, непосредствено преди да стане зам.-шеф на НСлС през 2004 г.)
Така или иначе в края на 2005 г. делото най-после стига до съда.

Започва прословутият съдебно-прокурорски тенис,

при което то шест пъти влиза в съда и отново се връща в прокуратурата. Всеки път се насрочва открито заседание, разкарват се куп свидетели, за да се стигне до заключението, че обвинителният акт страда от непоправими пороци и трябва да се поправи. Всъщност не е съвсем така, на съда е ясно, че обвинението е пълна каша, защото изначално е сбъркано и няма как да се поправи. Но вместо да го реши, ако трябва и с оправдателна присъда, предпочита да се отърве от него по най-лесния начин.
Накрая вече нещата започват да се случват на инат.
Три пъти делото е внасяно в съда от Александър Налбантов, последният път – през януари 2007 г., той връща непипнат обвинителния акт, без да изпълни указанията на съдия Мария Динева. Но за сметка на това прокурор Налбантов пише придружително писмо (?) до тогавашния председател на СРС Иван Колев, в което обвинява съдия Динева, че просто не иска да гледа делото, а неговият акт е изряден. Съдия Динева си прави отвод, делото тръгва с нов съдия – Борис Динев, а от юни 2007 г. се поема от Емилиан Лаков.
През ноември 2007 г. съдия Лаков най-после прекратява наказателното производство срещу Филипов, поискано през 2005 г. по реда на чл.239а от НПК. По закон това разпореждане на съдията не подлежи на протест, но прокуратурата протестира пред Софийския градски съд, който го оставя без разглеждане.
Остава само обвинението срещу Петър Лашов за вещно укривателство. И тук се стига до този парадокс, който Лашов описва най-точно –

"като няма
открадната стока,
аз какво съм укрил".

Просто и ясно – за да укриваш вещ, трябва друг преди теб да е придобил въпросната вещ с престъпление. Пред сп. "Правен свят" прокурор Момчил Георгиев демонстрира оптимизъм: "Няма пречка и по делото срещу Лашов да се докаже предикатното престъпление (обсебване – б.р.), просто за него няма да има наказани." Според съда обаче този оптимизъм е пресилен – от 2005 г. досега петима съдии връщат обвинителните актове с едно и също основно указание – от писанията на прокуратурата изобщо не става ясно кой според нея е собственик на прословутия пипер, вече отдавна е изконсумиран от българското гражданство. А в крайна сметка всичко опира до собствеността – можеш да обсебиш чужда вещ, но не и своя. "Правен свят" се опита да зададе този въпрос и на прокурор Налбантов, но той възрази – твърде отдавна е работил по това дело, пък е имал много други дела оттогава.
През декември м.г. съдия Лаков отново връща делото на прокуратурата, а в забележката му за

"липсващата връзка в хаотичните твърдения в обвинителния акт"

има голяма доза ехидност. Всъщност съдия Лаков буквално се гаври с прокуратурата, цитирайки пасажи от обвинителния акт с обстойни коментари в какво точно се състоят противоречията и къде се губи логиката. Неговата язвителност е донейде разбираема – два месеца преди това прокуратурата му е поискала отвод (отхвърлен от съдебния състав), с аргумент, че той нямал желание да гледа делото, "за да не влошавал положението на подсъдимия".

Тъжната истина обаче е, че ако делото най-после се гледа, това съществено ще подобри положението на подсъдимия.

Процедурната каша по делото в момента е неописуема. На 5 януари защитата на Лашов иска отвод на прокурора Георгиев. От Софийската градска прокуратура (СГП) изискват делото, за да се произнесат по отвода. Вместо това прокурор Георгиев за седми път внася обвинителния акт в съда с писмо, че той си е изряден. А на СГП отговаря, че не може да им прати делото, защото вече е в съда. Междувременно съдия Емилиан Лаков е преминал в гражданската колегия. Делото има нов съдия.
В Инспектората към ВСС четат документите. Само по процедура, инспекторите нямат право да се произнасят по същество.


 

 


 

 


 

 


   
Светослав Василев, зам.-директор на Столичната следствена служба
   
и районният прокурор на София Александър Налбантов засега са двамата най-активни магистрати по делото за обсебения и укрит черен пипер.
       
Горан Брегович пя миналата година в столичния „Най клуб” по покана на собственика му Лашов.
   
Известният ресторантьор Петър Лашов губи чувство за хумор като чуе за черен пипер.
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
3
veseliak
|
нерегистриран
01 юни 2009, 07:32
0
0
abe ima po negramotni ot opisnite....
2
далновидна
|
нерегистриран
27 април 2009, 10:02
0
0
Винаги се намира камъче, което преобръща каруцата. И на доброто, и на лошото.
Надявам се, че делото срещу Лашов е такова камъче. И след като му дадохте гласност, прокуратурата ще се стегне и ще работи по закон. Т.е. - ще го прекрати. А и този Лашов не го разбирам - не е ли чувал за правото проблемът да се реши в "разумен срок"? В Страсбург вече ни свикнаха.
1
браво!
|
нерегистриран
18 април 2009, 08:04
1
0
Всичко е вярно!Само,че не всеки може да си позволи такава гласност.Накрая какво,съдия Лаков е преместен в друга колегия,че да няма кой да противоречи на поръчковата прокураттура!А и който не осъжда поръчково,то почва война срещу него.Момчил Г.реши,че като се гавреше с нотариус Крашевски/заедно с Бешков и Петров/ и му беше поръчано да го прави и на 50 жалби за произвол няма отговор,реши,че така ще си работи!!!Никои не каза,че от 50 обвинвния има 50 оправдателни присъди!Всички изброени в статията са се издигнали в службата,точна защото са поръчкови и работят по указания,не по доказателства и закон.Налбантов и Василев станали началници,защото са много кадърни юристи!? или от благодарност за изпълнени поръчки?Чалъмов го изпържи Кържев,докато нареди дъщеря си за съдия с какво ли не услугваше на ВСС-членове.Желев стана съдия/мама му е съдия-председател на отделение във ВКС-Кара.../и в залата елате да видите какво прави,дали е съдия!?ТОВА Е ИСТИНАТА.Караиванова може само срокове да гледа,но поне е достойна да каже,че делото по същество е гледано предубедено и в противоречие на закона.НО ИНСПЕКТОРАТА ИЗЛИЗА БЕЗЗЪБА СТРУКТУРА,ЗАЩОТО ЗАКОНА ТАКА МУ Е ОТРЕДИЛ...
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно